За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 23

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Г

ГАВРАИЛ Съгласно гностиците – „Дух“ (Дух свети) или Христос, „вестоносец на живота“, и Гавраил са по същество едно и също. Първия „понякога наричат Ангел Гавраил – „могъщ от Бога“ на еврейски“, а при гностиците той заемал мястото на Логоса, докато Светият Дух бил смятан за единен с Еона на Живота. (Haeret. Fab., II, VII). „Еретиците са съгласни с нас (християните) по отношение на началото на всички неща... но те казват, че съществува не един Христос (Бог), а един – горе и друг – долу. И че последният преди е обитавал в множество; и че Иисус – казват те в един случай – е от Бога, а в друг случай те го наричат Дух.“ Ключът е даден в езотеричната философия. „Духът“ на гностиците екзотерично е бил женска сила, той бил лъчът, излизащ от висшия манас. Азът е това, което езотериците разглеждат като кама манас, или низше лично Аз, което във всяко човешко същество се излъчва от Висшето Аз, или от Христа, бога вътре в нас. Затова те са били прави, като са казвали: „Съществува не един Христос, а един – горе и друг – долу“. Всеки, който изучава окултизъм, ще го разбере, както и това, че Гавраил – или „могъщият от Бога“ – е единен с Висшето Аз. („Разбулената Изида“.)

*В юдаизма, християнството, а също и в мюсюлманството (Джибрил) Гавраил е един от старшите ангели (в християнството – архангел). Ако всеки ангел е „вестоносец“ (по букв. значение на гр. дума), то Гавраил е вестоносец по преимущество, неговото предназначение е да разкрива смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено по отношение на идването на Месията. В апокрифната „Книга на Енох“ Гавраил е поставен над рая и пазещите го свръхестествени същества. В християнската традиция е свързан предимно с благовещението.*

ГАГАНЕШВАРА (санскр.) „Властелин на Небесата“, име на Гаруда.

ГАЙОМАРТ, Гайа Мартан (авест.) “Жив смъртен“; в иранската митология – родоначалник на човечеството, първият смъртен, понякога първият праведник, към когото били отправени думите на Ахура Мазда. Аналогична фигура във ведийската митология е Мартанда. Гайомарт бил първата жертва на Ангра-Маню, който създал по този начин смъртта в света. Негови прародители, а следователно и на цялото човечество, били небето и земята; по-късно, в пехлавийско време, за такива били смятани Ормазд (пехл. име на Ахура Мазда) и богинята на земята Спандармат. (А.)

ГАЙ-ХИНОМ (ивр.) Наименованието на Ада в „Талмуд“.

ГАМБАРТИН (сканд.) Наименование на „магическия жезъл“ (ваджра) на Хермодур в Еда.

ГАНАДЕВИ (санскр.) Определен клас небесни Същества, които, както се смята, обитават махарлока. Те са властелините на нашата калпа и поради това се наричат Калпадхикарини или Властелини на калпите. Те съществуват само „Един Ден“ на Брама.

ГАНГА (санскр.) Ганг, главната свещена река в Индия. Съществуват две версии на мита за нея: едната съобщава, че Ганга (богиня), превръщайки се в река, изтича от големия пръст на крака на Вишну; другата – че Ганга пада от ухото на Шива в езерото Анаватепта, откъдето излиза през устата на сребърна крава (гомукхи), пресича цяла източна Индия и се влива в Южния Океан. „Еретичните суеверия – отбелязва мистър Ейтъл в своя „Sanskrit-Chinese Dictionary“ – приписват на водите на Ганга силата да очистват от грехове.“ Това не е по-голямо „суеверие“ от вярата, че водите на кръщението и Йордан имат „силата да очистват от грехове“.

*Според легендата, когато Ганга падала от небето, Шива я приел върху главата си, за да не разруши с тежестта си земята, а от неговата глава тя се разливала на седем потока. По-нататък течението на Ганга било прекъснато от мъдреца Джнахна, който изпил нейните води, но умилостивен от цар Бхагиратха, ги пуснал през ухото си. И накрая, сливайки се с океана, Ганга изтича в подземния свят – патала. Главни центрове на поклонничество на индуси край бреговете на Ганг са Хардвар, Алахабат, Варанси, Сагар и др.*

ГАНГАДВАРА (санскр.) „Врата или порта на Ганга“; наименование на града, който сега се нарича Хардвар – в подножието на Хималаите.

ГАНГИ (санскр.) Известен чародеец от времената на Кашияпа Будда (предшественикът на Гаутама). Ганги се смята за въплъщение на Апалала, наг (змей), дух-пазител на извора на Субхавасту, река в Удиан. Казват, че Апалала бил покръстен от Гаутама Будда в добрия закон и станал архат. Алегорията на това име е разбираема: всички адепти и посветени се наричали наги, „Змейове на Мъдростта“.

ГАНДАПАДА (санскр.) Прославен учител на брамините, автор на коментарите към „Санкхя Карика“, „Мандукя Упанишада“, а също и на други съчинения.

ГАНДХАРА (санскр.) Музикална нота с голяма окултна сила в индуската гама – третата в диатоничната гама.

ГАНДХАРВИ (санскр.) Небесни певци и музиканти на Индия. Във Ведите тези божества разкриват на смъртните тайните на небесата и земята и езотеричната наука. Те са пазители на свещеното растение Сома и неговия сок, амброзията, храмовата напитка, даряваща „всезнание“.

ГАН-ЕДЕН (ивр.) Също така Гандунияс. (Едем.)

ГАНЕША (санскр.) Слоноглавият Бог на Мъдростта, син на Шива. Същото, което е и египетският Тот-Хермес, и Анубис или Херманубис. Легендата гласи, че той загубил своята човешка глава, която била заменена със слонска.

ГАНИНАНС Сингалски жрец, който все още не е посветен в духовен сан – от думата „гана“, събрание или братство. По-високите посветени свещенослужители „се наричат терунанси – от палийската дума тхеро, старши“ (Харди).

ГАРИМА (санскр.) Един от осемте вида сиддхи: сила и способност по желание да се увеличава теглото. (А.)

ГАРМ (сканд.) Церберът на Едите. Това чудовищно куче живяло в пещерата Гнипа пред жилището на Хела, богинята на преизподнята. (Хьол.)

ГАРУДА (санскр.) Гигантска птица в „Рамаяна“, кон на Вишну. Езотерично – символ на големия Цикъл (Кръгове и цикли).

*Цар на птиците, син на мъдреца Кашияпа и Вината, дъщеря на Дакша. Когато Гаруда се родил, боговете, заслепени от сиянието на неговото тяло, го приели за Агни и го възхвалили като олицетворение на слънцето. В буддиската митологична традиция Гаруда са огромни птици, вечни врагове на нагите. Смята се, че понякога Гаруда могат да приемат човешки облик и в едно от предишните си раждания Шакямуни е бил техен цар.*

ГАТА (санскр.) Метрични песни или химни, състоящи се от етични афоризми. Гата от трийсет и две думи се нарича Арягити.

ГАТИ (санскр.) Шест (езотерично – седем) състояния на чувстващото съществуване. Те се подразделят на две групи: три висши и три низши пътя. Към първия се отнасят девите, асурите и (безсмъртните) хората; към втория (в екзотеричните учения) – съществата в ада, претите, или гладните демони, и животните. Обаче в езотерична светлина последните три са по същество личности в камалока, елементали и животни. Седмият вид съществуване е нирманакая.

ГАТРА (санскр.) Членове (части) на Брама, от които се появили „от разума родените“ синове, седемте Кумара.

ГАУТАМА (санскр.) Принц от Капилавасту, син на Шудходана, цар от рода Шакя, управляващ малка област на границата на Непал; родил се през VІІ в. пр. Хр., сега се нарича „Спасител на Света“. Гаутама или Готама било жреческото име на рода Шакя, а Сидхартха било името на Буддата, преди той да стане Будда. „Шакя Муни“ означава Светец от рода Шакя. Роден като обикновен смъртен, той се издигнал до състоянието на Будда благодарение на своите лични заслуги и без странична помощ.

*В древноиндийската митология един от седемте велики риши. Гаутама проклел Индра, който съблазнил неговата жена Ахаля.*

ГАФАРИЛ Алхимик и философ, живял в средата на ХVІІ в. Той бил първият известен ни философ, който твърдял, че всеки обект на природата (например растенията, живите същества и т.н.) при изгаряне запазва своята форма в пепелта и че той може да бъде пресъздаден от тази пепел. Заявлението му било потвърдено от забележителния химик Дю Шесни, а след него Кирхер, Дигби и Валмонт се убедили в това, като демонстрирали, че астралните форми на изгорените растения могат да бъдат пресъздадени от пепелта им. Начинът да се пресъздаде такъв астрален фантом на цветя е даден в труда на Етингер „Мисли за Раждането и Зараждането на Нещата“.

ГАЯ (санскр.) Древният град Магадхи, на северозапад от сегашния Гаяхи. В този град Шакямуни достигнал състоянието на Будда – под знаменитото дърво Бодхи – Бодхи друма.

ГАЯ Теория, разработена от химика Джон Лавлок, наречена с името на гр. богиня на Земята. Нашата планета не е мъртъв гигантски отломък скала, а жив, саморегулиращ се организъм. Нейният мозък са хората. Задачата на човека е да се грижи за този организъм, за да не доведат проблемите с околната среда до дисбаланс в саморегулиращата се система. (А.)

ГАЯТРИ (санскр.), също Савитри Свещен стих, отправен към Слънцето в „Риг Веда“, който брамините трябва мислено да повтарят всяка сутрин и вечер в своите молитви.

* „Песен“; в древноиндийската митология – жена на Брама и майка на четирите Веди, а също и на два пъти родените (или трите висши касти). Понякога я представят във вид на птица. Според традицията Гаятри е жизненото дихание. Тя персонифицира също така ведийския стихотворен размер (три стиха по осем срички).*

ГЕБЕЛИН, Курт дьо (1719-1784) фр. протестанстски свещеник, „свободен зидар“ и учен. През 1773 г. основава „Божествения орден на филалетите“, който приема възгледите на Сведенборг и учението на Месмер. В своето енциклопедично произведение Le Monde primitif (1778) той предлага хипотезата, че таро е било познато още в Египет; едновременно с това прави съпоставки между 22-та аркана и 22-те букви на еврейската азбука, което дава подтик картите таро да се интерпретират в духа и принципите на кабала. (А.)

ГЕБЕР (ивр.) или Гиборим „Могъщи хора“; същото, което са кабирите. В небесата те са могъщи ангели, на земята – великаните, споменати в „Битие“, гл. VI.

ГЕБИРОЛ, Соломон Бен Иехуда В литературата се нарича Авицеброн. По произход е евреин, философ, поет и кабалист, плодовит писател и мистик. Роден е в Малага (1021 г.), получил образованието си в Сарагоса и убит във Валенсия през 1070 г. от мохамеданин. Неговите събратя по религия го наричали Соломон Сефарди, или Испанеца, а арабите – Абу Айюб Сулейман бен я’хя Ибн Джебирол, докато схоластиците го именували Авицеброн. („Кабала“ на Майер.) Ибн Гебирол несъмнено е бил един от най-великите философи и учени на своя век. Той писал много на арабски език, като повечето му ръкописи са запазени. Най-големият негов труд е „Мегор Хайим“, т.е. „Източник на Живота“, едно от най-ранните разяснения на тайните на теоретичната кабала, както съобщава биографът му. (Равини, „Фонс Вите“.)

ГЕБУРА (ивр.) Кабалистичен термин; петият сефирот, женска пасивна сила, означаваща строгост и могъщество. Оттук е и наименованието на Колоната на Суровостта. (W.W.W.)

ГЕДЕОН, Гидеон (ивр.) “Разсичащ“, „съкрушаващ“; в старозаветните предания – епичен герой-воин, „мъж на силата“, един от „съдиите израилеви“ (вождове на племенния съюз на Израил в епохата, предшестваща установяването на монархичната власт). (А.)

ГЕДУЛА (ивр.) Другото име на сефирота Хесед.

ГЕЕНА, на иврит – Хином Това съвсем не е ад, а долина недалеч от Ерусалим, където евреите принасяли жертва на Молох. В тази долина имало място, наречено Тофет, където за санитарни цели поддържали непрекъснат огън. Пророк Иеремия съобщава, че неговите съотечественици, юдеите, обикновено принасяли в жертва на това място своите деца.

*В библейската „Книга на пророк Иеремия“ се предсказва, че това място ще се нарича „долина на убиването“, защото там птици и зверове ще изяждат труповете на падналите в боя и така ще се осъществи наказанието на Яхве за престъпните жертвоприношения. Ортодоксално настроеният цар на Юдея Иосия около 622 г. пр.н.е. унищожил езическите жертвеници в долината Хином. От този момент местността била прокълната и превърната в сметище и място за непогребани трупове; там постоянно горели огньове, за да се унищожи гниенето.*

ГЕЛЕР, Ури (род. 1946); през 70-те години на миналия век става известен със способността си със силата на волята (без физическо въздействие) да огъва метални предмети (ефектът „Гелер“). След като Гелер демонстрира явлението по телевизията, някои зрители твърдят, че притежават същите възможности. От 1974 г. Гелер работи за индустриални концерни, като открива находища на нефт и руди по карта. Израелският парапсихолог (парапсихология) Пухарич, който работи заедно с Гелер и проучва неговите способности, твърди, че той е получил дарбите си благодарение на извънземни същества. (А.)

ГЕМАРА (ивр.) По-късната част на еврейския „Талмуд“, започната от равина Аши и завършена от равина Мар и Меремар около 300 г. (W.W.W.)

„Завършвам“; коментари към Мишна.

ГЕМАТРИЯ (ивр.) Раздел на практическата кабала. Тя посочва числовото значение на еврейските думи, като сумира значенията на съставящите ги букви; освен това тя разкрива по същия начин аналозите между думите и фразите. (W.W.W.)

Един от методите (аритметичен) да се извлече съкровеното значение от буквите, думите и фразите.

ГЕНИИ (лат.) Наименование на Еоните, или ангелите при гностиците. Съществува огромно множество имена на техните йерархии и класове.

*От „род“, „раждам“, „произвеждам“; в римската митология първоначално е божество – прародител на рода, след това бог на мъжката сила, олицетворение на вътрешните сили и способности на мъжа. Смятало се, че всеки мъж има свой гений, като особено бил почитан геният на главата на фамилията: в деня на неговото раждане били поднасяни дарове на гения. Гении имали не само хората, но и отделните градове и местности.*

ГЕНОН, Рене (1886-1951) Френски окултист и писател; изоставя обучението по математика, за да се присъедини към „Школата на херметичната наука“ на Папюс. През 1907 г. става „свободен зидар“, а по-късно приема исляма и името Абдел Вахед Яхиа. В своите многочислени трудове разглежда различни въпроси на мистиката, суфизма и индуизма, като противопоставя на историческите религии една единствена първична традиция – езотеричното познание. Трудове: „Символиката на кръста“, „Стъпала на битието“, „Владетелят на света“ и др. (А.)

ГЕОМАНТИЯ (гр.) Първоначално гадаене чрез подземни звуци, особено при земетресения; при китайците е известно като фенг шуй. През средновековието понятието означава изкуство за гадаене по пунктири, пренесено от арабите след ХІІ в. в Европа: произволно число точки, нанесени върху хартия или върху пясък, образуват линии, а те – фигури, които се нанасят в 12-те дома на зодиака. По този начин всяка фигура добива определен смисъл; той се тълкува с помощта на таблица. Съвременната геомантия е наука за силовите линии и зони, които се разглеждат като част от живия организъм на Земята. Тези линии и зони могат да се установяват с помощта на радиестезията. Съществуват сигурни данни, че още келтските друиди са използвали багети, които са били идентични на огънатите жезли на християнските епископи. В началото на ХХ в. Алфред Уоткинс открива, че голяма част от старите църкви и култови центрове, обозначени на карта, са свързани с една линия. Посветени в геомантията могат да открият тази линия и по растителността – някои дървета като елата и борът не растат по тази силова линия, а други – бъз, лешник и коприва търсят нейните лъчения (вибрации). Често се срещат имел, тиса (отровна ела), хвойна и глог. (Земни лъчи) (А.)

ГЕОНИЧЕСКИ ПЕРИОД Ерата на Геоним може да се намери спомената в съчиненията на тема кабала; подразбира се IX в. сл. Хр. (W.W.W.)

ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ В християнството и мюсюлманството (там е с името Джирджис) – воин-мъченик, с чието име фолклорната традиция свързала езическата обредност на пролетните животновъдни и отчасти земеделски култове и мотива за драконоборчеството в митологичните разкази. Ортодоксалните християнски жития говорят за Георги Победоносец като за съвременник на римския император Диоклетиан (284-305). По време на гоненията на християните го карали насила да се откаже от вярата си и накрая му отсекли главата. (А.)

ГЕРОЙ В гръцката митология син или потомък на божество и смъртен човек. Героят е призван да изпълнява волята на олимпийците на земята сред хората, внасяйки справедливост и закони в живота. Обикновено и в другите митологии героят притежава подобни качества: огромна сила и свръхчовешки способности, но е лишен от безсмъртие, оставащо привилегия на божествата. (А.)

ГЕХИ (зенд.) Молитви на парсите.

ГЕЯ (гр.) Първичната Материя в космогонията на Хезиод; Земята, както някои смятат; жената на Уран; небето или небесата.

ГИЛГУЛЕМ (ивр.) Цикъл на превъплъщенията при еврейските кабалисти; при ортодоксалните кабалисти – „кръговрат на душата“ след смъртта, която не намира покой, докато не достигне Палестина, „обетованата земя“, и докато нейното тяло не бъде погребано там.

ГИМИЛ (сканд.) „Пещерата на Гимил“, или Уинголф. Нещо като Небеса или Рай, или може би Новият Ерусалим, построен от „Силния и Могъщ Бог“ – който остава безименен в Еда – над полето на Ида, след като от водите се надигнала нова земя.

ГИН (тибет.) Знание, придобивано под ръководството на учител-адепт или гуру.

ГИНЗБУРГ, Карло (род. 1939), италиански проф. по нова история в Болоня. Става известен с книгата си „Бенанданти“, в която описва непознат магически ритуал, споменат в архивите на инквизицията от ХVІ – ХVІІ в. Практикуващите бенанданти четири пъти в годината напускат тялото си, за да се срещнат с маланданти (вещари), като по този начин осигуряват плодородие на земите си. Култът е свързан с ритуалите на шаманите. (А.)

ГИНУНГАГАП (сканд.) „Чаша на илюзията“; бездна на великата дълбина или безбрежието, безначална и безкрайна зееща пропаст, което на езотеричен език наричаме „Матрикс на Света“, „Световна Матрица“, предвечно жизнено пространство. Чаша, съдържаща вселената – оттук „чаша на илюзията“.

ГЛАВА НА ВСИЧКИТЕ ГЛАВИ (каб.) Употребява се за обозначаване на „Стареца на Старците“, Атика Д’атикин, който е „Скритото от Скритото, Съкровеното от Съкровеното“. В този череп на „Бялата Глава“, Реша Хивра, „всеки ден обитават 13 000 мириади свята, които почиват на Него, опират се на Него“. („Зохар“, III, „Идра Раба“.) „В този Атика нищо не е проявено, като се изключи само Главата, тъй като това е Глава на всичките Глави... Мъдрост от горе, която е Глава, скрита в нея, в Мозъка, който е тих и спокоен, и никой не я познава, освен Тя Самата... И тази Съкровена Мъдрост... Скритото от Скритото, Главата на всичките Глави, Главата, която не е Глава, и никой не знае и не е знаел какво се намира в тази Глава, която не е по силата на Мъдростта и Силата да разберат“ („Зохар“, III, fol. 289 а). Това е казано за Божеството, от което е проявена само Главата (т.е. Мъдростта, съзнавана от всички). За този Принцип, който е още по-висок, нищо дори не се твърди, като се изключи това, че неговото всеобщо присъствие и реалност е философска необходимост.

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО Явление, характерно за някои медиуми, които по време на групови сеанси не говорят със собствения си глас, а с гласа на нечий дух. В теорията на спиритуалистите гласът идва от изкуствен ларинкс, направен от ектоплазма и прикрепен към мегафон или рупор, които се движат свободно в пространството, но се задействат за говор чрез ектоплазмени нишки. (А.)

ГЛАСТОНБЪРИ Град в Англия, превърнал се в център на движението „Нова епоха“. Според преданията на келтите тук се намира входът към долния свят. Храмът се свързва с Йосиф Ариматейски, който донесъл граала и забил в земята пръчка, която прораснала като трънлив храст и цъфтяла по Коледа. Гластонбъри би трябвало да бъде също и приказният Авалон, където се оттеглил раненият крал Артур. (А.)

ГНА (сканд.) Една от трите прислужнички на богинята Фриг. Тя е женски Меркурий, носеща послания на своята господарка към всички части на света.

ГНИПА (сканд.) Пещерата, която пазело кучето Гарм.

ГНОЗИС (гр.) „Знание“; термин, използван от школите на религиозната философия както преди, така и в периода на първите столетия на християнството, за обозначение на предмета на техните изследвания. Това Духовно и Свещено Знание, Гупта Видя на индусите, можело да се придобие само при посвещение в Духовните Мистерии, един аспект на който били и церемониалните Мистерии.

*Още в Новия завет (Библия) се споменава за „грешното знание“. Последователите на това учение се наричат „гностици“. Основни са следните постановки: 1. Духът и материята са вечни принципи, като материята е зло, враждебно на Бога и е независима от него (дуализъм). 2. Светът е творение на нисши духове. Създателят на вселената (Демиург) е равнопоставен на Бога от Стария завет. 3. От една недосегаема сфера висшите същества слизат в проявения свят на злото и се загубват в него. 4. Хората се делят на три групи: гностици или духовни хора, в които преобладава елементът на светлината (пневматици); хора на душата (психици), при които доброто и злото са в противоборство; телесни хора (хилици), които безнадеждно са пропаднали в материята. 5. Грехът е преплитане в материята, а спасението е освобождаване от игото на телесното. 6. Христос е духовно същество (Еон), което временно се обединява с човека Иисус, не за да избави чрез своя живот хората от страдания и смърт, а чрез учението (гнозис) да спаси избраните. 7. Съществуват два пътя: съблюдаване на строг аскетизъм, или освободена сексуалност. От многобройните гностични трудове, с изключение на богатата находка при Наг Хамади, са запазени само откъси. Учението на гностиците в различни степени е възприето от манихеите, богомилите, албигойците и в Кабала. Най-разпространените гностични секти: валентините, наречена на името на починалия през 160 г. сл. Хр. Валентин, според когото трите катастрофи (творението, грехопадението и спасението) са вече извършени в невидимия свят (Плерома); орфитите (гр. – „почитащите змията“), които твърдят, че змията е помогнала на сътворения от Бога човек да добие знание, въпреки че Бог от ревност е забранил този акт; маркионите, които са се придържали към строг аскетизъм.*

ГНОМИ (алхим.) Розенкройцерско наименование на елементали (духове).

*В митологията на народите на Европа антропоморфизирани (антропоморфизъм) същества, обитаващи под земята, в планините и горите. На ръст те са малки, но са надарени със свръхестествена сила; носят дълги бради; понякога имат кози крака или гъши лапи. Живеят много по-дълго от хората. В недрата на земята гномите пазят скрити скъпоценни съкровища; те са изкусни занаятчии, могат да коват вълшебни мечове, пръстени и пр. Понякога са благоразположени към хората, а друг път – не.*

ГНОМ НА СМЪРТТА В Еда на древните скандинавци Ивалди, Гномът на Смъртта, крие Живота в недрата на голям океан и после, в подходящо време, го изпраща нагоре в света. Този живот се явява Идун, прекрасната дева, дъщеря на Гнома. Тя е Ева на скандинавските балади, тъй като дава на боговете на Асгард да вкусят от ябълките на вечно обновената младост; а те, вместо да бъдат прокълнати за такава постъпка и осъдени да умрат, по този начин ежегодно дават обновена младост на земята и хората след всеки кратък и сладък сън в обятията на Гнома. Идун се надига от Океана, когато Браги, неопетненият и непорочен Мечтател на Живота, пресича спящ безмълвната пустиня на водите. Браги е божествената мислеоснова на Живота, а Идун – живата Природа, Пракрити, Ева.

ГНОСТИЦИ (гр.) Философи, които формулирали и преподавали Гнозис, или Знание. Те процъфтявали в първите три столетия на християнската ера; широко известни били Валентин, Василид, Маркион, Симон Мага и др. (W.W.W.)

ГОВИНДА, Анагарика (род. 1898) Псевдоним на Е. Хофман, буддист, който след завъшеното си образование в Европа, през 1928-1931 г. изучава в Цейлон и Бирма буддистката философия, а по-късно в индийски университети преподава археология и буддизъм. Постъпва в една от школите на тибетския буддизъм. От 1935 до 1945 г. е генерален секретар на международната буддиска асоциация. Известен е и като художник. Някои книги на Говинда: „Мандала – етапи на медитацията“ (1961), „Пътят на белите облаци“ (1969), „Основи на тибетската мистика“ (1966) и др. (А.)

ГОГАРД (зенд.) Дърво на Живота в „Авеста“.

ГОДИНИ НА БРАМА Пълният период на „Века на Брама“ (100 години) Равнява се на 311 040 000 000 000 години. (Юга.)

ГОЛЕМ ивр. galam – „събирам“; изкуствено създадено същество (човек) от надарените с магически сили равини. Така например раби Елия от Хелм до своята смърт през 1797 г. е имал прислужник голем. Според преданието то е сътворено за първи път от пражкия равин Льов (1520–1609). Густав фон Майеринк популяризира тази фигура в романа „Голем“. (Мисъл-форма.) (А.)

ГОНПА (тибет.) Храм или манастир; ламасерий.

ГОПИ (санскр.) Пастирчета – приятели от детинство и спътници на Кришна, сред тях била и неговата жена Радха.

ГОСАЙНИ (санскр.) Наименование на определен клас аскети в Индия.

ГОСПОДСТВА В християнството (по класификацията на византийския богослов Дионис Ареопагит) – четвъртият от деветте ангелски чина, образуващи заедно със силите и властите втората, средна триада. (Йерархия.) (А.)

ГРААЛ старофренски – „съд, подобен на купа“ Според легендата (с келтски или ирано-ориенталски произход) чаша, в която Йосиф Ариматийски е събрал капещата от смъртните рани на Иисус кръв; или съдът с жертвеното агне, или чашата, от която Христос на Тайната вечеря е пил. По този начин граалът е осветен и надарен с чудодейни сили. След смъртта на Йосиф ангелите са прибрали съда на тайно място, пазено от рицарите на граала. Историята на граала е свързана и с легендата за крал Артур. Предполага се, че и двете възникват през ХІІ в. и оказват съществено влияние на зараждащите се културно-исторически процеси в Западна Европа през средновековието, която би трябвало да наследи Христовите добродетели, пазени и прогласявани от рицари, трубадури и в произведения на литературата и изкуството. Един от най-известните образци е епосът „Парцефал“ на Ешенбах (1170-1220), разработван по-късно в различни варианти и жанрове. В ново време журналистът Ото Ран (1904-1939) след продължителна изследователска работа в архивите на Монсегюр заявява, че е открил в източните Пиринеи тайнствения замък на граал, който е бил пазен от катарите (албигойци). Албигойските войни, водени от папа Инокентий ІІІ, всъщност са били кръстоносен поход срещу граала. Английски автори през втората половина на ХХ в. в редица заглавия разработват тезата, че Иисус бил с царско потекло, а Мария Магдалена – негова съпруга. Техните потомци се заселили в Южна Франция и са дали началото на кралската династия на Меровингите (500-700). От граал се неделими още два предмета, чиито образи понякога се сливат: чудодейното копие, което някога проболо тялото на разпнатия Христос и заветният меч на цар Давид. (А.)

ГРАНАТ Силикати, чийто цвят варира от светло до тъмночервено; към групата принадлежи и т.нар. „благороден гранат“. От древни времена гранатът е ценен като магическо и лечебно средство: лекува чума, предпазва от влиянията на демоните, укрепва енергиите и помага в преодоляването на разочарованията и нещастията. Използва се и за предсказания, разкрива на иманярите скрити съкровища. На благородния гранат се приписват универсални лечебни сили – поставен на сърдечната област, смекчава болките и успокоява духа. Арабите го използват като средство срещу епидемии. По време на кръстоносните походи е бил особено търсен за предпазване и лечение на чума и заболявания на кръвта. Положен в гроб, предотвратява разложението на тялото. Приложение при лечението със скъпоценни камъни: въздейства на базисната чакра (муладхара, кундалини). (А.)

ГРИХАСТХА (санскр.) „Стопанин“, „този, който живее в дома си със своето семейство“. Браминът е „родов жрец“ в народното тълкуване и в жреческата йерархия на индусите.

*Вторият ашрам, когато човек се жени и създава семейство. Живее по този начин до петдесетгодишна възраст, докато види децата на своите деца, което означава, че е утвърдил рода си на земята.*

ГРОФ, Станислав (род. 1931) Чешки психиатър и един от ръководителите на движението „Нова епоха“; от 1967 г. живее в САЩ. В своята книга „Раждане, смърт и трансцеденталност“ той обобщава своя повече от 30-годишен опит, като твърди, че проблемите на личността не започват в детските години, както твърди психоанализата на Фройд, а още в съноподобните усещания в майчиното тяло и по време на раждането. Гроф разработва методи, с помощта на които пациентът изживява отново своето раждане и по този начин осъзнава причините на невротичните състояния. (А.)

ГУАН-ИН (кит.) Женски логос, „Майка на Милосърдието“.

*В буддиската митология на Китай, Корея и Япония (буддизъм) – божество, спасяващо хората от всевъзможни бедствия, покровителка на женската половина на дома. Съществуват изображения на Гуан-Ин с четири, осем, единайсет и хиляда ръце. На хилядоръкото изображение върху дланта на всяка ръка има око. С тези хиляда очи Гуан-Ин вижда едновременно всички, намиращи се в беда в безкрайните светове на вселената и ги спасява с ръцете си.*

ГУАН-ИН-ТЯН (кит.) Небесата, където обитават Гуан-Ин и други логоси.

ГУАН-ШИ-ИН (кит.) Мъжки логос на северните буддисти и буддистите на Китай; „проявен бог“.

ГУГЕЛИН, Мишел (род. 1928) Психолог, статистик и астролог, известен с изследването на влиянията на различните планети; статистически констатира, че възходът и кулминацията на планетите при раждане при различни професионални групи има следните резултати: 1. 5 438 известни европейски военачалници са родени при кулминация на Марс (вероятност 1:1 000 000). 2. 3 305 учени са родени при възхода и кулминацията на Сатурн (вероятност 1: 1 000 000). 3. 993 държавници са родени при кулминация на Юпитер (вероятност 1:5 000). 4. 1 485 спортисти с високи постижения са родени при възхода и кулминацията на Марс. Според Гучелин тези резултати потвърждават хипотезата на Птоломей, че професията на определен човек зависи от възхода и констелациите на планетите, като планетите не определят професията, но създават необходимите качества. Гучелин изследва астрологично и наследствеността. Още Кеплер (1571–1630) твърди, че сходните констелации между звездите се срещат по-често между роднини. Анализът на 25 000 рожденни дати и часове на родители и техните деца в периода 1850-1945 г. показва следните резултати: възходът или кулминацията на определени планети при раждането на родителите най-често се повтаря при раждането на техните деца. Освен това, ако детето е родена в ден с магнитни смущения, неговата прилика с родителите е два и половина пъти по-голяма, отколкото при дни с нормална магнетичност. Следователно Слънцето е енергийната централа на Космоса, планетите са енергопреобразователи, а човешкият ембрион е само резонатор. Но ако раждането се осъществява чрез цезарово сечение или с лекарствени средства, астрологичната наследственост не може да се реализира. Гучелин твърди, че зародишът разполага със „селектор“, който определя времето на раждането, което отразява влиянието на определени планети. (Астрология.) (А.)

ГУЙ (кит.) В древнокитайската митология – душата (духът) на умрелия. С разпространяването на буддизма гуй станало общо наименование на демоните и обитателите на ада. Според по-късните народни предания гуй прилича на човек, но не хвърля сянка, внезапно става невидим, приема облика на куче, лисица и други животни, на мъже или жени, за да отвлича хора и да ги убива. В повечето случаи обаче, гуй е неупокоената душа на умрял от насилствена смърт или на самоубиец, непогребани в родовото гробище. (А.)

ГУЛВЕЙГ (сканд.) Олицетворение на „златната“ руда. В Еда се казва, че по времето на Златния Век, когато страстта към злато и богатство била още непозната на човека, „когато боговете играели със златни дискове и никакви страсти не нарушавали възторга на чистото съществуване“, целият свят бил щастлив. Но веднага, когато „дошла Гулвейг (Златната руда), омайваща магьосница, която три пъти хвърляна в огън, всеки път възкръсва още по-прекрасна отпреди и изпълва душите на боговете и хората с неутолима жажда“, всичко се променило. Именно тогава възникнали Норните – Миналото, Настоящето и Бъдещето, изчезнал благословеният покой на детските мечти и възникнал Грехът с всичките му лоши последствия. („Asgard and the Gods“.)

ГУНАВТ (санскр.) Това, което притежава качества (гуни).

ГУНИ (санскр.) Качества, свойства (Тригуна); „нишка“; също така „връвчица“.

*Обозначаване на трите състояния, свойства, сили, присъщи на природната субстанция (пракрити) като източник на всички проявени и непроявени обекти. Те са: сатва – уравновесеното, хармоничното, доброто начало; раджас – подвижното, страстното, дейното; тамас – застоялото, инертното, тъмното. Гуните са и психически състояния, свързани с осъзнаване същността на нещата: с доброто и щастието (сатва), с възбудата, удоволствието и безпокойството (раджас), с инерцията, апатията, с това, което води към невежество (тамас) и съответстващите резултати: задоволство, страдание, леност.*

ГУПТА ВИДЯ (санскр.) Същото, което е Гухя Видя; езотерична или Тайна Наука; знание.

ГУРДЖИЕВ, Георгий Иванович (1877-1944) Мистик и окултист, роден в Грузия; на 20-годишна възраст пътува в Тибет, Индия и в арабските страни. След 1912 г. в Москва и Петербург привлича ученици, пред които разкрива своите възгледи „за излизане от ужасното положение на съвременното човечество“. Между тях е и вече известният писател Успенски, който в своите книги популяризира тези идеи. През 1922 г. Гурджиев основава в Париж „Институт за хармоничното развитие на човека“. Чрез самонаблюдения и телесни упражнения, понякога твърде изтощителни, неговите ученици трябва да мобилизират скритите енергии. Танците, музиката, физическите и дихателните упражнения пробуждат човека от състоянието на сън или полусън, като го приобщават към една по-висока реалност. Към известните пътища на традиционната мистика – монах, факир и йога – Гурджиев говори за „четвърти път“. Според него човекът се състои от три функции (центрове): 1. Инстинкти, сексуалност, движение; 2. Чувства; 3. Интелект. Но тъй като хората се ръководят главно от първия център, светът е хаотичен, а човекът е автомат, в който се проявява не неговото Аз, а много противоречащи си същности. Терапията би трябвало да събере всички части на Аза в единно цяло. (А.)

ГУРУ (санскр.) Духовен Учител; познавач на метафизичните и етични доктрини; употребява се също така за човек, обучаващ на някаква наука.

ГУРУ ДЕВА (санскр.) „Божествен Учител“.

ГУФ (ивр.) Тяло, физическа форма; пише се също Гоф.

ГУХЯ (санскр.) Скрит, таен.

ГУХЯ ВИДЯ (санскр.) Съкровеното знание на мистичните Мантри.

ГХАРМА (санскр.) Титла на Картикея, индийският бог на войната, и Кумара, роден от капка пот на Шива, която паднала в Ганг (Ганга).

ГХОЧА (санскр.) „Чуден Глас“. Име на велик архат, автор на „Абидхармамрита Шастри“, който върнал зрението на слепец, като намазал очите му със сълзите на слушателите, развълнувани от неговото (на Гхоча) необикновено красноречие.

ГЯН-БЕН-ГИАН (перс.) Цар, силфид в древната митология на Иран.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 23

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред