За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 27

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Д 3

ДУГПА (тибет.) „Червените шапки“, секта в Тибет. Преди идването на Цзонкапа в ХІV в., всички тибетци – чийто буддизъм се изродил и бил ужасно смесен с догмите на древната религия бон – били дугпа. Обаче от ХIV в. и след суровите закони, предписани на гелугпа (жълтите шапки) и всеобщата реформа по прочистване на буддизма (или ламаизма), дугпите повече от всякога се отдавали на вещарство, безнравственост и пиянство. Оттогава думата „дугпа“ станала синоним на „вещар“, „адепт на черната магия“.

ДУДАИМ (ивр.) Мандрагора; Atropa Mandragora се споменава в Библията, ХХХ, 14, и в „Песен на Песните“: наименование, родствено в иврит с думата, означаваща „гърди“ и „любов“ – това растение било известно като любовен амулет и се използвало в много форми на черната магия. (W.W.W.)

ДУКУ, Дулкуг (шумер.) „Свещен хълм“; в шумеро-акадийската митология – жилище на боговете (което било разположено някъде в източния край на Вавилония); в нововавилонските текстове – също главното място в храма на Мардук Есагил. (А.)

ДУКХА (санскр.) „Печал“, „страдание“; едно от трите качества на материалния свят.

ДУМА (ивр.) Ангел на Безмълвието (Смъртта) в кабала.

ДУРГА (санскр.) „Недосегаемо“; женска сила на бога; име на Кали, съпругата на Шива, Махешвара, или „великият бог“.

ДУРИТАМ (санскр.) Погрешно предвиждане; грешка или препятствие, грях и извращение; бедствие, страдание, всичките неблагоприятни резултати от погрешни и вредни деяния. (А.)

ДУСТЧАРИТРА (санскр.) „Десетте зли деяния“, а именно: три действия на тялото – лишаване от живот, кражба и прелюбодеяние; четири зли действия на устата – лъжа, преувеличение при обвинения, клевета и глупав разговор; и три зли действия на ума (низшия манас) – завист, злоба или отмъщение и неверие.

ДУХ В теософските учения терминът „Дух“ се използва само за това, което непосредствено принадлежи на Вселенското Съзнание и което се явява негова еднородна и неопетнена еманация. Така висшият Разум у човека или неговото Аз (манас) е дух, когато той е неразривно свързан с Буддхи; а терминът „Душа“, човешка или дори животинска (низшият манас, действащ при животните като инстинкт), се прилага само към кама-манас и се определя като жива душа. На иврит това е нефеш , „диханието на живота“. Духът няма форма и е нематериален и представлява, когато е индивидуализиран, най-висшата духовна субстанция – Судасатва, божествената същност, от която са формирани телата на висшите проявяващи се Дхиани. Затова теософите отказват да наричат „Духове“ тези призраци, които се появяват при феномените на спиритуалистите, а ги наричат „обвивки“ и с различни други имена. (Сукшма Шарира.) Казано накратко, духът не е същност в смисъла на притежаване на форма; тъй като, както смята буддиската философия, където има форма, там има и причина за болка и страдание. Но всеки индивидуален дух – тази индивидуалност се запазва само в течение на манвантарния (манвантара) жизнен цикъл – може да се опише като център на съзнание, само-чувстващ и само-съзнателен център; състояние, а не обусловен индивид. Ето защо в санскрит има такова изобилие от думи за изразяване на различни състояния на битието, съществата и същностите; всяко наименование проявява философско различие, този план, към който принадлежи дадената единица, и степента на нейната духовност или материалност. За нещастие тези термини са почти непреводими на нашите западни езици.

ДУХ привидение, призрак Спонтанно появяване на шумове, тропане, движение на предмети и материализация на призраци. Съществуват духове, свързани с определени места и духове, привързани към личности (медиуми), които се проявяват в тяхно присъствие. (А.)

ДУХОВНА ХИРУРГИЯ или логургия Други наименования: трансова, спиритуалистична или психична хирургия; практикува се в Бразилия и на Филипините. Операторът работи върху тънкото тяло (етерно тяло), което е матрица за физическото. Тези операции се извършват против всички принципи на класическата хирургия – без упойка, стерилизация и инструменти, безкръвно, без предварителен и следоперационен период. Съществуват също така и хирурзи, които работят по предписанията на ортодоксалната медицина, но използват помощта на духовни същества. (А.)

ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ Предпоставка е старото, но днес по научен и емпиричен път отново възприето схващане, че причината за повечето (или всички) заболявания е прекъсване на връзката между физическото тяло и висшите аспекти на човешката същност – душа и дух, които от своя страна са свързани с космическите енергии. Нарушаването на хармонията има многообразни, минали и сегашни, физиологични и главно духовни (морално-етични) причини. Лечението цели да се възстанови енергийната връзка между компонентите на човешката същност. В зависимост от източника на енергия се различават следните форми: 1. Лечителят работи със собствени сили – излъчва магнетизъм, но използва и молитви, които трябва да привлекат космически енергии. 2. Лечителят е посредник между свръхестествени същества или е проводник на по-високи фини енергии. 3. Лечителят работи чрез формули и молитви. (А.)

ДУХ СВЕТИ, Дух божий В представите на юдаизма – действаща сила на божественото вдъхновение; в християнските представи – третото лице от троицата. Еврейската дума „руах“ означава и „вятър“, и „Дух“. При цялата си връзка с официалния култ, идеята на Светия дух била близка до сферата на вдъхновението, което не е свързано с институционните форми, до избраничеството, независещо от сана, от мястото в йерархията. Поради това на авторитета на Светия дух не рядко са се позовавали еретиците, борещи се с йерархическите институции. Видимият образ на Светия дух в християнската традиция е гълъбът (по-точно гълъбицата; еврейската и арамейската дума за обозначаване на „духа“ е от женски род). (А.)

ДУША Yuch или нефеш на Библията; жизнен принцип или дихание на живота, какъвто притежава всяко животно, дори и инфузорията, подобно на човека. В преведената „Библия“ тя без разлика фигурира и като живот, и като кръв, и като душа. „Няма да убиваме неговата нефеш“ – е казано в оригиналния текст; „няма да го убием“ – превеждат християните („Битие“, XXXVII, 21) и т.н.

ДХАМА (санскр.) Местоположение, състояние, положение, основа; място на закона в основополагащата хармония, която създава за нас плановете на битието, характер на нашето съзнание, действие, мисъл. (А.)

„ДХАМАПАДА“ (пали) Буддиски труд, съдържащ етически заповеди.

ДХАРАНА (санскр.) Състояние в практиката на йога, при което умът трябва да е съсредоточен непоколебимо, без никакво отклонение върху обекта на медитация.

ДХАРАНИ (санскр.) В буддизма – както южния, така и северния – а също и в индуизма, това означава просто мантра или мантри – свещени стихове от „Риг Веда“. В древни времена всички такива мантри или дхарани са били смятани за мистични и практически действащи. Сега обаче само школата йогачаря доказва това твърдение на практика. Изпята в съответствие с определени указания, дхарани дава вълшебни резултати. Но нейната окултна сила е присъща не на думите, а на интонацията или придадения акцент и създавания в резултат на това звук. (Мантра и Акаша.)

ДХАРМА (санскр.) „Свещен закон“; канон на буддистите.

*“Закон“, „добродетел“; в най-ранните ведийски сборници означава: 1. Регулиращият принцип (подобно на карма) в недиференцируемия чрез обикновената човешка сетивност поток на битието (сансара); 2. Диференцираното проявление на този принцип в битието на човека (оттук произлизат значения като закон, морал, дълг и пр.). Разбирането на дхарма предполага неделимост, единство на двете значения. Като поддържащ хармонията закон на битието, дхармата обуславя целта на раждането, съществуването и смъртта на всеки индивид. Дхармата и кармата са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на битието в сансара. Двата принципа си взаимодействат и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на реда, на хармонията в него (дхарма).*

ДХАРМАКАЯ (санскр.) „Прославено духовно тяло“, наречено „Дреха на Блаженството“. Третото или висшето от трикая (трите тела), атрибут, развит от всеки Будда, т.е. от всеки посветен, който е преминал или стигнал до края на това, което се нарича „четвърти Път“ (в езотеризма – шестата „порта“, която предшества влизането в седмата). Висшето от трикая е четвъртото от буддакшетрите, или буддиските планове на съзнание, метафорично представено в буддиския аскетизъм като дреха или покров на светещата Духовност. В популярния северен буддизъм тези покрови или дрехи са: 1. Нирманакая; 2. Самбхогакая; 3. Дхармакая; последното е най-висше и най-фино от всичките, тъй като довежда аскета на прага на нирвана. (Вж. обаче „Гласът на Безмълвието“, бел. 87, за истинския езотеричен смисъл.)

ДХАРМАКШЕТРА (санскр.) “Поле на истината“; символизира материята на човешкото тяло, света като цяло, където се води битката между психическите сили на доброто и злото. (А.)

ДХАРМАПАЛА (санскр.) “Защитник на кармата“, в буддизма – божества, защищаващи буддиското учение и всеки отделен буддист. (А.)

ДХАРМАПРАБХАСА (санскр.) Име на Будда, който ще се появи в седмата коренна раса. (Раси.)

ДХАРМАСМРИТИ УПАСТХАНА (санскр.) Много дълга и сложна дума, съдържаща твърде мистично предупреждение. „Помни, че съставните части (на човешката природа) произлизат съответно от ниданите и не са изначално Аз“ – има се предвид това, на което учат езотеричните школи, а не клерикалната интерпретация. (Нидана.)

ДХАРМАЧАКРА (санскр.) Въртящо се „колело на Закона“; емблема на буддизма като система на циклите и преражданията или превъплъщенията (превъплъщение).

ДХАТУ (пали) Останките от тялото на Будда, събрани след неговата кремация.

ДХИ (санскр.) Сила на мисълта; интелект; разбиране на това, което поддържа и привежда в ред. (А.)

ДХИАНА (санскр.) „Съзерцание“; в буддизма – една от шестте парамити (парамита) на съвършенството, състояние на потапяне, което издига практикуващия го аскет значително по-високо от плана на чувственото възприятие и зад границите на света на материята. Шестте стадия на Дхиана се различават само в степените на отказване на личното Аз от чувствения живот.

ДХИАНИ-БОДХИСАТВИ (санскр.) В буддизма – петте сина на Дхиани-Буддите. В езотеричната философия имат мистично значение.

ДХИАНИ-БУДДИ (санскр.) Притежаващи „Състрадателно Сърце“; на тях специално се покланят в Непал. Също така имат тайно значение.

ДХИАНИ ПАША (санскр.) „Връвчицата на Дхиани“, или Духовете; пръстенът „Не пристъпвай“. („Тайната Доктрина“ I, станса V.)

ДХИРА (санскр.) Устойчив (при силното внушение на всякаква мисъл); силна и мъдра душа; стадий на умиротворение, при който човек не изпитва безпокойство, причинявано от желания и подбуди. (А.)

ДХИАН-КОГАНИ (санскр.) „Властелини на Светлината“; Висши богове, съответстващи на Архангелите на римските католици. Божествени Разуми, на които е поверен надзора над Космоса.

ДХИЯМ ГХРИТАЧИМ (санскр.) Ярко разбиране; интелект, изпълнен с богата и ярка ментална дейност. (А.)

ДХРИТИ (санскр.) Твърдост, устойчивост на волята; способност да се контролират желанията и подбудите; духовно търпение. (А.)

ДХРУВА (санскр.) Арийски мъдрец, сега Полярната Звезда. Кшатрий (кшатрии) (принадлежащ към кастата на воините), който чрез религиозен аскетизъм станал риши и бил поради това издигнат от Вишну в небесата. Нарича се също Грах-Адхар или „точка на въртене на планетите“.

ДЪБ, свещен При друидите дъбът е бил особено свещено дърво, също както и при древните гърци, ако се вярва на космогонията на Ферекид, който разказва за свещения дъб, „в чиито разкошни клони обитава змия (т.е. мъдрост) и тя не може да бъде прогонена“. Всеки народ е имал своите свещени дървета, особено индусите. (Свтовно дърво и Дърво на живота.)

ДЪНОВ, Петър Константинов Окултно име Беинса Дуно, Учителя. Роден е на 12 юли 1864 г. в семейството на поп Константин Дъновски. Дъновски записва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот“. Учи в основно българско училище и в петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 г. завършва американското богословско училище в Свищов. Две години учителства в с. Хотанца, Русенско. През 1878 г. заминава за САЩ, студент е в Богословския факултет на Бостонския университет, дипломира се и завършва едногодишен курс по медицина. Вероятно установява връзка с розенкройцерски орден. През 1895 г. се завръща в България. До 1912 г., когато издава книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, дейността му протича в няколко направления: изнася сказки, сътрудничи на периодични издания, издава книгите „Наука и възпитание“ (1896) и „Хио – Ели – Мели – Месаил“ (1897); по време на многобройните си пътувания извършва френологични измервания, които нанася на специално отпечатани карти; запазените писма свидетелстват за многостранни контакти, за посещения в стотици домове, където Учителя лекува, дава съвети и среща своите първи и по-следващи ученици. През 1900 г. във Варна провежда първата среща-събор. През този период се поставят основите на широко, непознато в новата история по мащабите си окултно движение, наречено от Учителя „Бяло братство“: от вътрешно, ритуално, следващо традицията на окултните общества, то се превръща в Слово, без организационни структури, посвещения и йерархия, което обединява десетки хиляди българи и много чужденци. На съборите във Велико Търново и в София се събират хиляди последователи, в над 80 селища се създават местни братства. През 1922 г. в София Учителя основава Школата на братството, през 1927 г. възниква селището Изгрева. След 1912 г. Учителя публично редовно изнася беседи, отначало неделни, след създаването на школата – в различни дни според спецификата на организираните класове. Със своето слово и дейност упражнява силно влияние върху духовния и обществения живот на страната. По време на І св. война е интерниран, над 10 пъти е привикван и разпитван в Обществената безопасност. Архиерейският събор през юли 1922 г. обявява „Петър Дънов за самоотлъчил се от св. православна църква, учението му за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал“. Учителя определя генезиса на своите идеи като учение на Всемирното бяло братство, на изначалните принципи на Бялата ложа, въплътени по нашите земи от орфическото учение (Орфически мистерии) и движението на богомилите. „Мойсей, Христос, аз – сме едно, проявление на Бога. Сегашното учение е божествено. И Христовото учение е божествено. Източникът е един и същ, само формите са различни, духът е един и същ.“ Централно място в Словото му е отделено на Любовта – принцип на космическото единство, на правото на живот и еволюция на всички елементи и сили, които излизат от Бога и ще се съединят с Бога. „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а учение живо, учение на Мъдрост и любов, което може да обнови целокупния живот.“ На 27 декември 1944 г. завършва земният му път. След 1944 г. книгите с беседите се конфискуват, последователите му се преследват. Изгрева е разрушен, на негово място се построяват сградите на посолството на Русия. Мястото, където е положено тялото му, е недокоснато. Петър Дънов е най-издаваният и четен автор в България. От около 7 000 произнесени беседи, многократно в различни издания са отпечатани около 4 000. Преведен е на всички световни езици. (А.)

ДЪРВО НА ЖИВОТА От най-далечна древност дърветата били свързани с боговете и с мистичните сили в природата. Всеки народ е имал своето свещено дърво с неговите особености и свойства, основани на природни, а понякога и на окултни качества, както е изложено в езотеричните учения. Така Ашватха, или свещеното дърво на Индия, обител на питри (по същество елементали) от низш клас, станало дървото Бо (Бодхи друма), или фикус религиоза на буддистите в цял свят, тъй като Гаутама Будда достигнал висше знание и нирвана именно под това дърво. Ясенът, Игдрасил, е световното дърво на скандинавците. Баниановото дърво е символ на духа и материята, слизащ на земята, пускащ корени и след това отново устремяващ се в небето. Паласа, с тройните листа, е символ на троичната същност във Вселената – Духа, Душата и Материята. Черният кипарис е бил световното дърво на Мексико, а сега при християните и мохамеданите е символ на смъртта, мира и спокойствието. Бялата ела била смятана за свещена в Египет, по време на религиозни процесии носели нейните шишарки, макар че сега тя почти е изчезнала от страната на мумиите; свещени били също така смокинята, тамарискът, палмата и лозата. Смокинята е била Дърво на Живота в Египет, а също в Асирия. Тя била посветена на Хатор в Хелиопол; сега, на същото това място, тя е посветена на Дева Мария. Сокът й бил скъпоценен, благодарение на качеството на нейните окултни сили, също както е Сомата при брамините и Хаомата при парсите. „Плодът и сокът на Дървото на Живота даряват безсмъртие.“

ДЪРВО НА ЖИВОТА кабалистично (ивр. Ец шйаим) Състои се от десет сефироти, символи на десетте еманации на божественото, на десетте изявени аспекта на вселената; едновременно с това представлява десетте елемента на човешката психика. Дървото на живота расте от горе надолу, кетер е изворът, който захранва дървото; той е символ и на Адам Кадмон. (А.)

ДЯВОЛ (от гр. „клеветник“), сатана (от др.ивр. „противодействащ“, „противник“) Митологичен персонаж, олицетворение на силите на злото („нечиста сила“), противодействащ на „доброто начало“ – Бога. Дяволът заема видно място в християнското вероучение. Господството над подземния живот на грешните души – ада, станало една от най-важните функции на дявола. Ако в земния живот дяволът е главният вдъхновител на вещиците (вещица) и вещарите, то в задгробния свят той владее ада, където се мъчат душите на грешниците. (А.)

ДЯУС (санскр.) Ведийски термин. Непроявеното божество или това, което се проявява само като светлина и светъл ден – метафорично.

DEMON EST DEUS INVERSUS (лат.) Кабалистична аксиома; буквално: „Дяволът е обратната страна на Бога“, което означава, че не съществува нито зло, нито добро, а силите, които създават едното, творят и другото, в съответствие с природата на материалите, на които те въздействат.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 27

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред