За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 17

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Б 2

БЛАВАТСКА, Елена Петровна (1831-1891) Спиритистка, медиум, първата жена, създателка на първото езотерично, публично, масово движение (Теософско Общество), автор на капитални, основополагащи за световния окултизъм трудове. Родена е в Екатеринослав; още в детството е ръководена от своя Учител, махатма от Братството Луксор, проявява паранормални способности – предсказва, има слухови възприятия, около нея звучи „небесна“ музика; надарена е с огромна жизнена сила и разностранни таланти. Битието и дейността й са толкова необикновени и динамични, че често прекрачват границите на възможното и обяснимото, което създава през целия й живот атмосфера, наситена с възторг, отрицание, недоразумения и понякога скандали. През 1851 г. встъпва в брак с вицегубернатора на Армения генерал Блаватски. След няколко месеца го напуска и заминава за Египет, престоява в различни градове на Европа, посещава Кипър. През 1852 г. се осъществява срещата с Учителя в Хайд-парк, Лондон. Пътува в Индия, Ява, Сингапур, Япония, Канада, САЩ, Мексико и др. страни, изучава окултни техники и ритуали. Прави няколко неуспешни опити да проникне от Индия в Тибет. През 1858 г. се завръща в Русия, където в различни градове престоява пет години; след установения 10-годишен срок получава развод. От 1864 до 1867 г. е при Учителя в Тибет, посветена е от махатми в източните учения; по-късно те диктуват на Блаватска неизвестни, пазени дотогава в тайна текстове. Споменават се имената на двама адепти – Мория и Куут Хуми. Завръща се в Европа, пребивава в Париж, Лондон и в Русия. Създават се легенди за нейните медиумни способности. С голям ентусиазъм подкрепя италианското националноосвободително движение; на 2 ноември 1867 г., преоблечена като мъж, участва в битката при Ментана, тежко е ранена и едва се възстановя; петте рани ще я измъчват до смъртта й. Заминава за Египет, живее с бедуините в пустинята и изучава техния живот и обичаи. През 1868 и 1869 г. е отново при Учителя в Тибет. През 1871 г. основава в Кайро спиритическо общество. Поради финансови злоупотреби, обществото е разпуснато. На 42-годишна възраст приключва един период от живота й, който може да се нарече „посвещение“. Блаватска пътува и живее в целия известен свят като в свой дом, среща се с представители на всевъзможни религии и вярвания – магове, шамани, жреци, посветени, адепти, които я „разпознават“ и посрещат като доверен човек, упражнява всевъзможни професии и занятия – винаги с успех – и буди крайни реакции сред своите многочислени познати. Един от нейните често цитирани и днес критици (и братовчед), граф Вите, пише в своите „Мемоари“: „Когато се запознах отблизо с нея (1861 г. в Тифлис – бел. ред.), бях поразен от от невероятния й талант да схваща всичко по най-бърз начин: без никога сериозно да е учила музика, тя сама се научава да свири на пиано и дава концерти в Париж и Лондон; без да е изучавала теорията на музиката, тя става капелмайстор на оркестъра и хора на сръбския крал Милан (както и на кралския хор в Лондон – бел. ред.); правеше спиритични представления; без да е изучавала сериозно езици, тя говореше на френски, английски и на други европейски езици като на своя роден език; без да е учила сериозно руска граматика и литература, тя многократно пред мен пишеше дълги писма в стихове до своите познати и роднини с такава лекота, с каквато аз не бих могъл да напиша писмо в проза – тя можеше да напише цели листове със стихове, които се лееха като музика, без да съдържат нещо сериозно; Блаватска пишеше с лекота всевъзможни вестникарски статии на най-сериозни теми, без да познава детайлно предмета, за който пишеше; тя можеше, гледайки събеседника си в очите, да разказва небивалици, с други думи – лъжи, но го правеше с такава вътрешна убеденост, с каквато говорят само хората, които освен истината, никога нищо друго не казват. Като разправяше невероятни истории и измислици, тя изглежда самата вярваше, че това, за което говори, наистина се е случило – ето защо ми се струваше, че в нея имаше нещо демонично, т.е. нещо дяволско, макар че всъщност тя беше незлоблив и добър човек.“ През 1873 г. за пет години Блаватска се установява в Америка. В САЩ участва активно в спиритическото движение. През 1874 г. се запознава с бившия полковник, тогава репортер, Хенри Стийл Олкът, който се превръща в неин най-близък съратник, ученик и кореспондент на Махатмите. Основават „Миракъл клуб“, който след няколко години прераства в Теософско общество. Близките наблюдават сериозни психофизични промени в нейната личност: независимо от тежките, продължителни, понякога граничещи със смърт заболявания, тя получава нови сили и енергия; едновременно с това овладява до съвършенство окултните сили. Постепенно се формира и идеята за нейната мисия: от желанието да се „одухотвори“ спиритизма (който най-грубо профанира окултизма) до разпространение на теософското учение. През 1875 г. публикува първата си книга „Гласът на тишината“, през 1877 г. – „Разбулената Изида“. Въпросът с авторството на Блаватска често се интерпетира спекулативно. В „Страници от стария дневник“ Олкът пише: „В нейното нормално състояние тя четеше книги, правеше необходимите бележки, после пишеше коментари към тях, правеше грешки, поправяше ги, обсъждаше ги с мен, създаваше ми работа, помагаше на моята интуиция, молеше приятелите да й доставят необходимите материали и работеше така, докато някой от Учителите не идваше на помощ. Във всеки случай Те не бяха с нас постоянно. Тя сама написа прекрасно много страници, тъй като притежаваше чудесен литературен дар. Тя никога не пишеше скучно и безинтересно и беше в еднаква степен блестяща на трите езика, когато пълната сила беше с нея. Тя писа на своята леля, че когато нейният Учител е зает на друго място, той оставя свой заместник и тогава това било нейното „светло Аз“, нейният Вътрешен Глас, който мислел и пишел вместо нея… Аз я познавам само в три състояния: същинската Е. П. Б.; нейното тяло, заето от Учителя и секретарят, пишещ под диктовка.“ През 1879 г. заминава с Олкът за Индия, където премества главната квартира на теософското движение, което вече е достигнало внушително по численост и влияние мащаби. Издава сп. „Теософ“, а по-късно и „Луцифер“. Движението, което оглавява, е твърде пъстро, с разнородни разбирания, интереси и лични амбиции. Поводът Блаватска да напусне Индия е скандалът с писма на Учителите, които след експертиза се оказва, че са написани от нея. В този епизод се срещат почти криминални елементи, но Махатмите не пишат, а „диктуват“ послания, които се приемат от сензитив чрез специална техника – резултатът е текст, написан на език (или езици), който медиумът може и да не е чувал. През 1885 г. Блаватска е отново в Америка, през 1888 г. публикува фундаменталното си произведение „Тайната доктрина“. Според Блаватска теософията е най-древният духовен постулат, залегнал в основата на всички тайни учения и религиозни системи, защото отразява неизменните космически закони и еволюционния път на вселената. За първи път в новата история едно окултно движение получава широка легитимност, събира потенциалите на многонационални и многоетнични, с различна религиозна насоченост културни явления. В теософското движение намират почва и израстват стотици личности и автори, които в значителна степен променят представата за окултизма и го свързват, както направи техния патрон, с обществените и точните науки. Но тази тенденция, от друга страна, придава на някои идеи и изяви на Блаватска дух на полемичност и историзъм, които в голяма степен са следствие и на условията през втората половина на ХІХ в. Не случайно програмните цели на учреденото теософско движение носят предимно обществен характер. По този начин може да се разбере приемането от Блаватска на луциферианските (ариманични) принципи, които стимулират историческия процес, възприеман като еволюция на човечеството. (Мери Нийф, „Елена Блаватска. Лични мемоари“, „Астрала“, С. 1995.) (А.)

БЛАГОВЕЩЕНИЕ (гр.) “Възвестяване“; в християнството – началният момент на историята за очовечаването на бога, т.е. земният живот на Иисус Христос. Според евангелисткия разказ, архангел Гавраил бил изпратен от Бога, за да съобщи на Мария, че ще роди син Иисус, който ще бъде Месия и син Божий. (А.)

БЛЕЙК Уилиам (1757-1827) Анг. поет, философ и художник, силно повлиян от произведенията на Сведенборг и от кабала. Възприема всички религии като едно цяло и вярва, че всички богове живеят в сърцето на човека. Християнството се интерпретира от него по начин, който вдъхновява привържениците на движението Нова епоха (New Age). Грехопадението, според Блейк, е процес, който се извършва вътре в човека; Сатаната е проявената личност, а Иисус е „възвишеното съзнание“. (А.)

Б’НЕ АЛХИМ или Бени Елохим (ивр.) „Синове на бога“, или по-правилно – „Синове на боговете“, тъй като Елохим е множествено число от Елоа. Група ангелски сили, които по аналогия могат да се отнесат към сефирота Ход. (W.W.W.)

БОАЗ (ивр.) Прадядо на Давид. Тази дума се състои от Б, означаващо „в“, и оз – „сила“. Символично име на един от стълбовете на покритата галерия с колони в Соломоновия храм. (Стълбове.) (W.W.W.)

БОГ НА НИЛ (егип.) Представен е като дървена статуя на речен бог, получаващ почести от благодарност за даровете, които неговите води носят на страната. Съществувал е „небесен“ Нил, наричан в ритуала Нен-наоу, или „предвечни води“, и земен Нил, на когото се покланяли в Нилопол и Хапиму. Последният бил изобразяван като андрогинно същество с брада и гърди, тлъсто синьо лице, зелени крайници и червеникаво тяло. Когато наближавало ежегодното наводнение, пренасяли тази статуя от едно място на друго с тържествена процесия.

БОГОМИЛСТВО Българско религиозно и социално движение през средновековието, възникнало в началото на Х в. и разпространявало се на Балканите, в Италия и Франция под различни форми (албигойци). Названието му идва от името на поп Богомил, живял по сведенията на старобългарския писател презвитер Козма по времето на цар Петър. Главното в богомилското учение е отхвърлянето на много от черковните догми и замяната им с дуалистични обяснения за произхода на света и природата на човека, както и борбата срещу самата църква и болярската власт. За поява на богомили в по-ранно време от това, което посочва презвитер Козма, пише големият старобългарски автор Йоан Екзарх. В съчинението си „Шестоднев“ той ги нарича „погани (еретици – ереси) славяни“, които изповядвали самовластта на Слънцето. Във философско отношение този мотив в богомилската символика и емблематика, която откриваме върху огромен брой надгробни паметници, утвърждава определен хелиоцентризъм при обясняването на вселената и определя мистичната доктрина на движението. (А.)

БОДХА-БОДХИ (санскр.) „Мъдрост-знание“.

БОДХИ или Самбодхи (санскр.) Възприемащ ум, противоположност на Буддхи, която е потенциалност на ума.

*“Пробуждане“; един от основните термини на буддистката философия, означаващ духовно просветление. Достигането на бодхи не представлява прекъсване на по-сетнешното духовно развитие на личността; всички направления на буддизма признават съществуването на няколко нива на бодхи. В произведенията на махаяна се прави разделение между „най-висшето истинско пробуждане“ и пробуждането на шраваките (т.е. архатите) и на пратека буддите като по-ниско ниво на бодхи. В „Садхармапундарика-сутра“, например, Кашияпа, Субхути, Маудгаляяна и Катяяна, които вече са станали архати, се оплакват на Шакямуни, че не са способни да постигнат „най-висшето истинско пробуждане“ и Шакямуни предсказва, че те ще достигнат това състояние и ще станат будди. Думата „бодхи“ е и съставна част от сложни думи, обозначаващи обекти, в близост до които Шакямуни, по буддистките представи, е достигнал духовно просветление: „дървото Бодхи“, „седалището Бодхи“, „почвата Бодхи“ и др. Всички буддиски направления признават седем основни характеристики на бодхи (така наречените „членове на бодхи“ – бодхянга).*

БОДХИ ДРУМА (санскр.) Дървото Бо или Бодхи; дървото на „познанието“, Pippala или фикус религиоза в ботаниката. Това дърво, под което Шакямуни медитирал седем години и след това достигнал състоянието на Будда. Първоначално то било, както твърдят, високо 400 фута, но когато Сюан Цзян го видял приблизително в 640 г., било само 50 фута. Негови филизи били разпространени по целия буддиски свят и посадени почти пред всяка известна вихара или храм в Китай, Сиам, Цейлон и Тибет. (Световно дърво.)

БОДХИДХАРМА (санскр.) Религия на мъдростта; или мъдрост, съдържаща се в Дхарма (етиката.). Също така името на великия архат Кшатрия (принадлежащ към кастата на воините – кшатрии), царски син. Панятара, неговият гуру, „му дал името Бодхидхарма, за да отбележи неговото разбиране (бодхи) на Закона (дхарма) на Будда“. („Jain. San. Dict.“) Бодхидхарма, който живял в VІ в., посетил Китай, където занесъл скъпоценна реликва, а именно чашата за милостиня на Властелина Будда.

БОДХИСАТВА (санскр.) „Този, чиято същност (сатва) станала разум (бодхи)“; този, който има нужда само от едно въплъщение, за да стане съвършен Будда, т.е. да има право на нирвана. Това се отнася за Мануши (земни) Будди. В метафизичен смисъл бодхисатва е наименование, дадено на синовете на небесните Дхиани-Будди.

БОДХЯНГА (санскр.) „Седем клона на знанието“ или постижението; една от 37-те категории на Бодхи пакчика дхарма, обхващаща седем степени на разбиране (езотерично – седем състояния на съзнанието): 1. Смрити, „памет“; 2. Дхарма правитчая, „правилно разбиране“ или разпознаване на Закона; 3. Виря, „енергия“; 4. Прити, „духовна радост“; 5. Прасрабдхи, „спокойствие“ или покой; 6. Самадхи, „екстатично съзерцание“ и 7. Упекша, „абсолютна безстрастност“.

БО ИН РА (1876-1943) Псевдоним на Антон Шнайдерфранкен, роден в Германия; езотеричен автор и художник. Вдъхновение черпи от пътуванията си из Гърция. В своите картини представя, според неговите определения, „духовно-космични сфери“, като създаването на света и раждането на космоса. Неговите 40 произведения представят духовните му виждания и са обединени под общото заглавие „Заключената градина“. Определя себе си като „пратеник на Бялата ложа“, получава откровения от неназован азиатски учител, който преди него е диктувал на Блаватска и Безан. Неговите окултни възгледи, в известна степен близки до теософските (реинкарнацията признава като изключение), са оказали силно въздействие на някои розенкройцерски кръгове. (А.)

БОН (тибет.) Последователи на древната религия на аборигените на Тибет, на до-буддистките храмове и обредност; същото, което е и дугпа, „червените шапки“, макар че последното определение обикновено се отнася само към вещарите.

БОНА-ОМА или Бона Деа Римска богиня, покровителка на посветените жени и окултистките. Наречена също Фауна на името на своя баща Фавън. Покланяли й се като на пророкуващо целомъдрено божество, в нейния култ участвали изключително жени, на мъжете дори не се разрешавало да произнасят името й. Тя разкривала своите пророчества само пред жени и церемониите на нейното светилище (в пещера в Авентина) били провеждани от весталки (Веста) на първи май всяка година. Отвращението й към мъжете било толкова голямо, че на нито един мъж не се разрешавало да се доближи до дома на консулите, където понякога се провеждали нейните празненства; дори през това време портретите и бюстовете на мъже се изнасяли от помещението. Клодий, който осквернил веднъж такъв свещен празник, влизайки в дома на императора – където той се провеждал – в женска дреха, си навлякъл нещастие. Цветя и листа украсявали нейния храм и жените извършвали възлияния от съд (мелариум), напълнен с мляко. Не е вярно, че мелариумът е съдържал вино, както са твърдели някои автори, които по този начин се опитвали да отмъстят, понеже били мъже.

БОНАТИ, Гвидо Францискански монах, роден във Флоренция през XIII в. и умрял през 1306 г. Той станал астролог и алхимик, но като розенкройцер-адепт претърпял неуспех. След това се върнал в своя манастир.

БОНО, Петър Ломбардиец Велик адепт на херметичната наука, пътешествал в Персия, за да изучава алхимия. Завръщайки се от своите странствания, през 1330 г. се заселил в Истрия и станал известен като розенкройцер. На калабрийския монах Ланциний се приписва публикуването през 1702 г. на сборник от съчиненията на Боно за трансмутацията на металите. Все пак в този труд има повече от Ланциний, отколкото от Боно. Боно е бил истински адепт и посветен, а такива хора не оставят след себе си своите тайни в ръкописи.

БОРДЖ (перс.) Световната Планина, вулкан или планина на огъня; същото, което е и индуската Меру.

БОРИ, Йосиф Франц Изтъкнат херметичен философ, роден в Милано през VII в. Той бил адепт, алхимик и страстен окултист. Знаел твърде много и поради това бил осъден на смърт за ерес през януари 1661 г. след смъртта на папа Инокентий Х. Той се спасил и живял още дълги години, докато най-накрая не бил разпознат от един монах в турско селище, разобличен, изискан от папския нунций, откаран отново в Рим и заточен на 10 август 1675 г. Но фактите показват, че той се спасил от затвора по начин, който никой не може да обясни.

БОРСИПА (халд.) Кула за наблюдение на планетите, където се покланяли на Бел в дни, когато астролатрите били най-великите астрономи. Тя била посветена на Небо, богът на Мъдростта. (Бирс Нимруд.)

БОТ-АЛ (ирланд.) Ирландският Бот-ал е потомък и копие на гръцкия Батил и ханаанския Бет-ел, „Дом на бога“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 17

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред