За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 15

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Б

БА В египетската митология един от елементите, съставящи човешката същност. Египетският автор от IV в. Хораполон, написал трактат за египетските йероглифи, превежда на коптски език Ба като „душа“. Това значение се използва и до днес, макар че понятието „душа“ не отговаря точно на представите на египтяните за Ба. В периода на древното царство, според „Текстове на Пирамидите“, притежаването на Ба се приписвало само на боговете и фараоните. Ба се е смятало като въплъщение на тяхната сила и могъщество. По-късно, според „Текстове на Саркофазите“ и „Книга на мъртвите“, Ба е въплъщение на жизнената сила на всички хора, продължаващо да съществува и след тяхната смърт. (А.)

БААЛ В западносемитската митология – прозвище на боговете, производно от Балу (букв. „господар“, „владетел“). (А.)

БААЛШАМЕМ (ханаан.-аморейск.), Баалшамин (арам.), Баалсамин (араб.) „Господар на небесата“; в западносемитската митология бог – властелин на небето. В редица случаи явно се проявява като бог на слънцето. Почитането на Баалшамем е било широко разпространено в Сирия от края на II хил. пр. Хр. В ханаанейско-арамейския пантеон станал върховно божество. В елинистичната епоха Баалшамем бил отъждествяван със Зевс и Юпитер. В Палмир Баалшамем е глава на триадата богове (освен Малакбел и Аглибол), заемащи там (наред с паралелната й, а вероятно и тъждествена й триада – Бел, Йарихбол, Аглибол) най-съществено място. Съдейки по епитетите на Баалшамем („велик“, „милосърден“, „добър и въздаващ“), около неговия култ през I-III в. се е образувало религиозно-етичното учение за божието милосърдие и въздаване. (А.)

„БАГАВАДАМ“ (санскр.) Тамилски свещен текст по астрономия и други дисциплини.

БАГ-БОГ (слав.) „Бог“; славянското наименование на гръцкия Вакх, чието име е станало прототип на името Bagh (Бакхус) и bog или bogh; на руски – Бог.

БАГЕТИ Радиестезичен уред; раздвоен клон или огънати пръчки (най-често метални), с които се откриват положителни и отрицателни земни излъчвания, води, рудни залежи и др. Най-вероятно движението на багетите е реакция на възприеманите от тялото геомагнитни вълни (вибрации). (Земни лъчи, Радиестезия.) (А.)

БА ГУА (кит.) “Осем триграми“; в китайската митология, космология и философия осем съчетания от непрекъснати линии, символизиращи мъжкото, светло начало ян, и прекъснати линии, съответстващи на женското, тъмно начало ин. Във всяко от осемте съчетания има по три елемента: например три цели линии означават понятието цян („небе“), три прекъснати – кум („земя“), две цели и една прекъсната отгоре – дей („водоем“) и т.н. Чрез системата ба гуа се опитвали да изразят цялото многообразие на явленията в природата и човешкото битие (страните на света, животните, частите на телата и т.н.). Ба гуа обикновено се изобразява под формата на кръгова таблица, често вписана в осмоъгълник. (А.)

БАДХА (санскр.) „Свързан“, „обусловен“ – какъвто е всеки смъртен, който все още не е достигнал освобождение в нирвана.

БАЗИЛЕЙ (гр.) Архонт или глава, изпълняващ външен надзор по време на Елевзинските мистерии (Елевзинии). Докато той бил посветен мирянин и длъжностно лице в Атина, Базилеят на вътрешния Храм бил от свитата на великия йерофант и като такъв бил един от главните мистове и принадлежал към вътрешните тайнства.

БАКХУС (гр.) Екзотерично и повърхностно – бог на виното и гроздето, разюздаността и веселието; но езотеричният смисъл на това въплъщение е по-дълбок и философски. Той е Озирис на Египет и неговият живот и значението му имат същия смисъл, какъвто и при останалите слънчеви божества; всички те са „Грях-носещи“, убити и възкръснали, като например Дионис или Атис на Фригия (Адонис или сирийският Тамуз), Аусоний, Балдур и т.н. Всички те били предавани на смърт, оплаквали ги и ги възвръщали към живот. Празничните веселия в чест на Атис се провеждали в Илария на „езическата“ пасха, 15 март. Аусоний, форма на Бакхус, бил убиван „по време на пролетното равноденствие, 21 март, и възкръсвал след три дни“. Тамуз, двойник на Адонис и Атис, бил оплакван от жените в „горичката“, наречена с неговото име, „зад Витлеем, където плакал младенецът Иисус“, както казва св. Иероним. Бакхус е убит и майка му събира частите на неговото разсечено тяло, както Изида е събирала телесните части на Озирис и т.н. Дионис Бакхус, разкъсан от Титаните, Озирис, Кришна – всички те слизали в Хадес и отново се завръщали. Астрономично всички те представят Слънцето; психически са символи на вечно възкръсващата „Душа“ (Азът в неговото превъплъщение); духовно са по същество невинни жертви, изкупващи греховете на смъртните, техни собствени земни обвивки, а в действителност – поетичен образ на Божествения Човек, формата от прах, одушевена от нейния Бог.

БАЛ (ивр.) Обикновено се превежда като „Властелин“, но също така и Бел, халдейският бог, и „Ваал“, „идол“.

БАЛА или Панчабалани (санскр.) „Петте способности“, достигани в практиката на йога: пълно доверие или вяра, енергия, памет, медитация, мъдрост.

БАЛАРАМА (санскр.), Баладева В индуизма по-големият брат на Кришна. Смята се за аватар на Вишну или на змея Шеша, на който почива Вишну. Във „Вишну Пурана“ се казва, че когато асурите със сила завладели земята, боговете се обърнали към Вишну за помощ. Той взел два косъма: черен – свой и бял – на змея Шеша (смятан за част от самия Вишну) и казал: „Тези мои коси ще слязат на земята и ще я избавят от печал“. Черният косъм символизира Кришна, белият – Баларама. (А.)

БАЛДУР (сканд.) „Даващ всичко Добро“; светъл Бог, който е „най-добрият и цялото човечеството високо го възхвалява; той е толкова прекрасен, че изглежда сякаш от него излизат лъчи светлина“ (Еда). Такава била песента на раждането, изпълнявана в чест на Балдур, възкръсващ като Вали, пролетното слънце. Балдур е наречен „възлюбен“, „свят“, „единствено безгрешен“. Той е „Бог на Добротата“, който „ще бъде отново роден, когато новият и по-чист свят възкръсне от пепелта на стария, потънал в грях“ („Asgard and Gods“). Той бил убит от хитрия Локи, тъй като Фриг, майката на боговете, „умолявайки всички същества, всички безжизнени неща да се закълнат, че няма да навредят на възлюбения“, забравила да спомене „слабата клонка на имела“, така както майката на Ахилес забравила за петата на своя син. Локи прави от нея стрела и я поставя в ръцете на слепия Хьод, който убива с нея бога на светлината със слънчево сърце. Явно коледният имел е спомен за онзи имел, който убил Северния Бог на Доброто.

БАЛ ИЛУ (халд.) Едно от многото наименования на Слънцето.

БАМБУКОВИ КНИГИ Много древни и безусловно доисторически трудове на китайски език, съдържащи допотопни записи на „Летописи на Китай“. Те били намерени в гробницата на управника Сеанг от Уаи, умрял в 295 г. пр. Хр. и претендират за много по-ранен произход.

БАНДХА (санскр.) Зависимост; животът на тази земя – от същия корен, от който е и Бадха.

БАРДЕЗАН Сирийски гностик, погрешно приеман за християнски богослов; родил се в Едес (ЮEdessene Chronicle“) през 155 г. (Assemani, „Bibl. Orient.“, I, 389). Той бил велик астролог, последовател на източната окултна система. Според Порфирий, който го нарича вавилонец – навярно вследствие на неговия халдеизъм или астрологията му, „Бардезан ... поддържал връзка с индусите, които били изпратени под предводителството на Дамадамис при римския император“ (ЮDe Abst.“, IV, 17), и получил знанията си от индуските гимнософи. Факт е, че повечето негови учения, колкото и силно да са били променени от многобройните му гностични последователи, могат да се проследят до индуската философия и още по-нататък – до окултните учения на Тайната Система. В своите „Химни“ той говори за творящото Божество като за „Баща-Майка“, а на друго място – за „Астралната Съдба“ (кармата), за „Разумите на Огъня“ (агни-девите) и т.н. Той свързвал душата, личният манас, със Седемте Звезди, установявайки нейния произход от Висшите Същества (божественото Аз) и поради това „признавал духовното възкръсване, но отричал възкръсването на тялото“, както гласи обвинението на отците на църквата. Ефраим го изобразява като учещ на зодиакалните знаци, на важността на рождения час и „провъзгласяващ седем“. Наричайки Слънцето „Баща на Живота“ и Луната „Майка на Живота“, той я изобразява като „отделяща своята дреха от светлина (принципите), за да се възроди Земята“. Фотий не може да разбере как, „признавайки душата за свободна от властта на генезиса (участта на раждането)“ и притежаваща свободна воля, той все пак подчинява тялото на закона на раждането. Тъй като „те (бардезаните) казват, че богатството и нищетата, болестта и здравето, и смъртта, и всички неща, които са извън нашата власт, са по същество работа на съдбата“ („Bibl. Cod.“, 223, с. 221 и след.). Това е несъмнено карма, която обаче не пречи на свободната воля. Иполит го превръща в представител на Източната школа. Говорейки за кръщението, Бардезан уж казал (пак там, с. 985 и след.): „И все пак, не само едното къпане ни освобождава, а Знанието за това, какво представляваме, какво ставаме, къде сме били преди това, за къде бързаме, от какво се избавяме, какво е зараждането (раждането), какво е възраждането“. Това пряко сочи доктрината на превъплъщението. Доказва го неговият диалог с Авида и Барджамина за свободата и свободната воля: „Това, което е наречено Съдба, е редът на изтичането, даден на Властелините (Боговете) и Елементите; съгласно него Разумите (Духовните Аз) се променят със слизането в душата, а душата – със слизането в тялото“. (Вж. трактата, намерен в сирийски оригинал и публикуван с английски превод в 1855 г. от доктор Кертън: „Spicileg. Syriac.“, Британски музей.)

БАРДЕЗАНСКА СИСТЕМА „Кодекс на назареите“; система, разработена от Бардезан. Някои я наричат кабала вътре в кабала; религия или секта, чиято езотеричност е изразена в съвършено своеобразни наименования и алегории. Много древна гностична система. Този кодекс е преведен на латински. Дали е правилно сабеизма на мендеистите (невярно наричани християни на св. Иоан), съдържащ се в назарейския „Кодекс“, да се нарича „Бардезанска система“, както правят някои – това е много съмнително, тъй като ученията на Кодекса и наименованията на Добрите и Злите Сили, които са там, са по-древни от самия Бардезан. Все пак, наименованията в двете системи са идентични.

БАРДО (тибет.) „Междинно състояние“; според тибетските буддисти душата на човека след неговата смърт се лута от 20 до 40 дни, докато настъпи ново въплъщаване. При смъртта тялото се разтваря в елементите земя, вода, огън и вятър (Ваю). Душата се чувства самотна, носена от силата на кармата като перце от вятъра. По тази причина траурът в Тибет продължава 4 седмици. Чрез жертвоприношения и молитви близките се опитват да съкратят престоя на душата в бардо. В тибетската Книга на мъртвите са описани етапите на това състояние и правилата за действие. (А.)

БАРЕЗМА (зенд.) Растение, използвано от мобедите (жреците на парсите) в храмовете на огъня, където се съхраняват осветени букетчета.

БАРХИШАДИ (санскр.) Клас лунни Питри, или „Предци“, Бащи, които – в народните вярвания – в своите предишни въплъщения поддържали свещения пламък на домашното огнище и извършвали жертвоприношения на огъня. Езотерично – Питри, отделили своите сенки, или чхая, „за да създадат с тяхна помощ първия човек“. („Тайната Доктрина“, т. II.)

БАРХУТ или Барахут В мюсюлманската митология кладенец, свързан с преизподнята и населен с душите на неверниците. Обикновено Бархут се идентифицира с голяма варовикова пещера, намираща се в Хадрамаут, около мястото, почитано като гроба на пророка Худ. (А.)

БАСАНТИН, Джеймс Шотландски, астролог. Живял през ХVI в. и казват, че през 1562 г. предсказал на сър Робърт Мелвил смъртта и всички събития, свързани с Мария, нещастната кралица на шотландците.

БАСТ, Бастет В египетската митология богиня на радостта и веселието. Нейното свещено животно е котката. Изобразявали Баст като жена с глава на котка; била отъждествявана с Мут, а също и с почитаната като око на Ра Тефнут. Във връзка с това Баст придобила и функциите на слънчево Око. Херодот съобщава за ежегодни тържества в чест на Баст, съпровождани с пеене и танцуване. Древните гърци са я отъждествявали с Артемида. (А.)

БАТ-КОЛ (ивр.) „Дъщеря на Гласа“; Божествено Откровение, или интуиция, което вдъхновявало пророците на Израил под формата на глас от Небесата и Мястото на Милосърдието. На латински – Filia Vocis. Аналогичен идеал може да се намери в индуската екзотерична теология под названието Вак, глас, женската същност, аспект на Адити, майка на боговете и изначалната Светлина; тайна. (W.W.W.)

БАТЛЪР Английско име, прието от адепт, ученик на някои източни мъдреци, за когото съществуват много фантастични разкази. Например разказват, че Батлър бил заловен по време на неговото пътешествие през 1629 г. и продаден в робство. Той станал роб на арабски философ, забележителен алхимик и накрая се спасил чрез бягство, като откраднал от своя господар голямо количество червен прашец. Според по-достоверни бележки, само последната част на този разказ е истина. Адептите, които могат да бъдат окрадени без да разберат това, биха били недостойни за това име. Батлър или по-точно човекът, приел това име, откраднал от своя „господар“ (чийто свободен ученик е бил) тайната на трансмутациите и злоупотребил със своите знания – т.е. стараел се да извлече от тях лична изгода, но скоро бил наказан за това. След като извършил много вълшебни лечения с помощта на своя „камък“ (т.е. окултни знания на посветен адепт) и предизвикал необикновени феномени – свидетел на някои от които бил Ван Хелмънт, известен окултист и розенкройцер – не в полза на хората, а заради своята слава, Батлър бил затворен в замъка Вилурд във Фландрия и почти целия си живот прекарал там. Той загубил своите способности и умрял жалък и неизвестен. Такава е съдбата на всеки окултист, който злоупотребява със силата си или осквернява свещената наука.

БАТРИА (егип.) Според преданието – жена на фараона и наставница на Мойсей.

БАТУ (егип.) Първият човек в египетския фолклор. Нум, небесният художник, създава прекрасна девойка – прообраз на гръцката Пандора – и я изпраща при Бату, след което щастието на първия човек било разрушено.

БАФОМЕТ (гр.) Андрогинният козел, Мендес. („Тайната Доктрина“, I т.) Според западните, и особено френските кабалисти, тамплиерите били обвинени в поклонение на Бафомет, поради което Жак дьо Моле, Великият Майстор на Тамплиерите, заедно с всичките си братя-масони бил екзекутиран. Но езотерично и филологично тази дума никога не е означавала „козел“, нито дори нещо веществено като идол. Този термин означавал, според Фон Хамър, „кръщение“ или посвещение в Мъдростта – от гръцките думи ???? и ?????, от родството на Бафомет с Пан. Фон Хамър навярно е прав. Това бил херметико-кабалистичен символ, а цялата тази история с тамплиерите, измислена от духовенството, била лъжа.

БАХ Едуард Бактериолог и хомеопат към Лондонската хомеопатична болница, създател на съвременния холистичен (холизъм) лечебен метод „цветотерапия“. Методът е описан в книгите „Излекувай себе си“ и „Дванайсетте лечители и други лечебни растения“. Днес центърът „Едуард Бах“ съхранява наследството на учения и произвежда неговите лечебни средства. Според Бах болести не съществуват, а има само болни хора. Тъй като всяка болест има душевни причини, терапията, приложена към физическото тяло, носи нищожен резултат. Човекът, като част от мирозданието, е свързан с универсалния жизнен принцип или енергийните вибрации (космически принцип, пораждаща сила или просто Бог). Всеки човек има безсмъртна душа, неговата истинска същност, личност, която е смъртна (земното тяло) и Висше Аз, посредник между душата и личността. Чрез Висшето Аз душата се опитва да внуши на личността определените й задачи и цели, изразени в потенциали или „добродетели на нашата висша природа“ като мъдрост, радост, сила, мекота и т.н. Тези качества Бах нарича „душевни концепции“ (архетипове). Ако добродетелите не могат да се реализират, зараждат се негативни душевни състояния (гордост, алчност, жестокост и др.), които нарушават връзката на душата с космическото енергийно поле. Като следствие настъпва дисхармония в етерното тяло, която се изразява като заболяване на физическата същност – личността. Терапията цели да се отстранят тези негативни душевни състояния чрез определени хармонични вибрации, чиито носители са есенции от растения, класифицирани от Бах в две групи: растения, които смекчават страданията, и растения, „носители на радост“. Втората група, следствие на енергитичното излъчване, е в състояние да причини хармонизиращ ефект. Всяко растение отговаря на определена душевна концепция и излъчва вибрации, отговарящи на различните нива на човешкото енергийно поле. Бах разглежда 38 душевни концепции или енергийни потенциали. Енергийното отдаване, следствие на отстраняване на блокадите, може да настъпи за секунди и се изразява в промяна на настроението, душевната настройка, в сънищата и т.н. Изборът на растенията Бах извършва чрез интуиция – поставя листо от дадено растение на езика и определя неговите въздействия чрез реакциите на тялото, душата и духа. Изискването към терапевтите, практикуващи метода, е поне една година да експериментират чрез своите сетива и реакции 38-те есенции. Диагнозата се поставя след събеседване с пациента, чрез определянето на чакрата, в която е настъпила блокада, чрез тестове с цветове (всеки цвят и нюанс имат определени трептения и отговарят на определена чакра, органи и системи) и т.н. Оригиналните рецепти се приготвят в разтвор от 1/4 изворна вода и 1/4 алкохол; приемат се 4 пъти дневно 4 капки от дадена есенция. Освен това се препоръчват вани, компреси и носене на есенции в малки шишенца по тялото (в областта на чакрите). И тъй като повечето душевни смущения настъпват в детството (до 7-годишна възраст) терапията се прилага и към деца и бебета. Може да повлияе и на състоянието на животно.

38-ТЕ РАСТЕНИЯ

1. Agrimonia eupatoria свръхизострено сетивно възприятие.

2. Populus tremula скрити страхове.

3. Fagus sylvatica нетолерантност, критикарство, арогантност.

4. Centaurium umbellatum свръхчувствителност.

5. Wilmotiama чувство на несигурност.

6. Prunus cerasifera отчаяние, страх.

7. Aesculus hippocastanum загуба на чувство за реалността, невъзможност да се осъзнаят собствените грешки.

8. Cichorium intybus самозалъгване, жертва за другите.

9. Clematis vitalba отнесеност, враждебност към околния свят.

10. Malus pumila угризения на съзнанието, самоизмъчване.

11. Ulmus procera чувство на малоценност.

12. Gentiana amarella всички видове несигурност.

13. Ilex europaeus отчаяние.

14. Calluna vulgaris користно поведение, потъване в собствените мисли.

15. Ilex aquifolium омраза, ревност, завист, недоверие.

16. Lonicera caprifolium носталгия, песимизъм.

17. Carpinus betulus умора, изтощение.

18. Impatiens glandulifera самота, отчаяние, мисли за самоубиство.

19. Larix decida чувство на малоценност, малодушие.

20. Mimulus guttatus страх.

21. Sinapis arvensis меланхолия.

22. Quercus robur отчаяние, липса на стабилност.

23. Olivia europaea изтощение, умора.

24. Pinus sylvestris чувство за вина, самообвинения.

25. Aesculus carnea преувеличен страх.

26. Helianthemum nummularium страх.

27. Вода, извираща от скала тежко страдание.

28 Skleranthus annus отчаяние.

29 Onithogalum umbellatum шок, отчаяние.

30 Castanea sativa чувство на безнадеждност.

31 Verbena officinalis чувство на прекомерна жертвоготовност.

32 Vitis vinifera безогледност, авторитарно поведение.

33 Juglans regia задръжки, недоверие, страх от бъдещето, страх от взимане на решения.

34 Hottonia palustris самота.

35 Aesculus hippocastanum затвореност, замисленост

36 Bromus ramosus неблагоразумност, желание за приключения.

37 Rosa canina апатия, резигнация, „ каквото ще да става“.

38 Salix vitellina огорчение, чувство за пропилян живот. (А.)

БАХАК ЗИВО (гност.) „Баща на Гениите“ в „Кодекс на назареите“. Назареите били ранна полухристиянска секта.

„БАХИР“ (ивр.) „Блясък“; една от най-старите и най-важните книги на кабала, създадена в 1176 г. в Южна Франция и за първи път отпечатана в Амстердам през 1651. Трудът се приписва от кабалистичната традиция на раби Нехуниа бен Хакана, талмудски учител от І в.пр. Хр. Текстът представлява мидраш, т.е. сборник от кратки коментари и пояснения към отделен стих от Библията, който най-често има отношение към космологията и космогонията. Съдържа и над 50 мистични съответствия на библейски текстове. Основната идея е в духа на философията и мистиката на Меркаба (Меркава): Бог първо създава плерома като световно дърво, представляващо вселената. То е и висшият свят, сътворен от божествените сили. Неговите плодове са душите на праведните, които слизат в нисшия свят. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 15

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред