За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 25

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Д 1

ДЕКАРТ, Рене (1596-1650) Френски философ, „баща на философията на новото време“, математик, чийто светоглед (картезиански – от латинизираното име на Декарт) определя и днес научното мислене. Преодоляването на картезианското мислене е една от най-важните цели на движението Нова епоха (Капра). Изходна точка на картезианството е прословутото изречение на неговия създател: „Аз мисля, следователно аз съм“, което води до максимата, че най-същественото в човешкото естество е мисълта. Определящото в тази постановка е прилагането на аналитичния метод, доминиращ в съвременната наука. Духът и материята са две съвършено разделени области, което води до необоснован оптимизъм в непогрешимостта на научните твърдения и игнориране на целокупните в природата (космоса) процеси. Физиката на ХХ в. разколеба вярата в непогрешимостта на научните изводи и доказа, че всички теории имат временен характер. (А.)

ДЕЛА ПОРТА, ДЖОВАНИ БАТИСТА (1538-1615) Лекар, драматург и алхимик от Неапол, разработил първи в западния свят „природната магия“, която може да се разглежда като предшественик на естествените науки. Едва 15-годишен публикува основния си труд Magia naturalis, в който разглежда тайнствената връзка между растенията, животните и звездите. Този единен природен градеж се изразява в привличането и отблъскването на живите същества и предмети. Автор на многобройни книги по теософия, алхимия, астрология и др. През 1560 г. основава „Дружество за изследване на тайните на природата“, разпуснато по заповед на папата. (А.)

ДЕМЕТРА Елинското име на латинската Церера, богиня на зърното и земеделието. Астрономичен знак – Дева. В нейна чест се празнували Елевзиниите.

*Главно свещено място на Деметра е Елевзин, където в течение на девет дни през месец боедромион (септември) протичали Елевзинските мистерии, символично представящи мъката на Деметра, нейните странствания в търсене на дъщеря си, тайната връзка между живия и мъртвия свят, физическо и духовно очистване.*

ДЕМИУРГ (гр.) „Строител“; „Висша Сила, изградила Вселената“. От тази дума произлиза фразата „Велик Архитект“ на масоните (масонство). При окултистите това е третият проявен Логос, или „вторият бог“ на Платон – вторият логос е представен от него като „Отец“, единственото Божество, което той, като посветен в Мистериите, се осмелил да спомене.

ДЕМИУРГИЧЕН РАЗУМ Същото, което е „Вселенски Разум“. Махат, първото „създание“ на Брама или той самият.

ДЕМОН (гр.) В първоначалните херметични трудове и древните класически съчинения е идентичен по значение с бога, ангела или гения. Демонът на Сократ е нетленната част на човека или по-точно истинският вътрешен човек, когото ние наричаме Ноус, или разумно божествено Аз. Във всеки случай, Демонът (или Даймонът) на този велик мъдрец, разбира се, не е бил демонът на християнския ад или християнското ортодоксално богословие. Това название античните автори, и в частност философите на Александрийската школа, давали на духовете от всякакъв вид, както на добрите, така и на злите. То често служело за синоним на богове или ангели. Но някои философи се стараели, и при това напълно обосновано, да правят разлика между многобройните класове.

ДЕМОНОЛОГИЯ (гр.) Учение за демоните, които, против волята на Бога, изкушават хората. В теологията се разглежда тяхната йерархия, описват се видовете и качествата им. Според неоплатоника (неоплатонизъм) Пселос те се класифицират според мястото на тяхното пребиваване: 1. Въздушни, които предизвикват бурите и лошото време. 2. Земни с две групи: гноми на земята и в пещерите, които предизвикват земетресения и пожари; и горски, които объркват пътниците. 3. Водни, с ужасен изглед; предизвикват корабокрушения. 4. Огнени, които ще влязат във връзка с хората по време на страшния съд. 5. Хелиофоби или луцифуги, най-страшните демони, които се появяват нощем и убиват хората. Обширна квалификация, описание на ранговете и типология се среща в магическата литература от ХVІІ в. Начело на демоните е кралят Луцифер, вицекрал е Белиал (Бел), съществуват четирима владетели или губернатори: Сатан, Велзевул, Асарот и Плутон, седем велики князе: Азиел, Мефистофел, Марбуел, Ариел, Анигуел, Анифел и Барфаер. Освен това съществуват велики съвети, таен дворцов секретариат и домашни духове. (А.)

ДЕМОНОЛОГИЯ християнска Според Стария завет демоните са „синове на Бога“ паднали ангели, които са се събрали с дъщерите на хората и са били отхвърлени от Бога. Това се е случило чрез подстрекателството на дявола, който със съгласието на Бога е станал управител на едно голямо царство. В Новия завет демоните са зли духове, които владеят даден човек (обсебване) и са причина за телесните недъзи и болести. Някои от най-големите чудеса на Иисус са свързани с прогонване на демони (екзорцизъм). Основата на християнската демонология поставя Августин, който повлиян от манихейството, разглежда две царства: Божието и на демоните. Демоните са въздушни, с много изострени сетива и изключително подвижни; тъй като живеят по-дълго от хората, имат повече опитности от тях. Те могат да предсказват бъдещето и да творят чудеса, но и са в състояние да изкушават хората за лоши дела, да предизвикват бури, да опропастяват реколтата и т.н. Въздушното им тяло позволява да проникват в човека в будно или в спящо състояние. (А.)

ДЕМОНОЛОГИЯ юдейска Съгласно кабала, демоните обитават света Асия, света на материята и „обвивките“ на умрелите. Те са по същество клипоти. Съществуват седем ада, чиито демонични обитатели представляват олицетворени пороци. Техният княз е Самаел, неговата женска спътница е Ишет Зенуним, жена на блудството, разврата – разглеждайки ги в определен аспект, наричат ги „Звяр“, Хива. (W.W.W.)

*В Стария завет се споменават демоните шедим (свръхестествени), които отначало са били ханаански богове, шерим (космати), както и Лилит, страшен нощен демон, произхождащ от вавилонските богове. Най-опасни са нощите в сряда и в сабат, тъй като по това време се подвизават 18 000 демони. Предпазно средство срещу демоните е каденето. В книгите на Енох демоните играят важна роля. Тези паднали ангели (повече от 200) пожелали земните жени; чрез тази връзка хората изучили многобройни изкуства и занаяти. Важен източник е и „Малкият ключ“ на Соломон, който съдържа списък със 72 демона.*

ДЕМРУШ (перс.) Великан в митологията на древен Иран.

ДЕНАМ (пехлеви) „Знание“; принцип на разбирането у човека, разумна Душа, или манас, според „Авеста“.

ДЕНИ, Ангора Парижки лекар, астролог и алхимик от XIV в. („R.M.C.“)

ДЕН НА БРАМА Период от 2 160 000 000 години, по време на който Брама, като излиза от своето златно яйце (Хираня гарбха), създава и формира материалния свят (бидейки просто оплождаща и творяща сила в Природата). След този период, с унищожението на световете, поред с огън и вода, той изчезва заедно с обективната природа и тогава започва Нощта на Брама.

ДЕРВИШ Турски или персийски аскет-мюсюлманин. Скитащ, странстващ монах. Понякога дервишите живеят в общини. Често ги наричат „въртящи се заклинатели“. Като се изключат аскетизмът, молитвите и съзерцанието, турският, египетският или арабският последовател има много малка прилика с индийския факир, който също е мюсюлманин. Първият може да стане свят мизерстващ монах; последният никога няма да се издигне по-високо от второстепенни окултни прояви. Дервишът също така може да бъде силен месмерист (Месмер), но той никога няма да се подложи доброволно на отвратителните и почти невероятни самоизтезания, които факирът изобретява за себе си с все по-засилващ се плам, докато най-накрая природата не издържа и той умира в бавни и страшни мъки. Най-ужасни действия, такива като съдиране на кожата от жив човек, отрязване на пръстите на краката и стъпалата, изтръгване на очите, закопаване жив до брадичката в земята и прекарване на цели месеци в такова състояние, изглеждат детска игра за тях. Дервишът не бива да се бърка с индуския саняси и йога. (Факир.)

*Един от многобройните дервишки ордени е основан от Джалай ал-дин Руми (род. 1207). Церемонията, надзиравана от шейх (перс. пир), започва със звуците на тръба, която символизира желанието за сливане с бога. Черната наметка и бялата риза, която носят дервишите от този орден, напомнят за гроб, надгробен камък и саван, а мястото на танцуване олицетворява Страшния съд. Екстатичният (екстаз) танц представя движението на планетите около слънцето. Ортодоксалният ислям не приема дервишите с твърдението, че грижата им за техния орден е по-важна от вярата.*

„ДЕСАТИР“ Много древно персийско съчинение под названието „Книга Шет“. Тя разказва за тринайсет Зороастри и е силно мистична.

ДЕСЕТТЕ ПИТАГОРЕЙСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ Добродетели на посвещението, задължителни, за да бъде човек допуснат до него. (Питагор.) Те са тъждествени с добродетелите, предписани от Ману и с буддистките парамити на Съвършенството.

ДЕТЕРМИНИЗЪМ (лат.) „Определям“; философски възглед, който определя не само световните процеси, но и живота на човека като следствие на причини или природни закони. Детерменизмът отрича случайността и свободната воля. Но съвременната постановка за хаоса противоречи на този възглед. В астрологията понятието изразява зависимостта на съдбата или волята от причините, съдържащи се в хороскопа. Според някои съвременни постановки детерменизмът и свободната воля са два полюса, които взаимно се допълват и характеризират, без да се изключват. Учението за реинкарнацията приема, че сегашният живот е следствие на добрите и лошите дела (карма) от минали прераждания, но този детерменизъм може да се тълкува и с оглед на бъдещето – животът сега се определя не от минали причини, а от бъдещите цели по пътя на еволюцията на индивида. (А.)

ДЕХИПНОЗИРАЩА ТЕРАПИЯ Терапия чрез хипноза на американеца Дик Шулдър, който приема, че съвременният човек е подложен многократно на хипнотични влияния чрез възпитанието и обществото. Повечето поведенчески стратегии, изявени чрез лоши навици, страхове, неправилно хранене, се изграждат през първите четири години. Чрез диалог с подсъзнанието, медитация и корекция на навиците при хранене (без остри подправки и сладко) старата програма от детството се изтрива и се усвоява нова, която отговаря на изискванията на зрялата възраст. (А.)

ДЖАГАД-ЙОНИ (санскр.) Утроба на света; пространство.

ДЖАГАДХАТРИ (санскр.) Субстанция; име на „кърмачката на света“, обозначение на силата, която пренесла Кришна и неговия брат Баларма в утробата на Деваки, тяхната майка. Едно от имената на Сарасвати и Дурга.

ДЖАГАН-НАТХА (санскр.) „Властелин на Света“, титла на Вишну. Голяма скулптура на Джаган-натха в неговата колесница; името му обикновено се пише и произнася Джагарнатх. Това е идол на Вишну-Кришна. Пури, недалеч от град Кутак в Ориса, е крупен център на неговото поклонение, два пъти в годината безбройно множество поклонници участват в празненствата на Шнана-ятра и Ратха-ятра. По време на първото скулптурата се изкъпва, а по време на второто се поставя на колесница между идолите на Баларма, брата и Субхадра, сестрата на Кришна, и тази огромна колесница се тегли от поклонници, които приемат за щастие да бъдат смазани от нея.

ДЖАГАТ (санскр.) Вселената.

ДЖАГРАТА (санскр.) Бодърстващото състояние на съзнанието. Споменавано във философията на йога, Джаграта авастха означава будно състояние, едно от четирите състояния пранави в аскетичните упражнения, използвани от йогите.

ДЖАДЖ, Уилиям Куон (1851-1896) Влиятелен американски теософ, роден в Ирландия. От най-ранно детство започва да се занимава с магия, месмеризъм и розенкройцерство. Завършва право и става съдружник в юридическа фирма. Джадж, заедно с Блаватска и нейния сподвижник Олкът, е един от основателите на Теософското Общество (1875). През 1883 г. превръща нюйоркския клон в Арянско теософско общество, начело на което застава самият той. В края на 80-те години създава клонове на Теософското Общество по цялата страна. През 1893 г. се отказва от юридическа практика, за да се посвети напълно на обществото. Поема президентския пост след напускането на Ани Безан. Написва интерпретация на йога-афоризмите от Патанджали и други книги. (А.)

ДЖАДУ (индус.) Вещарство, черна магия, чародейство.

ДЖАДУГАР (индус.) Вещар, магьосник. (Вещица.)

ДЖАЙИ (санскр.) Дванайсет велики бога в Пураните, които отказали да сътворят човека и поради това били прокълнати от Брама на повторни раждания „във всяка манвантара (раса) чак до седмата“. Друга форма или аспект на превъплъщаващото се Аз.

ДЖАЙНИЗЪМ (санскр.) Крупно религиозно обединение в Индия, донякъде напомнящо буддизма, но с много столетия по-старо от него. Те заявяват, че Гаутама Будда е бил ученик на един от техните тиртанкари, или светци. Те не признават авторитета на Ведите и съществуването на някакъв личен висш бог, а вярват във вечността на материята, периодичността на вселената и безсмъртието на разумите (манас) на хората, както и на животните. Крайно мистична секта.

*От „джайна“ – „победител“; основана от Вардхамана Махавира (539-477 пр. Хр.). След 13 години медитация той получава просветлението, че човек може само чрез аскетизъм да се домогне до трите скъпоценни добродетели: истинско познание, истинско разбиране и истинско проебразяване. Истинското познание притежава този, който познава непреодолимия мост между духа и материята; истинско разбиране притежава този, който вярва в учението на Махавира (санскр. – „герой“); истинско преобразяване постига този, който спазва петте заповеди: не убива, не лъже, не краде, отказал се е от полов живот и от радостите на съществуването. Човек може само чрез самобичуване и аскетизъм да напусне колелото на преражданията (сансара). Джайнизмът е разделен на една по-мека (облечените в бели дрехи) и една по-строга (облечените с въздух) форма.*

ДЖАЛАРУПА (санскр.) „Тяло или форма на водата“; едно от наименованията на Макара (знакът Козирог). Това е един от най-окултните и тайнствени знаци на Зодиака; той е изобразен на знамето на Кама, богът на любовта и е свързан с нашите безсмъртни Аз.

ДЖАМБУ-ДВИПА (санскр.) Едно от главните подразделения на земното кълбо в пураничната система; то включва и Индия. Някои твърдят, че това е бил континент, други – остров или един от седемте острова (саптадвипа). Това е „владение на Вишну“. В своя астрономичен и мистичен смисъл е наименование на нашия глобус, отделен чрез плана на обективност от другите шест глобуса на нашата планетна верига.

ДЖАНА (араб.) „Градина“; в мюсюлманството най-честото наименование на рая; „градина на вечността“, „градини Едем“, „градини на благодатта“, „фирдаус“, „обител на света“, „място на пребиваване“. Преданието смята тези названия за обозначения на различни части на рая, разположени на осемте небесни сфери. (А.)

ДЖАНАЛОКА (санскр.) Свят, в който, както предполагат, обитават Муни (светците) след тяхната телесна смърт (Пурани). Също така – област на земята.

ДЖАНАРДАНА (санскр.) „Обожаван от човечеството“; титла на Кришна.

ДЖАПА (санскр.) Мистично упражнение на някои йоги. То представлява повтаряне на различни магически формули и мантри.

ДЖАТАКА (санскр.) Разказ за легендарните събития от минали раждания на Будда Гаутама, основан на фолклорни традиции с ярко изразен приказен характер, получил широко разпространение сред народа; достъпно и популярно излага основните догмати на Будда. (А.)

ДЖАТИ (санскр.) Една от дванайсетте нидани; причина и следствие в начина на раждане, осъществяващо се посредством Чатур Йони, когато във всеки случай съществото, човек или животно, се помества на един от шестте (езотерично – седемте) гати, или пътища на чувственото съществуване, които екзотерично, броейки отгоре надолу, са: 1. Висшите Дхиани (Анупадака); 2. Деви; 3. Хора; 4. Елементали или духове на природата; 5. Животни; 6. Низши елементали; 7. Органични зародиши. В популярната или екзотеричната терминология те са: деви, хора, асури, съществата в ада, прети (гладни демони) и животни.

ДЖАТЮ (санскр.) Син на Гаруда; това е големият цикъл (кръгове и цикли), или махакалпа, символизиран от гигантска птица, служеща като кон на Вишну и други богове, по отношение на пространството и времето. В „Рамаяна“ Джатю е наречен „цар на крилатото племе“. За това, че защитил Сита, похитена от Равана, цар на великаните Ланки, той бил убит от него. Джатю наричат също така „цар на грифоните“.

ДЖАХАНАМ (араб.) В мюсюлманството – най-разпространеното наименование на ада. Там попадат както хора, така и джинове, едни от които ще пребивават там вечно, а други – временно. (А.)

ДЖАХНАВИ (санскр.) Наименование на Ганга, или реката Ганг.

ДЖЕБЕЛ ДЮДИ (араб.) „Планина на потопа“ в арабските легенди. Същото, което е Арарат и вавилонската Планина Низир, към която доплавал Ксизустр със своя ковчег.

ДЖЕНИНГС, Харгрейв (1817-1890) Анг. писател, автор на две ексцентрични творби: „Розенкройцерите, обреди и мистерии“ (1870), която пише цели двайсет години и „Фалосизъм, божествено и земно“ (1884). Дженингс се интересувал главно от фализма и фалистичните символи. (А.)

ДЖИБРИЛ, Джабраил В мюсюлманството – един от четиримата приближени на Аллах ангели, в чиито функции влиза предаване на заповедите и разкриване волята на Аллах пред пророците. Съответства на библейския архангел Гавраил. В Корана, където Джибрил се нарича също „Свети Дух“ (Дух свети), „благороден посланик“ и др., по волята на Аллах той се явява на Мохамед, за да предаде текста на Корана. В преданието Джибрил е наставник на всички пророци, започвайки от Адам. Името му се свързвало тясно с магията и вещарството. (А.)

ДЖИВА (санскр.) Живот като Абсолют; също така Монада, или атма-буддхи.

ДЖИВАНМУКТА (санскр.) Адепт или йога, достигнал висша степен на святост и отделил се от материята, Махатма или нирвани, „съществуващ в блаженство“ и свобода. Всъщност – този, който по време на живота е достигнал нирвана.

ДЖИВАТМА (санскр.) „Единна“; в общ смисъл – всеобщият живот, но също така божественият Дух у Човека. Въплътеното, индивидуалната същност. Според „Тайтирия Упанишада“, от атмана се раждат петте елемента. От тях земята ражда храна, от храната се ражда анамая коша (пълен с храна кош), което е външната обвивка на дживатмана или физическото тяло. Физическата структура на човека е изпълнена с редица вътрешни структури: пранамая коша (кош, пълен с прана – жизнени сокове) е изпълнена с маномая коша (кош, пълен с манас – психически токове); виджнанамая коша (кош, пълен с бодърстващо съзнание) изпълва маномая коша. Дживатманът се намира във виджнанамая коша и цялото тяло е проникнато от него. Благодарение на активността на виджнанамая коша физическото тяло чувства своята индивидуалност. Вътре във виджнанамая коша съществува пета структура – анандамая коша (кош, пълен с ананда – щастие). Тя е непосредствената обвивка на дживатмана и е без усещане за индивидуалност. Така в структурата на човека-микрокосмос могат да се отделят пет слоя, от които всеки следващ изпълва предишния и е по-дълбок и по-фундаментален от него. Според „Катха Упанишада“ местонахождението на дживатмана е в хридая (сърцето). „Брихадараняка“ обяснява дживатмана като произхождащ от параматман – безличният, безначален върховен принцип. Във ведийската литература дживатманът се разглежда като феномен, свързващ крайното (човека) с безкрайното в неговите два аспекта – пунарджанам (превъплъщение) и мокша (спасение). „Бхагавад Гита“, като образец на късноведийската литература, подчертава втория аспект на тази връзка. (Микрокосмос – Макрокосмос.) (А.)

ДЖИГТЕН ГОНПО (тибет) Име на Авалокитешвара или Ченрези-Падмапани, „Защитник от Злото“.

ДЖИНОВЕ (араб.) Елементали; духове на природата; гении. От джиновете (Djins или Jins) много се страхуват в Египет, Персия и други страни.

*Според мюсюлманската традиция Аллах създал джиновете от бездимен огън и те представляват въздушни или огнени тела, притежаващи разум. Те могат да приемат всякаква форма и да изпълняват всякакви заповеди. Джиновете са свързани с Иблис, някои от тях са повярвали в Мохамед. Мюсюлманската традиция различава три вида джинове: гул, ифрит, силат. На джиновете са посветени голям брой съчинения на мюсюлманските богослови. Подчиняването на джиновете на волята на човека е представлявало един от проблемите, с които се занимавали окултните науки (окултизъм) на мюсюлманското средновековие.*

ДЖИШНУ (санскр.) „Вожд на Небесното Войнство“; титла на Индра, който във войната на боговете с асурите ръководил „войската на девите“. Той е „Михаил, водачът на Архангелите“ на Индия.

ДЖНАНА (санскр.) или Жнана „Знание“; езотерично – „висше или божествено знание, придобито чрез йога“. Пише се също Gnyana.

ДЖНАНА-ЙОГА (санскр.) “Йога чрез знание“; един от видовете йогийска практика. В нея средство за концентрация е мисълта. Като приема, че действията на сетивата, ума и тялото са нелични, т.е. не са плод на усилията на личността, а на самодвижението на гуните, джнана-йога насочва вниманието към самосъзерцанието. Джнанайогините не третират въпроса за кармайога; те унищожават в себе си чувството за лична действеност и го порицават като безпочвено самочувствие, като горделивост, породена от незнание. (А.)

ДЖНАНА ШАКТИ (санскр.) Сила на разума.

ДЖОНС, Чарлз Стансфилд (1886-1950) “Брат Акад“ (Брат Единство), британски окултист, който прекарва по-голямата част от живота си в Канада, където основава дружеството „Ма-Йон“. През 1915 г. среща в Ню Йорк Алестър Кроули и става един от основните сподвижници на „Звяра“. Интересува се предимно от кабала, като публикува „Q.B.L..., или посрещането на невестата“ (1923) и „Анатомия на божественото тяло“ (1925). Интерпретацията му на „Книга на закона“ е причина да бъде обявен от Кроули за свой „магически син“, но по-късните ревизии на кабалистичната доктрина не срещат неговото (на Джонс) одобрение. (А.)

ДЖУРДАМ, Артър (род. 1905) Псевдоним на Френсис Игълсфийлд; англ. психиатър и автор, който след интензивни проучвания на документацията, свързана с катарите (албигойци), установява, че е прероден катарски свещеник. При лечението на една пациентка открива, че тя е реинкарнация на селянка от Тулуза, чието семейство било в приятелски отношения със свещеника. Това е подтик да продължи своите търсения, като открива и други личности, реинкарнации на катарите. Вероятно става дума за т.нар. „групови прераждания“. Щайнер ги разглежда като един отминал етап в еволюцията, преди да се формират народностните общности. Според Учителя Дънов „човек не се ражда сам“, а заедно с група от десетки до стотици хиляди души, които може да живеят и на различни места по Земята, но на по-висок план са взаимно свързани. (А.)

„ДЖХАНА БХАСКАРА“ (санскр.) Съчинение за Асурамая, астроном и маг на Атлантида, и други доисторически легенди.

ДЖЬОТСНА (санскр.) „Утринна Зора“; едно от телата, приети от Брама; здрачът на разсъмване.

ДЗЕН или Дзиан (тибет.) Пише се също Дзин. Изкривяване на санскритската дума Дхиан и Джнана (или фонетично – жняна) – Мъдрост, божествено знание. На тибетски учението се нарича дзин.

ДЗЕН-БУДДИЗЪМ Едно от направленията на буддизма; възникнал в Китай през VI в. Неговата основа е представата за единната същност на Будда и на всички същества, за естествения път – дао, който стои по-високо от всички теоретични методи. За разлика от другите школи, дзен-буддизмът проповядва „мигновено просветление“ – сатори. Трудно е да се отговори кратко какво е Дзен. Отличният познавач на въпроса Алън Уот пише: „Това не е религия, нито философия; това не е психология, нито вид познание. Това е пример за нещо, което в Индия и Китай е познато като път към спасението и в това отношение напомня даоизма, веданта и йога... Пътят към спасението не може да има положителна дефиниция. Той трябва да се обяснява, посочвайки това, което не е, както прави ваятелят: разкривайки някоя форма, той отделя от блока ненужните парчета камък.“ В обучението не са необходими никакви текстове; достатъчно е начинаещият да дисциплинира мислите си, да се стреми да живее в съвършена хармония с природата, да създаде у себе си „вътрешна пустота“ и да се слее духом с всемира. В манастирските кръгове цари сурова дисциплина, която налага на монасите задължението „дзадзен“ – седяща медитация. Дзен не допуска никакви скрити мисли, фалш и двуличие. Който постъпва в съгласие с дзен, постъпва естествено, без вътрешно напрежение. (А.)

ДЗИДЗО, Дзидзо-босацу (от кит. Дицзан-ван) Едно от най-популярните японски буддиски божества. Покровител на децата и пътниците, Дзидзо не е главен обект на поклонение на някаква определена секта; неговият култ е разпространен повсеместно. Известни са десетки средновековни легенди, в които Дзидзо е способен да възкреси от мъртвите, да избави от страдания в дзигоку (ада). Смятан е за защитник на грешниците след смъртта и справедлив съдия на човешките прегрешения. (А.)

ДИ, Джон (1527-1608) Прочут астролог, алхимик и маг. При царуването на Мария І е обвинен в практикуване на черна магия, но ситуацията коренно се променя при смъртта й – новата кралица Елизабет І го обявява за придворен астролог и кралски съветник. През 1564 г. публикува книгата Monas Hieroglyphica, където с помощта на математиката, кабала и алхимията свежда цялото мироздание към единство от кръг, линия и точка. През 1582 г. се запознава с аптекаря Кели, изявен медиум, което дава отпечатък на целия му по-нататъшен живот. В откритата от Ашмол книга „Петте книги на тайните“ са се намирали протоколи (от 1581 до 1583) на провежданите от Ди и Кели спиритични сеанси. Кели се концентрира в кристална топка, изпада в транс и извиква духове, които трябва да посочат букви, отпечатани във восъчното покритие на една дъска; Ди записва буквите. Двамата са убедени, че са във връзка с духовните същества, наречени Мадими и Аве. Едновременно с това получават послания и заклинания на неизвестен език (езикът на Енох), които образуват завършена магическа система („магията на Енох“). Създадените протоколи се копират от Ашмол и се публикуват в книгата „Истинската и изпълнена с премеждия история за случилото се преди години между д-р Джон Ди и някои духове“. В средата на ХІХ в. книгата е преиздадена под заглавие „Частният дневник на д-р Джон Ди“ и оказва сериозно влияние върху определени аспекти на западноевропейския окултизъм. Матърс и други ръководни членове на ордена на „Златната зора“ изучават текстовете и комбинират „магията на Енох“ с други елементи на западната и източната магия, особено на геомантията. Преследван от своите врагове, Ди напуска Англия, установява се временно в Краков и заминава за Прага при Рудолф ІІ, известен като закрилник на магьосниците и алхимиците по онова време, но не успява да убеди краля в своите откровения и радикални идеи за реформиране на религиозните представи. По настояване на папския нунций, който го обвинява в черна магия, напуска Прага и се завръща в Англия. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 25

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред