За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 24

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Д

ДААТ (ивр.) „Знание“; съединeние на Хокма и Бина, Мъдростта и Разбирането; понякога погрешно се нарича сефира. (W.W.W.)

ДАБАР (ивр.) Д(а) Б(а) Р(им), което в халдейската кабала означава „Дума“ и „Думи“, Дабар и Логоси. („Тайната Доктрина“, т. I. и Логос или Слово.)

ДАБИСТАН (перс.) Иран; древна Персия.

ДАВА (тибет.) Луната в тибетската астрология.

ДАВКИНА (халд.) Жената на Хеа, „богиня на низшите сфери, съпруга на Дълбината“, майка на Меродах, Бел на по-късните времена и майка на много речни богове.

ДАГ, ДАГОН (ивр.) „Риба“, а също така „Месия“. Дагон бил халдейският човек-риба Оан, тайнствено същество, което ежедневно се надигало от морските дълбини, за да учи хората на всички полезни науки. Наричали го също Анедот.

ДАГОБА (санскр.) или Ступа; свещен хълм или кула за светите реликви на буддистите. Това са пирамидални хълмове, пръснати по цяла Индия и буддиските земи, такива като Цейлон, Бирма, Централна Азия и т.н. Те са различни по големина и обикновено съдържат неголеми реликви на светии или уж принадлежали на Гаутама Будда. Тъй като се смята, че човешкото тяло се състои от 84 000 дхату (органични клетки с определени жизнени функции), то Ашока, както казват, построил поради това 84 000 дхату-гопа, или Дагоби, в чест на всяка клетка от тялото на Будда, всяка от които станала сега дхармадхату или свещена реликва. В Цейлон, в Анурадхапура, се намира Дхату-гопа, която, както се смята, е построена към 160 г. пр. Хр. Сега ги строят като пирамиди, но всички първоначални Дагоби имали формата на кула с купол и няколко чхатри (чадъри) над тях. Ейтел твърди, че над всички китайски Дагоби има от 7 до 14 чхатри – число, символизиращо човешкото тяло.

ДАДЖАЛ В мюсюлманството – изкусител на хората, който трябва да се появи преди свършека на света. Съответства на антихриста в християнството. Свързан с Иблис, Даджал пребивава на остров в Индийския океан. Той е прикован към скала и се пази от джинове. Преди края на света Даджал ще се освободи от оковите, ще се появи начело на войска, яздейки голямо магаре и навсякъде по земята, освен в Мека и Медина, ще установи своето царство, което ще продължи 40 дни (или 40 години). Иса и Махди ще унищожат неговото царство, а след това Махди ще го убие в Сирия или в Палестина. (А.)

ДАДУХ (гр.) Факлоносец, един от четиримата свещенослужители в Елевзиниите. Те били няколко, прикрепени към храма, но публично се появявали само в Общоатинските игри в Атина, за да ръководят така наречените „състезания на брега с факли“. (Маккензи, „R. M. Cyclopaedia“.)

ДАЕНА (авест.) В иранската митология – олицетворение на вътрешния духовен свят на човека или общината като цяло (според учението на Заратустра). Даена била присъща в еднаква степен и на доброто, и на греховното съзнание. Всеки човек след смъртта срещал своята Даена в женски облик при входа на онзи свят; Даена на праведника изглеждала като прекрасна млада девица, а тази на грешника – като уродлива старица. (А.)

ДАЙАНИСИ (арам.) Бог, на който се покланяли евреите, наред с други семити, като на „Властелин на хората“; Дионис-Слънце; оттук – Йехова-Ниси или Иао-Ниси, същото, което е Дио-нис, или Иов на Ниса. („Тайната Доктрина“, т. II.)

ДАЙВИ-ПРАКРИТИ (санскр.) Предвечна, еднородна светлина, наречена от някои индуски окултисти „Светлина на Логоса“ (Т. Суба Роу „Notes on the Bhagavat Gita“, B. A., L. L. B.); при диференциация тази светлина става Фохат.

ДАЙМЪНД, Джон Австралийски психиатър, лекуващ с музика. Чрез различни терапевтични методи пациентът трябва да намери своя индивидуален израз – „песента на душата“. Според Даймънд тази жизнена енергия прониква в цялото тяло чрез тимусната жлеза. Изследвайки над 40 000 музикални записа, той стига до извода, че музиката съществено влияе върху функциите на тимусната жлеза в положителен и отрицателен план. Даймънд открива, че прочути композитори са вложили в създадената от тях музика своите здравословни проблеми, като по този начин всеки от тях се стреми да хармонизира жизнената си енергия. Той препоръчва пациентите да слушат музика, отговаряща на техните заболявания – т. напр. музиката на Бетовен би трябвало да лекува сексуални проблеми. (А.)

ДАЙТИ (санскр.) Великани, титани, а екзотерично – демони, но в действителност идентични с определени асури, разумни богове, противници на безполезните богове на ритуализма и врагове на пуджа и жертвоприношенията.

ДАЙТЯ ГУРУ (санскр.) Учител на великаните дайти. Алегорично това е името, дадено на планетата Венера – Луцифер или по-точно на обитаващия в нея Властелин, Шукра (мъжко божество). („Тайната Доктрина“, т. II.)

ДАКИНИ (санскр.) Женски демони, вампири и кръвопийци (асра-пас). В Пураните те прислужват на богинята Кали и се хранят с човешко месо. Един от видовете зли елементали.

ДАКТИЛИ (гр.) От дактилос, „пръст“. Наименование, дадено на фригийските йерофанти на Кибела, които били смятани за най-великите магове и заклинатели. Те били пет или десет като петте пръста на едната ръка – благославяща и десетте пръста на двете ръце – при призоваването на богове. Те също така лекували, като полагали ръце или чрез месмеризъм (Месмер).

ДАКТИЛОМАНТИЯ (гр.) Предсказания с помощта на пръстени. Обикновено се изписват в кръг буквите на азбуката и в зависимост от това кои букви докосва пръстенът, се съставя дума, която е отговор на предварително поставен въпрос. (А.)

ДАКША (санскр.) Форма на Брама и негов син в Пураните. Но „Риг Веда“ твърди, че „Дакша е произлязъл от Адити и Адити – от Дакша“; това доказва, че той е олицетворение на свързващата всичко Творяща Сила, действаща на всички планове. Изтоковедите явно са силно смутени и не знаят какво да правят с тях, но Рот се приближава до истината повече от всеки друг, когато казва, че Дакша е духовна сила и в същото време мъжка енергия, пораждаща боговете във вечността, представена с помощта на Адити. Пураните, разбира се, антропоморфизират тази идея и изобразяват Дакша като установяващ „половите контакти на тази земя“, след като били изпробвани всички други средства за произвеждане на потомство. Пораждащата Сила, духовна в началото, става, разбира се, в най-материалния завършек на своята еволюция, произвеждаща Сила на физически план; и до сега тази пуранична алегория е правилна, тъй като Тайната Наука учи, че нашият днешен начин на произвеждане на потомство е започнал в края на третата коренна раса (раси).

ДАЛАДА (санскр.) Много ценна реликва на Гаутама Будда, както се предполага негов зъб, пазен в голям храм в Канда, Цейлон. За съжаление реликвата, която показват, не е истинска. Действителната е добре скрита вече няколкостотин години, след позорния фанатичен опит на португалците (тогавашните управители на Цейлон) да го откраднат и да се отърват от истинската реликва. Това, което сега показват наместо истинския зъб, е чудовищен зъб на някакво животно.

ДАЛАЙ ЛАМА (тибет.) Титла на първосвещениците от школата на жълтите шапки – гелугпа, смятани за въплъщение на Бодхисатва Авалокитешвара; за пръв път тази титла била въведена от монголските управници („далай“ в превод от монголски означава „океан“). След смъртта на далай лама бодхисатвата се инкарнира (инкарнация) след 49 години в новородено момче. Това момче се издирва от панчен лама, който споделя с далай лама религиозната власт над Тибет и се разглежда като инкарнация на будда Амитабха. Днешният 14-ти далай лама, който според едно древно тибетско предсказание е последният, е роден през 1935 г. в Амдо, Северен Тибет. На 2 години, припознат като инкарнация на Авалокитешвара, е обявен за наследник на 13-ия далай лама. През 1950 г. на 15-годишна възраст поема длъжността, на 25 години завършва образованието си по буддистка философия и религия в три университета. През 1959 г. напуска страната, завоювана от китайците и се установява в Дхарамсала, Северна Индия. Носител на Нобелова награда за мир през 1989 г. Произведения: „Окото на мъдростта“, „Окото на една нова будност“ и др. (А.)

ДАМА (санскр.) Обуздаване на чувствата.

ДАМБАЛА Във вуду един от най-мощните духове, представен под формата на змия. Неговата жена се казва Айда Оуедо, а любимата – Ерзулия. Тези три духа определят съдбата на човека. На Дамбала се принасят в жертва бели маймуни и пилета. По време на ритуала на алтара се поставя вода. (А.)

ДАМБУЛА (санскр.) Наименование на голяма скала в Цейлон. Тя се издига на около 400 фута над морето. Горната й част е издълбана и в тази монолитна скала са изсечени няколко големи пещерни храма или вихари – всички те са от дохристиянския период. Смятани са за най-добре запазилите се древности на острова. Северната страна на скалата е вертикална и напълно недостъпна, на южната, около 150 фута от върха, на големия издаден напред гранитен монолит е придаден вид на платформа с редица просторни пещерни храмове, изсечени в околните стени – очевидно с огромен разход на труд и средства. Сред многото могат да се видят две вихари: Маха Раджа Вихара, 172 фута дълга и 75 широка, в която има над петдесет статуи на Будда, повечето от които са в човешки ръст и всичките са направени от монолитни камъни. В основата на централната пагода е изкопан кладенец и от извора в скалата постоянно се стича прекрасна чиста вода, която се пази за свещени цели. Във втората, Маха Девийо Вихара, може да се види гигантска статуя на мъртвия Гаутама Будда, дълга 47 фута, лежащ на ложе и възглавница, изсечени, както и всичко останало, от монолитен камък. „Този дълъг, тесен и тъмен храм, позата и спокойният израз на Будда, заедно с тишината на помещението, се стремят да навеят на зрителя мисълта, че той се намира в покоите на смъртта.“ (Харди, „East. Monachism“.) Гледката от Дамбула е величествена. На голяма каменна площадка се издига високото Дърво Бо, една от многото издънки на първото Дърво Бо (Бодхи друма), под което властелинът Сидхартха е достигнал нирвана. „На около 50 фута от върха се намира водоем, който, както твърдят монасите, никога не остава без вода.“ („The Ceylon Almanac“, 1834.)

ДАНА (санскр.) Раздаване на милостиня на бедняците, „милосърдие“; първата от шестте парамити в буддизма.

ДАНГМА (санскр.) В езотеризма – просветената Душа. Пророк и посветен; този, който е достигнал съвършената Мъдрост.

ДАН-ТИЕН Според даоистите (дао), центрове в енергийното тяло на човека. Съществуват три полета (кухини), които акумулират и разпределят по тялото енергия (прана, чи): 1. Горният дан-тиен е в центъра на главата около епифизата; около него се намират „нефритовите врата“ (в задната част на главата), „небесното око“ („третото око“) и ни-ван на върха на главата, където се намират мислите. 2. Средният дан-тиен е зад слънчевия сплит, считан за енергиен център на жената (мъжкият е долното дан-тиен); около него са разположени „средните врата“ (на гръбначния стълб на равнището на сърцето), „вратата на живота“ (пъпният канал) и „ладията на полумесеца“ (между пъпа и бъбреците). 3. Долният дан-тиен е под „ладията на полумесеца“, под него в основата на гръбначния стълб е „долната врата“. Чрез медитация от долния дан-тиен енергията се изкачва по енергийните полета и достига горния дан-тиен, където разцъфтяват ни-ван и „небесното око“ и се завръща в основата. (Чакра.) (А.)

ДАО (кит.) „Път“; „верният път“ или „пътят към Небето“; основният принцип на даоизма, който трудно може да се формулира буквално. Това е пра-сила, съществуваща преди сътворението на вселената. От нея са създадени небето и земята, но тя съществува в тях, защото е едновременно и норма, и свобода. Дао не е действен принцип, но той прониква всичко; дао е съвършеното поведение на човека, като по този начин се превръща в абсолютно дао. Може да се наблюдава само част от процеса, като животът и смъртта са само етапи на абсолютното дао. Това наблюдение (съзерцание) на Абсолюта води до спасение. Почитането на дао не е култово, а се осъществява чрез подражание. Успокоеното, съзерцателно битие на даоистите контрастира с неспокойните търсения на привържениците на Конфуций (конфуцианство). (А.)

„ДАОДЕЦЗИН“ (кит.) „Книга за Съвършенството на Природата“, написана от великия философ Лао Цзи или дао – път, де – добродетел, която се изразява в правилното следване на пътя и цзин – есенция. Това е своеобразна космогония, включваща всички основни доктрини на Езотеричния Космогенезис. Той казва, че в началото не е имало нищо, а само безгранично и безкрайно Пространство. Всичко, което живее и съществува, било родено в него от „Принципа, който съществува Сам по Себе си, като развива Себе си от Себе си“, т. е. от Свабхавата. Тъй като името му е неизвестно и същността непостижима, философите го нарекли Дао – несътворена, неродена и вечна енергия на природата, проявяваща се периодично. Природата, както и човекът, постигайки чистота, достига покой и тогава всичко става единно с Дао, което е източник на блаженството и щастието. Както е в индуската и буддистката философии, подобна чистота, блаженство и безсмъртие могат да се достигнат само чрез осъществяване на добродетели и абсолютно спокойствие на нашия земен дух; човешкият ум трябва да управлява и в края на краищата да пребори и дори да унищожи бурната дейност на физическата природа на човека; и колкото по-рано той достигне необходимата степен на нравствена чистота, толкова по-щастлив ще се чувства. („Annales du Musee Guinet“, XI и XII; Dr. Groot, „Etudes sur la Religion des Chinois“.) Както се е изразил известният китаист Потие: „Човешката мъдрост никога не е използвала език по-свят и дълбок“.

ДАОИЗЪМ Една от основните религиозни системи в Китай, чиито основи са разработени от Лао Цзи (VІ в. пр. Хр.) в труда „Даодецзин“. Човекът трябва постъпва в духа на дао, за да постигне спасение. То е описано като потапяне в Абсолюта, което се постига чрез спазване на определени нравствени правила, самодисциплина, аскетизъм, алхимия и дихателни техники. След като дао се превръща в божество, се появяват и други богове като напр. планинският бог Тай Шан и неговата дъщеря Пихсиа Юкюн – богиня на червенолъчащия облак. (А.)

ДАОС (халд.) Седмият цар (пастир) на божествената Династия, управлявал вавилонците в течение на десет сароса или 36 000 години, доколкото един сарос продължава 3 600 години. В течение на това време се появили четирима Анедоти, или хора-риби (Дагони).

ДАРАСТА (санскр.) Церемониална магия, практикувана от племената на централна Индия, особено от колорианите.

ДАРДАН (гр.) Син на Юпитер и Електра, който получил боговете кабири като зестра и ги взел със себе си в Самотракия, където им се покланяли дълго, преди този герой да положи основите на Троя, и преди всякакво споменаване на Тир и Сидон, макар Тир да е бил построен в 2760 г. пр. Хр. (Кабири.)

ДАРУМА (санскр. Бодхидхарма) Едно от най-популярните божества на японския буддизъм. Дарума се смята за първия патриарх на буддиската школа дзен (тян), първият монах, който активно е следвал многогодишната практика на „съзерцанието“, в резултат на което му се парализирали краката (оттук са скулптурите на Дарума без крака). Той носи щастие и изпълнява желания. (А.)

ДАРХА (санскр.) Родовите духове на колорианите.

ДАРШАНИ (санскр.) Школи на индийската философия, които са шест; шад-даршани или шест аргументации.

*Това са: Пурва-Миманса, Утара-Миманса (Веданта), Няя, Вайшешика, Санкхя, Йога.*

ДАРШАНИ (санскр.) „Виждане“ (лицезрение); самооткровение на Божеството пред неговите привърженици; случай, когато духовна личност в Индия разрешава да бъде видяна. (А.)

ДАТАТРЕЯ (санскр.) В индуизма – мъдрец, син на риши Атри, у когото частично се въплътили Вишну, Шива и Брахма. Дататрея имал три глави, като дясната принадлежала на Шива, лявата на Брахма, а средната на Вишну. След Х в. Дататрея се почита от някои вишнуитски секти като аватар на Кришна и велик йогин, а неговите постоянни спътници – крава и четири кучета – се разглеждат като въплъщения на земята и четирите Веди. (А.)

ДАХЕ-ДАХУС (халд.) Двойствена еманация на Мумис, потомство на двоякия или андрогинен Световен Принцип, мъжкият Апасон и женският Тауте. Като всички теократични народи, които са имали храмови мистерии, вавилонците никога не споменавали „Единния“ Принцип във Вселената и не му давали име. Това подтикнало Дамаский („Теогонии“) да отбележи, че подобно на останалите „варвари“, вавилонците са го подминали с мълчание. Тауте била майка на боговете, а Апасон е бил нейната самопораждаща мъжка сила; Мумис, идеалната вселена, е неин еднороден син и на свой ред той еманира Дахе-Дахус и накрая Бел, Демиургът на обективната Вселена.

ДАША-СИЛИ (пали) Десетте задължения или заповеди, задължителни за служителите на Будда; петте задължения или пансили се изпълняват от миряните.

ДВАПАРА ЮГА (санскр.) Третата от „Четирите Епохи“ в индуисската философия; или втората, ако се брои отдолу. (Юга.)

ДВАРАКА (санскр.) В индуизма столица на ядавите (родът на Кришна), създадена за една нощ по заповед на Кришна, когато решил да изостави Матхура, предишната столица; Дварака била погълната от океана седем дни след гибелта на Кришна. В Индия, на брега на полуостров Катхиявар, съществува град Дварака, един от седемте главни центъра на поклоничество на индусите, смятащи, че той е основан от Кришна. (Ядав.) (А.)

ДВЕША (санскр.) „Гняв“; едно от трите основни състояния на ума (които на брой са 63); те са: Рага – страст или пагубно желание, Двеша – гняв, част от който е ненавистта, и Моха – невежество, незнание на истината. Трите трябва да бъдат избягвани непрекъснато.

ДВИДЖА (санскр.) „Два пъти роден“; в стари времена този термин се отнасял само към посветените брамини, но сега го употребяват по отношение на всеки човек, който принадлежи към първата от четирите касти (каста) и който е преминал през определен обред. (Варна.)

ДВИДЖА БРАМИН (санскр.) Даването на свещен шнур, което сега представлява „второто раждане“. Дори и шудра, който е решил да заплати за тази чест, става – след обреда на преминаването през сребърна или златна корона – двиджа.

ДВИПА (санскр.) Остров или континент; индусите имат седем (сапта-двипа), буддистите – само четири. Това е следствие от неправилно разбрания намек на Властелина Будда, който, употребявайки този термин метафорично, отнасял думата двипа (седем) към расите от хора. Четирите коренни раси, предшествали нашата пета, били сравнени от Сидхартха Будда с четирите континента или острова, запълващи океана на ражданията и смъртта – сансара.

ДВОЕН ОБРАЗ Наименование, употребявано от еврейските кабалисти за определение на Двойното Аз, наричано съответно: Висше, Метатрон и Низше, Самаел. Те са представени алегорично като два неразделни спътника на човека през целия му живот: единият е неговият Ангел-Хранител, другият – Злият Гений.

ДВОЙНИК Същото, което е астралното тяло или допелгенгер.

ДЕВА (санскр.) Бог, „лъчезарно“ божество. Дева-Деус, от корена див, „сияя“. Девата е небесно същество – добро, зло или неутрално. Девите населяват „три свята“, които са трите плана над нашия. Съществуват 33 групи или 330 милиона деви.

ДЕВАДАТА В буддизма братовчед и ученик на Шакямуни. Според легендата Девадата изисква от Шакямуни (във връзка с преклонната възраст на последния) да се оттегли и да повери ръководството на сангха на него. След отказа на Шакямуни Девадата иска да го убие, но той успява да се спаси благодарение на магически сили (сиддхи), свойствени на буддите. По-късно Деватадата се опитва да извърши разкол в сангха, но се проваля. Девадата е наказан като попада в ада на Авичи, където трябва да прекара 100 000 калпи. (А.)

ДЕВАКИ (санскр.) Майката на Кришна. Тя била затворена в тъмница от своя брат, цар Канса, от страх, че ще се изпълни предсказанието, което гласяло, че синът на неговата сестра ще го свали от престола и ще го убие. Независимо от силната охрана, Деваки била осенена от Вишну, Светият Дух, и така дала живот на този аватар на бога, Кришна. (Канса.)

ДЕВАКХАН (санскр.) „Обител на боговете“; междинно състояние между два земни живота, в което влиза Азът, атма-буддхи, манас, или Троицата, преобразувана в Едно (индивидуалност), след своето отделяне от камарупа и разлагането на низшите принципи на земята.

ДЕВА-ЛАЙА (санскр.) „Светилище на дева“; наименование, давано на всички брамински храмове.

ДЕВАЛОКИ (санскр.) Обители на боговете или девите във висшите сфери. Седемте небесни свята, които са по-високо от Меру.

*Както и другите живи същества, боговете, живеещи в Девалока, са подчинени на законите на кармата (т.е. се раждат и умират). В Девалоките продължителността на живота е голяма, преобладават насладата и дълбокото духовно съзерцание. Но доколкото Девалока не освобождава съществата от оковите на сансара (след живот като бог е възможно прераждане в по-ниски сфери), то тя (за разлика от нирвана) не се смята за висш идеал за буддиста.*

ДЕВАМАТРИ (санскр.) „Майка на боговете“; име на Адити, Мистичното Пространство.

ДЕВАНАГАРИ (санскр.) „Език или писменост на девите“ или боговете; писмените знаци на санскритския език (санскрит). Тази азбука и изкуството на писмеността се пазели в тайна векове наред и само на Двиджите (два пъти родените) и дикшитите (посветените – дикша) се разрешавало да използват това изкуство. За шудрите да декламират стих от Ведите било забранено и при всяка от двете низши касти (вайшите и шудрите) знанието на тези букви се смятало за престъпление, наказвано със смърт. Поради това думата липи, „писание“, отсъства в най-древните манускрипти.

ДЕВАПИ (санскр.) Санскритски Мъдрец от рода Куру, който заедно с друг Мъдрец (Мору), както предполагат, живее в течение на четирите епохи и то преди идването на Майтрея Будда или Калки (последният аватар на Вишну), който подобно на всички Спасители на света в тяхното последно проявяване, подобно на Сосиош на зороастрите и на Конника от „Откровение“ на св. Иоан, ще се появи, яздейки Бял Кон. И двамата, Девапи и Мору, както се предполага, живеят в хималайско усамотено място, наречено Калапа или Катапа. Такава е пураничната алегория.

ДЕВАПУТРА (санскр.) В буддистката митология група второстепенни божества, подчиняващи се на някои главни богове от общобуддиския пантеон (напр. Шакра, Яма). Много сутри описват как богът (обикновено Шакра) присъства при проповядването на дхарма на Шакямуни, заедно с Девапутра. След като кушинският управник Канишка (78-123 г., има и други датировки) си присвоил титлата „девапутра“ (превод на титлата на китайския император „син на небето“), думата „Девапутра“ започнала да означава също така и управници, и велики учители. (А.)

ДЕВАРШИ или Дева-риши (санскр.) „Риши-богове“; божествени или богоподобни светци; мъдреци, които достигат съвършена божествена природа на земята.

ДЕВА САРГА (санскр.) Творение; произход на принципите, които се смятат за Разум, породен от качествата или атрибутите на Природата.

ДЕВАСАРМАН (санскр.) Много древен автор, който умрял около столетие след Гаутама Будда. Той написал два забележителни труда, в които отричал съществуването както на Аза, така и на не-Аза.

ДЕВАТА (санскр.) “Божество“; в древноиндийската митология същество на божествената природа. Това определение се отнася както към боговете въобще (в множествено число, често в събирателно значение), така и към различни класове на низшите богове. В много селски местности и сега почитат така наречените „грамадевати“, които пазят местното население от болести, лоша реколта, смърт по животните, стихийни бедствия; те могат да даряват богатство, сила, потомство. На тях посвещават специални култови светилища („девагриха“, букв. „божи дом“), като поставят в тях изображения на „грамадеватите“ – от антропоморфизирани статуи до купчина камъни или дървета, които символизират тези божества. (А.)

ДЕВАЯНА и ПИТРИЯНА (санскр.) “Пътят на боговете“ и „Пътят на предците“. Учението за пътищата за напускане на тялото (астрално пътуване) е разработено още в ранните Упанишади; застъпено е в Пураните и във философските части на „Махабхарата“, включително в „Бхагавад Гита“. „Светлият“ (деваяна) е свързан със слънцето; по него вървят йогините, които не следват външните ритуали, а почитат във всичко Брахма и накрая се сливат с „върховната реалност“ (парабрахма). „Тъмният“ път (питрияна) е свързан с луната. По него вървят йогините, които извършват благородни действия, съобразно предписанията на шастрите (правила за лаици). Дживатманът (дживатма) преминава от земята към луната, при което атрибутите му постепенно изчезват. След като се наслаждава на луната, с изразходването на заряда от благочестиви дела, атрибутите на дживатмана постепенно нарастват и отново придобиват земно битие. За онези, които не са йогини, пураничните текстове описват трети път на движение на дживатма – пътят на почитащите злото. Те не достигат луната и се прераждат във вредители-животни. (А.)

ДЕВЕТ „Кабала на Деветте Покоя“ е разновидност на тайната шифрована писменост, която въвели еврейските равини и която се употребявала от някои общества с цел скриване – тя е специално приета в някои степени на масонството. Рисува се фигура от две хоризонтални и две вертикални успоредни линии, като това образува деветте покоя, централният е обикновен квадрат, останалите – дву- или тристранни фигури – се определят за няколко букви в произволен ред, за който се прави предварителна уговорка. Съществува и кабалистично съответствие между десетте сефироти и тези девет покоя, но то не е публикувано. (W.W.W.)

ДЕВЕТТЕ АНГЕЛСКИ ЧИНА (слав. „чин“ съотв. на гр. и лат. „ред“, „отряд“) В християнството степените на йерархия на ангелските същества. Според учението на Дионис Ареопагит те образуват три триади, изброявани (отгоре надолу) в следния ред: Първа триада (характеризира се с непосредствена близост до бога) – серафими, херувими, престоли; втора триада (особено пълно отразяваща принципа на божественото световладичество) – господства, сили, власти; трета триада (характеризираща се с непосредствена близост до човешкия свят) – начала, архангели, ангели (в тесния смисъл на тази дума). (Йерархия.) (А.)

ДЕВИ (санскр.) “Богиня“; в индуизма съпругата на бог Шива. Деви представлява израз на енергията (шакти) на своя съпруг. В съгласие с двата основни аспекта на Шива, добър и пагубен, Деви е ту кротка и милостива, ту страшна и жестока и има няколко ипостаса. В своя благ ипостас тя е известна като Парвати, Ума („светла“ – Ума – Каня), Гаури („бяла“), Джаганмата („майка на света“) и т.н.; в страшния – като Дурга, Кали („черна“), Чанди („гневна“), Бхайрави („ужасна“) и т.н. Страшните форми на Деви станали в Индия, от средните векове насам, обект на редица мистични култове, в частност тантристки и шактистки. (А.)

ДЕВОРА, Дебора (ивр.) “Пчела“; във старозаветното предание пророчица, предводителка на израилските племена, една от „съдиите израилеви“. (А.)

ДЕИСТ Този, който приема съществуването на бога или боговете, но смята, че нищо не знае за тях и отрича откровението; свободомислещ на древните времена.

ДЕИ ТЕРМИНИ (лат.) Наименование на стълбовете с глави на хора, представляващи Хермес, които древните гърци и римляни поставяли на кръстопътищата. Също така общо наименование на боговете, пазещи границите.

ДЕЙВИС, Андрю Джаксън (1826-1910) Един от водещите теоретици на спиритуалисткото движение. Повлиян е силно от основаната в Швеция Нова Църква и движението на месмеристите (Месмер). През 1843 г. започва да експериментира в състояние на транс и проявява изключителни възможности. Открива две клиники за лекуване чрез ясновидство, прилага лечения, научени от него самия по време на транс; в рецептите си предписва странни лекове отпреди векове. През 1847 г. излиза неговият основен труд „Законите на природата“, който поражда началото на популяризирането на спиритизма в САЩ. Дейвис и неговата група се утвърждават като най-популярните коментатори по въпросите на свръхестественото. Дейвис развива бързо ясновидските си способности, без вече да изпада в транс. Много медиуми се основават на неговите статии, посветени на духовете, обитаващи Съмърленд. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 24

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред