За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 13

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 6

АСТЕРТ (ивр.) Астарта, сирийска богиня, съпруга на Адон, или Адонай.

*В западносемитската митология олицетворение на планетата Венера, богиня на любовта и плодородието, богиня-войн. На Астарта съответства Ищар в асиро-вавилонската митология и Астар (мъжкият паралел). В Древен Египет Астарта е влязла в пантеона (там тя и Ищар били смятани за една богиня). Тя била възприемана като повелителка на конете и колесниците, богиня на сраженията и вероятно свързвана с морето и водната стихия. Астарта била смятана и за богиня-лечителка. В елинистичния период Астарта била отъждествявана с гръцката Афродита и римската Юнона.*

АСТРАЛЕН СВЯТ Област между духовната и физическата сфера, Камалока, свят на желанията. След смъртта на физическото тяло астралното се разтваря в космическия астрал. Този свят е населен с низши ангели, елементали – природни духове на четирите елемента: гноми, силфи, ундини и саламандри и елементарии – духове, които възприемат човешка форма и се явяват на спиритическите сеанси. В астралния свят има причудливи пейзажи и геометрични форми. Описан е от Сведенборг, Кроули, Кастанеда и др. (А.)

АСТРАЛНА СВЕТЛИНА (окулт.) Невидима сфера, обвиваща нашето земно кълбо, както и всяко друго, съответстваща на втория Принцип на Космоса (трети е Животът, чийто проводник е тя) на линга шарира или астралния двойник на човека. Фина същност, видима само за ясновиждащото око, и низшият, като се изключи един (а именно земята) от Седемте Акашни или Космични Принципи. Елифас Леви я нарича велик Змей или Дракон, от който върху човечеството се излъчват всички лоши въздействия. Така е, но защо да не добавим, че астралната светлина излъчва само това, което е получила; че тя е велика земна пота [огнеупорен съд за топене на метали, тигел – бел. ред.], в която всички низши еманации на земята (морални и физически), с които е проникната астралната светлина, се преобразуват в своята най-фина същност и се изпращат обратно, усилени; по този начин се създават епидемии – морални, психически и физически. В крайна сметка астралната светлина е същото, което е и сидералната светлина на Парацелз и други херметични философи. Физически това е ефирът на съвременната наука. Метафизично и в неговия духовен или окултен смисъл ефирът е нещо много повече, отколкото предполагат обикновено. В окултната физика и алхимията нагледно е доказано, че в своите безбрежни вълни той съдържа не само „бъдещето и потенциалните възможности на всяко качество на живота“ на мистър Тиндал, но също така и реализацията на мощта на всяко качество на духа. Алхимиците и херметистите смятат, че техният астрален или сидерален ефир, освен посочените по-горе свойства на сярата и червения и бял магнезий, или magnes, е анима мунди, работилницата на Природата и на целия Космос – както духовно, така и физически. Този „гранд магистериум“ се проявява във феномените на месмеризма (Месмер), в левитацията на хора и инертни предмети; в своя духовен аспект може да се нарече ефир. Определението „астрална“ е древно и се е употребявало от неоплатониците (неоплатонизъм), независимо от твърденията на някои, че тази дума е била измислена от мартинистите. Порфирий описва небесното тяло, което винаги е съединено с душата, като „безсмъртно, лъчисто и звездоподобно“. Коренът на тази дума може да се намери навярно в скитския Aist-aer, означаващо звезда, или в асирийския Ищар, което според Бюрнуф има същото значение.“

АСТРАЛНО ПЪТУВАНЕ Астрална проекция, излъчване от физическото тяло. То може да се осъществи съзнателно или по време на сън, когато впечатленията и реакциите на астралното тяло се предават на подсъзнателно ниво. Възможно е те да бъдат възстановени; понякога носят пророчески характер. Астралното тяло напуска физическото и по време на транс, хипноза, дълбока медитация, мозъчни травми и в предсмъртно състояние. Много паранормални явления се обясняват с астрално излъчване, като например телекинеза, гадаене, прорукуване и др. В съвременната езотерика астралното пътуване се разглежда като съзнателно разширяване на съзнанието чрез психотропни вещества (наркотици, дроги), хипноза, самохипноза, сексуален оргазъм, манипулация на мозъчните вълни (алфа-вълни) и окултни техники. Намирало е широко приложение в окултната практика на Ордена на „Златната зора“. Във ведическата литература са описани многобройни случаи на астрални пътувания, при които двойникът може да се материализира (материализация) на друго място, да преодолява земната атмосфера и да достига други планети. Съществуват свидетелства от ХІІ и ХІІІ в., в които е описано небесно пътуване на еврейски кабалисти, които чрез пост, молитви и определена стойка на тялото излъчват своето астрално тяло през седемте врати към божия престол. (А.)

АСТРАЛНО ТЯЛО или Астрален „Двойник“ Ефирно повторение или сянка на човек или животно. Линга шарира, „допелгенгер“. Читателят не бива да го бърка с астралната душа, което представлява отражение на низшия манас, или т. нар. кама манас, отражение на Висшето Аз.

*Обгръща физическото и етерното тяло. За разлика от етерното тяло, което е непосредствено до физическото и е носител на жизнената енергия, астралното тяло е родствено на душата и е център на желанията, чувствата и паметта; в него се съхраняват спомените за минали прераждания. Заедно с етерното тяло образува аурата. Чувствените процеси се изразяват чрез съответни цветове в астралното тяло. С помощта на Кирлиановата фотография (Кирлиан) е установено, че например гневът има червен цвят, а религиозното чувство – син. Астралното тяло може да се отдели от физическото (астрално пътуване) и за известно време да съществува самостоятелно, като притежава и сетивни способности. Астралното тяло е свързано с физическото чрез сребърна нишка в областта на слънчевия сплит; след смъртта то се отделя от физическото тяло и известно време живее самостоятелен живот. Според Антропософията астралното тяло обхваща чувствата, разсъдъка и съзнателната душа, като по този начин е свързано с животинския свят, за разлика от етерното тяло, което е свързано със света на минералите.*

АСТРЕЯ (гр.) Древна богиня на справедливостта, която злонамереността на хората прогонила от земята на небесата, където сега тя обитава под формата на съзвездието Дева.

*Дъщеря на Зевс и Темида, сестра на Срамежливостта, живяла сред щастливите хора на златния век. След това развратността на човешките нрави я накарала да напусне земята и да се възнесе на небето. По различна версия на мита, съзвездието Дева станало друга дъщеря на Зевс и Темида – Дике – богиня на истината и справедливото възмездие, често отъждествявана с Астрея.*

АСТРОАРХЕОЛОГИЯ Наука, която изследва астрологическите (астрономическите) аспекти на археологическите паметници: пирамиди, храмове в Централна и Южна Америка, Стоунхендж – Карнак и др. Чрез тези паметници вероятно са изчислявали слънчевите и лунните затъмнения и астрономическите равноденствия. Използва се и при тълкуването на кръговете и другите геометрични форми по полята (кръгове в полята). (А.)

АСТРОЛАТРИЯ (гр.) Поклонение на звездите.

АСТРОЛОГИЯ (гр.) Наука, определяща въздействието на небесните тела върху земните и претендираща, че може да предсказва бъдещи събития по разположението на звездите. Нейната древност е такава, че я поставя сред най-ранните паметници на човешкото познание. Много векове тя е била тайна наука на Изтока и в своя най-висш аспект остава такава и в наши дни. На Запад нейното екзотерично приложение било доведено до известна степен на съвършенство едва след като Вараха Мухира написал своя труд по астрология преди около 1 400 години. Клавдий Птоломей, знаменит географ и математик, около 135 г. написал трактата „Тетрабиблос“, който е основа на съвременната астрология. Науката за хороскопите сега се изучава главно в четири насоки: 1. Земна – в нейното приложение към метеорологията, сеизмологията, земетресенията и пр. 2. Държавна или гражданска (мундална) – отнася се до съдбите на нации, царе и владетели. 3. Всекичасна – за разрешаването на съмнения по някакъв въпрос, възникващи в съзнанието. 4. Хороскопна – в нейното прилагане към съдбата на личността от момента на раждането до смъртта. Египтяните и халдейците са били едни от най-древните привърженици на астрологията, макар че съвременната практика и техните методи на четене по звездите значително се различават. Първите твърдели, че Белус, Бел или Елу на халдейците, потомък на божествената династия, или династията на царете-богове (династии), бил родом от страната Хеми и я напуснал, за да основе колонията на Египет на бреговете на Ефрат, където бил построен храм, обслужван от жреците, намиращи се на служба при „властелините на звездите“; тези жреци приели името халдейци. Известни са два факта: а) че Тива (в Египет) претендирала за честта да е изобретила астрологията; и б) че именно халдейците са учили на тази наука другите народи. Освен това Тива в значителна степен предшествала не само „Ур на халдейците“, но и Нипур, където Бел бил първоначално почитан и Син, негов син (Луната), бил върховният бог на Ур, родината на Терах, сабеянин и астролатър, и Авраам, негов син, великият астролог на библейското предание. Така всичко клони към твърденията на египтяните. Ако по-късно званието астролог придобило в Рим и в други страни лоша слава, то станало благодарение на мошеничеството на хора, които искали да печелят пари с помощта на това, което било неразделна част от святата наука на Мистериите. Бидейки невежи в последната, те развили система, основана изключително на математиката, наместо трансцедентална метафизика, разглеждаща физическите небесни тела само в качеството им на свое упадхи, или материална основа. Все пак, независимо от всички преследвания, броят на привържениците на астрологията сред най-мислещите и учени умове винаги е бил много голям. Щом Кардан и Кеплер са били сред нейните ревностни привърженици, по-късните й последователи не биха имали основание да се изчервяват, дори и при нейната несъвършена и изопачена днес форма. Както е казано в „Разбулената Изида“ (т. I.): „За точната астрономия астрологията е това, което е психологията за точната физиология. В астрологията и психологията е нужно да се излезе зад границите на видимия свят на материята и да се навлезе във владенията на трансцеденталния дух.“

АСТРОЛОГИЯ АМЕРИКАНСКА Практикувана от маи, ацтеки и инки. В основата са лунният и слънчевият календар, състоящ се от 20 знака. Лунната година е имала 13 седмици с по 20 дни, а слънчевата – 18 месеца с по 20 дни. Числото 20 съответства на броя на пръстите на ръцете и краката. 20-те знака имат следните наименования: 1. Крокодил, 2. Вятър, 3. Къща, 4. Гущер, 5. Змия, 6. Смърт, 7. Елен, 8. Заек, 9. Вода, 10. Куче, 11. Маймуна, 12. Трева, 13. Тръба, 14. Ягуар, 15. Лешояд, 17. Движение, 18. Каменен нож, 19. Дъжд, 20. Цвете. Разпределяли са знаците в 13-те дома, като първи дом обхваща първите тринайсет знака; втори дом започва от 14-ти и т.н. Правени са прогнози за период от 13 дни или за всеки отделен ден. Така например за първи дом в книгата Тоналаматл четем следното: „Раждат се издигнати, но ще умрат във война или ще имат несполучлив брак, или ще станат роби“. (А.)

АСТРОЛОГИЯ ИНДИЙСКА В най-старата си форма разглежда качествата на 27 лунни дома, които са имали различна продължителност. По-късно под влиянието на вавилонската и гръцката астрология тя придобива коренно друг характер. Етичната основа на индийската астрология е учението за кармата, която разглежда сегашния живот като резултат на действията в предишните въплъщения; едновременно с това в сегашния живот се създава нова карма, която ще повлияе на бъдещия. Индийската астрология отчита 4 фактора: планети, знаци, домове и аспекти. Към 7-те планети се добавят и двата лунни възела. Съществено различие от класическата астрология е, че индийският хороскоп дава сведения за живота преди раждането и след смъртта. (А.)

АСТРОЛОГИЯ КИТАЙСКА Базира се на представата за микрокосмоса, човека, и макрокосмоса, вселената (микрокосмос – макрокосмос). Хороскопът съдържа 12 знака на животни, които се наричат 12 земни клона. Всеки знак отговаря на една година, на един месец и на 12 (двойни) часа. Според принципа ин – ян знаците се делят на две групи. Вторият фактор в китайския хороскоп са десетте небесни клона, състоящи се от пет планети, които в зависимост от влиянието на Слънцето са ян, а на Луната – ин. Планетите се представят от петте елемента: Меркурий – вода, Венера – метал, Марс – огън, Юпитер – дърво, и Сатурн – земя. Десетте небесни клона се свързват със знаците така, че клонът ин се съотнася със знака ян и обратно. По този начин се образуват 60 двойки за обозначаване на годините, месеците, дните и часовете. Знакът заедно с планетата – елемент определят период от 60 години, после – 60 месеца, после – 1 месец. Следователно рожденната дата по китайския хороскоп се определя от 8 фактора, като допълнително се отчитат 12-те жизнени цикли и небесните посоки.

12-ТЕ ЗНАКА НА КИТАЙСКИЯ ХОРОСКОП

1. Плъх (Овен) ин, агресивност, критичен ум, привлекателност.

2. Бивол (Телец) ин, равновесие, пластичност, егоцентризъм.

3. Тигър (Близнаци) ян, щедрост, авторитет.

4. Заек (Рак) ин, предпазливост, вярност, подозрителност.

5. Змей (Лъв) ян, решителност, борбеност, успех.

6. Змия (Дева) ян, ум, логика, морални принципи, любов към живота.

7. Кон (Везни) ян, жизененост, приказливост, приспособимост.

8. Овца (Скорпион) ян, художество, инициативност, равновесие.

9. Маймуна (Стрелец) ин или ян, фантазия, чувство за превъзходство, дипломатичност, адаптивност, остър ум.

10. Петел (Козирог) ян, коректност, откритост, стремеж за реализация, воля, другарство.

11. Куче (Водолей) ин, вярност, лоялност, коректност, логика, безстрашие.

12. Свиня (Риби) ин, откритост, почтеност, непоносимост към многолюдни събирания, идеален брачен партньор. (А.)

АСТРОЛОГИЯ СЪВРЕМЕННА Прилага се в психологията и в психоанализата. Може да се откроят следните основни направления: 1. Емпирична школа или космология, която се базира на каузална връзка. Слънцето, Луната и планетите упражняват определено влияние при раждането на даден индивид. Констелацията на планетите причинява колебания в гравитационното поле в Слънцето. Последствията са потоци от вълни, които предизвикват слънчев вятър. Заедно с гравитационното поле на Луната, частиците, породени от слънчевия вятър, предизвикват промяна в йонизирания слой на Земята. На земната повърхност се създават алфа-вълни, които ускоряват родилния процес и оказват емоционално въздействие върху новороденото. Рожденният хороскоп отразява начина на подредба на планетите и сумарното космическо въздействие. 2. Математико-статистическа школа. Още в началото на миналия век се правят опити с помощта на статистиката да се обосноват астрологичните влияние. Тогава френски астролози наблюдават голяма група известни личности (музиканти, писатели, учени и др.) като правят опит да установят най-често срещаните планетни констелации. През 20-те години германският астролог Кльокнер наблюдава 5 000 случая на травми, самоубийства, престъпления, а също така и на изявени дарби при музиканти, писатели, художници и юристи. На базата на най-често срещаните астрологични съответствия той изработва примерна система. Френският астролог Гугелин изследва няколко хиляди хороскопа, за да установи взаимозависимост между астрологичните данни и качествата на личността, напр. кариера. Неговите изводи са, че не съществува принципна връзка, но успешна кариера най-често се забелязва при доминиращо влияние на Луната, Сатурн, Марс и Юпитер. 3. Символично-психологическа школа. Юнг разглежда планетите и знаците като символи, които са следствие на неосъзнати проекции на душевните състояния и преживявания на миналото човечество. Тези пра-символи (архетипове) и днес се срещат в психиката на всеки човек, тъй като те са съществена част на колективното неосъзнато. Вселената се разглежда като система от отделни елементи, свързани помежду си, като във всеки елемент се съдържа и цялото. В този холистичен модел (холизъм) не може да се открие каузална връзка, а само съответствия между частите на цялото. По този начин по-големите части (напр. Слънчевата система) могат да бъдат съотнесени към развитието на по-малки части както напр. даден индивид или човечеството като цяло. Тази „хуманистична астрология“ е един вид алгебра на живота, която може да разкрие заложения порядък във всеки индивидуален или колективен живот. Човекът живее в универсалната жизнена енергия и проявената чрез него енергия е част от общата енергия на цялата природа; следователно той трябва да се приобщи към енергетичните модели на космоса, които се проявяват в движения и цикли (кръгове и цикли). По този начин се възстановява както прекъснатата връзка на човека с космоса, така и неговият свят от символи. 4. Психоаналитична школа. Основните постановки на учението на Фройд могат да бъдат изразени чрез следните астрологични съответствия: Азът се определя от асцедентите и от Меркурий, Свръхазът от Слънцето и Сатурн, и То от Сатурн, Плутон и Марс. Съвременните представители на това направление сочат общите черти на астрологията и психоанализата. Според психоанализата човешкото поведение е следствие на планетарните процеси. Всяка астрологична ситуация може да се опише с езика на психоанализата, следователно хороскопът разкрива причините и характера на конфликтите у човека. (А.)

АСТРОНОМ (гр.) Титла, давана на посвещения при Седма степен по време на Мистериите. В древни времена астрономията е била синоним на астрологията; великото астрологично посвещение ставало в Египет, в Тива, където жреците усъвършенствали, ако не и напълно създали тази наука. Преминавайки през степените Пастофора, Неокора, Меланофора, Кистофора и Балахала (степен на Звездната Химия), неофитът се обучавал на мистичните знаци на Зодиака под формата на хоровод, представящ пътя на планетите (танцът на Кришна и до днес празнуват в Раджпутан); след това той получавал кръста, Тау или Тат и ставал Астроном и Лечител. („Разбулената Изида“, т. II.) В тези занимания астрономията и химията били неразделни. „Хипократ толкова силно вярвал във въздействието на звездите върху живите същества и техните болести, че настоятелно съветвал да не се оказва доверие на лекари, които не са вещи в астрономията.“ (Арго) За нещастие Ключът от последните врати на астрологията и астрономията е загубен за съвременния астролог, а без него – как би могъл той някога да отговори на уместната забележка на автора на книгата „Mazzaroth“, който пише: „Казват, че хората се раждат под определен знак, а те в действителност са се родили под друг, защото Слънцето сега може да се наблюдава по време на равноденствието сред други звезди“. Но независимо от това, дори и малкото истини, които са му известни, привлекли към неговата наука такива изтъкнати учени изследователи като сър Исак Нютон, епископите Еремия и Хол, архиепископ Ашер, Драйден, Флемстид, Ашмол, Джон Милтън, Стил и много забележителни розенкройцери.

АСТРОТЕРАПИЯ Метод, разработен от немския психолог Торвалд Детлефсен (род. 1946). Астрологията и реинкарнацията са тясно свързани, като хороскопът се разглежда като закономерно, реално отражение на миналите превъплъщения, които кармически определят сегашния живот. Индивидът трябва да приеме своята съдба, кодирана в рождения хороскоп, защото „само този, който се подчинява на закона, е свободен“. Това може да се постигне чрез четири правила: 1. Познай себе си (като микрокосмос). 2. Опознай космическите закономерности (микрокосмос – макрокосмос). 3. Осъзнай, че закономерността е нещо добро. 4. Подчини се доброволно на осъзнатата като добро закономерност. Всяка болест запознава човека с принцип, обоснован от констелацията на дадена планета; болестта може да бъде преодоляна, като този принцип намери адекватен израз в живота. (А.)

АСУ (санскр.) Витална сила; енергия, която е основа на всички динамични, стремителни действия и усещания. (А.)

АСУР, Асура (санскр.) „Властелин“; във Ведите, както и в „Авеста“ се използва не само за обозначаване, но и за определение на божествата и техните прояви. (А.)

АСУРА МАЗДА (санскр.) В Зенд Ахура Мазда. Същото, което е Ормазд или Маздео; богът на Зороастър и парсите.

АСУРАМАЯ (санскр.) Известен също под името Маясура. Астроном на Атлантида, смятан за велик маг и вълшебник, популярен в санскритските съчинения.

АСУРИ (санскр.) Екзотерично – елементали и зли богове, смятат се за вредоносни; демони и не-богове. Но езотерично – противоположното. Тъй като в най-древните части на „Риг Веда“ този термин е употребен, означавайки Висшия Дух, следователно асурите са духовни и божествени. Едва в последната книга на „Риг Веда“, в нейната най-късна част – в „Атхарва Веда“ и Брахманите този епитет, даден на Агни, най-великото ведийско божество, а също така на Индра и Варуна, започнал да означава противоположното на богове. Асу означава „дихание“ и със своето дихание праджапати Брама създава асурите. Когато ритуалността и догмата завладели по-добрата част на Религията на Мъдростта, първата буква „а“ била приета като отрицателна приставка и окончателното значение на термина станало „не-бог“ и само Сура означава божество. Но във Ведите Сурите винаги се свързвали със Суря, Слънцето и се смятали за низши божества, деви.

„АСХ МЕЦАРЕФ“ (ивр.) Очистващ Огън, кабалистичен трактат, посветен на въпросите на алхимията и връзките между металите и планетите. (W.W.W.)

АСЦЕНТИЯ (род. 1930) Американска певица, която работи съвместно с тибетска фондация в Колорадо. Заедно със своя учител Джордж Гулдинг изнася по цял свят концерти и в по-тесен кръг демонстрира възможностите за контакт с индивидуалния тон на душата. Чрез тоновете на гласа се осъществява хармонизация на различните тела (физическо, емоционално – астрално, ментално и духовно), тъй като вибриращите (вибрации) в гласа тонове и цветове действат директно на мускулатурата. По този начин се осъществява контакт и единение с душата. (А.)

АТАВАДА (пали) Грях на личността.

АТАКА магическа В по-стари времена чрез специални ритуали са призовавали демони. И днес магьосници от Полинезия използват демони. Атаката се осъществява чрез ака, за тази цел е необходимо да се притежава личен предмет на атакуваното лице. Призованият демон прониква в тялото по „следата“ на предмета и нанася тежки поражения. В съвременния окултизъм по-често срещана практика е създаването на мисъл-форми, главно животински. Документирани са два случаи на магическа атака. В 1887 г. след жестоки противоречия между Йосиф Булен и братята от сектата Станислас де Гуайта и Осуалд Вирт, двамата с други съмишленици свикват съд на честта и осъждат Булен на магическа смърт. Двете групи започват яростна борба чрез черни меси и заклинания. На 4 януари 1893 г. Булен внезапно умира, след като оставя писмо, в което предрича своята смърт. През 1922 г. се разиграва другата битка – между Дайан Форчън и Мойна Матърс, съпруга на Макгрегор Матърс, ръководител на парижкото общество „Храм на алфата и омегата“ на Ордена на „Златната зора“. Дайан Форчън обвинява Мойна Матърс, че е осъществила магическа атака чрез гигантска котка, създадена на астрално ниво – през нощта тя сънува кошмари, а след събуждането установява, че цялото й тяло носи белези от одрасквания. Успява да се спаси чрез призоваването на духове-закрилници. Възможностите за защита от подобни мисъл-форми Форчън описва в своята книга „Психическа самозащита“. (А.)

АТАЛА (санскр.) Една от областите в локите (лока) на индусите и една от седемте планини; но езотерично Атала се намира на астрален план и някога е била реален остров на нашата Земя.

„АТАЛАНТА ФУГИЕНС“ (лат.) Забележителен трактат на изтъкнатия розенкройцер Михаил Майер; в него има много изключителни гравюри на алхимичния символизъм; тук може да се намери оригиналът на изображението на мъж и жена в кръг, около който е описан триъгълник, а след това квадрат; надписът гласи: „От първата същност произлизат две противоположности, оттук се развиват три принципа и от тях – четирите елементарни състояния; ако вие отделите чистото от нечистото, ще получите Философския камък“. (W.W.W.)

АТАМАЗ (ивр.) Същото, което е Адонис при гърците. Юдеите са заимствали всичките си богове.

АТАНОР (окулт.) „Астралният“ флуид на алхимиците, техният лост на Архимед; екзотерично – пещта на алхимика. (Алхимия.)

АТАР (авест.) В иранската митология персонификация на огъня. Според учението „Гат“, Атар не е самостоятелно действаща сила, а символ и външна проява на висшето божество, понякога неговото „тяло“. Авестийската традиция подчертавала родството на Атар с духовните, а не с телесните сили на космоса. Според „Вендидад“ огънят е смъртен, неговото съществуване непрекъснато е заплашено от силите на тъмнината, особено от дракона Ажи-Дахака. Атар се борил с него, в частност заради правото на притежание на атрибута на царственост – хварно. Известни са древни светилища на огъня в Ира. Поклонението на огъня било характерно за целия ирански свят при забележими различия на формите. В древноперсийския календар имало месец на „поклонението на огъня“ и се извършвали огнени ритуали, известни също така на скитите, хорезмийците и др. По огъня гадаели и предсказвали бъдещето. (А.)

АТАРКЯМ (санскр.) Това, което е невъзможно да се постигне чрез логика. (А.)

АТАРПИ (халд.) или Атарпи-ниси, „човек“. Персонаж, който бил „благочестив към боговете“ и който молил бог Хеа да премахне злото от сушата и други бедствия преди да бъде изпратен Потопът (Вайвасвата). Тази разказ е открит на една от древните вавилонските таблички и се отнася до световния грях. Както казва Д. Смит, „бог Елу, или Бел, свиква събрание на боговете, своите синове, и им съобщава, че е разгневен от греха на „света“; и както се казва в накъсаните фрази от табличката: „Аз ги сътворих... Аз съм сърдит заради тяхната греховност, наказанието им няма да е малко... нека секне храната, нека Вул изсипе отгоре своя дъжд“ и т.н. В отговор на молитвата на Атарпи, бог Хеа обявява своето решение да унищожи хората, които той е сътворил, което и накрая изпълнява с помощта на потопа.

АТАШ БЕХРАМ (зенд.) Свещеният огън на парсите, непрекъснато поддържан в храмовете на огъня.

АТЕНАГОР (гр.) Философ-платоник от Атина, написал през 177 г. апология на християните, изпратена на император Марк Аврелий, за да докаже лъжливостта на повдигнатите срещу тях обвинения, че били кръвосмесители и изяждали убитите деца.

АТЕФ или Корона на Хор (егип.) Тя се състояла от висока бяла шапка с рога на овен и урей отпред. Двете нейни пера изобразяват двете истини – животът и смъртта.

АТИВАХИКИ (санскр.) У вишищадвайтистите – питри или деви, помагащи на невъплътената душа, или джива, в нейния преход от мъртвото тяло към по-високите сфери.

АТЛАНТИ (гр.) Прародители на фараоните и предци на египтяните – според някои твърдения и както учи Езотеричната Наука („Тайната Доктрина“, т. II. и „Езотеричен Буддизъм“). Платон чул за този високоцивилизован народ – чиито последни останки били потопени 9 000 години преди него – от Солон, който научил това от висшите жреци на Египет. Волтер, вечният присмехулник, бил прав, заявявайки, че „атлантите (четвърта коренна раса) се появили в Египет. ...В Сирия и Фригия, също както в Египет, те установили поклонение на Слънцето“. Окултната философия учи, че египтяните са били останка от последните арийски атланти.

АТЛАНТИДА (гр.) Според Платон намирала се е западно от Херкулесовите стълбове срещу Атласките планини. Островът бил населен от многобройно, живеещо в богатство население; властта му се е простирала над Европа и Африка. Атландита е потънала за един ден и една нощ след земетресение, предизвикало гигански вълни. Мнобройната литература, посветена на потъналия остров, в зависимост от гледната точка, може да се групира по следния начин. 1. Атландита е съществувала. Територията, която е заемала, се простирала от Цейлон през Нигерия до Карибския басейн; вероятно е включвала и остров Хелголанд. Книгата на американския юрист Игнатиус Донъли „Атлантида – изгубеният свят“ (1894) възражда легендата и дава тласък на нови хипотези и търсения. Неговата аргументация се базира на прилики между цивилизациите на Египет и Южна Америка – и в двата региона има пирамиди, близки астрологически системи и т.н. Аргументацията и внушението на Донъли са толкова силни, че успяват да убедят английския премиер Гладстон в съществуването на Атландита, той даже отделя обществени средства за търсенето на потъналия континет. 2. Описание на острова. Едгар Кейси ситуира острова в близост до Бимини. В своите „тълкувания“ (вж. „Спомени от Атлантида“, Едгар Кейси, „Астрала“, С., 1994.) той описва три етапа на потъването (Платон разглежда последния). На архипелага е съществувала високонапреднала техническа цивилизация, която е използвала енергията на кристали. Катастрофата е настъпила вследствие на война, в която е трябвало да бъде освободена изкуствено създадена раса от роби. Непосредствената причина е излъчената енергия от гигантски кристал, предизвикала огромни разрушения. Кейси определя съществуването на Атландита между 50 000 и 10 000 г. пр. Хр., времето на третия етап на потъването. 3. Атлантите се разглеждат като 4-та коренна раса, на не-въплътените, а по-късно частично въплътените монади, процес, проявил се в средата на периода. Човешката форма е неустановена, не докрай материлизирана, духът е потопен в универсалното космическо съзнание. Щайнер описва това състояние като „космическо ясновидство“ с всички произтичащи от това възможности. С все по-плътната материализация се проявяват силите на светлината и силите на тъмнината и техните привърженици. Злоупотребата с космическите енергии за користни цели в крайна сметка води до катастрофата. Според някои окултни тълкувания това е потопът, описан в Библията. Велики посветени от Атлантида в пет групи мигрират в Азия и Африка, където продължава следващият етап на човешката еволюция – 5-та коренна раса. (Раси.) (А.)

АТМА или АТМАН (санскр.) Вселенски Дух, божествена Монада, така нареченият седми принцип в седморното изграждане на човека; висша Душа.

*Като субективно индивидуално начало атман влиза в отношение с обективната първична реалност – брахман. Атман е същността на човека – микрокосмос, която съвпада със същността на вселената. Вътрешното виждане на тази тъждественост, наречено още йога, е главната цел на посочените в Упанишадите и в „Бхагавад Гита“ различни пътища за самоусъвършенстване.*

„АТМАБОДХА“ (санскр.) „Самопознание“; наименованието на ведантиския трактат на Шанкарачаря.

АТМА-БУДДХИ (санскр.) „Световна душа“.

АТМА-БХУ (санскр.) Съществуване на душата или съществуване в качеството на душа. (Алая.)

АТМА ВИДЯ (санскр.) Висша форма на духовното знание; „Знание чрез Душата“.

АТМА-ДЖНАНИ (санскр.) Познаващ Световната Душа, или Душата въобще.

АТМА-МАТРАСУ (санскр.) Да се влезе в елементите на „Еготизма“. („Тайната Доктрина“, т. I.) Атмаматра е духовен атом като противоположност и противопоставяне на елементарния диференциран атом или молекула.

АТМАСАНЯМА (санскр.) Самодисциплина; сила или характерна особеност на контрола над потребностите – противоположно на „господство“ над природата. (А.)

АТМАШЛАГХА (санскр.) Гордост, самоувереност, знание за собствената сила. С очистването това знание става божествено Самосъзнание на радостното съществуване вътре в шакти на Бога, тъй като то се самоизлива през човешката Адхара. (А.)

АТОН (егип.) “Дискът на Слънцето“; в египетската митология олицетворение на слънчевия диск. Първоначално е един от ипостасите на боговете на слънцето („Атум в своя Атон“, т.е. Атум в своя слънчев диск; „тялото на Ра е Атон“, т.е. тялото на Ра е слънчев диск). В текстовете от епохата на Аменхотеп III Атон за пръв път изпъква като бог на слънцето. В началото на неговото управление Атон представлява въплъщение на всички главни богове на слънцето. На шестата година от царуването си Аменхотеп обявил Атон за единен бог на цял Египет, като забранил поклонението на други богове. Върховен жрец на Атон станал самият фараон, който смятал себе си за негов син. След смъртта на фараона поклонението пред Атон като единен бог на Египет престанало. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 13

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред