За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 22

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В 2

ВИРАКОЧА, Уиракоча (пълното име е Иля-Кон-Тикси-Виракоча, тъй като в този образ са се слели няколко божества: Иля – соларно божество, Кон-Тикси – огнено, вероятно вулканично, и Виракоча – божество на земята, водата). В индианската митология на кечуа – демиург. Според един от митовете, Виракоча се смята за пръв прародител, праотец на всички хора и творец на света. Съгласно варианта на космогоничния мит, той създал в езерото Титикака слънцето, луната и звездите. След това, с помощта на двама по-млади, Виракоча направил от камък човешки фигури и по тяхно подобие създал хората. След като заселил земята с хора, той отплавал на запад. (А.)

ВИРЯ (санскр.) Динамична сила; духовна сила; фундаментална Свабхавашакти или енергия на божествения темперамент, изразяващ себе си в четворния (съставен) образ на Чатурварна – в четирите варни (варна). (А.)

ВИСУДХА-ЧАКРА (санскр.) „Чистота“; 5-та чакра в гърлената област. Който овладее тази чакра, може да се спаси в „края на света“. Съответствия: елемент – етер; цвят – син; геометрична форма – кръг. (А.)

ВИСШЕ АЗ Всевисш Божествен Дух, осеняващ човека. Венец на висшата духовна Триада у човека – атман.

ВИТОБА (санскр.) Една от формите на Вишну. Мур в своята „Hindu Pantheon“ дава изображение на Витоба, разпнат в Пространството; а преподобният д-р Ланди твърди („Monumental Christianity“), че тази гравюра предшества християнството и представлява разпнатият Кришна, Спасителят, и следователно е конкретно пророчество за Христа. („Разбулената Изида“, т. II.)

ВИХАРА (санскр.) Което и да е място, където живеят буддистки свещеници или аскети; буддистки храм, обикновено намиращ се в скали или пещери. Манастир, както мъжки, така и женски. В наше време вихари могат да се видят при манастирите и академиите за буддистко обучение в градовете и селищата, но в древността е можело да бъдат открити само в труднодостъпните диви джунгли, по планинските върхове и в най-потайни места.

ВИХАРАСВАМИН (санскр.) Старшият (мъж или жена) на манастира, на вихара. Също така се нарича кармадана (от карма и дана – милосърдие), тъй като всеки учител или гуру, притежаващ власт, поема върху себе си отговорността за определени действия, добри или лоши, които извършват неговите ученици или поверената му група.

ВИШВАКАРМАН (санскр.) „Творец на всичко“; ведийско божество, олицетворение на творящата сила, описан като Единен „всевиждащ бог... породител, разпоредител, който... се намира извън границите на разбирането на смъртните (непосветените) „. В два химна на „Риг Веда“, които са посветени специално на него, се казва, че той „принесъл себе си в жертва на самия себе си“. Имената на неговата майка, „прекрасната и добродетелна Йога-Сиддхи и неговата дъщеря Санджна (духовно съзнание), показват мистичния му характер. („Тайната Доктрина“, т. I.) Като занаятчия на боговете и техен оръжейник, той е наречен Кару, „работник“, Такшака, „дърводелец“ или „дървар“ и т.н.

ВИШВАМИТРА (санскр.) „Приятел на всички“; във ведийската и индуиската митология мъдрец, който бил роден кшатрия (кшатрии), но със своите аскетични подвизи си завоювал положението на брамин и станал един от седемте божествени риши. На него и на неговите потомци се приписват химните от трета мандала на „Риг Веда“. (А.)

ВИШВАТРИАРЧАС (санскр.) Четвъртият слънчев (мистичен) лъч от седемте. („Тайната Доктрина“, т. I.)

ВИШНУ (санскр.) Вторият ипостас на индуската Тримурти (троица), състояща се от Брама, Вишну и Шива. От корена виш, „всепроникващ“. В „Риг Веда“ Вишну не е представен като висш бог, а просто като проява на слънчевата енергия и е описан като „пресичащ с три крачки седемте области на Вселената и обвиващ всичко със своя прах (своите лъчи)“. Каквито и да са останалите шест окултни значения на това твърдение, то се отнася към същия клас на символи, към който са седемте и десетте сефироти, като седем и три отвърстия на съвършения Адам Кадмон, като седемте „принципа“ и висшата триада у човека и т.н. По-късно този мистичен символ става велик бог, пазител и възстановител, „имащ хиляда имена – Сахасранама“.

ВИЩАСПА (авест.) Вищасп (средно иран.) В иранската митология цар на митичната династия Кеяниди. Едно от главните действащи лица в митовете на зороастризма. Вищаспа приел учението на пророка Заратустра, осигурил му приют и покровителство. Вищаспа е идеален прототип на земните управници; някои източници го рисуват като държавен господар, разпоредител, благочестив борец за правда, а други поставят на преден план неговите воински качества, склонност към извършване на подвизи и известен авантюризъм. (А.)

ВИЯСА (санскр.) „Този, който излага или развива“ – тълкувател или по-точно откриващ; тъй като това, което той обяснява, тълкува и развива, е тайна за невежата. Този термин в древността се е отнасял към висшите гуру в Индия. В Аряварта имало много Вияси; един от тях бил събирач и компилатор на Ведите; друг – автор на „Махабхарата“ – двайсет и осмият Вияса, или разкриващ реда на приемственост; последният известен Вияса бил основоположник на xуттара мимансите, шестата школа или система на индийската философия. Той бил и основател на системата на веданта. Изтоковедите (Елфинстън, Коуел и т.н.) го отнасят към 1400 г. пр. Хр., но тази дата, разбира се, е твърде осъвременена. В Пураните са споменати двайсет и осем Вияси, които в различни векове са слизали на земята, за да разпространяват ведийските истини – но те са били много повече.

ВЛАСТИ Ангелски същества в християнството. В новозаветните текстове бегло се споменават като особен вид космични духове, при това както благи, послушни пред Бога, така и зли, антагонистични спрямо него. В йерархията на деветте ангелски чина Дионис Ареопагит отрежда за властите място като последен „чин“ на средната триада, след господствата и силите. (Йерархия.) (А.)

ВЛЪХВА “Магьосник“, „гледач“, „баяч“, при източните славяни – жреци, служители на езическия култ. В християнството влъхвите са царете-влъхви, маговете, мъдреците-звездобройци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус – Христос. По появата на вълшебна звезда те узнават, че се е родил „царят на юдеите“, Месията. (А.)

ВОДА Първи принцип на нещата според Фалес и други древни философи. Разбира се, това не е водата на материален план, а образно означава потенциален флуид, съдържащ се в безкрайното пространство. В Египет това се символизирало с Неф, „скритият“ бог, който бил изобразяван като змей – символ на вечността – обвил се около урна с вода; неговата глава е над водите, които той съживява със своето дихание. „И Дух Божий се носел над водите.“ (Битие, I, 2.) Медената роса, храната на боговете и творящите пчели на Игдрасил, пада нощем върху дървото на живота от „божествените води, месторождението на боговете“. Алхимиците заявяват, че когато до-адамичната земя е разложена чрез алкахест до своята първична субстанция, тя прилича на чиста вода. Алкахестът е „единният и невидим, вода, първият принцип във второто превръщане“.

„ВОЛУСПА“ (сканд.) Поема под названието „Песен на Пророчицата“ или „Песен на Уала“.

ВОЛЯ В метафизиката и окултната философия волята ръководи проявените вселени във вечността. Волята е единен и единствен принцип на абстрактното вечно Движение или негова одушевяваща същност. „Волята е първата от всичките сили – казва Ван Хелмънт – ...волята е атрибут на всички духовни същества и се изразява в тях толкова активно, колкото повече се е освободила от материята.“ И Парацелз учи, че „...решителната воля е начало на всички магически действия. Именно защото хората не си представят действията в съвършенство и не вярват в резултата, изкуствата (окултните) са толкова несполучливи, когато могат да са напълно убедителни“. Както и всичко останало, волята е седморна в своите степени на проява. Еманирайки от единната, вечна, абстрактна и намираща се в пълен покой Воля (атма в Лая), тя става буддхи и в своето състояние Алая се спуска по-надолу като Махат (манас), и слиза по стълбата на степените, докато божественият Ерос, в своята низша, животинска проява, не стане еротично желание. Волята, като вечен принцип, не е нито дух, нито субстанция, а е вечна мислеоснова. Както прекрасно се е изразил Шопенхауер в своята „Parerga“: „В действителност няма нито материя, нито дух. Стремежът в камъка към гравитация е толкова необясним, колкото и мисълта в човешкия мозък. ... Ако материята може – неизвестно защо – да пада на земята, то тя може също така – неизвестно защо – да мисли. ... Винаги, когато дори и в механиката, прекрачим границите на чисто математичното, винаги, когато се доближим до непостижимото молекулярно привличане, притегляне и т.н., ние заставаме лице в лице с явления, които за нашите чувства са толкова тайнствени, колкото е и Волята.“

ВОТАН (мекс.) Обожествен герой на мексиканците и вероятно същото, което е и Кецалкоатъл; „син на змейовете“, допуснат до „дупката на змията“, което символизира адепта, допуснат до посвещение в съкровения покой на храма. Мисионерът Брасер дьо Бурбур се стреми да докаже, че този герой е потомък на Хам, прокълнатият син на Ной. („Разбулената Изида“, т. I.)

ВОХУ МАНА (авест.) “Блага мисъл“; в иранската митология едно от божествата Амеша Спента, съставящи върховната божествена триада. (А.)

ВРАТА (санскр.) Закон или сила на боговете.

ВРАТАНИ (санскр.) „Действащите закони“ на Варуна, закони на природното действие. (Химните на „Риг Веда“, Х, 90-I.)

ВРИДХА ГАРГА (санскр.) От Вридха, „стар“, и Гарга, древен мъдрец; един от най-древните автори по астрономия.

ВРИДХА МАНАВА (санскр.) Закони на Ману.

ВРИТИ (санскр.) Функциониране на менталните и моралните качества; обрат, поведение, характер, навик; нрав, начин на мислене, склонност; коментари, тълкуване. (А.)

ВРИТРА (санскр.) Демон на сушата във Ведите, велик противник на Индра, с когото той постоянно воюва. Алегория на космичен феномен.

*Вритра е змиевиден: без ръце и крака, без рамене, съска; той е див, хитър звяр, расте в тъмнина, „не-човек“ и „не-бог“. Той се разпорежда с гърмовете, мълниите, града, мъглата. В пияно състояние Вритра предизвиква на двубой Индра; с ваджра, изготвена от Тващар, Индра побеждава Вритра.*

ВРИТРА-ХАН (санскр.) Епитет или титла на Индра, означаващ „победител на Вритра“.

ВУДУ Система на африканското вещарство; секта на черни магьосници, на която са твърде предани негрите от Нови Орлеан. Процъфтява също така в Куба и Южна Америка.

*От vodun – „фетиш“; народно вярване (религия) с преобладаващ акцент на почитане на демони и сексуална магия, разпространена от потомците на африканските роби. В основата е почитането на змията (Дамбала), като най-важните магически практики са защитата и атаката. Жреците (както мъже, така и жени) викат мъртвите и се съветват с тях. Церемонията на посвещение съдържа две степени: ритуал на слънцето с главна богиня Дангбе – змията, и на Петрос, свързан с магическите сили.*

ВУЛКАН (лат.) В римската митология бог на разрушителния и пречистващ пламък (оттук е обичаят да се изгаря в негова чест оръжието на победения враг). Вулкан имал своя жрец – фламин и празника Вулканалии. Вулкан играел известна роля в магията: на него се приписвала способността да отлага заповедите на съдбата с десет години. (А.)

ВЪЗКРЕСЕНИЕ на Иисус Христос В християнството – завръщането на Иисус Христос към живот след смъртта му на кръста и погребението. Евангелията разказват, че Христос нееднократно е предсказвал своята насилствена смърт и възкресение на третия ден. Самото събитие не се описва никъде в каноничните Евангелия, тъй като се предполага, че никой от хората не е бил свидетел на това. Явяванията на Христа след възкресението се отличават с особености. Те са телесни (Христос се храни заедно с учениците, апостол Тома опипва раната от копието), но тази телесност вече не се подчинява на физическите закони – Христос преминава през затворени врати, мигновено се появява и изчезва и т.н. Съгласно каноничната версия, явяванията на възкръсналия Христос и неговите беседи с учениците продължавали 40 дни и завършили с възнесение. Възкресението се среща и в старите религии. Египетската богиня Изида поставя отново краката на Озирис и го събужда за живот. Представата за възкресението е свързана с култа към плодородието, където смъртта и възкресението на бога е предвестник на отмирането и възраждането на растежа. Съвременният окултизъм разглежда възкресението като непрекъснат кръговрат (смърт и въплътяване) – безсмъртната душа оживява в различни тела. (А.)

ВЪЗНЕСЕНИЕ (гр.) В християнството – завръщането на Иисус Христос след своя земен живот в божествената сфера на битието – „небето“. По новозаветните разкази възнесението станало 40 дни след възкресението в околностите на Ерусалим, на изток от града, на склона на планината Елеон. Възнесението се извършва в присъствието на апостолите, след като Христос беседва с тях. Последният жест на Христос, преди да изчезне в дълбините на небесата, е благославяне. (А.)

ВЪОБРАЖЕНИЕ В окултизма не бива да се бърка с фантазията, тъй като то е една от послушните сили на висшата Душа и спомен за предишни въплъщения, която, колкото и да е изкривена от низшия манас, все пак винаги е вярна на истината.

ВЪПЛЪЩЕНИЯ (Божествени) или Аватари; концепцията за Непорочността е толкова египетска, колкото и индуска. Както посочва авторът на „Еgyptian Belief“: „Това не е вулгарен, непристоен и сладострастен разказ, както е в гръцката митология, а изискан, етичен и духовен“. И още веднъж идеята за превъплъщаването, запечатана върху стената на тивански храм, открил Семюел Шарп, който я анализира по следния начин: „В началото бог Тот ... като вестоносец на боговете, подобно на Меркурий на гърците (или Гавраил на първото Евангелие), съобщава на девата-царица Маутма, че трябва да даде живот на син, който ще бъде цар Амунотат III. След това бог Неф, Дух... и богинята Хатор (Природата ) ... държат царицата за ръцете и поставят в устата й йероглифа на живота, кръст, който трябва да стане живот за очакваното дете“ и т.н. Наистина, доктрината за божественото въплъщение, или аватара, представлявала най-голямата тайна на всяка древна религиозна система. (Аватар.)

ВЪРКОЛАК (слав.) Вампир; труп, съживен от своите низши принципи и запазващ нещо като полуживот в себе си, излиза нощем от гроба, като омайва своите жертви и изсмуква кръвта им. Румънците, молдовците, сърбите и всички славянски народности, живеещи на Балканите, а също така чехите (бохемците), моравците и др., твърдо вярват в съществуването на подобни призраци и се страхуват от тях.

*В бълг. ез. „върколак“, „таласъм“, „караконджо“; вампири ставали нечистите покойници – престъпници, самоубийци, умрели от преждевременна смърт и загинали от ухапванията на вампир. Смятало се, че телата им не се разлагат в гробовете и да се прекратят техните злодеяния можело, само като се набие в тялото им кол от трепетлика, като то се обезглави и т.н. За предпазна мярка против вампирите се използвал чесънът, желязото, звънът на камбани и пр.*

ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК Окултен термин, употребяван за обозначаване на истинската и безсмъртна Същност вътре в нас, а не на външната и смъртна форма от прах, която наричаме наше тяло. Този термин се отнася, строго казано, само към Висшето Аз, докато „астрален човек“ е названието на двойника и камарупа, или надживяващият смъртта ейдолон.

ВЪТРЕШНИ ОБИТАТЕЛИ Название или заместител на правилното санскр. езотерично наименование, дадено на нашите „вътрешни врагове“, които в езотеричната философия са на брой седем. Ранната християнска църква ги наричала „седем основни Гряха“; назарейските гностици ги наричали „седем Звезди, предразположени към зло“ и т.н. Индуските езотерични учения говорят само за „шестима врагове“ и под термина Аришадварга ги изброяват по следния начин: 1. Лично желание, страстно желание или всякаква страст (кама); 2. Ненавист или злоба (кродха); 3. Алчност (лобха); 4. Невежество (моха); 5. Гордост или високомерие (мада); 6. Ревност, завист (матчаря); забравяйки за седмия, който е „непростим грях“ и най-лош от всички в окултизма. („Theosophist“, май, 1890 г., с. 431.)

ВЯКТАПРАКРИТИ (санскр.) “Проявената природа“, видимият свят. Според санкхя тя е „низшата“ и включва видоизмененията на атман: буддхи, манас, ахамкара и петте елемента. Тя е непостоянна, причинно-следствена, действена, невсепроникваща, многообразна, телесна, съставена от части и подчинена. При вяктапракрити равновесието на трите гуни е нарушено – това представлява сътворяването, проявяването, действието. (А.)

ВЯНА (санскр.) Една от петте прани: тази, която прониква цялото тяло и разпределя по него виталните енергии. От нея зависи циркулацията на кръвта и разпределянето по цялото тяло на енергията на тази част от приетата храна, която съставя нейната основа, нейната същност. (А.)

ВЯПТИ (санскр.) Една от осемте сили на сиддхи: силата на възприемане от други хора на мисли, енергии и чувства и проектиране на своите собствени мисли и пр. или своята личност върху други хора. (А.)

ВЯХРИТИ (санскр.) „Огнени“; думи, запалени от огъня и родени от него. Три мистични, творящи думи, които, според Ману, Праджапати „издоили“ от Ведите: бхур – от „Риг Веда“; бхувах – от „Яджур Веда“; и свар – от „Сама Веда“. („Ману“, II, 76.) Говори се, че и трите думи имат творяща сила. „Шатапатха Брахмана“ пояснява, че те по същество са „три светещи същности“, които Праджапати („властелините на творението“, прародителите) извлекли от Ведите с помощта на топлина. „Той (Брама) мълвял думата бхур и тя станала земя; бхувах – и тя станала небосвод; и свар, която станала небе“. Махар е четвъртата „светеща същност“ и била взета от „Атхарва Веда“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 22

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред