За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 20

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В

ВААЛ (халд., ивр.) Ваал или Адон (Адонай) бил фаличен бог. „Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свято място.“ (Псалми, XXIII, 3). „Кръговият танц“ на цар Давид около ковчега бил танцът, предписан от амазонките в Мистериите, танцът на дъщерите Силомски („Кн. на Съдиите“, XXI, 21 и следващите), а също така подскоците на пророците на Ваал („Трета Царства“, XVIII, 26). Наричали го Ваал-Цефон или бог на криптата („Изход“) и Сет или стълб (фалос), тъй като той бил същото, което Амон или Ваал Хамон на Египет, наречен „скрит бог“. Тифон, именуван Сет, бивш велик бог на Египет в периода на ранните династии, е аспект на Ваал или Амон, също както на Шива, Йехова и други богове. Ваал, в определен смисъл, е все-унищожаващото Слънце, огненият Молох.

ВАВИЛОНСКА КУЛА и смесване на езиците Две предания за древен Вавилон (обединени в каноничния текст на Библията в общ разказ): 1. За построяването на града и смесването на езиците, и 2. За издигането на кулата и разпръсването на хората. Тези предания се приравняват към „началото на историята“ (след потопа) и обясняват чрез враждебната намеса на бога причината за езиковото и териториалното разделяне. (А.)

ВАДЖРА (санскр.) „Диамантена тояга“ или скиптър. В индуските съчинения – скиптърът на Индра, сходен с мълниите на Зевс, с които това божество, бог на гърма, поразява своите врагове. Но в мистичния буддизъм това е магически скиптър на монасите-посветени, заклинатели на духове и адепти – символ за притежаване на сиддхи или свръхчовешки сили; по време на определени церемонии този скиптър се намирал в ръката на жреци и теурзи. Това също така било символ на властта на Будда над злите духове или елементали. Притежателят на такъв скиптър наричат Ваджрапани.

*В буддиската митология ваджра е символ на здравината и непреходността. Ваджра е атрибут на много будди, бодхисатви и идами, обикновено заедно със звънчето. Във ваджраяна символизира мъжкото начало, пътя, изкусните средства, състраданието, т.е. активност; звънчето символизира женското начало (праджня), плод, мъдрост, т.е. пасивност.*

ВАДЖРАДХАРА (санскр.) Върховен Будда у северните буддисти.

*Символизира недвойственост и необусловената основа на просветлението. В традициите на много буддиски школи (особено в Тибет) ваджрадхара се отъждествява с ади-будда. Изобразяват го (или сам, или заедно с праджня) седящ в традиционната поза на будда, ръцете му са скръстени на гърдите (в дясната си ръка държи ваджра, в лявата – звънче). Смята се, че известни йоги могат да получат от ваджрадхара нови учения и методи.*

ВАДЖРАПАНИ (санскр.) Или Манджушри, Дхиани-Бодхисатва (като духовно отражение или син на Дхиани-Буддите на земята), роден непосредствено от субективната форма на съществуване; божество, на което невежите се покланят като на бог, а посветените – като на субективна Сила, чиято истинска природа е известна само на висшите посветени от школата йогачаря.

*„Ръка (държаща) ваджра“. В махаяна се споменава рядко, но във ваджраяна го считат за равен на Авалокитешвара и Манджушри, един от основните бодхисатви. Изобразяват го обикновено в заплашителен вид, в дясната си вдигната ръка държи ваджра. Символизира силата. Приемат, че негова функция е да унищожава заблудите и глупостта.*

ВАДЖРАСАТВА (санскр.) Името на шестия Дхиани-Будда (които в народния северен буддизъм са само пет) в школата йогачаря – последната изброява седем Дхиани-Будди и също толкова бодхисатви – „синове на разума“ на първите. Поради това изтоковедите се отнасят към Ваджрасатва като към „измислен бодхисатва“.

*„Диамантено същество“, „същество (имащо същност) на ваджра“. Обикновено се смята за първа еманация на ади-будда. Олицетворява всички дхиани-будди взети заедно, неговият бял цвят означава сливане на цветовете на всички дхиани-будди. Ваджрасатва символизира принципа на очистването. Изобразяват го седящ (или сам, или с праджня) в традиционната поза на буддите, като при това държащата ваджра дясна ръка се намира на равнището на сърцето, държащата звънче лява ръка – край бедрото.*

ВАДЖРАЧАРЯ (санскр.) Духовен ачаря (гуру, учител) на йогачариите (йогачария), „Върховен Учител на Ваджра“.

ВАДЖРАЯНА (санскр.) (други наименования – мантраяна, тантраяна, сахаджаяна, буддистки тантризъм) Третото буддистко учение, възникнало от махаяна през VІІ в. под влиянието на тантризма и шактизма. Множество будди оживявят космоса, свързани с шакти, женска енергия, без която мъжкото познание е неосъществимо. Целта на ваджраяна е да се достигне просветление или да се придобие природа на будда по време на един човешки живот чрез магически практики – мандала, мантра, янтра и чрез йога; затова ваджраяна се нарича още езотеричен Буддизъм. (А.)

ВАЙБХАЧИКИ (санскр.) Последователи на „Вибхача Шастри“, древна школа на материализма; философия, утвърждаваща, че никаква ментална представа не може да се образува по друг начин, освен с помощта на непосредствен контакт между ума (зрение, осезание, вкус и т.н.) и външните обекти. Вайбхачиките съществуват в Индия и до днес.

ВАЙВАСВАТА (санскр.) Име на седмия Ману, праотецът на расата след потопа, или на нашия пети човешки род. Предполагаем син на Суря (Слънцето), той, след като се спасил от потопа в ковчега (ковчег на завета), построен по заповед на Вишну, станал баща на Икшвака, основателят на слънчевата раса на царете (суряванша).

*С Вайвасвата е свързана древноиндийската легенда за потопа, сходна със съответните шумерски, семитски и гръцки митове. За пръв път тази легенда е изложена в „Шатапатха брахмана“: веднъж, по време на ритуалното измиване, в ръцете на Ману попаднала малка рибка. Тя помолила Ману да я отгледа, като му обещала, че ще го спаси от бъдещия потоп. Когато рибата пораснала, Ману я пуснал в морето и построил по неин съвет кораб. Скоро след това започнал потопът; Ману завързал кораба към рога на доплувалата риба и тя го довела до самотно извисяваща се над водите северна планина. След известно време потопът започнал да се оттича, като отнасял със себе си всичко живо и Ману останал на земята сам. Той принесъл на боговете жертва и от нея се надигнала девойка – Ила (Ида). Ила станала негова жена, от която той имал потомство – създал човешкия род, наричан „род на Ману“ (на санскрит „човек“ е мануджа или манушя; букв. „роден от Ману“). В „Махабхарата“ рибата, която спасила Ману, е въплъщение на Брама, а на кораба заедно с Ману се намирали и седемте риши. Според „Матся Пурана“ рибата е аватар на Вишну и тя спасява не само Ману, а множество живи същества и семена от различни растения.*

ВАЙДЖАЙАНТИ (санскр.) Магически накит на Вишну, имитиран от определени посветени сред храмовите брамини. Той е направен от пет скъпоценни камъка, всеки от които символизира една от петте стихии на нашия Кръг, а именно: перла, рубин, смарагд, сапфир и диамант – вода, огън, земя, въздух (Ваю) и ефир, наричани „съвкупност на петте стихийни зачатъци“, макар че вероятно думата „сили“ би била по-правилна.

ВАЙДХАТРА (санскр.) Същото което е Кумара.

ВАЙДЮТА (санскр.) Електрически огън, същото, което е и Павака, един от трите огъня, които при деление образуват четирийсет и девет мистични огъня.

ВАЙКУНТХА (санскр.) Едно от имената на дванайсетте велики бога, оттук вайкунтхалока, обител на Вишну.

ВАЙКХАРИ ВАК (санскр.) Това, което се произнася; една от четирите форми на речта.

ВАЙРАДЖИ (санскр.) Според народното поверие – полубожествени същества, сенки на светците, неунищожими с огън, непроницаеми за вода; те обитават таполока с надеждата, че ще бъдат пренесени в сатялока – по-очистено състояние, съответстващо на нирвана. Този термин обозначава въздушните тела или астралните сенки на „аскетите, мизерстващите монаси, отшелниците и каещите се грешници, завършили своя курс по суров аскетизъм“. Сега в езотеричната философия ги наричат нирманакаи, а таполока поместват на шестия план (отдолу), но в пряк контакт с менталния план. Към Вайраджите се обръщат като към първи богове, защото манасапутрите и кумарите са най-древните в теогонията; и се казва, че дори и боговете им се покланяли („Матся Пурана“), които Брама с „окото на Йога видял във вечните сфери и които са богове на боговете“ („Ваю Пурана“).

ВАЙРОЧАНА (санскр.) „Все-разясняващ“; мистичен символ или по-точно – родова персонификация на клас духовни същества, описани като въплъщение на самата Мъдрост (бодхи) и абсолютната чистота. Те обитават четвъртата група арупа дхату (безформения свят), или в буддакшетра, и са първа или висша йерархия на петте ортодоксални Дхиани-Будди. По същия начин наричали и един шраман (архат) (Ейтел, „Sansk. Chin. Dict.“), роден в Кашмир, „който въвел буддизма в Кустан и се трудил в Тибет“ (през VІІ в. сл. Хр.). Той бил най-добрият преводач на полуезотеричния Канон на северния буддизъм и съвременник на великия Самантабхадра.

ВАЙСАКХА (санскр.) Прославена жена-аскет, родена в Шравасти, на име Судатта, „добродетелна жертвоприносителка“. Тя била майка-наставничка на една вихара, или манастир упасика, и е известна като основателка на вихара в чест на Шакямуни Будда. Смятат я за покровителка на всички буддистки-аскетки.

ВАЙТАРАНИ (др.инд.) “Пренасяща“, „преправяща“; в индуската митология – река, протичаща в царството на бога на смъртта Яма или по други описания, разделяща света на живите от света на мъртвите. Пураните я описват като бурен зловонен поток, пълен с кръв, кости, коси и разни нечистотии. Къпането в реката е едно от мъченията за грешниците в царството на Яма. (А.)

ВАЙХАРА (санскр.) Название на един пещерен храм в близост до Раджагрихи, където Властелинът Будда обикновено се оттеглял за медитация.

ВАЙШВАНАРА “Имащ облика на вселенски мъж“; епитет на Агни в една от неговите разновидности, наречена Бхану – огънят, който се намира в стомаха и извършва „храносмилането“. Слят с прана и апана, той мели четири вида „храна“: храната, която се приема чрез дъвчене; храната, която се приема чрез пиене; храната, която се приема чрез близане; храната, която се смуче. (А.)

ВАЙШЕШИКА (санскр.) Една от шестте даршани или школи по философия, основана от Канада. Наричат я Атомична школа, тъй като учи, че вселената е съставена от атоми с преходен характер, безкраен брой души и определено количество материални принципи, чрез съотношението и взаимодействието на които стават периодични космични изменения, без каквато и да е насочваща Сила, като се изключи своеобразен механичен закон, присъщ на атомите; силно материалистична школа.

ВАЙШИ Третата от четирите основни варни. Това са търговците, занаятчиите, земеделците. Характерни за вайшите се смятат качествата раджас и тамас. (Варна.) (А.)

ВАЙШНАВА (санскр.) Последовател на всяка секта, която признава и се покланя на Вишну като на единен и висш Бог. Поклонниците на Шива се наричат шайви.

ВАК (санскр.) Непълно би било да се определи Вак просто като „реч“. Вак е мистично олицетворение на речта и женски Логос, бидейки единна с Брама, който я създал от едната половина на своето тяло, разделяйки го на две части; тя също така е единна с Вирадж (наричан „женски“ Вирадж), който бил създаден в нея от Брама. В определен смисъл Вак е „речта“, с чиято помощ на човека било преподадено знанието; в друг – „мистична, съкровена реч“, която слиза при първите риши и влиза в тях, както „езиците на пламъка“, според преданието, са „влезли в апостолите“. Наричат я „женски творец“, „майка на Ведите“ и т.н. Езотерично тя е субективната Творяща Сила, която, еманирайки от Творящото Божество на субективната Вселена, нейна мислеоснова, става проявеният „свят на речта“, т.е. конкретен израз на мислеосновата, оттук – „Словото“ или Логоса. Вак е „мъжкият и женският“ Адам в първа глава на „Битие“ и затова мъдреците я наричат „Вак-Вирадж“. („Атхарва Веда“.) Тя също така е „небесната Сарасвати, дошла от небесата“, „гласът, извлечен от немия Брама“ („Махабхарата“); богиня на мъдростта и красноречието. Наричат я Шатарупа, богиня на стоте форми.

*Вак е именителен падеж от Вач. В някои текстове се среща второто като име на богинята.*

ВАКАН, ваконда, вакан танка Възможен превод – „великата тайна“; в индианската митология на сиу – мистична животворна сила, присъща на предметите на живата и неживата природа. Терминът се употребява в значението „велик дух“. (А.)

ВАКУУМ (лат.) Езотерично – символ на абсолютното Божество или Безграничното Пространство.

ВАЛААМ, Билеам (др.ивр.) В юдаизма чуждоземен маг и пророк. По библейския разказ („Числа“, 22-24) Валак, цар на Моав, поканил Валаам, за да изрече ритуално-магически проклятия против народа на Израил, който току- що бил дошъл от Египет (и представлявал опасност за моавитяните). Бог (Яхве – Йехова и Яхо) обаче попречил да се произнесе това проклятие. В други библейски текстове Валаам се представя като зъл маг, който се опитвал да съблазни израилтяните и в края на краищата бил убит от тях. („Иис. Нав.“, 13, 22, „Числа“ 31, 8, 16 и др.). Самото име Валаам се интерпретира в народната етимология като „без-народ“, „унищожител на народа“. Изобразява се като най-великият от седемте пророци, дадени на езичниците, но заради неговата порочност и зла воля духът на пророчеството му бил отнет, а заедно с това и от езичниците въобще. Той бил вдъхновител на всички врагове на Израил: в Египет посъветвал фараона да убива еврейските младенци от мъжки пол (талмудски трактат „Сота“, „Санхедрин“). Към края на живота си Валаам престанал да бъде пророк и се превърнал в инвалид и посредствен вълшебник. За ранното християнство Валаам е прообраз на лъжепророка и лъжеучителя, който поради гордост и корист морално извращава умовете на неопитните ученици. (А.)

ВАЛАБАЧАРЯ (санскр.) Име на мистик, който бил чела на Вишну Свами и основател на сектата на вайшнавите. Неговите последователи го наричат Госвами Махарадж; те притежават големи поземлени владения и многобройни мандири (храмове) в Бомбай. Изродили са се в безсрамна и безнравствена секта.

ВАЛАКХИЛИ (санскр.) В древноиндийската митология мъдри джуджета (техният брой като правило е 60 000); класифицирани са като една от групите на низшите същества и понякога били включвани в числото на сиддхите. В „Риг Веда“ се казва, че те са възникнали от косите на Праджапати. Почитат валакхилите заради тяхната чистота и добродетел; смята се, че ако им се подиграват, дори и боговете не остават ненаказани: „Махабхарата“ разказва, че оскърбени от Индра, те се отдали на суров аскетизъм, вследствие на което бил роден на бял свят врагът на Индра, царят на птиците Гаруда. (А.)

ВАЛИ (сканд.) Син на Один, който отмъщава за смъртта на Балдур, „възлюбеният“. Дете-отмъстител, което на еднодневна възраст отмъстил на Хьод за убийството на Балдур. След гибелта на света и боговете, Вали, заедно с други представители на „младото поколение“ на боговете, ще живее в обновения свят. (А.)

ВАЛКИРИИ (сканд.) Наричат ги „избиращи умрелите“. В народната поезия на скандинавците тези богини освещават падналите герои с целувка и от бойното поле ги пренасят в покоите на блаженството и при боговете във Валхала.

ВАЛМИКИ (санскр.) „Мравчен“; легендарен автор на древноиндийската епическа поема „Рамаяна“. В индийската традиция се нарича „първият поет“ (адикави) и на него се приписва изобретяването на епичния стихотворен размер – шлока. Според една от легендите, в младостта си той бил разбойник, но изкупил стореното от него зло със суров аскетизъм – дълги години стоял неподвижно на едно място, докато не бил покрит от краката до главата с мравки (оттук е и неговото име). (А.)

ВАЛПУРГИЕВА НОЩ В германската средновековна митология нощта на 30 април срещу 1 май (ден на св. Валпургий, оттук идва и названието) е време на ежегодно сборище на вещици (шабаш на вещици), които се стичали върху метли и вили на планината Брокен и се събирали около сатаната с всякакви други зли сили. Те се опитвали да попречат на благополучното протичане на пролетта, пращали болести на хора и животни и пр. В селата в навечерието на Валпургиевата нощ се извършвала магическа церемония по прогонването на вещици: разпалвали се огньове (на които понякога изгаряли чучела на вещици), хората обикаляли домовете с факли, звънели църковните камбани и т.н. Смятало се, че тревите по това време придобиват вълшебна сила. (А.)

ВАЛТАСАР, Балтазар В юдаизма и християнството: 1. Последният вавилонски цар. Според преданието, отразено както в Библията, така и от гръцките автори (Херодот, Ксенофонт), в нощта на превземането на Вавилон персите устроили пир („валтасаров пир“). Пиели от скъпоценни съдове, плячкосани от ерусалимския храм, прославяли вавилонските богове, и в разгара на пира тайнствена ръка начертала на стената неразбираеми думи. Вавилонските мъдреци не успели да ги разчетат и разтълкуват. Само повиканият по съвета на царицата юдейски мъдрец Даниил прочел надписа, който гласял: „М`НЕ, М`НЕ, Т`КЕЛ, У ФАРСИН“, обяснил значението на тези думи и ги разтълкувал, като предсказал гибелта на Вавилон и разделянето на царството между персите и мидяните. 2. Вавилонското име, дадено на Даниил по време на вавилонския плен. 3. Името на един от трите влъхви. (А.)

ВАЛХАЛА (сканд.) Разновидност на рая (девакхан) за падналите воини, наричана от древните скандинавци „зала на благословените герои“; тя има петстотин врати.

*Дворецът на Один – най-големият и красивият в Асгард – има петстотин и четирийсет просторни зали, в които живеят храбрите воини, паднали в битка с враговете. Всеки ден те колят огромния глиган Сехримнир, от чието месо приготвят вкусни ястия. А на всяко следващо утро глиганът отново оживява – такъв какъвто е бил вчера. Воините пият вкусното и силно като стара медовина мляко на козата Хейдрун, която пасе листата и младите клонки от върха на ясена Игдрасил.*

ВАМАНА (санскр.) Пети аватар на Вишну, оттук е и името на гнома, чиято форма приел този бог.

ВАМПИР Смучещ кръв нощен призрак, познат още в митологията на индийците, вавилонците и гърците, но особено разпространен във вярванията на балканските народи. Най-често става дума за обсебено (обсебване) от демони тяло на покойник. Нощното бдение около тялото и обредите по погребението трябва да прогонят злите духове. (А.)

ВАНАПРАСТХА “Горско отшелничество“; третият период (ашрам), когато йогинът се оттегля в горска обител и там, очиствайки душата си от светските страсти, се отдава на размисъл за смисъла и значението на обредите и на покаянието. (А.)

ВАНИ (сканд.) Много древна раса на богове, на която се покланяли древните скандинавци открай време, а след тях и тевтонските племена.

*На запад от Асгард се намирало Ванхейм, царството на могъщите и добри духове – ваните. Ваните никога на никого не причинявали зло. Рядко излизали извън пределите на своята страна и не им се случвало често да се срещат с хората и великаните. Дълго време ваните и асите живели в мир, но когато златният век свършил, асите с все по-голяма завист гледали огромните богатства на съседите си; решили да ги вземат със сила. Один повел боговете към Ванхейм, добрите духове излезли насреща им да се защищават. Один метнал своето неотразимо копие и така извършил първото в света убийство заради злато.*

ВАРА (мазд.) Термин, употребяван във „Вендидад“, където Ахура Мазда заповядва на Йима да построи Вара. Това означава и обвивка или проводник (вахана), ковчег (аргха), и в същото време Човек (стих 30). Вара е проводник на одушевяващите ни Аз; т.е. човешкото тяло, в която душата се обозначава с израза „прозорец, самоосветяващ се отвътре“.

ВАРА (сканд.) Една от прислужничките на северната Фриг; „мъдрата Вара“, която следи за желанията на всяко човешко сърце и отмъщава за всяко вероломство.

ВАРАХА (санскр.) Глиган – аватар на Вишну; трети по ред.

ВАРНА (санскр.) Каста; буквално – „цвят“. Четирите основни касти, посочени от Ману – брамини, кшатрии, вайши и шудри – се наричат чатурварна.

*Една от най-известните версии на сюжета за митологичната трансформация на божествен персонаж или на първочовека в социалната структура се съдържа в „Законите на Ману“, където варновата структура на обществото получава кодификация: „А за процъфтяването на световете той (Брама) създал от своите уста, ръце, бедра и ходила брамини, кшатрии, вайши и шудри“; „а за да запази цялата тази вселена, той, пресветлият, определи специални занимания за родените от устата, ръцете, бедрата и стъпалата. Обучението, изучаването (на Ведите), жертвоприношението за себе си и за другите, раздаването и получаването (на милостиня) той определи за брамините. Охраната на поданиците, раздаването (на милостиня), жертвоприношението, изучаването (на ведите) и непривързаността към светските утехи той посочи за кшатриите. Пасането на добитъка, а също и раздаването (на милостиня), жертвоприношението, изучаването (на ведите), търговията, лихварството и земеделието – за вайшите. И само едно занятие определи той за шудрите – да служат на тези варни със смирение“. Варната се предава по наследство (по майчина линия). Преминаването от една варна към друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимодействие определя индивидуалното битие. Смесените бракове се смятат за неправомерни.*

ВАРУНА (санскр.) Бог на водата или морски бог, но напълно различаващ се от Нептун, тъй като при това най-старо от ведийските божества Водата означава „Води на Пространството“ или все-обхващащо небе, Акаша – в определен смисъл. Варуна или Уаруна (фонетично) несъмнено е прототип на гръцкия Уран. Както казва Мюир: „На Варуна се приписват най-благородните космични функции. Притежавайки неограничено знание... той поддържа небето и земята, той обитава всички светове като суверенен властелин. Той накарал златното... слънце да засияе на небосвода. Вятърът, бушуващ в атмосферата, е негово дихание. ... Благодарение на действието на неговите закони, луната се движи в сияние и звездите... тайнствено изчезват при дневна светлина. Той познава полета на птиците в небето, пътищата на корабите в океана, посоката на далеч отвяващия вятър и съзерцава всичко, което е било или ще бъде направено. ... Той е свидетел на правдивостта и лъжата на хората. Той наставлява риши Васища в мистериите; но неговите тайни и тайните на Митра не са предназначени да бъдат разкривани пред глупците“. „...Качествата и функциите, приписвани на Варуна, придават на неговия характер нравствено величие и святост, далеч надминаващи всичко, приписвано на което и да е друго ведийско божество.“

ВАРША (санскр.) „Област“, „равнина“; всяка открита местност, разположена между големи планински вериги.

ВАСИЛИД (СИСТЕМА) Наречена на името на Василид, основател на една от най-философските гностични секти (гнозис). Климент Александрийски говори за Василид Гностик като за „философ, посветил се на съзерцание на божественото“. Независимо от заявлението си, че е получил всички свои доктрини от апостол Матея и от Петър чрез Глаук, Ириней го хулел, Тертулиан свирепствал и отците на църквата не намирали подходящи думи да ругаят „еретика“. И все пак, според съобщението на самия св. Иероним, който с негодувание описва това, което прочел в единственото истинско еврейско копие на Евангелието от Матея („Разбулената Изида“, т. II.), намерено от него при назареите, това заявление на Василид става повече от правдоподобно, и ако то беше прието, би разрешило голям и объркан проблем. Неговите 24 тома „Разяснения на Евангелията“ били – както разказва Евсевий – изгорени. Няма нужда да се напомня, че тези евангелия не са били нашите сегашни Евангелия. Така понякога се унищожавала истината.

ВАСИЩА (санскр.) Един от първоначалните седем велики риши и прославен ведийски мъдрец.

*В индуската традиция Васища представлява идеал за брамин: той и неговите потомци, съставляващи могъщия род на васищите, се смятали за домашни жреци (пурохити) на царете на Слънчевата династия (суряванша).*

ВАСУ (санскр.) Осем зли божества, съпровождащи Индра. Персонифицирани космични феномени, както показват техните имена.

ВАСУДЕВА (санскр.) Бащата на Кришна. Той принадлежал към клона на Ядава от Сомаванши, или лунната раса.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 20

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред