За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 29

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Е 1

ЕЛИВАГАР (сканд.) Водите на Хаоса; в космогонията на древните скандинавци са наречени „потокът на Елевагар“.

ЕЛИКСИР (ар.) Философски камък, камък на Мъдростта; обобщено наименование на есенции, емулсии (течности, в които са разтворени твърде тела), чудодейни и магически напитки. В алхимията се приема като духовна субстанция, която прониква всичко съществуващо и може да се преобразува в злато. В тесен смисъл е универсално лечебно средство и побеждава старостта и смъртта. Намира приложение в лечението със скъпоценни камъни. (А.)

ЕЛОЕЙ (гност.) Гений и властелин на Юпитер; негов планетен дух.

ЕЛОХИМ (ивр.) Също Алхим. Тази дума се пише по различен начин. Годфри Хигинс, който е посветил много трудове на нейното значение, винаги я пише Алейм. Съответстващите еврейски букви са: алеф, ламед, хе, иод, мем, а в числово значение: 1, 30, 5, 10, 40 = 86. Това явно е множествено число на съществителното от женски род Елоа, Алх, образувано като е добавена общата форма на множественото число Им, окончание от мъжки род; и всичко заедно очевидно означава еманирани активни и пасивни същности. Като титла това се отнася до Бина, Божествената Майка, също както и по-пълната титла IHVH (Яхве, Йехова). Както Бина довежда до седем последователни Еманации, така и „Елохим“, казано е, представя седморната сила на Божеството. (W.W.W.)

ЕЛУ (сингал.) Древен диалект, употребяван в Цейлон.

ЕМА, Ема-о В японския буддизъм – популярно божество, властелин на царството на мъртвите (съответства на Яма). Попадащите в царството на мъртвите грешници са подложени на справедливия съд на Ема, който разглежда всички добри и лоши деяния на умрелия и определя наказанието. Понякога Ема може да помилва човека и да го прати обратно на земята. Сюжетите, посветени на Ема, са разпространени в японската легендна литература, започвайки от края на VIII в. В тези легенди той се отъждествява с бодхисатва Дзидзо, който е почитан в Япония като защитник на умрелите. (А.)

ЕМАНАЦИЯ В своя метафизичен смисъл тя е противоположна на еволюцията, но все пак е единна с нея. Науката учи, че еволюцията физиологично е вид зараждане, при което зародишът, от който се развива ембрионът, още преди това е съществувал в родителя, като при развитието крайната форма и свойствата на този зародиш се утвърждават от природата, и че в космологията процесът се осъществява несъзнателно, посредством съответствие на елементите и техните различни съчетания. Окултизмът отговаря, че това е само привиден способ, а реалният процес е Еманация, ръководена от разумни Сили в съответствие с неизменния Закон. Затова, макар че окултистите и теософите изцяло вярват в учението за Еволюцията, такова каквото е дадено от Капила и Ману, те все пак са по-скоро еманационисти, отколкото еволюционисти. Доктрината за Еманациите някога е била всеобща. На нея учели както александрийските, така и индийските философи, египетските, халдейските и елинските йерофанти, а също така и евреите (в своята Кабала и дори в „Битие“). Тъй като само вследствие на умишлено неправилен превод еврейската дума „асдт“ в Септуагинт е преведена като „ангели“, докато тя означава Еманации, Еони (Еон): точно както е при гностиците. Наистина във „Второзаконие“ (XXXIII, 2) думата асдт, или ашдт, е преведена като „огнен закон“, докато правилният превод на този откъс би бил: „от неговата дясна ръка излизал (не огнен закон, а) огън в съответствие със закона“ [в каноничния български превод: „...отдясно Му беше огънят на закона“- бел. ред.]; т.е. огънят на един пламък се предава и подхваща от други, точно както по следата на лесно възпламеняваща се субстанция. Именно това е еманацията. Както е показано в „Разбулената Изида“: „В еволюцията, както сега започват да разбират, в цялата материя се предполага съществуването на импулс, предназначен за постигането на по-висока форма – предположение, ясно изразено от Ману и други индуски философи от най-далечна древност. Разногласията между последователите на тази школа и еманационистите може накратко да се представи по следния начин: еволюционистът прекъсва всякакви изследвания на границата на „Непознаваемото“, докато еманационистът вярва, че нищо не може да еволюира (be evolved) – или, според значението на тази дума, да излезе от утробата, да се роди – ако то не е било първо там заложено вече (been involved), като с това посочва, че животът, преди всичко, произлиза от духовната сила.“

*От гр. „изтичане“; в гонстицизма (гнозис), в неоплатонизма и в кабала ниското произтича от по-високото, което означава, че видимият свят е създаден от божествения. В парапсихологията – излъчването на човешкото тяло, което се възприема от медиуми.*

ЕМПИРЕЙ (гр.) “Обхванат от пламъци“; при древните гърци и християните – най-високата част на небето, пълна с огън и светлина, местопребиваване на бога и светиите. Преносно – висини. (А.)

ЕМПУС (гр.) Вампир, зъл демон, приемащ различни форми.

ЕН (халд.) Отрицателен суфикс, подобно на „а“ в гръцкия език и санскрит. Първата сричка в Ен-Соф означава ни-що, от това, което започва или свършва, „Безгранично“.

ЕНВОЛТУВАНЕ “Черен“, магически обред, който има за цел да се причини някому вреда, да се внуши отвращение, омраза. (Черна магия.) (А.)

ЕНЕАДА „Девет бога“; в египетската митология деветте изначални бога на град Хелиопол: Атум, Шу, Технут, Хеб, Нут, Озирис, Изида, Сет, Нефтида. Представлява най-древната известна в Египет теогонична (теогония) и космогенична система. По образеца на хелиополската, други градове създавали свои деветки на богове. (А.)

ЕНКИ (шумер) „Властелин на земята“, „властелин на низините“, Ейя, Еа, Хеа (акад.) Едно от главните божества на шумеро-акадийския пантеон. Той е покровител на град Ериду(г), един от най-древните окултни центрове. Енки е стопанин на Абзу, подземния световен океан на пресните води, а също така на повърхностните земни води, бог на мъдростта и заклинанията, властелин на божествените сили „ме“, често защитник на хората пред боговете, помощник на хора и богове във всички трудни дела. В митовете за Енки изпъкват многобройните аспекти на това божество, на първо място като бог на плодородието и носител на културата, създател на световните ценности. Енки е създател на хората (мита за „Енке и Нинмах“), създател – заедно с Енлил – на домашните животни и зърното, пазител на основите на цивилизацията, божествените сили „ме“. В мита „Енки и Шумер“ (едно от най-разпространените шумерски етиологически произведения) Енки изпъква като установяващ световния ред на земята. (А.)

ЕНЛИЛ (шумер.) „Властелин-вятър“, Елил (акад.); един от главните богове на шумеро-акадийския пантеон. Енлил е бог – покровител на Нипур, най-древният център на шумерския племенен съюз; много рано станал общошумерски бог. В списъка на боговете от Фара (ХХVI в. пр. Хр.) Енлил заема второ място след своя баща, бога на небето Ан, когото в редица случаи превъзхожда. Главни епитети на Енлил са: Кур-гал („Велика планина“, „Могъща канара“ – главният храм на Енлил в Нипур се казвал „Екур“, т.е. „дом на Планината“), „властелин на всичките страни“, а също така „баща на боговете“ (титла на Ан); „властелин, определящ съдбите“, „господар, чиито думи са неизменни“. Терминът „енлилство“ означава „господство“ и това качество може да притежава всеки могъщ бог (т. напр. „енлилство над боговете“ получават Мардук и Ашур), оттук е и епитетът на Енлил – „Енлил на всичките богове“. (А.)

ЕНМЕРКАР (шумер.) Шумерски епичен герой, полулегендарен цар на Урук, син на основателя на I династия на Урук Мескингашара (последният, според легендната традиция, отбелязана от шумерския „царски списък“ през ХХI в. пр. Хр., е син на слънчевия бог Уту). Управлявал според този списък 420 години. (А.)

ЕНОЙХИОН (гр.) „Вътрешно око“; пророк – намек за третото, вътрешното или духовно око; истинското име на Енох (изкривено от Ханох).

ЕНОХ (ивр.) Тълкувало се като „поучение“, „учител“, „посветител“ в юдаизма и християнството. 1. По-големият син на Каин. 2. Потомък на Адам в седмото поколение, прадядо на Ной, баща на Матусаил. Малкото данни за Енох в Библията, отличаващи се с краткост и загадъчност, породили обширната традиция на по-късните неюдаистки легенди, получили отглас в ранното християнство, в исляма и кабалистичната литература. В легендите се открояват следните основни мотиви: Енох е културен герой, основател на писмеността, понякога основател на астрологията. Енох е образец на мистичното общуване с бога и аскетичното усамотение за това общуване. Той е религиозен наставник на човечеството, учещ чрез слово и пример, „образ на покаянието за поколенията“, прототип на мъдрец и пророк. Енох е праведен цар, законодател, миротворец, първовърховен „управник на управниците“, на човечеството. След като е живял 365 години, той е въздигнат от Бога на небето, поставен е над ангелите. Книгата на Енох оказва силно влияние както върху християнството, така и върху юдейството. Познати са две версии: етиопска, която вероятно има арамейски произход или в някои части – еврейски, и славянска от І в., вероятно базирана на по-ранен еврейски оригинал. Етиопската книга съдържа разказ за света на ангелите; това е древно предание, което описва битката между силите на тъмнината и силите на светлината. 200 ангела взимат за съпруги човешките жени и родените огромни деца унищожават хората; на техните викове за помощ се отзовават четирите главни ангела – Михаел, Уриел, Рафаел и Габриел. Те молят Бога за помощ, който унищожава чрез потоп всички хора, освен Ной. Падналите ангели са затворени и очакват страшния съд в огнен затвор. Еврейската книга на Енох (ІІІ и ІV в.) описва мистично небесно пътуване към най-високата ангелска същност – Метатрон. (А.)

ЕНС (гр.) Същото, което е и гръцкото То От; „Съществуващ“, или реалното Присъствие в Природата.

ЕН-СОФ (ивр.) Безкраен, безграничен. Абсолютен божествен Принцип, безличен и непостижим; означава „ни-що“, т.е. нищо от това, което може да се съотнесе с каквото и да е било друго. Тази дума и понятие са еквивалентни на ведийските концепции за Парабрахма. (W.W.W.)

ЕНТРОПИЯ Затихване на енергията; оценява се като закон за края на съществуването на материята, но не се отчита духовния произход на енергията във вселената. В по-висше разбиране ентропията е стремеж на материята към покой – едно от положенията на кабала. (Брахма) (А.)

ЕОЛ (гр.) Бог, който според Хезиод удържа, а също така и освобождава ветровете; цар на бурите и ветровете, цар на Еолия, изобретател на кораба с платна и велик астроном; поради това обожествен след смъртта.

ЕОН или ЕОНИ (гр.) Периоди от време; еманации, излизащи от божествената същност, и небесни същества; гении и ангели при гностиците.

ЕПИМЕТЕЙ (гр.) „Този, който се съветва след …“ събитието. В гръцката митология брат на Прометей.

ЕПИНОЯ (гр.) „Мисъл“, „изобретение“, „замисъл“; име, дадено от гностиците на първия, пасивен еон.

ЕПИСКОПСКИ ЖЕЗЪЛ Един от отличителните знаци на епископите, наследен от жреческия скиптър на етруските Авгури. Той може да се види също така в ръката на някои богове. (Ваджра.)

ЕПОПТ (гр.) „Посветен“; този, който е преминал през последния стадий на посвещение.

ЕРД В Северна Германия богиня на Земята, същото което е Нертус и скандинавската Фрея или Фриг.

ЕРЕСИ (гр.) “Особено вероучение“; различни отклонения от официалното вероучение на някаква религия, които са опозиционни или враждебни спрямо него. Първите християнски ереси – монотаизъм, юдеохристиянство, гностицизъм (гнозис) – възникнали през II-III в. и били насочени против установяване на християнските догми. Аристианството, несорианството, монофизитството се отнасят към IV-V в., когато християнството станало държавна религия на Римската империя. Разцветът на ересите е през средните векове – богомили, албигойци, бегарди, лоларди, таоборити и др. (А.)

ЕРИДАН (лат.) Ардан, гръцкото наименование на река Йордан.

ЕРОС (гр.) Хезиод прави от бог Ерос третото лице на елинската първоначална Троица, състояща се от Уран, Хеа и Ерос. Това е олицетворената пораждаща Сила в природата в нейния абстрактен смисъл, двигател на „сътворението“ и пораждането. Екзотерично митологията прави от Ерос бог на страстното животинско желание – оттук и терминът еротичен; езотерично това е нещо различно.

ЕРУСАЛИМ, Jerosalem (на Септуагинт) и Hierosolyma (на Вулгата) На еврейски се пише Yrshlim, или „град на Света“, но древните гърци сполучливо го нарекли Hierosalem, или „Съкровен Салем“, доколкото Ерусалим е възроденият Салем, където Мелхиседек е бил цар-йерофант, признат астролог и поклонник на Слънцето, „Най-висшият“, между другото. Там управлявал на свой ред и Адониседек и бил последният от неговите Аморейски управници. Той влязъл в съюз с четирима други управници и тези петима царе се отправили да завоюват Гаваон, но (според Иисус Навин, Х) претърпели в тази битка неуспех. И не е учудващо, тъй като на петимата царе се противопоставили не само Иисус Навин, но и самият „Господ Бог“, а също така Слънцето и Луната. В този ден, четем ние, по заповед на приемника на Мойсей „и слънцето се спря, и месецът стоя“ (Х, 13) за цял ден. Нито един смъртен човек, независимо дали е цар или е от простолюдието, не би могъл, разбира се, да издържи такъв град от „големи камъни от небесата“, какъвто бил пратен върху тях от самия Господ... от Веторон до Азек ...и те умираха“ (Х, 11). След поражението те „побягнаха и се скриха в пещерата в Макед“ (Х, 16). Обаче такова непристойно поведение на бога явно е получило своето кармично наказание впоследствие. В различни периоди на историята Храма на еврейския Господ го ограбвали, разрушавали и изгаряли.

ЕСАСУА Африкански и азиатски вещари (вещарство) и заклинатели на змии.

ЕСЕИ Елинизирана дума – от еврейското Аса, „лечител“. Тайнствена секта на юдеите, която по думите на Плиний живяла в близост до Мъртво Море per millia soecutorum в течение на хилядолетия. Някои ги смятат за крайни фарисеи, а други – което може би е правилната хипотеза – за потомци на Беним-набимите в Библията и предполагат, че те били „кенити“ и назареи. Те имали много буддиски идеи и обичаи; и е забележително, че жреците на Великата Майка в Ефес, Диана-Бхавани многогърдата, са имали същото име. Евсевий и след него Дьо Квинси смятали, че те са и ранните християни, което е повече от вероятно. Определението „брат“, употребявано в ранната църква, било есейско; есеите образували община или койнобион – комуна, подобно на ранните новопокръстени.

ЕСИРИ (сканд.) Същото, което са и асите, олицетворени творящи Сили. Боговете, които създали черните гноми или елфите на тъмнината в Асгард. Божествените Есири, асите, са елфи на светлината. Това е алегория, която събира заедно тъмнината, излизаща от светлината, и материята, родена от духа.

ЕСХАТОЛОГИЯ Учение за целите на космоса и историята, за крайната съдба на света и човека; използват се мотиви от юдаиските, античните, зороастрийските учения. Есхатологията учи за тържеството на справедливостта, което ще настъпи в резултат на второто пришествие на Христа и Страшния съд над възкръсналите и живите поколения. (А.)

ЕТЕР (гр.) „Небе“; за първи път се употребява от гръцкия философ Аристотел (384-322 пр. Хр.). Пети елемент, от който се състоят камъните. В окултизма означава фино тяло или състояние на материята. В индуизма на етера съответства татва или световният етер. (Елементи.) (А.)

ЕТЕРНО ТЯЛО „Нематериално тяло“, „енергийно тяло“, което според различните окултни школи има способността да се слива и едновременно да съществува самостоятелно с материалното. Понятието „етерно“ се налага през ХIХ в., когато науката счита етера за основна субстанция. Може да се свърже също така с „магнетичния поток“ или „етерния континуум“ на Месмер и неговите последователи, според които той прониквал във вселената и осигурявал необходимата за взаимодействие между дух и материя среда. Човекът е потопен в световната енергия (прана), която непрекъснато възприема и отдава. В етерното тяло се намират главните центрове – чакри, в които тази енергия се концентрира. Чрез етерното тяло човекът е свързан с растителния свят. Излъчената енергия от чакрите образува аура. Натрупването на енергия в чакрите е основна причина за повечето заболявания. На етерното тяло може да се въздейства чрез аромати (ароматерапия), скъпоценни камъни и преди всичко чрез цветове (цветотерапия). (А.)

ЕФЕС (гр.) Известен със своята голяма метафизична Колегия, където във времената на апостол Павел учели на окултизъм (гнозис) и платонизъм. Град, смятан за център на тайните науки и този гнозис, или мъдрост, който е право противоположен на извращението на христо-езотеризма и до днес. В Ефес се намирала голямата колегия на есеите и се пазели всички знания, които танаимите придобили от халдеите.

ЕФИР (гр.) При древните – божествена светоносна субстанция, изпълваща цялата вселена, „дрехата“ на висшето божество, на Зевс или Юпитер. Изучаващите са твърде склонни да го бъркат с акаша и астралната светлина. Това не е нито едното, нито другото, в смисъла, който придава на ефира физическата наука. Ефирът – това е материален посредник, макар че до сега не е открит с нито един физически уред; докато акаша е определено духовен проводник, идентичен, в определен смисъл, с Анима Мунди; а астралната светлина представлява само седми и най-висш принцип на земната атмосфера, също неоткрит, както е и Акаша и истинският Ефир, доколкото той принадлежи на съвсем друг план. Седмият принцип на атмосферата на Земята, както е казано, астралната светлина, е само втори на космическата стълбица. Стълбицата на космичните сили, принципи и планове (еманации – на метафизичен и еволюциите – на физически план), е Космичният Змей, захапал опашката си. Змей, отразяващ по-висшия и отразен, на свой ред, от по-низшия Змей. Кадуцеят разкрива тази тайна и четворният додекаедър, по чийто образ, както казва Платон, проявеният Логос – синтезиран от непроявения Първо-Роден – построил вселената, дава херметичния ключ към възникването и развитието на Космоса и неговото микрокосмично отражение – нашата Земя.

ЕХАТ (ивр.) Същото, което е и Еход, само че от женски род – „Единна“.

ЕХЕЙЕ (ивр.) „Аз съм“, според Ибн Гебирол, но не в смисъла „аз съм това, което аз съм“. (Личност, Индивидуалност и Иехида.)

ЕХОД (ивр.) или Ехад „Единен“, отнася се към Йехова.

ЕШМИМ (ивр.) Небесата, небесният свод, в който се намира Слънцето, планетите и звездите; от корена „см“, който означава да се размести, помести, разположи. (W.W.W.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 29

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред