За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 28

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Е

ЕА (халд.), също Хеа Вторият бог на първоначалната вавилонска троица, състояща се от Ану, Хеа и Бел. Хеа бил „създател на съдбата“, „Властелин на Дълбината“, „Бог на Мъдростта и Знанието“ и „Властелин на град Ериду“.

ЕБЕЛ-ЗИВО (гност.) Метатрон или помазан дух у назареите-гностици; същото, което е архангел Гавраил.

ЕБИОНИТИ (ивр.) „Бедни“; най-ранната секта на еврейските християни, другата били назареите. Те вече съществували, когато думата „християнин“ още не била известна. При ебионитите имало много разкази за Иасу (Иисус), адепт-аскет, около когото се създавала легендата за Христа. Тъй като съществуването на тези бедни аскети може да се проследи поне един век преди хронологичното християнство, това представлява допълнително доказателство, че Иасу или Иешу е живял по време на царуването на Александър Ианей в Лида (или Лада), където той бил осъден на смърт, както се твърди в „Сефер Толдос Иешу“.

EВА (ивр.) „Майка на всичко живо“.

ЕВАПТО Посвещение; същото, което е епоптея.

ЕВОЛЮЦИЯ Както е посочено в „Разбулената Изида“, „съвременната наука признава само едностранната физическа еволюция, като преднамерено отрича и игнорира висшата, или духовната еволюция, признаването на която би принудило нашите съвременници да признаят и превъзходството на древните философи и психолози. Мъдреците на древността, издигайки се до Непознаваемото, като отправна точка избрали първата проява на невидимото – неизбежното и разсъждавайки строго логично, абсолютно необходимото творящо Същество, демиурга на вселената. При тях еволюцията започвала от чистия дух, който, спускайки се все по-надолу, приемал накрая видима и постижима форма и ставал материя. Стигайки до тази точка, по-нататък те разсъждавали по дарвиниския метод, но на много по-широка и всеобхватна основа.“ (Еманация.)

ЕВРАЗИЙЦИ Съкращение от „европейци-азиатци“. Смесени цветни раси в Индия: деца на бели бащи и тъмните майки или обратното.

ЕВХАРИСТИЯ (гр.) “Благодарност“, „причастие“; част от литургията, даване на причастието. Християнско „тайнство“, признавано от всички християнски вероизповедания. При неговото извършване вярващите, като вкусват от хляба и виното, като че вкусват от „тялото и кръвта Христова“, с което стават съпричастни на „вечния живот“. (Светена вода, Хляб и вино.) (А.)

ЕВХИТИ (гр.) “Моля се“; християни-сектанти от V в. в Армения и Сирия, които отричали църквата и смятали молитвата за единствено средство за спасение. (А.)

ЕГКОСМИОИ (гр.) „Интеркосмични богове, всеки от тях властва над голям брой демони, на които те дават своята сила и при желание я прехвърлят от един на друг“ – казва Прокъл и добавя, че на това учи езотеричната доктрина. В своята система той изобразява висшите сфери, от зенита на Вселената до Луната, принадлежащи на боговете, или планетните духове, в съответствие с техните йерархии и класове. Най-висши сред тях били дванайсетте хупер-ураниои, свръх-небесни богове. Следващите ги по степен и сила били Егкосмиои.

ЕГО (лат.) „Аз“; съзнанието у човека „аз съм аз“ – или чувството „аз съм“. Езотеричната философия учи за съществуването на два Аза у човека: смъртно, или лично, и Висше, Божествено и Безлично, като нарича първото „личност“, а второто – „индивидуалност“.

ЕГОТИЯ От думата „Его“; еготия означава „индивидуалност“ и никога „личност“, тъй като е противоположна на „егоизма“, който par excellence е свойствен на личността.

ЕГРЕГОРИ Елифас Леви ги нарича „ръководители на душите, духове на енергиите и действието“ – каквото и да означава това. Източните окултисти описват Егрегорите като Същества, чието тяло и същност са тъканта на т. нар. астрална светлина. Те са сенки на по-високи планетни духове, чиито тела са образувани от същността на по-високата божествена светлина.

ЕДА (исланд.) „Прабаба“ на скандинавските балади. Съществуват две Еди. Авторът на по-ранната е неизвестен и нейната древност е много голяма. Първата разказва за боговете, а втората е кодекс на историята (или митовете) за боговете (за които се говори в първата), станали германски божества, великани, гноми и герои.

*“Старата Еда“ и „Младата Еда“. Първата е исландски паметник на културата, създаден на исландска земя, на език, който не се е променил и до наше време. „Младата Еда“ също е създадена в Исландия – през 1222-1225 г. от исландския учен и поет Снори Стурлусон. Първоначалната й форма е неизвестна. Ръкописите на „Младата Еда“, или както е прието да се нарича „Снора Еда“, по името на автора й, обикновено са преписи и между тях има немалко различия. За най-добър и пълен се смята Арнамагнеанският препис от 1350 г.*

ЕДЕМ (ивр.) „Наслада“, „радост“; в „Битие“ – създадената от Бога „Градина на Насладите“; в кабала – „Градина на Насладите“, като място за посвещение в мистериите. Изтоковедите я отъждествяват с определен район във Вавилон, в Кардуняс, наричан също Ган-дуну, което много прилича на Ген-едем на евреите. (Вж. трудовете на сър Х. Раулинсън и Д. Смит.) В тази местност протичат четири реки: Ефрат, Тигър, Сурапи, Укни. Първите две били приети от евреите без промяна, докато другите две явно са променени в „Гихон и Писон“, за да има поне нещо оригинално. По-долу са представени някои съображения по идентификацията на Едем, изтъкнати от асириолозите. Градовете Вавилон, Ларанча, Сипара били основани, според хронологията на евреите, преди потопа. „Сурипак бил градът на ковчега, планината на изток от Тигър – местонахождението на ковчега, във Вавилон се намирала кула и Ур на халдейците бил родното място на Авраам. А тъй като Авраам, „първият предводител на еврейската раса, се отправил от Ур в Харан, в Сирия и оттам в Палестина“, то най-добрите асириолози смятат, че това е „отлично доказателство“ в полза на хипотезата, че Халдея е била мястото, откъдето са произлезли тези предания (в Библията) и че евреите са ги получили първоначално от вавилонците.“

ЕДИНАЙСЕТ Символизира вярност, просветление и откровение, тъй като Иисус след предателството на Юда има единайсет ученика. (А.)

ЕДНО Символизира единството в троен план: цялото едно, отделеното и обединяването на многото в едно по-високо единство, тъй като „едно“ не е число, а е символ на божественото; светът се развива от божественото, както числата от единицата, като и двете не се отъждествяват със своите еманации. Даже при питагорейците (Питагор), които извеждат числата от „едно“, то е божествено, защото кривата е символ на почиващото и доброто, а правата – на множеството, подвижността и злото. (А.)

ЕДНОРОГ Приказно животно, кон, на чието чело има хоризонтален рог; описан от гръцкия философ Аристотел (384-322 пр. Хр.). От античността е въприет в християнството, като рогът символизира единството на Бог-баща, Бог-син и неговото непорочно зачатие. Буддизмът разглежда рога като символ на добродетел и отказване от света. (А.)

ЕДНОРОДНОСТ (Хомогенност) От гръцките думи хомос – „подобен“ и генис – „род“. Това, което навсякъде притежава една и съща природа, недиференцирано, несъставно, за каквото се приема златото.

ЕДОМ (ивр.) Царете на едомитите. В алегорията за седемте царя на Едом, които управлявали в страната Едом, преди над децата на Израил да е имало какъвто и да е цар („Битие“, XXXVI, 31), може да се намери дълбоко скрита тайна. Кабала учи, че това било царство на „неуравновесени сили“ и с неустойчив характер. Светът на Израил представлява тип на състояние на световете, възникнали в по-късен период, когато било установено равновесие. (W.W.W.)

От друга страна източната езотерична философия учи, че седемте царя на Едом не са тип на загинали светове или неуравновесени сили, а символ на седемте човешки коренни раси, четири от които вече са минали, петата е в момента, а още две трябва да дойдат. Макар че на езика на езотеричните маскировки, намекът в „Откровение“ на св. Иоан е достатъчно ясен, когато се говори (XVII, 9, 10): „Седемте глави... са седем царе, от които петима паднаха, единият (петият, все още) стои, а другият още не е дошъл...“. Ако всички седем царя на Едом са загинали, като светове на „неуравновесени сили“, то как би могъл петият още да стои, а другият или другите „още да не са дошли“? В „The Kabbalah Unveiled“, с. 48, четем: „Седем царя са умрели и техните владения са разрушени“, а бележката под черта изтъква това твърдение, посочвайки, че „тези седем царя са царете на едомитите“.

ЕДРИС (араб.) или Идрис Означава „учен“ – епитет, даден от арабите на Енох.

ЕЗДРА (ивр.) Еврейски свещеник и книжовник, който приблизително в 450 г. пр. Хр. съставил Петокнижието (ако той в действителност е бил негов автор) и останалата част на Стария Завет, като се изключат книгите на Неемия и Малахия. (Библия.) (W.W.W.)

ЕЗИК НА МИСТЕРИИТЕ Жречески таен език, използван от посветените жреци и употребяван само в разговор за свещени неща. Всеки народ имал свой собствен език на мистериите, неизвестен на никого, като се изключват само тези, които били допуснати до него.

ЕЗИЧЕСКИ БОГОВЕ Този термин се приема неправилно като означаващ идоли. Философската идея, свързана с тях, никога не ги е представяла като нещо обективно или антропоморфно, а винаги като абстрактна мощ, сила или свойство в природата. Съществуват богове, явяващи се божествени планетни духове (Дхиан Когани) или деви, сред които са също и нашите Аз. С това изключение, и особено когато те са представени като идоли или в човекоподобна форма, тези богове в индуския, египетския или халдейския пантеон символично представят безформените духовни Сили на „Невидимия Космос“.

ЕЗИЧНИК (pagan, лат.) В началото не означавало нищо по-лошо от обикновен жител на селото или горите; човек, отдалечен от градските храмове и поради това незапознат с държавната религия и церемонии. Думата „heathen“ има подобен смисъл, означаващ този, който живее в пустиня или на село. Обаче сега и двете думи са започнали да означават идолопоклонници.

ЕЗОТЕРИКА (гр.) „Насочен навътре“; учение, което е предназначено за определен кръг хора. Подобни общества имат някои общи черти: 1. Традиция. Ученията и мистичните практики се предават от учител на учител векове наред, като в основата им стои една мистична фигура. 2. Обет или задължение за мълчание. В по-ранни времена това е бил неразделен елемент от учението. (Ключ.) 3. Посвещение. Приемането в дадено общество се извършва чрез предварителна подготовка под ръководството на учител – целта е ученикът да придобие необходимите качества и лично да изпита вътрешната страна на възприетите ритуали. 4. Йерархия, която отговаря на определена символика и на степените на посвещение. Основните източници на традиционната езотерика са ученията на Изтока (хиндуизъм, буддизъм) и на Запада, които стигат до древните гърци (гностицизъм – гностици, кабала, мистика). Съвременната езотерика включва и тайното знание на племена в Океания (кахуна) и на индианците в Америка, както и постиженията на съвременната психология. (Окултизъм.) (А.)

ЕЗОТЕРИЧЕН (гр.) „Скрит“, „таен“, „вътрешен“, „съкровен“.

ЕЗОТЕРИЧЕН БОДХИЗЪМ Съкровена мъдрост или разум, от гръцкото есотерикос – „вътрешен“ и санскритското бодхи – „знание“, разум, за разлика от буддхи, „способност на познанието или ума“, и буддизъм, философия или Закон на Будда (Озарения). Пише се също „Буддхизъм“, от Будхи (Разум и Мъдрост), синът на Сома.

ЕЗРА (ивр.) Същото, което е Азареил и Азриил, забележителен еврейски кабалист. Неговото пълно име е равин Азариил бен Менахем. Той живял във Валядолид (Испания) през ХII в. и бил известен като философ и кабалист. Автор е на труда за десетте сефироти. (Равини.)

ЕЙДОЛОН (гр.) Същото, което ние наричаме човешки фантом, астрална форма. (Астрално тяло.)

ЕЙН (ивр.) Негативно съществуващ; божеството в покой и при това абсолютно пасивно.

ЕЙН АЙОР (халд.) Единственият „Самосъществуващ“; мистично наименование на божествената субстанция. (W.W.W.)

ЕЙН СОФ (ивр.) „Безграничен“ или „Безкраен“; Божество, еманиращо и разпространяващо се. (W.W.W.)

Ейн Соф се пише също Ен Соф и Ейн Суф, но никой, дори и равините, не е уверен при писането на гласните. В религиозната метафизика на древните еврейски философи Единният Принцип бил абстракция, подобно на Парабрахма, независимо от това, че съвременните кабалисти са преуспели сега, с помощта на чиста софистика и парадокси, да създадат от него „Всевишния Бог“ и нищо по-високо. Но при ранните халдейски кабалисти Ейн Соф означава „без форми и съществуване“, „нямащ подобие с нищо друго“ (Франк, „Die Kabbala“, с. 126). Това, че никога не са разглеждали Ейн Соф като „Творец“, твърди дори и такъв ортодоксален юдей като Филон (Юдей), който нарича „Твореца“ Логос, следващ „Безграничния“ и „Втори Бог“. „Вторият Бог – това е неговата (на Ейн Соф) мъдрост“ – казва Филон („Quaest. et Solut.“). Божеството е Ни-що, то е безименно и поради това е наречено Ейн Соф; Ейн означава Нищо. (Франк, „Kabbala“, с. 153, бел.)

ЕЙН СОФ АУР (ивр.) Безгранична Светлина, която се концентрира в първия и висш сефирот или Кетер, Венецът. (W.W.W.)

ЕКА (санскр.) „Единен“; също така синоним на Махат, Вселенският Разум като принцип на Разумност.

ЕКАРТ, Дитрих (1868-1923) Литератор и един от ръководителите на обществото „Туле“, духовен баща на Адолф Хитлер, когото посвещава в тайните учения и школува поведението му като политик и оратор. Заявява, че черпи знания от християнството, въпреки крайните си расистки възгледи. Особено яростно атакува Щайнер, като твърди, че е евреин. Вероятно е употребявал психотрнопни дроги. Представя се като реинкарнация на Бернхард от Барселона, който играе решаваща роля в разгрома на християнско-ислямската общност в Испания. (А.)

„ЕКАШЛОКА ШАСТРА“ (санскр.) Труд на Нагарджуна за Шастрите (Свещените Писания); мистичен труд, преведен на китайски.

ЕКБАТАНА Прочут град в Мидия, достоен да заеме място сред седемте чудеса на света. Той е описан от Дрепер в неговия „Conflict between Religion and Science“; „Прохладната лятна резиденция на персийските царе била защитена от седем заобикалящи я стени, направени от изсечени и полирани монолитни камъни; вътрешните стени били с последователно увеличаваща се височина и боядисани в различни цветове, които астрологично съответствали на седемте планети. Дворецът бил облицован със сребърни плочки, неговите трегери били покрити със злато. В полунощ в залите му редиците от маслени светилници замествали слънцето. Райската градина, този разкош на господарите на Изтока, била разположена в центъра на града. Персийската империя наистина била световна градина.“

ЕКЗОРЦИЗЪМ (лат.) Прогонване на духове; освобождаване от духове или демони на дадена местност или човек с помощта на молитви, призоваване на Бога или ритуали. В Библията са описани множество случаи на прогонване на духове от Иисус. По примера на Иисус католическата църква извършва екзорцизъм при кръщение, причастие (евхаристия) и при почти всички случаи на осветяване и благословение на хора, животни, предмети и др. Самият акт на екзорцизъм може да бъде извършен от свещеник с разрешението на епископа, ако се докаже, че даден човек е обсебен (обсебване) от демони. В тибетската медицина екзорцизмът се прилага както при душевни, така и при други заболявания. Основно съществуват пет метода: 1. Чрез жертвоприношения се изкупува здравето на болния. 2. Пъстри снопове от конци пред къщата на болния привличат демоните от тялото. 3. Демонът се привлича от предмет и се изгаря заедно с него. 4. Демонът се извиква и изгаря. 5. Духът се примамва чрез треви и се изгаря. (А.)

ЕКЗОТЕРИЧЕН Външен, публичен; противоположност на езотеричното, или скритото.

ЕКЛЕКТИЧНА ФИЛОСОФИЯ Едно от наименованията, дадено на Александрийската школа на неоплатониците.

ЕКЛИПТИКА Пътят на Слънцето; видимата окръжност, описвана от Слънцето в продължение на една година. В действителност еклиптиката е пресечената окръжност на земната плоскост със Слънцето. Двете точки на пресичане бележат пролетта и есента на Земята. Дванайсетте месеца отговарят на 30 градусова отсечка от движението на Земята, които са назовани по знаците на зодиака. (А.)

ЕКСТАЗ (гр.) „Напускане“; психо-духовно състояние на транс, което предизвиква ясновидство и видения, блаженство, преживяване на непосредствена връзка с божественото. Може да бъде предизвикан и чрез приеманате на наркотици (дроги); наблюдава се при медиуми, при шамани, в християнството като мистика и като обсебване. В мистиката на индуизма най-високата степен е самадхи. Психоаналитикът Гроф различава три степени на екстаз: 1. Океански или аполонийски; състояние на дълбоко единство с природата, Бога и космическия ред, съпроводено от отпускане, радост и спокойствие. Произведенията на Бах са сътворени в такова състояние. 2. Вулканичен или дионистичен. Отбелязан с екстремно телесно напрежение, с чувства на силна агресия. В религията съответства на призоваването на дявола, на сексуалната магия и др. 3. Просветлен или прометеев. В първия етап е белязан от мъчителен стремеж и неосъществено търсене. Внезапното просветление се възприема като божествено откровение, съпроводено от чувство на освобождаване и проникване. Постиженията на гениални учени, творци и пророци се дължат на това състояние. (А.)

ЕКСТРАКОСМИЧЕН Извън Космоса или Природата; безмислена дума, изобретена за утвърждаване съществуването на личния бог, независимо от Природата, per sе, или намиращ се извън нея, в противоположност на пантеистичната идея (пантеист), че целият Космос е проникнат или одушевен от Духа на Божеството и че Природата е само дреха, а материята – илюзорна сянка на реалното невидимо Присъствие.

ЕКТОПЛАЗМА гр. „Оформено навън“; определение за фина субстанция, която медиумът по време на сеанс привлича от атмосферата или от еманациите на присъстващите. От ектоплазмата могат да се материализират човешки фигури, които примат формата на духове или на починали хора. Тези фигури, които се движат и говорят, могат да бъдат видяни, докоснати и фотографирани. (А.)

ЕЛЕВЗИНИИ (гр.) Елевзинските Мистерии били най-прочутите и най-древните от всички гръцки Мистерии (с изключение на Самотракийските – Самотракия) и се празнували в близост до селището Елевзин, недалеч от Атина. Епифаний ги проследява до времената на Инах (1800 г. пр. Хр.); основани, както гласи друга версия, от Евмолп, цар на Тракия и йерофант. Те се празнували в чест на Деметра, гръцката Церера и египетската Изида; последният акт на действието се отнасял към принасяната жертва на изкуплението и възкресението, когато посветеният бил допускан до висшата степен Епопт. Празнуването на Мистериите започвало през месец боедромион (септември), когато се събирало гроздето, и продължавало от 15 до 22 число, седем дни. Еврейският празник Табернакъл, празник на Събирането на Реколтата през месец етаним (седми), също започвал на 15 и завършвал на 22 число на този месец. Наименованието на месеца (етаним) произлязло, според някои автори, от адоним, адониа, атеним, етаним, в чест на Адонай или Адонис (Тамуз), чиято смърт евреите оплаквали в горичките на Витлеем. Жертвоприношението на „хляб и вино“ се извършвало преди Тайнствата на посвещението, а по време на самата церемония на кандидатите се съобщавали тайни от петромата, своеобразна книга, направена от два каменни скрижала (петраи), свързани от едната страна и разтварящи се като книга. (За повече обяснения вж. „Разбулената Изида“, т. II.)

ЕЛЕКТРОАКУПУНКТУРА През иглите, използвани при акупунктура, протича електрически ток. Методът е разработен от немския лекар Фол през 30-те години на ХХ в., който констатира, че акупунктурните точки в китайската медицина при заболявания променят своята пропусквателна способност. Като следствие се нарушава равновесието на цялото електромагнитно поле. С помощта на конструираните от Фол уреди при недостиг на енергия точката „се зарежда“, а при свръхенергия, „се разтоварва“. (А.)

ЕЛ-ЕЛИОН (ивр.) Име на Божеството, което евреите заимствали от финикийския Елон – име на Слънцето.

ЕЛЕМЕНТАЛИ Духове на стихиите. Същества, развиващи се в четирите царства или стихии – земя, въздух (Ваю), огън и вода (елементи). Кабалистите ги наричат гноми (елементали на земята), силфи (на въздуха), саламандри (на огъня) и ундини (на водата). Като се изключат някои от висшите класове и техните властелини, те са по-скоро сили на природата, отколкото ефирни мъже и жени. Тези сили, бидейки послушни посредници на окултистите, могат да произвеждат най-различни действия; но служейки на елементариите – а в такъв случай те поробват медиумите – само ще заблуждават лековерните. Всички низши невидими същества, породени на 5-и, 6-и и 7-и план на нашата земна атмосфера, се наричат елементали: пери, деви, джинове, силвани, сатири, фавни, елфи, гноми, троли, коболди, домашни духове, водни духове, пинки, банши, блатни духове, бели дами, привидения, феи и т.н.

ЕЛЕМЕНТАРИИ Строго казано, това са невъплътените души на развратени хора; тези души, докато са живели на земята, са отделили от себе си своя божествен дух и така са загубили шанса си за безсмъртие; но при сегашното равнище на знание по-добре е този термин да се отнася към привиденията или фантомите на невъплътените личности, въобще към тези, чиито временно обиталище е камалока. Елифас Леви и някои други кабалисти правят малка разлика между духовете-елементарии на „бивши хора“ и тези същества, които населяват стихиите и са слепи сили на природата. Веднъж отделили се от своите висши триади и телата си, тези души остават в своите камарупни обвивки (камарупа) и непреодолимо се привличат към земята, към елементите, родствени на техните груби натури. Тяхното пребиваване в камалока е различно по продължителност, но неизменно завършва с разпадане, разтваряне – точно като стълб от дим, атом след атом – в околните елементи.

ЕЛЕМЕНТИ В езотериката те са четири: огън, въздух (Ваю), вода, земя, обединени от пети – етер или квинтесенцията. В алхимията и астрологията те имат следните качества:

Елемент Качество Цвят Темперамент

Огън топло/сухо червен холеричен

Въздух топло/мокро жълт сангвиничен

Вода мокро/студено зелен флегматичен

Земя студено/сухо син меланхоличен

Щайнер разглежда съответствията между елементите, съставните части на тялото, органите и темпераментите по следния начин:

Елемент Тяло Орган Темперамент

Огън Аз кръв холеричен

Въздух астрално тяло бъбреци сангвиничен

Вода етерно тяло черен дроб флегматичен

Земя физическо тяло бели дробове меланхоличен

Знаците на зодиака и елементите

Огън Овен, Лъв, Стрелец

Въздух Близнаци, Везни, Водолей

Вода Рак, Скорпион, Риби

Земя Телец, Дева, Козирог (А.)

ЕЛЕНА (гр.) В преданията на гностичните (гностици) секти („симонианците“, „елинианците“) – спътничка на Симон Мага. Според съобщенията на ортодоксалните християнски полемисти-ересолози и назидателното юдео-християнско съчинение, известно с името Псевдо-Климентин, Елена била блудница във финикийския град Тир, което я свързва с образа на Астарта (Ищар), в чест на която в този град се практикувала ритуална проституция, и която сама, по някои версии, се предлагала на мъжете в градския храм; след това тя попаднала в обкръжението на някой си Досифей, самаритянският претендент за сан на месия, появил се наскоро след смъртта на Иисус Христос и широко прилагащ лунарната символика (30 избрани ученици представлявали дните на лунния месец, а Елена – Луната, по съзвучието на своето име с името на Селена). По-късно Симон отнел от Досифей и сана, и Елена; твърдял, че самият той е предвечният върховен бог, а Елена – неговата първа творческа мисъл (еноя), неговата премъдрост = София, космичната прамайка, която породила ангелите, архангелите и властите. Обаче тези лоши духове-светоуправници от завист пленили своята стояща по-горе от света родителка и я обрекли на заточение в тяло, на безчестие и унижение в „долния свят“. Някога тя била Спартанската Елена, като при това Парис похитил само нейния призрак; след това тя преминала през редица превъплъщения, докато не настъпил за нея часът на изкупителната среща със своя божествен баща в лицето на Симон; предполагало се, че чрез нейното освобождение се освобождава страдащото духовно начало в целия свят. Този мит представлява вариант на гностичния мит за падналата София (Ахамот). (А.)

ЕЛЕФАНТА Остров, недалеч от Бомбай в Индия, на който се намират добре запазили се руини на пещерен храм със същото име. Той е един от най-древните в страната и несъмнено е циклопска постройка, макар че покойният Дж. Фергюсън е отричал неговата голяма древност.

ЕЛИАДЕ, Мирча (род. 1907) Професор по история на религиите (с румънски произход); от 1958 г. живее в Чикаго. Автор на значителни трудове, посветени на източните учения, особено на йога и шаманизма (шамани): „История на религиозните идеи“ (3 тома), „Шаманизмът – архаичната техника на екстаза“, „От примитивизма към дзен“ и др. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 28

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред