За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 19

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Б 4

БУДДИЗЪМ Днес е разделен на две църкви: южна и северна. Казват, че първата е по-чиста форма, като по-строго е запазила първоначалните учения на Властелина Будда. Това е религията на Цейлон, Сиам, Бирма и други страни, докато северният буддизъм е свързан с Тибет, Китай и Непал. Такова разграничаване обаче е неправилно. Дори и южната църква да е по-близко, защото не се е отклонила – като се изключат може би някои незначителни догми, резултат от многобройните събори, провеждани след смъртта на Учителя – от общодостъпните или екзотерични учения на Шакямуни, то северната църква наследява езотеричните учения на Сидхартха Будда, които той определял за своите избрани бхикшу и архати. Фактически за буддизма в сегашния век е невъзможно справедливо да се съди както по едната, така и по другата от неговите екзотерични, популярни форми. Истинският буддизъм може да се оцени само като се съедини философията на южната църква с метафизиката на северните школи.

*Общото с браманизма е вярата в инкарнацията (превъплъщение), в спасението и в кармата. Но буддизмът не признава авторитета на Ведите. Основата на учението са „четирите благородни истини“: 1. Злото (дакша). Раждането и смъртта носят страдания, защото будят стремеж за създване, което на физически план не може да се постигне. Всички състояния, свързани със самосъзнанието (съзнание), са причина за злото. 2. Възникването на злото. Въздействието на външния свят върху сетивата предизвиква желание за злото. 3. Краят на злото. Постижимо е, ако се предолее изцяло това желание. 4. Пътят, който води към преодоляване на злото. Това е средният път, защото е далеч от всички екстремни състояние. По него стъпва този, който се въздържа от чувственост, защото тя уронва достойнството и е безполезна; изключва се и самоосъждането, характерно за браманизма. Пътят (астанга) има осем стъпала. Всички живи същества, чийто брой е безкраен, са изложени на злото – богове, демони, хора и животни имат една и съща природа, но представят различни стъпала на външното съществуване. Но от всички съществувания най-доброто е човешкото, защото само то е в състояние да доведе до спасение. Човек се състои от различни по характер телесни и душевни елементи, които са преходни. Буддизмът нарича „душа“ само духовните функции. Само Висшето Аз (манас), което може да бъде разпознато чрез истината, е нетленно и носи спасение. Въплъщаването на всяко същество след смъртта се регулира от кармата, т.е. добрите и лошите дела от предишните прераждания оказват своето въздействие в сегашния живот. Чрез познаването на истината се постига освобождение, което води към „мястото, където няма смърт“ – нирвана. Тази цел се постига на четири етапа: 1. Сотапати („Навлизане в потока“). Условието е да се преодолеят първите четири стъпала на пътя, тогава човек се освобождава от самозаблудите. 2. Сакадагамин („Отново завръщащият се в областта на желанията“). На този етап се намаляват до минимум желанията, чувството на омраза и самозаблудите. Вървящият по пътя ще се появи още веднъж в света като човек или дева. 3. Анагамин („Незавръщащият се в света на желанията“). На този епат се разрушават остатъците от чувственост и желания. Ново въплъщение ще се осъществи в небето на боговете. 4. Арахат („Завършената святост“). Липса на всякакво желание за материално съществуване, на гордост, самооценка и незнание. Такъв човек оценява нещата според тяхната истинска стойност. Още в сегашния живот достига нирвана и тъй като е ашека („освободен“ – пали), кръговратът на преражданията (сансара) за него е престанал. След смъртта на Будда се свикват три събора (3-ят през 246 г. сл. Хр.), на които се разглеждат въпроси на организацията, чистотата на учението и за разпространяването на буддизма в други страни. Въпреки всички усилия не е постигната консолидация между отделните течения. Обособяват се южна – хинаяна („голямата колесница“) и северна църква – махаяна („малката колесница“), заедно с йогачаря („средната колесница“), а след VІІ в. от махаяна възниква нова течение – ваджраяна („диамантената колесница“).*

БУДДИЗЪМ китайски Разпространява се в Китай в І в. сл. Хр. отначало под формата на хинаяна, после – на махаяна. През ХІІ в. по време на властването на монголите прониква и ламаизмът. Постепенно буддизмът се асимилира от култа към предците – даоизмът. Китайският император се е възприемал като инкарнация на бодхисатва. В периода между 400 и 700 г. възникват повече от десет школи, най-важните от които са: 1. Ши-куан-цунг („Школа на знанието и потапянето“), VІ в.; изучаване на медитацията като път за постигането на състояние на будда. 2. Лю-тунг („Школа на дисциплината“), VІІ в.; строго спазване на предписанията на ордена. 3. Чинг-чу-тзунг („Школа на чистата страна“), ІІ в.; чрез молитви към Амитабха („Непрекъснатата светлина“) може да се постигне прераждане в рая на запада. 4. Чан-тзунг („Школа на медитацията“), VІ в.; не приема обучението и външните форми, като медитацията е единствената възможност да се преодолее празнотата и да се достигне святост. Тази школа е имала голям авторитет и влияние върху китайското общество. (А.)

БУДДИЗЪМ японски В VІ в. от Корея буддизмът чрез учението махаяна прониква в Япония. Към буддите и бодхисатвите се причисляват и местните богове. Образуват се дванайсет секти. Най-важните са: 1. Дзен, VІІ в.; най-значителната школа в Япония, приема „Школата на медитацията“ от Китай. 2. Шингон-шу („Секта на истинското слово“), ІХ в.; води началото си от китайската мантрическа (мантри) школа (ми-тзунг). В основата е мистична философия, която учи, че всичко съществуващо, е единно с будда Вайрочана; силно изразена магическа вяра. 3. Школа „Тендай“, VІІІ в.; синкретична, включва медитация, култ към предците и др. 4. Сектата „Йодо“, ХІІ в.; аналог на китайската „Школа на чистата страна“. 5. Школа „Шин“, ХІІІ в.; подобна на йодо, но отхвърля аскетизма. 6. Секта „Ничириен шу“, ХІІІ в.; целта е да се възвърне значението и мястото на историческия Будда. (А.)

БУДДОЧИНГА (санскр.) Име на велик индийски архат, който през IV в. се отправил в Китай да разпространява буддизма и покръстил много хора с помощта на чудеса и най-удивителни магически действия.

БУДДХИ (санскр.) „Вселенска Душа“ или „Разум“. Махабуддхи е наименованието на Махат (алая); също така духовната Душа у човека (шестият принцип), проводник на атма, екзотерично – седмият.

БУДХА (санскр.) „Мъдър и Разумен“, син на Сома, Луната, и Рохини, или Тарака, жена на Брихаспати, която похитил цар Сома. Това похищение довело до великата война между асурите, които били на страната на Луната, и боговете, приели да защитават Брихаспати (Юпитер), техен Пурохита (родов жрец). Тази война е известна като Таракамая. Това е прообраз на войната на Олимп между боговете и титаните, а също така на борбата в „Откровение“ на св. Иоан, на Михаил – Индра с Дракона (олицетворяващ асурите).

БУДХАСП (халд.) Според едни твърдения – халдеец; но в езотеричното учение – буддист (бодхисатва) от Изтока, който станал основател на езотеричната школа на неосабеизма (сабеизъм), чийто свещен ритуал на кръщението изцяло е преминал в християнската церемония със същото име. Тъй като почти три века преди нашата ера буддиските монаси наводнили цяла Сирия, прокарали си път в Месопотамската долина и посетили дори Ирландия. Имената Ферхо и Фахо в „Кодекс на назареите“ не са нищо друго, освен изкривени Фхо, Фо и Пхо – име, което китайците, тибетците и дори непалците често дават на Будда.

БУЛВАР-ЛИТЪН, Едуард Джордж (1803-1873) Англ. писател и държавник, станал известен с романа си „Последните дни на Помпей“. Булвар е бил член на англ. група на розенкройцерите и е поддържал личен контакт с Елифас Леви. В многобройните си литературни произведения, между които е и „Занони“ (1842), разработва окултни и спиритически теми, като най-често срещаната е използването на силите на природата (еликсири, виталната енергия Врил и др.) за постигане на здраве, дълголетие и магическа мощ. (А.)

БУЛЕН, Йосиф Антоан (1824-1893) Бивш католически пастор, образува в Париж орден, в който се преплитат сексулно магически ритуали с гностични постановки. Внезапно умира, жертва на „война на маговете“ (атака). (А.)

БУМАПА (тибет.) Мъжка школа, специално учебно заведение за изучаващите мистика.

БУНДА-ХИШ Древен източен труд, в който сред останалите въпроси в алегорична форма се трактува антропологията.

БУРАК, ал-Бурак (араб.) Вероятно от арабското „блестя“, „святкам“; в мюсюлманската митология ездитното животно, на което Мохамед, съпровождан от Джибрил, извършил „нощното пътешествие“ от Мека до Ерусалим. На краката си Бурак имал бели криле, които му помагали да галопира. По-късно започнали да го представят като крилат кон, понякога с човешко лице. Преди Мохамед, Бурак служил на други пророци. Всички те го връзвали за халка на Ерусалимската скала. В някои варианти Бурак фигурира в епизода за пътешествието на Мохамед на небесата. В Ерусалим се пази камък, наричан „седлото на Бурак“. (Ашва) (А.)

БУРИ (сканд.) „Производител“, чийто син Бор е съпруг на Бестла в древноскандинавските легенди.

*Родител, прародител на боговете, баща на Бор и дядо на Один. Бури се появил от солените камъни, които лижела кравата Аудумла.*

БУРУ БОНГА „Дух на Планините“; на това дриадично божество се покланят коларианските племена на Централна Индия с големи церемонии и магически прояви. С тях са свързани мистерии, но тези хора са много ревниви и не допускат външни лица до своите ритуали.

„БУРХАМ-И-КАТИ“ Източен труд по херметизъм (Хермес).

БУТАН Страна на еретически буддисти и ламаисти зад Сиким, където управлява дхарма-раджа, формален васал на далай-лама.

БУХИС (егип.) В египетската митология бог във вид на черен бик. За майка на Бухис била смятана небесната крава, която родила също така и слънцето. В град Хермонт, център на неговия култ, се намира некрополът Бухеум, в който били съхранявани мумиите на Бухис. (Култ на бика.) (А.)

БУШИДО (яп.) „Пътят на борбата“, също така „будо“; бойно изкуство. Когато дзен прониква в Япония, самураите (рицари благородници) все още упражняват почти неограничена власт. В основата е контрол над волята, владеене на тялото, сръчност и сила на характера. (А.)

БХАВА (санскр.) „Битие“ или „състояние на битието“; свят, раждане, а също така и едно от имената на Шива.

БХАВАЧАКРА (санскр.) “Колело на битието“; в буддиската митология безкрайността на преражданията (сансара). (А.)

БХАГА (санскр.) В индийската митология божество от класа на адитите; често бхага като епитет се отнася до други богове, особено към Савитара. Той е въплъщение на щастието, господар на богатството, разпределител на даровете. Благосклонен е към хората, поради което често го призовават в молитвите; той благославя жертвите. Участва в сватбените церемонии, дарява плодородие. (А.)

„БХАГАВАД ГИТА“ (санскр.) „Божествена Песен“; част от „Махабхарата“, великият епос на Индия. Тя съдържа диалог, в който Кришна, „Кочияшът“, и Арджуна, негов чела, беседват за висшата духовна философия. Този труд е изключително окултен, езотеричен.

БХАГАВАТ (санскр.) Титла на Будда и Кришна. „Властелин“.

БХАГАВАТ, БХАГАВАН Първоначалното значение е „щастлив“, „благословен“, след това – „свещен“, „божествен“, „бог“, „господ“, в индуската митология име-епитет на висшите божества. Явно това име е получило разпространение преди всичко сред кръговете на привържениците на Нараяна, Васудева и други божества, по-късно слели се с образите на Вишну и Кришна. Адептите на тези божества наричали себе си „бхагавати“, което може да се преведе като „божии хора“, „привърженици на господа“. В „Бхагавад-Гита“ е постоянен епитет на Вишну-Кришна. Обаче Бхагават като име-епитет може да се прилага и към други индуски богове, към различни аватари на Вишну и т.н. (А.)

БХАГАТИ (санскр.) Индусите ги наричат също Сокха и Сивнат; този, който изгонва зли духове. (Екзорцизъм.)

БХАДРА ВИХАРА (санскр.) „Манастир на мъдреците или бодхисатвите“. Вихара или Матхам в Канякубджа.

БХАДРА КАЛПА (санскр.) „Калпа на Мъдреците“; сегашният период е Бхадра Калпа и според екзотеричното учение продължава 236 милиона години. Той е „наречен така, защото докато трае, ще се появят 1 000 Будди или мъдреци“ („Chinese Sanskrit Dict.“). „Четирима Будди вече са се появили“ – добавя тази книга; но тъй като от 236 милиона са изминали повече от 151 милиона години, това изглежда е доста неравномерно разпределение на Буддите. По подобен начин екзотеричните или народните религии объркват всичко. Езотеричната философия учи, че всяка коренна раса (раси) има своя главен Будда или Реформатор, който се появява също така в седемте подраси като бодхисатва. Гаутама Шакямуни е бил четвърти и също така пети Будда; пети, защото ние сме пета коренна раса, а четвърти – като главен Будда в четвъртия кръг. Бхадра Калпа, или „период на устойчивост“, е наименованието на нашия сегашен кръг; езотерично неговата продължителност се отнася, разбира се, само към нашия глобус (Д); по този начин „1 000“ Будди в действителност са ограничени само с общия брой 49.

БХАКТИ (санскр.) „Почитане“, „преданост“, „любов“; предана любов между човека и бога. Разпространението на бхакти като философско-религиозно учение в Индия през средновековието до голяма степен е демократизирало обществените отношения. (За разлика от него, джнана-йога е достъпна само за определен кръг образовани интелектуалци, познавачи на свещените текстове.) Учението признава равенството на всички хора, независимо от произхода им. На равнището на космическото битие, пред бога всички хора са равни – лишени от социални, физически, психически, интелектуални и пр. белези. В тази любов е свободата. За бхакти не са нужни никакви ограничения на закона, никакви условности, тъй като самата тя е висшият закон на миропроявлението, не са нужни никакви шастри. (А.)

БХАКТИ-ЙОГА „Йога чрез любов“; метод за практикуване на йога (наред с джнана-йога, хатха-йога, раджа-йога и карма-йога). Бхакти-йога е достъпна за всички. Изисква се само емоционално посвещаване за постигане на вътрешна концентрация върху желания обект – параматман, който се изразява в човешки измерения. Признава равенството на всички хора. Единственият ценностен критерий е наличието или отсъствието на любовна емоция към бога. (А.)

БХАО (санскр.) Церемония на гадаене у коларианските племена на Централна Индия.

БХАРАТА (др.инд.) В индуската митология и епическата литература: 1. Родоначалник на племето на бхаратите, многократно споменаван в „Риг Веда“. 2. Съгласно легендата, изложена във „Вишну Пурана“ и „Бхагавата Пурана“ – древен цар, отказал се от трона заради живота на благочестив отшелник. 3. В „Падма Пурана“ и „Махабхарата“ – цар на Лунната династия (Чандраванша), прославил се като „Властелин на света“ (чакравартин). С него е свързан царският род на бхаратите, към който принадлежали героите на „Махабхарата“ кауравите (Кауравия) и пандавите. В чест на бхаратите Индия още в древността се наричала „Бхарата варша“ („страна на бхаратите“) и в днешно време официалното име на Индия на езика хинди е „Бхарат“. 4. В „Рамаяна“ – доведен брат на Рама. (А.)

БХАРАТА ВАРША (санскр.) Страната Бхарата, древното име на Индия.

БХАРАТИ (др.инд.) В древноиндийската митология – богиня, влизаща в триадата заедно със Сарасвати и Ила (Ида). Бхарати е богиня на речта и песнопението. (А.)

БХАРГАВИ (санскр.) Древна раса в Индия; от името на Бхригу Риши.

БХАСКАРА (санскр.) Едно от имената на Суря, Слънцето, означаващо „даващ живот“ и „творящ светлина“.

БХАШЯ (санскр.) „Коментар“.

БХИКШУ (санскр.) На пали – Бикху. Име, дадено на първия последовател на Шакямуни Будда. Буквално – „мизерстващ ученик“, „Sanskrit-Chinese Dictionary“ правилно разяснява този термин, като подразделя бхикшу на два класа шрамани, а именно: „езотерически – мизерстващи, управляващи своята природа с помощта на закона (религиозния), и екзотерически – мизерстващи, управляващи своята природа чрез пост“; и добавя по-малко правилно: „Всеки истински бхикшу трябва да твори чудеса“.

БХРАНТИДАРШАНАТАХ (санскр.) „Погрешно разбиране или възприемане“; нещо, което се постига по лъжливата външност като маявична, илюзорна форма. (Мая.)

БХРИГУ (санскр.) Един от великите ведийски риши. Ману го нарича „Син“ и му поверява своите „Закони“. Той е един от Седемте Праджапати, или прародители на човечеството, което е равнозначно на отъждествяването му с един от творящите богове, които Пураните поместват в Крита юга, или първата епоха, епохата на чистота. Доктор Уесткот ни напомня, че покойният и твърде ерудиран доктор Кинили (пишещ тази дума Brighoo) направил от този Муни (светец) четвърти от дванайсетте „божествени вестоносци“ в света, като добавя, че той се появил в Тибет 4800 г. пр. Хр. и че неговата религия се разпространила чак до Британия, където последователите му издигнали мегалитния храм Стоунхендж. Това, разбира се, е хипотеза, основана само на личните предположения на д-р Кинили.

БХУВАЛОКА (санскр.) Един от 14-те свята. (Лока.)

БХУВАНА (санскр.) Име на Рудра или Шива, един от индийската Тримурти (Троица, три лика).

БХУМИ (санскр.) Земята, наричана също Притхиви.

БХУРАНЮ (санскр.) „Бързоходен“ или бърз. Употребява се за мятащо оръжие – тъждествен с гръцкия Фороней.

БХУР-БХУВА (санскр.) Мистично заклинание, като Ом, Бхур, Бхува, Свар, означаващо „Ом, земя, небе, небеса“. Това е екзотеричното разяснение.

БХУРЛОКА (санскр.) Една от 14-те локи (лока) или свята в индуския пантеизъм; нашата Земя.

БХУТА (санскр.) 1. Ставане, съществуване; 2. Стихийна елементарна сила или дух; 3. Съществуващо, елементал; петте бхута: петте първоелемента на основните стихийни състояния на света – Акаша, Ваю, Агни или Теджас, Апас или Джала, Притхиви. (А.)

БХУТА-ВИДЯ (санскр.) Изкуството за изгонване, лечение и изцеряване на демонично обсебване. „Знание за демоните“ или „духовете“. (Екзорцизъм.)

БХУТАДИ (санскр.) Елементарни субстанции, началната и зародишна същност на елементите.

БХУТА-САРГА (санскр.) Елементарното или началното Творение, когато материята била няколко степени по-малко материална от сега.

БХУТЕША (санскр.) Или Бхутешвара; „Властелин на съществата или съществуващите животи“. Име, отнасящо се до Вишну, Брама и Кришна.

БХУТИ (санскр.) Духове, фантоми. Да се наричат „демони“, както това правят изтоковедите, е неправилно. Тъй като, ако от една страна, в народното въображение бхута е „зъл дух, появяващ се на гробищата, скриващ се в дърветата, съживяващ телата на мъртвите, лъжещ и изяждащ хората“, то в Индия, Тибет и Китай под бхути разбират също така и „еретиците“, които посипват телата си с пепел, или шиваиските аскети (Шива в Индия се смята за цар на бхутите).

БЬОМЕ, Якоб Велик мистичен философ, един от най-изтъкнатите теософи на средновековието. Той се родил около 1575 г. в Алтзайденбург, на около две мили от Гьорлиц (Силезия) и умрял през 1624 г. на около 50-годишна възраст. В детството си бил обикновено пастирче, а след като се научил да чете и пише в селското училище, станал помощник-майстор на беден обущар в Гьорлиц. Бил роден ясновидец с необикновена сила. Без да е образован или запознат с науката, пишел трудове, които, както сега е доказано, са пълни с научни истини; но самият той казвал, че това, за което е пишел, „виждал като че ли във Великата Дълбина на Вечното“. Той притежавал „пълна представа за вселената като че в състояние на хаос“, която заедно с това „от време на време“ се разкривала в младо растение. Той бил съвършен роден мистик и несъмнено от много рядък вид, една от тези фини натури, чиято материална обвивка по никакъв начин не пречи на прякото взаимодействие между умственото и духовното Аз. Именно това Аз Якоб Бьоме, подобно на толкова много други необучени мистици, погрешно приел за Бог; „Човек трябва да съзнава – пише той – че неговите знания не са собствени, а са от Бога, който проявява идеите на Мъдростта в душата на човека в такава степен, в каквато Той пожелае“. Ако този велик теософ беше изучавал източния окултизъм, би се изказал по друг начин. Тогава той щеше да знае, че „богът“, който е говорил чрез неговия беден, невъзпитан и нетрениран мозък, е бил неговото собствено божествено Аз, всезнаещото Божество вътре в него и че това Божество давало не в „степента, която то пожелае“, а според способностите на смъртното и временно жилище, което То изпълва.

БЯЛА ГЛАВА На ивр. Реша Авура (Хивра), епитет на висшия от сефиротите, чийто череп „отделя роса, която призовава умрелите отново към живот“.

БЯЛ КАМЪК Знак на посвещението, споменат в „Откровение“ на св. Иоан. Върху него била гравирана думата награда и той бил символ на тази дума, която се давала на неофита, успешно преминал по време на своето посвещение всички изпитания в Мистериите. Това бил могъщият бял халцедон на средновековните розенкройцери, които го приели от гностиците. „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна (окултното знание, което идва от небето като божествена Мъдрост) и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име („тайното име“ на вътрешния човек, или Аза на новия посветен), що никой не знае, освен оня, който го получава“. („Откровение“, II, 17.)

БЯЛ ОГЪН (каб.) Говорейки за „Великия Лик“ и „Малкия Лик“ (ликове), символи на микрокосмоса и макрокосмоса, „Зохар“ съобщава за съкровения Бял Огън, излъчващ се от тях денем и нощем, и все пак – винаги невидим. Това отговаря на жизнената сила (зад границите на светоносния ефир) и електричеството на висши и низши планове. Но мистично „Белият Огън“ е име, дадено на Ейн-Соф. В това се състои разликата между арийската и семитската философия. Окултистите на първата говорят за Черния Огън, че е символ на непознатия и невъобразим Брахма и заявяват, че за „Черния Огън“ не е възможно въобще да се разсъждава. Но кабалистите, които благодарение на финото променяне на смисъла дори и на Ейн-Соф, дават някакъв вид косвена воля и атрибути като наричат своя „огън“ бял, по този начин принизяват Абсолюта в света на зависимостта и крайните неща.

БЯЛ ЦВЯТ Един от най-старите магически цветове; етимологично свързан (корен wiz) с „маг“, „магия“ в групите на западните езици. Съответствия: в Египет – великолепие, съвършенство; при юдеите – безгрешност; при богомилите – отричане от светското, съвършенство; при китайците – скръб; в алхимията – сребро; в астрологията – Луна; при гърците – достъп до Елевзинските мистерии (Елевзинии); при „свободните зидари“ – най-високата степен на посвещението. (Цветове) (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 19

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред