За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 21

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В 1

ВАСУКИ (санскр.) Цар на змейовете-мъдреци, особен вид митични същества, които живеят в подземното царство. (Наги.) (А.)

ВАХАНА (санскр.) Проводник, носител на нещо нематериално и безформено. Поради това всички богове и богини се изобразяват като ползващи вахани, за да се проявят, като при това тези носители винаги са символични. Така например Вишну по време на пралая има Ананта, „безкрайното“ (Пространство), символизирано със змея Шеша, а по време на манвантарите – Гаруда, гигантският полуорел, получовек, символ на големия цикъл; Брахма се появява като Брама, спускайки се в плановете на проявеност на Калахамса, „лебедът във времето, или крайната вечност“; Шива се появява като бик Нанди; Озирис – като свещеният бик Апис; Индра пътешества на слон; Картикея – на паун; Камадева – на Макара, понякога на папагал; Агни, всемирният (а също така слънчевият) бог на Огъня, който, както и всичките те, е „Огън пояждащ“, се проявява като овен или агънце, Аджа, „нероденият“; Варуна – като риба и т.н., докато проводник на Човека е неговото тяло.

ВАШИТА (санскр.) Един от осемте вида сиддхи: силата на изключително подчинение на произнесеното или написаното слово. Контрол над обекта в неговото естество, осъществяван по такъв начин, че той (обектът) става покорен към изреченото слово, възприемчив към изказаната или внушена мисъл, към внушеното действие. (А.)

ВАЮ (санскр.) „Въздух“; бог и властелин на въздуха; едно от петте състояния на материята, а именно газообразното. Една от петте стихии, наричана като вятър, Вата. Във „Вишну Пурана“ Ваю е цар на гандхарвите. В „Рамаяна“ той е баща на Хануман. Троицата мистични богове в Космоса, тясно свързани един с друг, са по същество: „Агни (огън), чието място е на земята; Ваю (въздух, или една от формите на Индра), чието място е във въздуха; и Суря (Слънцето), чието място е във въздуха“ („Нирукта“). В езотеричното тълкуване тези три космични принципа съответстват на трите човешки принципа – кама, кама манас и манас, слънце на разума.

ВАЮ (авест.) В иранската митология божество на вятъра (срвн. санскр. Ваю). Той има два ипостаса: добър и лош. Ваю е свирепо божество, посредник между небето и земята, доброто и злото. При много ирански племена той бил покровител на военното съсловие; „Авеста“ го обрисува като могъщ войн. Ваю се рее високо в небесата и е в специална връзка с течението на времето. Той е по-висш от всички сътворени същества. (А.)

ВЕ (сканд.) Един от трите бога – Один, Вили и Ве – които убиват великана Имир (хаотичната сила) и от неговото тяло, предвечната субстанция, създават света.

ВЕДА-ВИЯСА (санскр.) Съставител на Ведите.

ВЕДАНА (санскр.) Втората от петте скандхи (възприятия, чувства). Шеста нидана.

ВЕДАНГА (санскр.) “Клон (част) от Ведите“. Всяка от шестте спомагателни науки на Ведите: песнопение, ритуал, граматика, етимологическо тълкуване, просодия (наука за произнасянето на дълги и кратки ударени и неударени срички в стиха), астрология. (А.)

ВЕДАНТА (санскр.) Мистична философска система, създадена от усилията на много поколения мъдреци да изтълкуват съкровения смисъл на Упанишадите. В шаддаршаните (шест школи или системи от доказателства) тя се нарича Утара Миманса и се приписва на Вияса, съставителят на Ведите, който по този начин се смята за основател на веданта. Ортодоксалните индуси наричат веданта – този термин буквално означава „завършек на цялото (ведийско) знание“ – Брахмаджнана или чисто духовно знание на Брама. Дори да приемем последните датирания, давани на различни санскритски школи и трактати от нашите изтоковеди, веданта трябва да е на 3300 години, така както Вияса, според твърдението, живял 1400 г. пр. Хр. Ако, както Елфинстън казва в своята „History of India“, Брахманите са по същество „Талмуда“ на индусите, а Ведите – Мойсеевите книги, то веданта може правилно да се нарече кабала на Индия. Но колко тя е неизмеримо по-величествена! Понякога Шанкарачаря – който бил популяризатор на системата на веданта и основател на философията адвайта – наричат създател на съвременните школи на веданта.

*“Завършек или кулминация на Ведите.“ Философска система, опираща се на монистичната концепция за вселената, основана на Упанишадите и обучаваща на най-висше знание – знанието за Абсолюта, която се смята (понякога под името Утара Миманса) за една от шестте даршани, като за единствена първична реалност във Веданта се признава Атманът.*

„ВЕДИ“ (санскр.) „Откровение“; свещените писания на индусите – от корена вид, „зная“ или „божествено знание“. Те по същество са най-древните, както и най-свещените от всички санскритски трудове. Ведите (за чиято древност и епоха дори двама изтоковеди не могат да стигнат до еднакво мнение), както казват самите индуси, отначало били преподавани устно в течение на хилядолетия и след това били събрани на бреговете на езерото Манас-Саровар (фонетично – Мансаровара) от другата страна на Хималаите, в Тибет. Кога станало това? Докато техните религиозни учители, например Свами Даянанда Сарасвати, изчисляват древността им на много десетки векове, нашите съвременни изтоковеди смятат, че времето, когато те са се появили в сегашната си форма не е повече от 1000 и 2000 г. пр. Хр. Все пак, в тяхната завършена форма, както били съставени от Веда-Вияса, самите брамини единодушно ги отнасят към 3100 г. пр. Хр., към времето, когато е живял Вияса. Поради това възрастта на Ведите не е по-малка от посочената. Но тяхната древност достатъчно е доказана от факта, че те са написани на толкова стара система на санскрит, така различаваща се от сегашната, че не съществува друг труд в литературата, написан на нея. Само най-учените от брамините-пандити могат да четат Ведите в оригинал. Твърди се, че Колбрук стигнал до датата 1400 г. пр. Хр., която напълно се потвърждава от открития от него откъс, основан на астрономични данни. Но ако, както единодушно се изтъква от всички изтоковеди, а също така от индуските пандити: а) Ведите не представляват цялостен труд и дори нито една от отделните Веди, а всяка Веда и почти всеки химн и раздел в нея е написан от различни автори; и б) те са написани (или като шрути, „откровение“, или по друг начин) в различни периоди на етнологичната еволюция на индо-арийската раса, то какво доказва откритието на мистър Колбрук? Само това, че Ведите били окончателно обработени и съставени четиринайсет столетия пр. н. е; но към тяхната древност това няма никакво отношение. Точно обратното, така в противовес на откъса на Колбрук се появи научна статия, написана от Кришна Шастри Годболе (Бомбай) на основата на чисто астрономични данни, която също така пълно и по същото свидетелство доказва, че Ведите е трябвало да са били преподавани поне преди 25 000 години. („Theosophist“, т.II, с. 238 и по-нататък, август, 1881 г.) И дори да не се потвърждава това заявление, то поне не противоречи на онова, което казва проф. Коуел в Приложение VII към „History of India“ на Елфинстън: „Съществува разлика във възрастта на различните химни, които са обединени в днешната им форма като Санхита на „Риг Веда“… Те представляват дълбок интерес като история на човешкия разум, тъй като принадлежат към много по-древен период, отколкото са поемите на Омир и Хезиод.“ Всички ведийски писания се делят на два големи раздела: екзотеричен и езотеричен; първият се нарича Карма-Канда, „раздел на работата или деянията“, вторият – Джнана-Канда, „раздел на (божественото) знание“, като при това Упанишадите се отнасят към последната категория. И двата раздела се смятат за Шрути, или откровение. Всеки химн на „Риг Веда“ започва с името на този Пророк или Риши, комуто той е бил разкрит. Така на основата на самите тези имена, като Васища, Вишвамитра, Нарада и др., които принадлежат на хора, родени в различни манвантари и дори епохи, става очевидно, че столетия, а може би и хилядолетия, е трябвало да изминат между времената на тяхното съставяне.

*Ведите се състоят от четири сборника: Риг-Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атхарва Веда, всяка от които се дели на две части – Мантра и Брахмана.*

ВЕДИЗЪМ Най-старата форма на индуизма, чиято основа се съдържа в Риг-Ведите. Характерното е ясно изразен политеизъм: на върха са Индра (царят на боговете), Варуна (бог на небето) и Митра (бог на дневното небе). Като богове следват персонифицирани прирордни явления като Слънце, Луна, утринна зора, вятър, огън и др. Най-долният пласт образуват демоните, героите и обожествени животни. Съществувало е сложно жертвоприношение, ръководено от брамините. (А.)

ВЕДХАС (синг.) Име на диво племе, обитаващо горите на Цейлон. Много е трудно да бъде намерено.

ВЕЗНИ Митологичен символ на божественото правосъдие (особено задгробното). В египетската митология везните са задължителен атрибут на съда на Озирис, по време на който (съгласно египетската „Книга на Мъртвите“) Анубис по заповед на Тот претегля сърцето на умрелия човек: на едната чаша се поставя съденото сърце (душата), на другата – статуйка или щраусово перо – символ на богинята Маат. Сходни представи съществували в старозаветната и в християнската традиция. Претеглянето, определящо нравствените достойнства на умрелия, е известно в древна Индия: по време на ордалиите (божият съд) на едното блюдо се поставял обвинявания, а на другото – земята, като при това към везните се обръщали с ритуално призоваване, в което се твърдяло, че те стоят по-високо от боговете, демоните и смъртните по способностите си да отличават добрите от лошите дела. На своите златни везни Зевс определя (Омир) участта на съперничещите си хора или войски; сходна функция имат и везните на богинята на правосъдието Темида. (А.)

ВЕЛЗЕВУЛ, Веелзевул Демонично същество в християнството. В Евангелията се разказва, че фарисеите и книжовниците наричали Иисус Христос „Велзевул“ или твърдели, че той прогонва бесовете чрез силата на Велзевул, „князът на бесовете“. (А.)

ВЕЛИАЛ, Велиар (ивр.) В юдаизма и християнството – демонично същество, дух на небитието, лъжата и разрушението. Във Стария завет това име (в синодалния превод на Библията най-често се предава описателно) се употребява наред с думи като „суета“, „нищо“ и „не-бог“, за обозначение на „чужди богове“, чувствани едновременно като нещо нереално и опасно, вредоносно именно със своята призрачност. Велиал може да причинява на хората беда и недъг и това го сближава със злите духове на езическите митологии; много по-важно е обаче, че той се проявява като съблазнител на човека, тласкащ го към престъпления, вербува го в редиците на „синовете на Велиал“. (А.)

ВЕЛИК ВЕК Имало е няколко „велики века“, споменавани от древните. В Индия той обхващал цялата махаманвантара, „Векът на Брама“, всеки „Ден“ на който представлявал жизне-цикъл от веригата, т.е. обхващал период от седем Кръга (кръгове и цикли). („Езотеричен Буддизъм“, А. П. Синет.) Докато „Денят“ и „Нощта“ (Ден на Брама, Нощ на Брама) съставляват – като манвантара и пралая – 8 640 000 000 години, „векът“ продължава 311 040 000 000 000 години, след което пралая, или разтварянето на вселената, става световна. При египтяните и гърците „великият век“ се отнасял само към тропическата, или звездната година, чиято продължителност е 25 868 слънчеви години. За пълния век – векът на боговете – те нищо не казват, тъй като това представлявало тема, обсъждана и разгласявана само в Мистериите по време на церемониите на посвещение. „Великият век“ на халдейците се равнявал по числово значение на индуския.

ВЕЛИКОВСКИ, Имануел (1895-1979) Руски лекар, психоаналитик и историк, който в своята книга „Светове в сблъсък“ предлага тезата, че планетата Венера е възникнала едва в първата половина на второто хилядолетие пр. Хр. и е била така близо до Земята, че почти се е стигнал до сблъсък. Последствията от това космическо събитие са настъпилите природни катаклизми, които са предизвикали и преселването на евреите от Египет. (А.)

ВЕНА (санскр.) В индийската митология цар, син на Агни или Ману, или негов потомък. Ставайки цар, Вена заявил, че хората трябва да се откажат от жертвоприношенията и че той самият е господар на жертвоприношенията. След като не се вслушал в увещанията на мъдреците, те го убили с острието на трева. Тъй като Вена бил бездетен и страната била заплашена от нещастия, мъдреците чрез търкане на бедрото (или дясната ръка) на мъртвия цар породили неговия син Нишада. Когато брамините търкали дясната ръка на Вена възникнал другият му син – Притху. Версията е донякъде различна в „Падма-пурана“: Вена се освободил от греховете и се оттеглил в обител, като си наложил покаяние. Вишну му обещал самота. (А.)

„ВЕНДИДАД“ (пехл.) Първата книга (наск) в сборник от фрагменти Зенд, обикновено известен като „Зенд-Авеста“. „Вендидад“ е изкривяване на сложната дума „Видаево-датем“, означаваща „противодемоничен закон“, и е пълен с учения, как да се избегне греха и оскверняването с помощта на очистване, нравствено и физическо – като при това всяко от тези учения е основано на окултни закони. Това е предимно окултен трактат, пълен със символизъм и често е със значение, напълно противоположно на изразеното в неговия мъртво-буквален текст. Както гласи преданието, „Вендидад“ е единствената от двайсетте и една наски (книги), избегнала аутодафе от ръцете на пияния Искандар, който е наречен от потомците Александър Велики – макар че определението се оправдава само по отношение на зверствата, пороците и жестокостта на този завоевател. Именно благодарение на вандализма на този грък, литературата и знанието са загубили множество безценни учения в наските, които той изгорил. Дори и „Вендидад“ е стигнал до нас само във фрагменти. Първите глави са много мистични и поради това в тълкуванията на европейските изтоковеди се наричат „митични“. В тях са представени два „твореца“ на „духо-материята“, или света на диференциацията – Ахура Мазда и Ангра-Маню (Ариман), а също така Йима (първият човек или олицетвореното човечество). Този труд е разделен на фаргарди, или глави, и известна част от тях са посветени на образуването на нашия глобус, или на земната еволюция. („Зенд-Авеста“.)

ВЕНЕРА В римската митология богиня на градините, нейното име се употребявало като синоним на плодовете. По някои предположения – първоначално персонификация на абстрактното понятие „милост на боговете“ (venia). Постепенно Венера, която била почитана в някои градове като Фрутис, е отъждествена с Афродита, ставайки не само богиня на красотата и любовта, но също така прародителка на потомците на Еней и покровителка на римляните. С разпространението на източните култове Венера започнала да се отъждествява с други богини – Изида, Астарта (Астар). В астрологията голяма роля играела планетата, наречена с нейното име, определена като „милостиво нощно светило, мъж или жена“. (А.)

ВЕНИАМИН (ивр.) “Син на дясната страна“, т.е. „щастлив“, „успял“ или „син на юга“, тъй като именно югът е бил за традиционното близкоизточно мислене „дясната“ страна. В библейския разказ един от дванайсетте сина на Иаков, родоначалник на едно от „коленете Израилеви“. (Израил.) (А.)

ВЕРДАНДИ (сканд.) Вж. Норни, три сестри-богини, които представляват Миналото, Сегашното и Бъдещето. Верданди е вечно съществуващото време.

ВЕСТА В римската митология богиня на свещения огън на градската община, и дома. Жриците на Веста – весталките – се набирали сред момичета на възраст 6-10 години. Те били длъжни да пазят девствеността си в течение на 30 години, а ако нарушат този обет, били погребвани живи. Впоследствие Веста била отъждествявана с неподвижно висящото в космоса и съдържащо огън земно кълбо, с огъня като най-чист елемент. (А.)

ВЕТАЛА (санскр.) Елементал, призрак, който посещава погребални места и съживява трупове.

ВЕТАЛА СИДДХИ (санскр.) Практика на вещарство; начин да се придобие власт над живите чрез черна магия, заклинания и церемонии, те се правят над тялото на умрял човек, по време на които трупът се осквернява.

ВЕЩАРСТВО Заклинание, изкуство да се прилага черна магия.

ВЕЩИЦА От англо-саксонското wicce, германското wissen, „зная“, и wikken, „пророкуване“. Вещиците отначало били наричани „мъдри жени“, до деня, когато църквата решила да следва закона на Мойсей, който предавал всяка „вещица“ или врачка на смърт.

*На български думата означава „вещ“, „знаещ“. За разлика от Централна и Западна Европа по българските земи по ред причини не е имало масово преследване на практикуващи магия под различни форми лица; нещо повече – познаването на билките, на начините на лечение на хора и животни, предсказването, баянето, освобождаването от черна магия и т.н. се е оценявало като дарба. Съвременният образ на вещицата е изграден след ХV в. по време на процесите срещу магьосниците, чрез многобройната църковна литература, от митовете и народните вярвания. Могат да се посочат следните по-важни елементи: 1. Договор с дявола. Вещиците и вещарите сключват на вещарското сборище договор с дявола, подписан с кръв. Вещицата получава облаги, най-вече способности да удовлетворява своите страсти и амбиции, но само ако приеме господството на дявола. Договорът се подновява поне веднъж годишно. 2. Отдаване на дявола. Представен е като мъжко (инкуб) или женско (сукуб) същество в човешки или животински образ; актът битува в юдейската, келтската, германската и др. митологии. 3. Вещарско сборище (сабат, шабаш на вещици). Теолозите са приемали, че вещиците са организирани в секти, имали са свое сборно място, където са получавали от дявола след договора и отдаването познание за билки, отрови и др., както и дяволско мазило. 4. Летене във въздуха и преобразуване в животно. След като се намажат с дяволската смес, магьосниците летят през нощта към вещарското сборище, яхнали някакъв предмет; или изпадат в летаргичен сън, а душата им отлита. 5. Вещиците са в състояние да причиняват зло както чрез получените от дявола атрибути, така и чрез своите умения. Английската египтоложка Мъри проучва протоколите от съдебните процеси и открива, че в показанията, получени по време на мъчения, често се споменава за рогат бог, които съдиите са оприличили с дявола. Според нея става дума за култ, съществувал далеч преди християнската епоха.*

ВЕЩИЦИ преследване и процеси Още в 800 г. пр. Хр. магьосниците са били осъждани на 10 години затвор. Гражданските съдилища, издаващи смъртни присъди, са се позовавали на римското право, тъй като вещарството се е третирало като престъпление срещу държавата. Срещу движението на албигойците в Южна Франция и Северна Италия през ХІІІ в. папа Инокентий ІІІ утвърждава процедурите на инквизицията, при които без обвинител специалните съдилища могат да извършват тайни разследвания. Постепенно в компетенциите на съдилищата се включва и преследването на всички форми на магьосничество и „служене на дявола“. Така нареченият „лов на вещици“ в Европа през XV-XVII в. породил цяла юриспруденция, насочена против тях. (Първи кодекс – „Чук срещу вещиците“, 1487 г.) Магьосничеството, както и вярването в съществуването му, било обявявано за ерес, предателство към бога, особено престъпление, изискващо прилагането на мъчения и смъртно наказание. Съществуват два възгледа за целите на преследването срещу вещиците (между които са били и жени, лекуващи с билки, предотвратяващи или прекъсващи бременност и лечителки): поддръжниците на първия твърдят, че църквата и гражданската власт са били заинтересовани от изтребването на вещиците, тъй като епидемиите са опустошавали цели райони; заедно с това църквата е искала да поеме здравното обслужване на населението като важно средство за контрол и влияние. Поддръжниците на втория възглед смятат, че е имало не недостиг, а изобилие на работна ръка – Централна Европа е била свръхнаселена, а знанията за предотвратяване и прекъсаване на бремеността са били общодостъпни. И двете версии основно са демографски и едва ли отразяват идейните подбуди на католицизма, който отдавна се е превърнал в държавна религия. Броят на екзекутираните се оценява между 100 000 и 3 000 000 души. След 1580 г. съдилищата все по-активно са привличали деца: в началото на ХVІІ в. в повечето от провежданите процеси, като обвинители и като жертви, са доминирали деца. (А.)

ВИБРАЦИИ вълни, трептения Влиянието на вибрациите върху материята и върху човешкото тяло се изучава от наука, наречена „циматика“ (гр.), „ферментация“. В ХVІІІ в. ученият Хладни открива, че тоновете произвеждат релефи върху пясък, поставен на тънък метален лист. В окултизма съществува възглед, според който целият свят от изявени форми е резултат на хармонични вибрации, които определят и структурата на целия космос, т.нар. хармония на сферите. В медицината вибрациите се използват при лечение на костната система. Също така и терапията чрез благородни камъни и цветове използва вибрациите, тъй като цветовете, от гледна точка на физиката, са електромагнитни трептения. (Скъпоценни камъни, Цветотерапия.) (А.)

ВИБХАВАСУ (санскр.) Мистичен огън, свързан с началото на пралая, или разтварянето на вселената.

ВИБХУТАЙЯХ (санскр.) Същото, което е и сиддхи, или магически сили.

ВИБХУТИ (санскр.) Божествена сила; разцвет на силите на Божественото, на неговата енергия, знания, любов, радост, развити сили на битието; силата на Бога у човека; въплътената сила на света или лидер на човечеството; човек, представляващ една от проявите на божественото. (А.)

ВИВАН (санскр.) Вид „летателен апарат“, подобен на въздушен балон, споменат, но неописан в древносанскритските трудове; явно той е бил известен и използван от атлантите и древните арийци.

ВИВАРТА (санскр.) “Въртене в кръг“; промяна от едно състояние към друго. Развитие на вселената от Брахман, смятан за единствена действителна реалност. Феноменалният свят на изглеждащата, смятаната или илюзорната форма; светът като чисто субективна еволюция, но не реален (като обективен) факт. (А.)

ВИВАСВАТ (санскр.) „Ярък“, Слънцето.

*Във ведийската митология соларно божество, олицетворяващо светлината в небето и на земята, родоначалник на хората. Той е последният (осми) син на Адити; родил се без ръце и крака, гладък от всички страни; по-големите му братя отсекли всичко излишно и така възникнал прародителят на хората. Впоследствие Вивасват бил сравняван с боговете, ставайки слънце (Суря; Вивасват е епитет на Суря). Негови деца са близнаците Яма и Ями, и близнаците Ашвини. Вивасват пръв извършил жертвоприношение и дарил на хората огъня. Индра, Сома, Ашвините и Яма са тясно свързани с него; името му се употребява като епитет за Агни и Ушас. В „Яджур Веда“ и брахманите Вивасват отнасят към адитите, а в следведийския период той напълно бил отъждествяван със слънцето.*

ВИВЕКАНАНДА, Свами (1863-1902) Нарендранатх Дат, изтъкнат индийски философ и обществен деец. През 1897 г. основава реформаторското движение „Мисия на Рамакришна“, ученик на Рамакришна, с когото се среща за първи път на 18-годишна възраст. Става аскет и в Хималаите се посвещава на духовни практики. През 1892 г. е изпратен като представител на индуизма на световния конгрес на религиите в Чикаго. Пътува из Америка и Европа, изнася множество лекции, събрани от негови почитатели и издадени в 7 тома. (А.)

ВИДАР (сканд.) В скандинавската митология мълчалив бог, син на Один. В последната битка преди края на света отмъщава на убиеца на баща си – страшният вълк Фенрир, като му разкъсва пастта (според друга версия, го пронизва с меч). (А.)

ВИДЖНАНАМ (санскр.) Ведийското наименование на принципа, намиращ се във Виджнанамая Коша (обвивката на разума). Съответства на качествата на висшия манас.

ВИДЖНАНАМАЯ КОША – „Кош, пълен с бодърстващо съзнание“, изпълващ маномая коша. ( Дживатман.) (А.)

ВИДЯ (санскр.) „Знание“, окултна наука.

ВИДЯ-ДХАРА (санскр.) Видя-дхари, мъжки и женски божества – „притежатели на знанието“. Наричат ги също Набхас-чара, „придвижващи се по въздуха“, летящи и Приям-вада, „сладко говорещи“. Те по същество са силфите на розенкройцерите; низши божества, населяващи астралната сфера между земята и ефира; в народния фолклор се смятат за добри, но в действителност са хитри и злобни, разумни елементали, или „Сили на въздуха“. На Изток и Запад ги изобразяват като имащи контакти с хората („встъпват в брак“ – изразявайки се на езика на розенкройцерите). В Индия ги наричат и камарупини, тъй като приемат форма по желание. Именно от тези създания се попълват редовете на „съпрузите-духове“ и „съпругите-духове“ на някои съвременни спиритистични медиуми и истерици. Те с гордост се хвалят с подобни пагубни контакти (например американката „Лили“, съпруга-дух на ръководителя на днес разпръсналата се община на спиритуалистите, голям поет и добре известен писател) и ги наричат ангели-водачи, твърдейки, че това са духове на забележителни невъплътени смъртни. Тези „духове-съпрузи“ и „съпруги“ са възникнали не със съвременните спирити и спиритуалисти, а били известни на Изток още преди хилядолетия, в окултната философия – под посоченото горе име, а сред профаните – като Пишачи.

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ (лат.) „Създаване на образ“; психотехника, разработена от американеца Елмар Грийн на базата на древни източни техники, при която се програмират духовни картини. Вътрешните желания на човека трябва да придобият конкретни представи, преди да се трансформират в картини по време на медитация. (А.)

ВИКАРА (санскр.) 1. Изменение, изкривяване, повреда, деформация; 2. Превратно, преминаващо или изопачено образуване на реалността; 3. Във философията санкхя: продукт или производно на пракрити. (А.)

ВИКАРТАНА (санскр.) „Лишен от своите дрипи“; име на Слънцето и символ на посветения неофит. („Тайната Доктрина“, т. I.)

ВИЛИ (сканд.) Вж. Ве.

ВИМОКША (санскр.) Същото, което е нирвана.

ВИНА (санскр.) Разновидност на голяма китара, използва се в Индия и Тибет. Нейното изобретяване се приписва различно – на Шива, Нарада и др.

ВИНАТА (санскр.) Дъщеря на Дакша и жена на Кашияпа (един от „седемте оратори“ на света). Тя донесла яйце, от което се родил Гаруда-пророка.

ВИНАЩИ (санскр.) Проклятие, гибел, смърт без надежда за възкресение, вечна смърт. (А.)

ВИПРАЧИТИ (санскр.) Властелин на данавите – великани, които водили война с боговете; титаните на Индия.

ВИРАБХАДРА (санскр.) Хилядоглаво и хилядоръко чудовище, „родено от диханието“ на Шива Рудра, символ, имащ отношение към „после-родените“, втората раса (раси) на човечеството. („Тайната Доктрина“, т. II.)

ВИРАДЖ (санскр.) Индуски Логос в Пураните; мъжкият Ману, сътворен в женската половина на тялото на Брама (Вак) от този бог. Ману казва: „Разделяйки тялото си на две половини, властелинът (Брама) станал в едната част мъж, а в другата – жена; и в нея той сътворил Вирадж“. Според „Риг Веда“ Вирадж произлиза от Пуруша, а Пуруша – от Вирадж. Последният е прообраз на всичките мъжки същества, а Вак, Шатарупа (имаща сто форми) – прообраз на всички женски форми.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 21

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред