За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 26

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Д 2

ДИАКА Окултистите и теософите ги наричат „призраци“ и „обвивки“, т.е. фантоми от камалока. Думата е измислена от големия американски ясновидец Андрю Джаксън Дейвис, за да се определят тези, които той смята за ненадеждни „духове“. По неговите думи „Диака“ (от Съмърленд) – това е този, който намира ненормално удоволствие в лицемерието, лъжата, персонификацията на противоположни характери; за когото молитвата и вулгарността са равноценни; обзет от страст към лирични разкази, ...морално несъвършен, той е лишен от активни чувства на справедливост, филантропия или чувствителна привързаност. Той няма понятие за това, което хората наричат чувство на благодарност; крайна ненавист и любов са едно и също за него; неговият девиз често е ужасен и страшен за другите: Еготизмът е същността на самостоятелния живот, а екзалтираното унищожение – краят на всеки самостоятелен живот. Вчера един от тях, наричайки себе си Сведенборг, каза на жена-медиум следното: „Всичко, което е било, е или може да бъде – ТОВА СЪМ АЗ, а личният живот е само съвкупност от илюзии на мислещите треперещи хорица, суетящи се в своето приближаване към централното сърце на вечната смърт!“ („The Diakka and their Victims“; „разяснение на лъжливото и отблъскващото в спиритуализма“). В такъв случай „диаки“ са просто контактуващите и материализиращи се така наречени „духове“ на медиумите и спиритуалистите. (Спиритизъм!)

ДИАМАНТ Скъпоценен камък; в най-чистата си форма е безцветен и светъл, но съществуват също жълти, сини и даже черни камъни. Поради своята твърдост и блясък е бил високо ценен в магията и медицината. Магическата му сила е толкова голяма, че може да привлича желязо. Използван е в алхимията, в пророческата практика, като защита от психически атаки (атака) и от болести. Символично в окултизма е бил синоним на воля, твърдост, чистота, отдаденост. Диамантът може да изгуби блясъка си от лоши мисли и постъпки и може да добие отново чистотата си, ако се носи от благороден човек. Димантът има памет – най-ценните екземпляри не винаги носят щастие на своя притежател, защото са придобивани чрез измама и с човешки жертви. В древността е бил панацея срещу всички болести. Приеман е в прахообразна форма и като еликсир. Съвременно приложение: влияе на теменната 7-ма чакра (сахасрара); еликсирът освобождава всички блокади в енергийното тяло. (А.)

ДИАНЕТИКА (гр.) „Чрез разума“; наименование на психологически модел, възприет от движението „Сайентолоджи“ („Циентология“), който се определя в началото на 50-те години на ХХ в. от основателя му Рон Хюбърд като „съвременна наука за духовно здраве“. При повечето хора жизнените енергии са блокирани и те нямат контакт с тялото си. Причина за тези блокади са негативните преживявания в миналото (още в майчиното тяло). Техните следи могат да се открият и чрез различни програми да се активизират и премахнат от паметта. (А.)

ДИАНОЯ (гр.) Същото, което е Логос. Вечен източник на мисъл, божествена мислеоснова, която е корен на всички мисли. (Еноя.)

ДИВЯСРОТРА (санскр.) „Небесно Ухо“ или „божествен слух“; втора Абхиджна или способност да се разбира езикът и звукът, произнесен от всяко живо същество на земята.

ДИВЯЧАКШУС (санскр.) „Небесно Око“ или „божествено зрение“; първата от шестте Абхиджни; развита от йогиската практика способност да се възприеме всеки обект във Вселената на всякакво разстояние.

ДИГАМБАРА (санскр.) Гол, мизерстващ монах; „облечен от Пространството“. Име на Шива в неговия аспект на Рудра.

ДИДОНА или Елиса Астарта (Ищар); Дева на Морето, която смазва със своя крак Дракона. Покровителка на финикийските моряци. Царица на Картаген, която, според Вергилий, се влюбила в Еней.

ДИИ МИНОРЕС (лат.) Низшата или „отразената“ група на „дванайсетте бога“, или Дии Мажорес, описани от Цицерон в „De Natura Deorum“, I, 13.

ДИК (санскр.) „Пространство“, „Пустота“.

ДИКТАМНОН (гр.) или Dictamnus (бял росен). Растение, имащо много окултни и мистични свойства, които са известни от древни времена. То било посветено на Богините на Луната – Луна, Астарта (Ищар), Диана. Критското име на Диана било Диктина и като такава тази богиня носела венец, сплетен от това магическо растение. Диктамнонът е вечнозелен храст, контактът с който, както се твърди в окултизма, развива и в същото време лекува сомнамбулизма. Смесен с вербена, той предизвиква ясновидство и екстаз. Фармакологията приписва на диктамнона силно успокояващи и сънотворни свойства. Той расте в изобилие в планината Дикт, в Крит и се използва в много магически актове, към които критяните прибягват и до днес.

ДИКША (санскр.) „Посвещение“; Дикшит – посветен.

ДИНАСТИИ В Индия са две: лунна и слънчева или Сомаванша и Суряванша. В Халдея и Египет също е имало две династии от различен вид, божествени и човешки. И в двете страни в началото на времената хората са били управлявани от Династии на Богове. В Халдея те управлявали 120 сароса, или общо 432 000 години – което съответства на броя на махаюгите на индусите от 4 320 000 години. В хронологията преди „Книгата Битие“ (английски превод) е посочено – „Година 4004 пр. Хр.“. Но тези цифри са дадени в слънчеви години. В еврейския оригинал, който се придържа към лунното изчисление, това число е 4 320 години. Това „съвпадение“ подробно е разяснено в окултизма.

ДИНГИР и Мул-лид (акад.) Богове-Творци.

ДИНУР (ивр.) В кабалистичната алегория – Река от Огън, чийто пламък изгаря душите на престъпниците.

ДИОНИС (гр.) Демиург, който подобно на Озирис бил убит от титаните и разчленен на четиринайсет части. Той бил олицетворение на Слънцето или както казва авторът на „Great Dionysiak Myth“: „Той е Фанес, дух на материалната видимост, великан-циклоп на Вселената с едно ярко слънчево око, световна сила на покълването, всепроникващ анимизъм на нещата, син на Семела...“. Дионис се родил в Ниса или Ниси – така евреите наричали планината Синай (Изход, XVII, 15), родното място на Озирис, което подозрително отъждествява двамата с „Йехова Ниси“. („Разбулената Изида“, т. II.)

ДИОНИС АЕРОПАГИТ или Псевдодионис, живял в периода от 350 до 500 г.. Псевдоним на един от най-изтъкнатите християнски автори, чиито идеи оказват силно влияние на средновековната философия, теология и мистика. В своите трудове (“За небесната йерархия“, „За църковната йерархия“, „За мистичната теология“ и др.) той обединява християнското учение със схващанията на неоплатониците (неоплатонизъм). Бог от любов към своите създания ги е надарил със същност, състояща се от сто нива, като всички те са слети вътрешно помежду си. Всички същества се подчиняват на един установен, свещен ред и Бог ги ръководи чрез възходящо движение отново към себе си. (А.)

ДИОСКУРИ (гр.) Наименование на Кастор и Полукс, синове на Юпитер и Леда. Техният празник, Диоскурии, се провеждал от спартанците с голямо веселие.

ДИПАМКАРА (санскр.) „Будда на постоянната светлина“; предшественик на Гаутама Будда.

ДИПЛОТЕРАТОЛОГИЯ (гр.) Създаване на смесени Чудовища; съкратено – тератология. (Голем, Мисъл-форма, Магия.)

ДИРЕКТНИ ГЛАСОВЕ Наименование на наблюдавано още в античността паранормално явление: на спиритически сеанси се чуват от всички присъстващи един или повече гласове, които не могат да бъдат идентифицирани с гласовете на живи или мъртви хора. (А.)

ДИРЕКТНО ФОКУСИРАНЕ Термин, въведен от американския лекар Селби: лечебните енергии на имунната система се разпределят чрез концентрация към заболелите органи или системи. Директното стимулиране е метод, прилаган от психоимунологията. (А.)

ДИС (гр.) В теогонията на Дамаский същото, което е Протогонос; „първородна светлина“, наречена от този автор „разпределител на всички неща“.

ДИСИ (сканд.) По-късното наименование на божествените жени, наричани в Еда валкирии, норни и т.н.

ДИСПАТЕР (лат.) В римската митология бог на подземния свят. Бил отъждествяван с гръцкия Плутон. Били му посветени урежданите веднъж на сто години т. нар. „секуларни игри“ с изкупителни нощни жертвоприношения. (А.)

ДИТИ (санскр.) „Свързаност“, „ограниченост“; във ведийската и индуиската митология – голямата дъщеря на Дакша, жена на Кашияпа, майка на демоните-асури, дайтите; заедно с Дану, нейната сестра, Дити е родоначалничка на рода асури. В това отношение Дити противостои на своята сестра Адити – родоначалничка на боговете. (А.)

ДИЦЗАН-ВАН (кит.) Повелител на подземното царство (китайската версия на буддиския бодхисатва Кшитигарбха), в чиито задължения влизало спасение на душите от диюй („подземното съдилище“). Той трябвало да посещава ада и в името на състраданието и любовта да придружава душите на небето. За разлика от Индия, в Китай Дицзан-Ван бил смятан за върховен властелин на ада, на него са подчинени князете на десет съдилища. На 30-я ден на 7-та луна, в деня на неговото раждане, се уреждали празненства (смятало се, че Дицзан-Ван спи през всички останали дни, освен този), запалвали свещи и благоухания, извършвали се различни ритуали (напр. жените обличали поли от червена хартия, като извършвали обред по тяхното сваляне – това се смятало, че ще облекчи бъдещите родилни болки). (А.)

ДИША (кит.) От ди – „земя“ и ша – „зловредно влияние на духове“; в китайската народна митология – духовете на 72 звезди, оказващи лошо влияние. На Диша противостоят 36-е духа на звездите на Голямата Мечка, наричани тянган (тян – „небе, ган – „Голяма Мечка“). По тази система на класификация Диша, независимо че са духове на звезди, се смятат за въплъщение на зли сили. (А.)

ДИЮЙ (кит.) „Подземен съд“; в късната китайска митология – ад. Представите за Диюй се изградили под влиянието на буддизма. В съответствие с шестте форми на прераждане (реинкарнация), които се определят в Диюй на умрелия, тези, които са правили само добро, се раждат отново в облика на князе, пълководци и сановници; по-малко добродетелните – като търговци, учени, занаятчии и земеделци, или вдовци, бездетни, сираци. Следват наказания под формата на раждане като животни, птици и насекоми или влечуги. (А.)

ДОГЕН (1200-1253) Японски учител по дзен; на 24 години заминава за Китай и изучава школата на Чао тзунг, завръща се в Япония и основава школата Сото, която със своите 15 000 храма заедно с школата Ринзай е едно от главните направления в дзен. Неговите трудове съдържат основните постановки за развитието на школата Сото; в тях се обосновава взаимозависимостта на субективния и обективния свят – форма и празнота, упражнение и осъществяване, човек и вселена, живот и смърт са единни по своя характер. Автор е на сутра, която привечер се произнася във всички храмове на дзен. (А.)

ДОДЕКАЕДЪР (гр.) Според Платон Вселената е построена от „първородния“ на основата на геометричната фигура Додекаедър. (Тимей.)

ДОДОНА (гр.) Древен град в Тесалия, прочут със своя храм на Юпитер и неговите оракули. Според древните легенди, този град бил основан от гълъб.

ДОЛМЕН (келтски) „Кръгла маса“; гробове от каменни блокове, срещащи се в Европа, Близкия изток и др. Принадлежат към най-старите мегалитни съоръжения. Около долмените се срещат наредени в кръг камъни. Изображенията на хора и богове е дало повод за възникване на тезата, че долмените не са служили за погребения, а са били помещения за медитация (посвещение), където е бил практикуван култ, свързан с превъплъщенето на душите. (А.)

ДОНАР (сканд.) или Тунар, Тор на север – бог на Гърма. Той бил Юпитер Тонанс на Скандинавия. Както дъбът бил посветен на Юпитер, така бил посветен и на Тор, и неговите олтари се намирали под дъбове (дъб). Тор, или Донар, бил потомък на Один, „всемогъщият Бог Небесен“, и на Майката Земя.

ДОНАТИСТИ Християнска ерес, възникнала в Северна Африка по време на гонението при император Диоклетиан (края на III в. и началото на IV в.). Привържениците й били за прилагането на строги мерки към отказалите се от вярата. Тихоний (IV в.) е известен донатистки автор, писал наред с другото и коментар върху книгата „Откровение“. (А.)

ДОНДАМ-ПАЙ-ДЕН-ПА (тибет) Същото, което е и санскритският термин Парамартхасатя, или „абсолютна истина“, висше духовно самосъзнание и възприятие, божествено самосъзнание; високомистичен термин.

ДОПЕЛГЕНГЕР (нем.) Синоним на Двойника и астралното тяло на окултен език.

ДОРДЖЕСЕМПА (тибет) „Брилянтна Душа“; едно от имената на небесния Будда.

ДОРДЖЕШАНГ (тибет) Титла на Будда в неговия висш аспект; наименование на върховния Будда; също така Дордже.

ДОЦЕТИ (гр.) „Илюзионисти“; наименование, дадено от ортодоксалните християни на тези гностици, които смятали, че Христос не е умрял и не е можел да умре в действителност, и че ако това е станало, то е само илюзия, която те обяснявали по различни начини.

ДРАВИДИ Група племена, населяващи Южна Индия; аборигени.

ДРАВЯ (санскр.) „Материя“ (метафизичната).

ДРАКОН (гр.) или Драгон Сега се смята за „митично“ чудовище, увековечено на Запад само върху печати и др. като хералдичен грифон и Дявола, поразяван от св. Георги и др. В действителност – изчезнало допотопно чудовище. Във вавилонските древности към него се обръщат като към „люспест“ и на много геми го свързват с Тиамат, морето. „Драконът на Морето“ се споменава нееднократно. В Египет това е звездата на Дракона (тогава – Северната Полярна Звезда), източник на връзката на почти всички богове с Дракона. Бел и Дракон, Аполон и Питон, Озирис и Тифон, Сигур и Фафнир и накрая – св. Георги и Дракона представляват едно и също. Всички те били слънчеви богове и там, където намираме Слънцето, е и Драконът, символ на Мъдростта – Тот-Хермес. Йерофантите на Египет и Вавилон наричали себе си „Синове на Змея-Бог“ и „Синове на Дракона“. „Аз съм Змей, аз съм Друид“ – възкликвал друидът от келто-британските области, тъй като и Змеят, и Драконът били символи на Мъдростта, Безсмъртието и Възраждането. Както змията хвърля старата си кожа, само за да се яви в нова, така и безсмъртното Аз отхвърля една личност, само за да приеме нова.

ДРАКОНТИИ (гр.) Храмове, посветени на Дракона, емблемата на Слънцето, символ на Божеството, Живота и Мъдростта. Египетският Карнак, Карнак в Бретан, Стоунхендж са драконтии, известни на всички.

ДРАКУЛА Име на вампир от едниименния роман на Брам Стокер (1847-1912), публикуван през 1897 г. Протитип на Дракула е Влад V, живял през ХV в. в Трансилвания и имал славата на ужасен садист, но и на храбър воин и защитник на християнските земи. Сведенията за Дракула Стокер получава от унгарския учен Аминиус Вамбери. (А.)

ДРАУПНИР (сканд.) Златната гривна на Водан, или Один. Тя е в двойка с копието Гунгир, което той държи в дясната си ръка; и двата предмета притежават забележителни магически свойства.

ДРИАДИ (гр.) В гръцката митология – нимфи, покровителки на дърветата. Дриадите, които се раждали заедно с дърветата и загивали заедно с тях, се наричали гамадриади. Смятало се, че тези, които садят дървета и се грижат за тях, се ползват от особеното покровителство на Дриадите. (А.)

ДРИЩИ (санскр.) „Скептицизъм“, „неверие“.

ДРОГИ психотропни – гр. „променящи съзнанието“ Сборно название на растителни вещества, които влияят продължително време върху психиката и тялото на човека както психоактивно, така и седативно (успокоително). Други наименования: 1. Халюциногенни (лат. – „заблуждаващи сетивата“) и ентеогенни (гр. – „сътворени от бога“), които според магическите вярвания имат божествен произход. 2. Психоделни (гр. – „дух“ и „откровение“), чието въздействие разширява съзнанието. 3. Наркотични (гр. – „вцепеняване“), оказват опияняващо или блокиращо въздействие. 4. Токсични (гр. – „стрела“ или „отрова“) – растителните вещества на почти всички „магически“ растения при неправилна дозировка се превръщат в отрови. От всички известни около 500 000 растителни видове 150 са психотропни, като 120 растат в Америка и 30 в Европа и Азия. Хашишът е бил познат в Китай в 2737 г. и в Индия 800 г. пр. Хр.. В културното пространство на древните култури дрогите не са били така разпространени и не са служили като магически средства, за разлика от употребата им при старите обитатели на Америка. Вероятно това може да се обясни със стремежа за развитието на космическите сили вътре в човека (микрокосмос – макрокосмос), докато в американските религиозни системи и вярвания човекът е непосредствен израз на заобикалящата го природа и космическите влияния. (Наркотици.) (А.)

ДРУГ, Друдж (авест.) “Лъжа“; в иранската митология – зъл дух, персонификация на лъжата, глава на триадата на злите духове, противостоящи на триадата на добрите духове от Амеша Спенти. Създаден е от Ангра-Маню, за да „унищожи праведността на световете“; с негова помощ Ангра-Маню се опитвал да унищожи или изкуси Заратустра. (А.)

ДРУЗИ Голяма секта, наброяваща около 100 000 привърженици, живеещи в планината Ливан в Сирия. Техните ритуали са много тайнствени и нито един пътешественик, който е писал нещо за тях, не познава изцяло истината със сигурност. Те са суфиите (софизъм) на Сирия, приемат името Друзи като оскърбление и сами се наричат „ученици на Хамса“, Месията им, който дошъл при тях през ІХ в. от „Страната на Словото Божие“; тази страна и това слово те пазят в религиозна тайна. Бъдещият Месия ще бъде същият този Хамса, но под името Хакем – „Лечител на Всички“. („Разбулената Изида“, т. II.)

ДРУИДИ Жреческа каста, процъфтявала в Британия и Галия. Това били посветени, които допускали жени в своя свещен орден и ги посвещавали в тайнствата на своята религия. Те никога не доверявали свещените си стихове и писания на хартията, а подобно на древните брамини ги запомняли. За да се осъществи този подвиг, били необходими, по твърдението на Цезар, двайсет години. Също като парсите, те нямали образи или статуи на своите богове. Келтската религия смятала за светотатство да изобразява някой бог, дори и да е от второстепенно значение, в човешки облик. Трите главни заповеди на тяхната религия били: „Подчинение на божествените закони; грижа за благоденствието на човечеството; изтърпяване твърдо на всички бедствия на живота“.

ДУАЛИЗЪМ (лат.) „Учение за двуединство“; в историята на религите се изразява чрез две божества или два принципа. Напр. в зороастризма още при създаването на света съществуват един добър бог (Ахура Мазда) и един лош (Ариман), чиято битка в края на дните ще завърши с победата на добрия. Индийската философия учи, че бог и другите създания запазват през всички времена своите качества. Силно влияние на съвременното светоусещане оказва метафизичният дуализъм на Платон. Той различава две нива на битието: вечното – на идеите и преходното – техните отражения, които образуват космоса. Гностиците разглеждат проявения свят като негативен, антикосмически. Затова неоплатониците, напр. Плотин, упрекват гностиците, че диаболизират космоса; независимо от това, че светът не е съвършен, той е част от висшето битие и е продукт на божествения план. (А.)

ДУАТ, дат В египетската митология – място, където пребивавали умрелите, преизподня, „съвсем дълбока, съвсем тъмна и безкрайна“. Йероглифът Дуат е кръг със звезда в центъра. В „Текстове на пирамидите“ се персонифицира в образа на жена-майка на умрелите, които тя води на небето. Дуат също се отъждествява с хоризонта, мястото, където залязва слънцето. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 26

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред