За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 18

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Б 3

БОШ, Йеронимус (1450-1516) Холандски художник, вероятно член на тайното общество „Братя и сестри на свободния дух“ или на някоя от розенкройцерските групи. Картини като „Градината на насладите“ може да се интерпретират и в гностичен дух, т.е. отричане на църковното определение „грях“ и приемането на сексуалния акт като преодоляване на материята. Творческата мощ на художника разкрива дълбоки пластове в съзнанието и е в състояние да пресъздаде образи от астралния свят. (А.)

БРАГАДИНИ, Марко Антонио Венециански розенкройцер, окултист и кабалист, обезглавен през 1595 г. в Бавария, обвинен, че е правел злато.

БРАГИ (сканд.) Бог на Новия Живот, превъплъщенията на природата и човека. Той е наречен „божествен певец“, неопетнен и съвършен. Изобразяват го плаващ на кораба на гномите на Смъртта по време на смъртта на природата (пралая), спящ на палубата до своята златострунна арфа и бленуващ на сън за живота. Когато корабът пресича прага на Наин, Гномът на Смъртта Браги се събужда и като докосва струните на своята арфа, пее песен, отразяваща се като ехо по всичките светове, песен, която предава възторга от съществуването и събужда безмълвната спяща природа от нейния дълъг, подобен на смърт сън.

БРАДВИЧКА В египетските йероглифи символ на сила, а също така и на смърт. Брадвичката се нарича „Разсичаща Възела“ на женитбата или на някакви други връзки.

БРАМА ВАК (санскр.) Мъжки и женски Брама. Вак се нарича понякога и женски логос, тъй като Вак означава „Реч“.

БРАМА ВИРАДЖ (санскр.) Разделяйки своето тяло на две половини, мъжка и женска, Брама създава от тях Вак и Вирадж. Казано по-ясно и езотерично, Брама, Вселената, диференцирайки се, създала по този начин материалната природа Вирадж и духовната разумна природа Вак – която е Логос на Божеството или проявен израз на вечната божествена мислеоснова.

БРАМАНИЗЪМ Една от основните религии на Индия; приема Ведите като откровение, разделянето на касти (каста) и странстването на душите (превъплъщение). Може да се раздели на три периода: 1. Ведизъм; 2. Браманизъм (в тесния смисъл на понятието) и 3. Индуизъм. Вторият период продължава от ІІ до средата на І в. пр. Хр., когато брамините упражняват неограничена власт. (А.)

БРАМА ПРАДЖАПАТИ (санскр.) „Брама Прародител“, „Властелин на Тварите“. В този аспект Брама е синтез на Праджапати или творящите Сили.

БРАМАПУРИ (санскр.) Град на Брама.

БРАМАПУТРИ (санскр.) Синове на Брама.

БРАМИНИ (санскр.) Висшата от четирите касти в Индия, смятана или – по-правилно – въобразяваща си, че стои толкова високо сред хората, колкото Брахман – Абсолютът на ведантистите – стои сред или над боговете.

БРАТЯ НА СВЕТЛИНАТА Ето какво казва големият специалист по тайни общества братът Кенет Р. Х. Маккензи за това Братство: „Мистичният орден „Fratres Lucis“ е основан във Флоренция през 1498 г. Сред членовете на този орден се числели Паскуалис, Калиостро, Сведенборг, Сен-Мартен, Елифас Леви и много други знаменити мистици. Неговите членове били ревностно преследвани от инквизицията. Това е малко, но сплотено общество, чиито членове са пръснати по целия свят.“

БРАТЯ НА СЯНКАТА Наименование, дадено от окултистите на вещарите и в частност на тибетските дугпи, които са много в сектата на червените шапки (дугпа). Това название се отнася до всички, които практикуват черна магия, или магията на лявата ръка.

БРАХМА (санскр.) Изучаващият трябва да различава Брахма, безполовият, от Брама – твореца от мъжки род в индийския пантеон. Първият, Брахма или Брахман, е безличен, висш и непознаваем Принцип на Вселената, от чиято същност излиза всичко и в когото се завръща, който е безтелесен, нематериален, нероден, вечен, безначален и безкраен. Той изпълва всичко, одухотворяващ както най-висшия бог, така и най-малкия минерален атом. От друга страна – мъжкият и мним Творец само периодично съществува в своето проявление и след това отново се потапя в пралая, т.е. изчезва и се унищожава.

БРАХМАВАРЧАСЯ (санскр.) Сила на джнана, действаща отвътре в човека, която стимулира проявяването на божествената светлина, божествената сила, божествените качества в човешкото същество. (А.)

БРАХМА ВИДЯ (санскр.) Знание, езотерична наука за двамата Брахми и тяхната истинска природа.

БРАХМАДЖНАНИ (санскр.) Обладаващ съвършено Знание; illuminatus (посветени) на езотеричен език.

БРАХМАЛОКА (санскр.) Свят на Брахма; в древноиндийската митология горният рай или седмото небе. Смята се за обител на Брахма и се разполага, според космическите представи, на върха на планината Меру или високо над нея. В Брахмалока попадат тези смъртни, които, докато са били живи, са се отличавали с изключителна праведност и благодарение на това са се избавили от безкрайните прераждания – сансара; те живеят там в съзерцание на истината и в състояние на вечно блаженство. (А.)

БРАХМАН (санскр.) Първоначално – „свещена формула“. В индуизма – основна философска категория, универсален принцип, обединяваща, всепроникваща реалност, основа на битието: тотална негова същност. Със синонимно значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т.н. (А.)

БРАХМАНАСПАТИ (санскр.) Планетата Юпитер; божество в „Риг Веда“, известно в екзотеричните съчинения като Брихаспати, чиято съпруга Тара била похитена от Сома (Луната). Това довело до война между боговете и асурите.

БРАХМАНДА (санскр.) Яйцето на Брахма; в древноиндийската митология вселената на Брахма, възникнала от космичното яйце, плаващо в първосъздадените води. Под формата на златен зародиш Брахма прекарал в яйцето цяла година, докато не излязъл оттам, като го разделил с мисъл на две части. От едната половина създал небето, от другата – земята; между тях възникнало въздушното пространство. (А.)

„БРАХМАНИ“ (санскр.) Свещените Книги на индусите. Трудове, създадени от брамини и за брамини. Коментари на тези части на Ведите, които били предназначени за ритуално използване и ръководство на „два пъти родените“ (Двиджа), или брамините.

*Съдържа правила за прилагане на мантрите при различни свещени действия, а също така детайлни обяснения за произхода и значението на мантрите и многобройни древни легенди.*

БРАХМАРАНДХРА (санскр.) Място на темето на главата, свързано чрез Сушумна – хорда в гръбначния стълб – със сърцето. Тайнствен термин, имащ значение само в мистиката.

БРАХМАРИШИ (санскр.) Брамински риши.

„БРАХМАСУТРА“ Заедно с „Бхагавад Гита“ и Упанишадите образуват така наречената „тройна основа“ (прастхана трая), където са формулирани принципите на веданта. Нарича се също Веданта Сутра. (А.)

БРАХМАТЕДЖАС, Брахматедж (санскр.) Сила и слава на Брахман; сила на светлината, пълна с духовна енергия, духовно просветление и чистота на действието. (А.)

БРАХМАЧАРИ (санскр.) Брамин-аскет, дал обет за безбрачие; по същество монах или религиозен ученик.

*“Следващият пътя на Брахман“, първият от четирите ашрами. Обхваща началните двайсет и пет години от човешкия живот и регламентира редица норми на поведение: самоизучаване, почитане на учителя и родителите, хранене от подаяния, полово въздържане (в по-широк смисъл – безбрачие; според някои капацитети – разумно отношение към секса; според други тълкуватели в духа на тантризма сексът се окачествява като ритуален акт на символично единство с бога) и т.н. Основен морален кодекс при брахмачаря като период е въздържането във всичките му форми. Съблюдаващият брахмачаря си бръсне главата и оставя само един кичур на темето. Така демонстрира отрязването на всички връзки с околния свят, а кичурът символизира връзката му с учителя, чрез която желае да достигне върховната цел – „истинското“ знание. Брахмачаря може да бъде период от жизнения път, но може да бъде и постоянен начин на живот.*

БРИА или бриатичен свят (ивр.) Той е втори от четирите свята на кабалистите и се отнася към най-висшите създадени Архангели или към Чистите Духове. (W.W.W.)

БРИАРЕЙ (гр.) Прочут великан в „Теогонията“ на Хезиод. Син на Коел и Тера, чудовище с 50 глави и 1 000 ръце. Той е важна личност във войните и битките на боговете.

БРИЗЕЙ (гр.) Наименование на Бакхус по името на неговата кърмачка Бризо. На него също така бил посветен храмът в Бриза на остров Лесбос.

БРИТЪН, Ема Хардинг (1823-1899) Една от първите, които се присъединяват към Теософското Общество. Взема дейно участие в разпространението на спиритизма като религиозно движение във Великобритания. Създава седемте основни принципа на спиритуализма, които, по нейно твърдение, били продиктувани от духа на Робърт Оуен, пионер на социализма. Ема Хардинг е авторка на книгите: „Съвременен американски спиритиуализъм“ (1870) и „Чудесата на ХIХ век“ (1884). (А.)

„БРИХАДАРАНЯКА“ (санскр.) Наименование на част от Упанишадите; една от свещените и тайни книги на брамините. Араняка е трактат, добавен към Ведите и смятан за предмет на специално обучение за тези, които са се усамотили в джунглите (горите) с цел религиозна медитация.

БРИХАСПАТИ (санскр.) Име на божество и на риши, както и наименование на планетата Юпитер. Той е олицетворен гуру и жрец на боговете в Индия; символ на екзотеричната ритуалност в противоположност на езотеричния мистицизъм.

БУБАСТЕ (егип.) Град в Египет, който бил посветен на котките и където се намирала тяхната главна гробница. Стотици хиляди котки били балсамирани и погребани в пещерите Бени-Хасан-ел-Амар. Котката, като символ на Луната, била посветена на Изида, нейната богиня. Тя вижда в тъмнина и очите й имат фосфоресциращ блясък, отпъждащ нощните птици на лошите поличби. Също така котката била посветена на Баст и поради това се наричала „разрушителка на враговете на Слънцето (Озирис)“.

БУДДА (санскр.) „Просветлен“; висша степен на знанието. За да стане Будда, човек трябва да се изтръгне от веригите на чувствата и личността, да достигне съвършено възприятие на Истинското Аз (Висше Аз) и да се научи да не го отделя от всичките останали Аз; преди всичко да познае чрез опита абсолютната нереалност на всички феномени на видимия Космос; да достигне пълна непривързаност към всичко, което е мимолетно и крайно; да живее, все още на земята, само в безсмъртното и вечното, в най-висше състояние на святост.

БУДДАПХАЛА (санскр.) „Плод на Будда“; осъществяване на Арахатвапхала или архатството (архат).

БУДДА СИДХАРТХА (санскр.) Име, дадено на Гаутама, принц от Капилавасту, при неговото раждане. Това е съкращение от Сарвартхасиддха и означава „изпълняване на всички желания“. Гаутама, което означава „най-победоносният (тама) на земята (гау)“, било жреческо племе на рода Шакя, царско родово име на династията, към която принадлежал бащата на Гаутама, цар Шудходана от Капилавасту. Капилавасту бил древен град, месторождение на Великия Реформатор, разрушен още по време на неговия живот. В името Шакямуни последната съставна частица, муни, в превод означава „могъщ в милосърдието, уединението и безмълвието“, а първата – Шакя е родово име. Всеки изтоковед и пандит знае наизуст биографията на Гаутама Будда, най-съвършеният от смъртните, когото някога са виждали на този свят, но изглежда, че никой от тях не подозира езотеричното значение, заложено в основата на описанието на неговия живот преди раждането, т.е. смисъла на тази популярна история. „Лалитавистара“ предава тази повест, но се въздържа от намеци за истината. 5 000-те Джатак, или събития от минали раждания (превъплъщение), се възприемат буквално, а не езотерично. Гаутама Будда не би бил смъртен, ако не е преминал през стотици и хиляди животи, които са предшествали последното му раждане. Обаче тяхното детайлно изброяване и твърдението, че в преминаването им той е прокарал своя път през всички стадии на трансмиграция от низшата – на одушевен и неодушевен атом и на насекомо, до висшата – човекът, просто съдържа известният окултен афоризъм: „камъкът става растение, растението – животно, а животното – човек“. Всеки човек, който някога е съществувал, е преминал през същата тази еволюция. Но скритият символизъм в последователността на преражданията (джатак) съдържа пълната история на еволюцията на тази земя – преди и следчовешка – и е научно изложение на естествените факти. В тяхното изброяване може да се намери една незавоалирана, открита и явна истина: веднага щом Гаутама достигнал човешка форма, той започнал да проявява във всяка личност висша безкористност, саможертва и милосърдие. Будда Гаутама, четвърти от Сапта (Седемте) Будди и Сапта Татхагат, се родил – според китайската хронология – през 1024 г. пр. Хр., но по сингалезките хроники – на осмия ден на втората (или четвъртата) луна в 621 г. пр.н.е. Той напуснал двореца на своя баща, за да стане аскет, в нощта на 8-я ден на втората луна през 597 г. пр. Хр. и прекарва шест години в аскетична медитация в Гая. Открива, че физическото самоизтезание не може да донесе просветление и решава да върви по нов път, докато не достигне състоянието Бодхи. Той станал съвършен Будда в нощта на осмия ден на дванайсетата луна през 592 г. и накрая встъпил в нирвана през 543 г. – според южния буддизъм. Изтоковедите обаче са приели други дати. Целият останал разказ е алегоричен. Той достигнал състоянието на бодхисатва на земята в личност на име Прабхапала. Тушита означава място на земното кълбо, а не рай в невидимите сфери. Изборът на рода Шакя и неговата майка Мая, като „най-чисти на земята“, съответства на модела на раждането на всеки Спасител, Бог или обожествен Реформатор. Разказът за влизането му в утробата на неговата майка под формата на бял слон е намек за вродената му мъдрост, слонът с този цвят е символ на всеки бодхисатва. Твърдението, че при раждането на Гаутама току-що роденият младенец изминал седем крачки в четирите посоки, че цветето Удумбара разцъфнало в цялата си забележителна красота и че царете на нагите незабавно се отправили „да го кръщават“ – всичко това са алегории, толкова многобройни във фразеологията на посветените и добре разбираеми за всеки източен окултист. Всички събития от неговия благороден живот са представени в окултни числа и всеки така наречен „вълшебен случай“ – порицаван от изтоковедите като объркващ разказа и правещ невъзможно отделянето на реалността от фантазията – е просто алегорично прикриване на истината. Това е толкова разбираемо за окултиста, вещ в символизма, колкото е трудно постижимо за европейския учен, невещ в окултизма. Всеки детайл в разказа от неговата смърт до кремацията – това са редица факти, написани на език, който трябва да се изучи, преди да стане разбираем, в противен случай неговата мъртва буква ще доведе до абсурдни противоречия. Например, напомняйки на своите ученици за безсмъртието на дхармакая, Будда – както е казано – встъпил в самадхи и дълбоко се потопил в нирвана – откъдето никой не може да се завърне. И все пак, независимо от това, Будда е изобразен отварящ капака на ковчега и излизащ оттам, приветстващ със събрани ръце своята майка Мая, която внезапно се появила във въздуха, макар че е умряла седем дни след неговото раждане и т.н. Тъй като Будда бил чакравартин (този, който дава тласък на колелото на Закона), неговото тяло при кремация не можело да бъде унищожено с обикновен огън. Какво станало? Внезапно струя от пламък се разгоряла от свастиката на неговите гърди и превърнала тялото му в пепел. Малкото място не позволява тук да се дадат още примери. Той бил един от истинските и неоспорими Спасители на Света. По повод на това е достатъчно да се каже, че дори и най-яростният ортодоксален мисионер, стига да не е безнадеждно безумен или да не е лишен от всякакво уважение към историческата истина, не може да повдигне и най-малко обвинение към живота и личния характер на Гаутама „Будда“. Без каквито и да е претенции за божественост, позволявайки на своите последователи по-скоро да изпаднат в атеизъм, отколкото в унизително суеверие и поклонение към девите или идолите, неговият живот от началото до края е свят и божествен. В течение на 45 години неговата мисия е толкова неопетнена и чиста, колкото е и животът на бога – или какъвто последният би следвало да бъде. Той представлява свещен пример на божествен, бого-човек. Той достигнал състояние на Будда, т.е. пълно просветление, благодарение изключително на своите индивидуални усилия, докато у нито един бог не се предполага някаква лична заслуга, когато осъществява добрина и святост. Езотеричните учения твърдят, че той се отказал от нирвана и запазил дрехата на дхармакая, за да остане „Будда на състраданието“ в границите на нещастието на този свят. И религиозната философия, която оставил на света в течение на повече от 2 000 години, е възпитавала поколения от добри и безкористни хора. Неговата религия е единствената абсолютно безкръвна сред съществуващите; търпяща и свободна, учеща на всеобщо състрадание и милосърдие, любов и саможертва, бедност и удовлетвореност от собствената съдба, каквато и да е тя. Никакви преследвания, никакво насаждане на вярата чрез огън и меч не са я опозорявали когато и да е било. Никакъв изпращащ гръм и мълнии бог никога не се е намесвал в нейните чисти заповеди. И ако по-голямата част от човечеството приемеше този прост, хуманен и философски кодекс на всекидневния живот, който ни е оставил най-великият Човек-Реформатор сред всички, които са известни, то наистина ерата на блаженството и мира би разцъфтяла над Човечеството.

БУДДАЧХАЯ (санскр.) „Сянката на Будда“. Казват, че тя става видима по време на определени велики събития и някои внушителни церемонии, извършвани в храмовете в памет на вълшебните деяния от живота на Будда. Сюан Цзян, китайски пътешественик, назовава конкретна пещера, където тя от време на време се появява на стената, но добавя, че може да я види само този, „чийто ум е напълно чист“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 18

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред