За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 12

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 5

АРБА-ИЛ (халд.) „Четири Велики Бога“. „Арба“ е арамейската дума четири, а „ил“ означава същото, което и Ал или Ел. Три мъжки божества и едно женско – което, макар и да е дева, все пак поражда – образуват широко разпространен идеал на Божеството. (W.W.W.)

АРБУДА (др. инд.) Във ведийската митология е демон – противник на Индра. Понякога го представят заедно с Вритра или Ахи Будхня. Арбуда е змиеподобен и зверообразен. Индра го поразява, тъпче го с крак, пронизва го, разбива му главата, източва кръвта му. (А.)

АРВАКЕР (сканд.) „Рано ставащ“; в Едите – кон на колесницата на Слънцето, когото управлява дева Сол.

АРВАКСРОТА (санскр.) Седмото сътворение – т.е. създаването на човека – във „Вишну Пурана“.

АРГХА (халд.) Ковчег, утроба на Природата; полумесец и животоспасяващ кораб; също така чаша за жертвоприношения, съд, използван при религиозни церемонии.

АРДАТ (ивр.) Тази дума се среща в Трета Книга на Ездра, IX, 26. Това наименование е дадено на един съвременен „окултен роман“, където най-голям интерес предизвиква посещението на героя в т. нар. „Света Земя“, на която се приписват магически свойства. В Книгата на Ездра пророкът се изпраща на това поле, наречено Ардат, „където няма нито един дом“, и повиканите „...ядат само полски цветя, не вкусват месо, не пият вино и непрекъснато се молят на всевишния, и тогава аз ще дойда и ще говоря с теб“. (W.W.W.)

АРДЖУНА (санскр.) „Бял“; третият от петимата братя Панду или предполагаемите синове на Индра, езотерично същото, което е Орфей. Ученик на Кришна, който го посетил и се оженил и за неговата сестра Су-бхадра, освен многото други жени – според алегорията. По време на братоубийствената война между кауравите (Кауравия) и пандавите Кришна го учел на висша философия, служейки като негов кочияш. („Бхагавад Гита“.)

АРДХАНА (санскр.) Поклонение на Божественото (любов, стремеж към Божественото, призоваване на неговото име, молитва). (А.)

АРДХА-НАРИ (санскр.) „Полу-жена“; Шива, изобразен като андрогин, форма на съединената мъжка и женска енергия. (Вж. окултната диаграма в „Разбулената Изида“, т. II.)

АРДХАНАРИШВАРА (санскр.) „Двуполов властелин“; езотерично – неполяризирани състояния на космичната енергия, символизирани с кабалистичната сефира, Адам Кадмон и др.

АРЕС Гръцкото име на Марс, богът на войната; също така термин, употребяван от Парацелз за обозначаване на диференциращата сила в Космоса.

АРИАНИ Последователи на Арий, презвитер на църква в Александрия през ІV в. Тези, които смятат, че Христос е човешко същество, стоящо по-долу от Бога Отец, макар и да е велик и благороден човек, истински адепт, вещ във всички божествени тайни.

АРИМАН (перс.) Зъл дух; в дуалистичната религия на Зороастър противоположната същност на Ахура Мазда. Ариман ще властва над света 9 000 години, когато ще бъде победен от Ахура Мазда и на земята ще настане вечен мир без смърт и болести. Хората трябва да направят избор между двамата. Щайнер описва световната зла сила като Ариман и Луцифер; първият владее Запада – материята и ума, вторият – Изтока на чувствата. И двамата черпят сили от хората, за да продължават своето развитие. (Луцифер.) (А.)

АРИСТЕЙ (гр.) „Най-добрият“; в гръцката митология син на Аполон и нимфата Кирена. Гея, която направила Аристей безсмъртен, кентавърът Хирон, музите и нимфите го научили на различни изкуства и мъдрост. На хората той предал своите знания на ловец, лекар, прорицател, овчар и пчелар. Аристей принадлежи към героите, съединили в себе си древната мъдрост на земята с първите постижения на културата. Той е основал градове и изобретил занаяти. (А.)

АРИСТОБУЛ (гр.) Александрийски писател и малко известен философ, евреин, старал се да докаже, че Аристотел е разяснявал езотеричните мисли на Мойсей.

АРИТОМАНТИЯ (гр.) „Предсказание чрез числа“; нумерология; наука за числата, базирани на практическата кабала. Буквите от дадена дума (име) се заменят със съответните на тях числа, които се събират и редуцират до едноцифрено число. Напр., сборът от числата, съответни на буквите на дадено име, се събира със сбора на рождената дата и година и със сбора на деня на предсказанието; полученото число със своите свойства разкрива качествата на личността. В по-широк аспект аритомантията се прилага в източни и западни системи, които отчитат и други фактори, напр. т. нар. „детско число“, седем или деветгодишни цикли и др. (А.)

АРКА (санскр.) Слънце.

АРКИТИ Древни жреци на Ковчега, както на Изида, така и на индуския Аргха; те били седем, като жреците на египетския Тау, а също и всеки друг кръстообразен символ, представляващ три и четири, чиято комбинация дава мъже-женското число. Аргха (или ковчегът) бил четворен женски символ, а пламъкът, горящ над него – троичен лингам.

АРМАГЕДОН В християнството – място на решителната битка при края на времената, в която ще участват „царете на цялата обитаема земя“. Тогава ще стане окончателното унищожаване на пълчищата на Гога (по християнските разбирания – на антихриста). Има и други тълкувания. В късната християнска есхатологическа литература (особено при протестантите) Армагедон е самата битка. (А.)

АРМАТАЙ, Армаити В „Авеста“ едно от божествата Амеша Спента, добър дух, ахура. Дух, покровител на земята и персонификация на предаността (набожността). (А.)

АРОМАТЕРАПИЯ Обозначение на лечебен метод, при който ароматни вещества оказват влияние на физиката и психиката на човека. Употребяват се както растителни вещества във формата на етерични масла, смоли и камфори, така и от животински произход – амброзия, кастореум (от бобър), мускус, цибет. Ароматните вещества въздействат на ендокринните жлези. Фермоните (веществата от животински произход) стимулират сексуалните жлези на човека, тъй като тяхната химическа структура наподобява човешките сексуални хормони. Миризмата на половите органи на тъмнокосите хора наподобява аромата на амброзия; човешката пот – аромата на цибет. Също така и растителните хормони (фитохормони) в много етерични масла по своята химическа структура са близки до човешките. Т. напр. сандаловото дърво съдържа сексуални хормони, подобни на човешките; на женските сексуални хормони (острогени) съответстват анасон, еквалипт, минд. Те са били използвани, за да стимулират млечните жлези на кърмачки. Розовото масло, жасминът, неролинът са силно действащи афродизиаци; босилекът, борът, розмаринът и салвията влияят на дейността на надбъбречната жлеза, ментата и жасминът – на хипофизата, чесънът – на щитовидната жлеза. Етеричните масла възпрепятстват размножаването на бактериите, паразитите, вирусите и гъбичките, а в някои случаи ги премахват: между 2 000 известни вещества подобно въздействие имат фенолите, алдехидите, алкохолите и терпентидите. Етеричните масла могат да успокояват и хармонизират, но също така и да възбуждат вегетативната нервна система. Ефектът на подобно въздействие на животинските и растителните ароматни вещества се изразява мигновено – възприети чрез носната лигавица, те предизвикват реакции в съответните нервни центрове, преработват се чрез обмяната на веществата и след това се отделят от тялото. Ароматните вещества се приемат чрез вдишване (инхалации), чрез кожата (втриване, масажи, вани, компреси), заедно с други продукти (захар, мед), разтворени в течност (топла вода, алкохолен разтвор) или във форма на капсули и свещички (супозитории). Влиянието на ароматните вещества физиологически се базира на тяхното свойство да се разтварят в мазнини и масла; те се наслагват на повърхността на клетките и проникват в натрупаните там мастоподобни вещества. Свръхдозирането, както и приемането продължително време на аромати, може да има неблагоприятни последици за здравето, особено при вътрешно приемане, защото се елиминира ролята на носа като естествен индикатор. По правило при свръхдозирането ароматът не се възприема като приятен. В този случай кожата реагира чрез зачервявания, сърбежи, чувство за парене. При вътрешно приемане е възможно да се появят възпаления в областта на стомаха и червата, в тежки случаи – нарушения в обмяната на веществата и увреждане на черния дроб и бъбреците.

КОИ АРОМАТНИ ВЕЩЕСТВА НА КАКВИ

БОЛЕСТИ ВЪЗДЕЙСТВАТ

Бронхит евкалипт, лавандула, сандалово дърво, тиамин, канела

Липса на апетит джинджифил, круша, лайка, чесън, канела, лимон

Натъртвания анасон, круша, сминд, кориандър, лавандула, салвия

Рани от изгаряния лавандула

Депресии лавандула, маточна, роза, бял равнец, тиамин

Стомашно джинджифил, чесън, кориандър, лавандула,

разстройство маточина, роза, сандалово дърво, канела

Възпаления смърч, лавандула, розмарин, тиамин, лимон

Повръщане мента

Настинка евкалипт, лавандула, тимиан, лимон

Треска евкалипт, лайка, лавандула, роза, лимон

Грип евкалипт, смърч, лайка, лавандула, мента, розмарин, тимиан, канела

Сърцебиене анасон, кимион, мента, розмарин, роза

Кашлица анасон, бензое, сминд, тимиан

Импотентност амброзия, мускус, цибет, жасмин, роза, сандалово дърво

Ухапвания от лавандула, маточина, салвия, лимон

насе коми

Главоболие босилек, джинджифил, лавандула, риган

Кръвообращение

(високо налягане) евкалипт, мушкато, хвойна

(ниско налягане) камфор, розмарин, кипарис

Възпаление на евкалипт, розмарин

белите дробове

Стомашни анасон, сминд, лайка, салвия, лимон, оплаквания сандалово дърво

Лош дъх мента, розмарин, тиамин

Ревматизъм евкалипт, мушкато, джинджифил, роз- марин, тимиан

Безсъние босилек, портокали, лайка, лавандула, риган

Запек салвия, хвойна

Зъбобол чесън, мента, салвия, хвойна. (А.)

АРТЕМИДА (гр.) Богиня на лова, дъщеря на Зевс и Лета, сестра-близнак на Аполон. Тя е решителна и агресивна, често използва стрелите като оръдие на наказанието и строго следи за изпълнението на наложените обичаи, установяващи ред сред животинския и растителния свят. Класическата Артемида е девственица и защитничка на целомъдрието. Преди сватба, според обичая, на нея била принасяна изкупителна жертва. Древната представа за Артемида е свързана с нейната лунна природа, оттук е близостта й с чародействата и вълшебствата на богинята на Луната Селена и Хеката. В римската митология Артемида е известна с името Диана. (А.)

АРТЕС (егип.) Земя; египетският бог Марс.

АРТЕФИЙ Велик херметичен философ, чието истинско име никога не е било известно и чиито съчинения не са датирани, макар да се знае, че своята „Тайна Книга“ е написал през XII в. Легендата гласи, че тогава той е бил на хиляда години. Един алхимик, живеещ в Багдад, притежава неговата книга за сънищата, в която той издава тайната на съновидения от миналото, сегашното и бъдещето. Запазили са се само две копия на този манускрипт. Книгата за „Сънищата“ на юдея Соломон Алмула, издадена на иврит в Амстердам в 1642 г., съдържа някои отгласи от по-ранния труд на Артефий.

АРТУР Крал от келтска сага, син на воина Утер Пендрагони и на красивата Ингра. Фри Моргана е негова сестра, а магьосникът Мерлин – негов приятел. Той покорява Ирландия и Шотландия, победеносно преминава през Норвегия, Дания, Фландрия и Франция. Край Париж побеждава римските легиони и испанските исполини. На връщане към Англия наказва своя племенник Модред, който се опълчва срещу него и му отнема съпругата Гиневра. Магьосникът Мерлин го съветва да образува т.нар. „кръгла маса“, където да се съберат 49 рицари. Церемонията се състояла в тайнственото място Камелот, което може да се идентифицира с градовете Колчестър или Уинчестър. Според друга легенда след битката с Модред Артур бил тежко ранен и се оттеглил на о. Авалон, където и починал. В келтската митология Артур е подобен на Херкулес. (А.)

АРТУФИ В Южна Америка и на островите общо наименование на храмовете на нагаизма, или поклонението на змейове (наги).

АРУЕР (гр.) Бог Харсиези, който бил старият Хор. В Амбоса се е намирал неговият храм. Ако си спомним определението на главните египетски богове, дадено от Плутарх, тези митове ще станат по-ясни, тъй като той казва: „Озирис представлява началото и принципа; Изида – тази, която получава; и Хор – съединението на двамата. Хор е произлязъл от тях, той нито е вечен, нито е нетленен, а бидейки вечно в зараждане, той се старае в безкрайна поредица от имитации и периодично пламвайки от страст (ежегодно, отново събуждайки се за живот), да остава вечно млад, като че никога не бива да умре“. Така, доколкото Хор е олицетвореният физически свят, Аруер, или „старият Хор“, е идеалната Вселена; именно затова се казва, че „бил породен от Озирис и Изида, бидейки все още в лоното на тяхната майка“ – Пространството. Около този бог наистина има много тайни, но значението на символа става ясно, ако се притежава ключът към него.

АРУНДХАТИ (санскр.) „Утринна Звезда“, Луцифер – Венера.

АРУПА (санскр.) „Безтелесни“, безформени, противоположност на рупа, „тяло“ или форма.

АРХАНГЕЛ (гр.) Върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх – „главен“ или „изначален“ и ангелос – „вестител“.

*В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионис Ареопагит (V – VI в.) Архангелите са осми от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангела; от тях общоразпространената ортодоксална традиция назовава по име трима. Това са Михаил – небесният „архистратег“ (гр. „върховен военачалник“), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа божий“ (в Стария завет – Израил), в Новия завет – на „воюващата църква“, т.е. на съвкупността от всичките вярващи; Гавраил, известен предимно със своето участие в благовещението; Рафаил – Архангел-лечител, спътник на Товий от старозаветната Книга на Товит. В късните юдейски и християнски апокрифи се срещат и други имена: Уриил, Салафиил, Иегудиил, Варахиил, Иеремиил. (Йерархия.)*

АРХАТ, Арахат Наименование на буддист – посветен, достигнал 4-то стъпало на най-високата пътека; състояние на съвършенство. Архатът се е освободил от 10-те вериги на физическия свят: вяра в нисшето Аз, раздвоение, привързаност към правила и обичаи, чувствени желания, ламтеж към излишества, желание за съществуване във фините тела (етерно и астрално), желание за съществуване извън телата, оплакване, тревожност и незнание. Буддизмът прави разграничение между стъпилият на пътеката посветен, и архатът, който събира плодовоте на пътя – той е съвършеният светец. (А.)

АРХЕЙ (гр.) „Старец“; отнася се към най-старото проявено божество; термин, използван в кабала; „архаичен“, стар, древен.

АРХЕОМЕТРИЯ (гр) „Древна мярка“; основно понятие в учението на Сент Ив Далвейдър. Представлява кръг с две скали – от 0 до 360 градуса и от 360 до 0 градуса. В отделните полета са поместени знаците на зодиака, планети, цветове, тонове и букви от различни азбуки. Според тяхната подредба може да се установят съотношенията между астрологичен знак, тон, мириз, буква и цвят. Освен практическото приложение, археометрията би трябвало да докаже, че религиите, изкуствата и архитектурата са синтез от различни области, подчинени на определени закони и правила; един от тях е хармонията – общото ниво на вибрациите. (А.)

АРХЕТИП (гр.) Про-образ Неоплатоничен термин, преоткрит от Юнг, прасимвол, който според него е възникнал от колективното неосъзнато и е в основата на човешките сънища и в символиката на религиите, митовете, приказките и т.н. на всички култури. Архетиповете отразяват колективния опит на човечеството и са причина за действия и постъпки. Образите на изживените от човека силови полета и центрове, като напр. образът на бащата, на майката, на Слънцето, на Луната, на животни и т.н., са в основата на архетиповете, които чрез митологията будят познати вече представи. Т. напр. системата от богове в древна Гърция е архетип, който въплъщава принципите на човешкото развитие. Съдържанието на тази система може само приблизително да се опише, защото човешкото съзнание възприема само архетипни образи. Архетипът има важна роля във „великите сънища“ на даден човек, когато той се намира пред нов етап в живота си. Подобни сънища, които понякога се появяват от скритото и не винаги са разбираеми, се състоят от митологични символи. Неосъзнатото се проявява чрез архетипни сънища и влияе на осъзнатото Аз. По-нататъшно развитие на учението за архетиповете може да се проследи в „морфогенетичното поле“ на Шелдрейк. (А.)

АРХОБИОЗИС (гр.) Първобитното начало на живота.

АРХОНИ (гр.) В светския и библейския език – „началници“ и принципи; в окултизма – предвечни планетни духове.

АРХОНТИ (гр.) Архангели, станали Феруери или собствени сенки, имащи мисия на земята; мистична вездесъщност, съдържаща в себе си двоен живот; вид хипостатично действие: едното – чистота, в по-висока сфера, другото – земно, извършвано на наш план. ( Ямблих, ЮDe Mysteriis“, II, 3.)

*В християнската ортодоксална система Архонтите безусловно са предани на злото, това са бесове, слуги на дявола, като него те са антагонисти на Бога-творец. Напротив, в гностичните представи Архонтите се разглеждат, първо като същества амбивалентни, чиято власт, макар и да трябва да бъде преодоляна от „съвършения“ гностик, се намира в много сложни отношения със замислите на Бога, и второ – като творци на материалния космос, а едновременно с това и на нравствения закон като система от забрани и заповеди (в тази своя двуединна роля Архонтите при гностиците се сливат с Яхве – Йехова – бога на Стария завет).*

АРЩАТ, Арща (авест.) В иранската митология божество, персонификация на честта и правдивата прямота в мислите, думите и делата. (А.)

АРЯ (санскр.) „Свят“; първоначална титла на риши, тези, които са овладели Арясатяни и са стъпили на пътя на Арямарга към нирвана или мокша, великият „четворен“ път. Но сега това наименование е станало име на раса и нашите изтоковеди, лишавайки индуските брамини от техните права на първородство, направили от всички европейци арийци. В езотеризма тези четири пътя или стадия – доколкото да се стъпи на тях е възможно само благодарение на високо духовно развитие и „растеж в святостта“ – се наричат „четирите плода“. Степените на архатство, наричани съответно сротапати, сакридагамин, анагамин и архат, или четирите класа Арии, съответстват на тези четири пътя и истини.

АРЯ-БХАТА (санскр.) Най-древният индуски алгебрист и астроном, без да се смята Асурамая; автор на труд с наименованието „Аря Сидханта“, система по астрономия.

АРЯВАРТА (санскр.) „Страна на Ариите“, или Индия. Древното име на Северна Индия, където брамините-окупатори („от Окс“, както казват изтоковедите) първоначално са се заселили. Погрешно е да се разпространява това име за цяла Индия, тъй като Ману дава названието „страна на Ариите“ само „на ивицата между Хималаите и планинските хребети на Виндхя, от източното до западното море“.

*“Път, страна на благородните“; в множествено число – името на жителите на тази страна. Тази земя заемала Великата Североиндийска равнина от западното море до източното и от Хималаите на север до планините Виндхя и Сатпура на юг. Във ведийската епоха арийските племена не преминавали тези граници. Аряварта станала център на индийската цивилизация; именно тук се оформили индуизмът, буддизмът и джайнизмът.*

АРЯ ДАСА (санскр.) „Свят Учител“; велик мъдрец и архат от школата на махасамгхика.

АРЯМА „Дружелюбие“, „гостоприемство“; един от питриганите (деваяна и питрияна). (А.)

АРЯМАН (др.инд.) „Приятелство“, „гостоприемство“; божество от класа на адитите. Неговите черти са доста абстрактни, характеристиката му често е идентична с тази на другите адити. (А.)

АРЯН (санскр.) Добър и благороден човек; борец; този, който преодолява вътре и вън от себе си всичко, което противостои на човешкия напредък. Този, който извършва жертвоприношение, намира свещения свят на просветление, стреми се към боговете, възвеличава ги и е възвеличен от тях в цялата дълбочина на истинското съществуване. Той е войн на Светлината, вървящ към Истината, човек, чиято цел в живота е достигане на духовно съвършенство, последовател на ведийската култура. (А.)

АРЯСАНГА (санскр.) Основател на първата школа йогачаря. Този архат, непосредствен ученик на Гаутама Будда, във висша степен неоснователно е объркван и смесван с човек със същото име, който уж живял в Айдоха (Уда) около V или VІ в. от н. е., и като добавка към системата на йогачаря, учел на култа на тантра. Тези, които се стараели да го популяризират, заявили, че той е същият Арясанга, който бил последовател на Шакямуни и че бил на хиляда години. Но очевидно е, че написаните от него трудове, преведени около 600 г. сл. Хр., пълни с култ на тантра, ритуалност и принципи, които сега в значителна степен се следват от сектите на „червените шапки“ (дугпа) в Сиким, Бутан и Малък Тибет, не могат да бъдат същата възвишена система на чист буддизъм на ранната школа на йогачаря, която не е нито северна, нито южна, а е абсолютно езотерична. Макар че нито една от оригиналните книги на йогачаря („Нарджол чодпа“) някога е попадала в ръцете на публиката или в продажба, все пак в „Йогачаря Бхуми Шастра“ на лъже-Арясанга може да се намери много от старата система, в чиято доктрина той може да е бил посветен. Обаче това е толкова смесено с шиваизъм, магия на тантра и суеверия, че този труд сам нанася поражение на своята цел, независимо от забележителната диалектична тънкост.

АРЯСАТЯНИ (санскр.) Четирите истини или четирите догми: 1. Дукха, или това, че страданието и болката са неизбежни спътници на чувственото (езотерично – физическото) съществуване. 2. Самудая, или труизмът, че страданията се засилват от човешките страсти. 3. Ниродха, това, че подтискането и прекратяването на всички тези чувства е възможно за човек, който е стъпил на „пътя“. 4. Марга, тесен път или тази пътека, която води до такъв благословен резултат.

АРЯХАТА (санскр.) „Път на архатството“ или святостта.

АСАВА САМКХАЯ (пали) „Завършеност на потока“, една от шестте Абхиджни. Феноменалното знание за завършеността на потока на живота и редицата повторни раждания.

АСАКРИТ САМАДХИ (санскр.) Определена степен на екстатично съзерцание; стадий в самадхи.

АСАНА (санскр.) Третата степен на хатха-йога, една от позите за медитация.

АСАСИНИ Масонски и мистичен орден, основан от Хасан Сабах в Персия в ХІ в. Тази дума е европейско изкривяване на думата „Хасан“, съставяща главната част от името. Те били просто суфии (суфизъм) и според преданието употребявали хашиш (наркотици), за да предизвикат небесни видения. Както е казано от нашия покоен брат Кенет Маккензи, „те били учители на тайните доктрини на исляма; те поощрявали математиката и философията и създали много ценни трудове. Главата на ордена се наричал Шейх-ел-Джебел, в превод – „Старец на Планината“; като техен Велик Учител той владеел силата на живота и смъртта“.

АСАТ (санскр.) Философски термин, означаващ „небитие“ или по-скоро небитийност; „непостижимо нищо“. Сат, неизменната, вечната, вездесъщата и единствено реална „Битийност“ (но не Битие) е спомената като „родена от Асат; и Асат, породена от Сат“. Нереалното, или Пракрити, обективната природа, разглеждана като илюзия. Природата или лъжливата сянка на нейната единна истинска същност.

АСАТОР (сканд.) Същото, което е Тор. Бог на бурите и гръмотевиците, герой, получил мьолнир, „чука на бурята“, от неговите майстори – гномите. С него той побеждава Алвин в „битката на думите“, разбива главата на великана Хрунгир и наказва Локи за магията му, унищожава цялата раса на великаните в Тримхейм, и бидейки добър и доброжелателен бог, незабавно издига гранични стълбове, освещава брачните връзки, благославя закона и реда – с негова помощ се извършва всеки един забележителен и добър подвиг. Бог в Едите, който е почти толкова велик, колкото е и Один. (Мьолнир и Чукът на Тор.)

АСБУРДЖ Един от легендарните върхове в планинската верига Тенериф. В преданията на Иран – голяма планина, по своето алегорично значение съответстваща на Световната планина Меру. Асбурдж е планината, „в подножието на която залязва слънцето“.

АСГАРД (сканд.) Царство и обител на древноскандинавските богове, скандинавският Олимп; разположен е „по-високо от Дома на Елфите на Светлината“, но е на един план с Йотунхейм – жилището на йотуните, зли великани, вещи в магията, с които боговете се намират в постоянна вражда. Очевидно е, че боговете на Асгард са по същество същото, което са и индуските сури, богове, а йотуните са асури; и двете групи представляват враждуващи сили в природата – благотворни и пагубни. Те също така са прототипи на гръцките богове и титани.

АСИ (сканд.) В древноскандинавските балади – създатели на гномите и елфите – елементали, стоящи по-долу от човека. Те са потомство на Один. (А.)

АСИРАТ, Асирту Ашера (ивр.); Ашерту (хет.) Древносемитска богиня, съпруга (и дъщеря) на върховния бог Илу, майка на хората и боговете, владетелка на съществуващото. Едновременно изпъквала като богиня на морето (великата Асират). Асират, по всяка вероятност, била един от ипостасите на богинята на слънцето. Понякога била кръщавана „всеблага“. Сред посвещенията на Асират важно място заемали предметите на фаличния култ. Известна е и в асиро-вавилонската митология. (А.)

АСИРИ (санскр.) Елементали без глави; „безглави“; употребява се също по отношение на първите две човешки раси.

АСИРИЙСКИ Свещени Писания Изтоковедите посочват седем такива книги: Книгите на Мамит, Поклонението, Тълкуването, Пътуванията в Хадес, двете книги на Молит („Канмагари“ и „Канмикри“: Талбот) и Кантолит, изгубеният асирийски Псалтир.

АСИРИЙСКО Дърво на Живота, Ашера В Библията се превежда като „горичка“ и се среща трийсет пъти. То е наречено „идол“; и Мааха, бабата на Аса, царят на Ерусалим, е обвинявана в това, че си е направила такъв идол, който бил лингам. Векове наред в Индия това е бил религиозен ритуал. Но първоначалната Ашера е била колона със седем разклонения на всяка страна, увенчана с кълбовиден цвят с три излизащи лъча; и не фаличен камък, какъвто направили от нея юдеите, а метафизичен символ. „Милосърдният, който връща мъртвите към живот!“ – било молитва, произнасяна пред Ашера на бреговете на Ефрат. „Милосърдният“ не е бил нито личният бог на юдеите, донесли „горичката“ от своя плен, нито някакъв извънкосмичен бог, а висшата триада у човека, символизирана с три лъча.

АСИТА Легендарен риши, жрец на ведийското жертвоприношение. (А.)

АСИХАРА-НО НАКАЦУКУНИ (яп.) “Тръстикова равнина – средната страна“; земята на хората, за разлика от Такама-но хара („равнина на високото небе“), обител на боговете. (А.)

АСК или Ясен (сканд.) „Дърво на познанието“. Заедно с Ембла (върбата), Аск било дървото, от което боговете на Асгард сътворили първия човек.

АСК и ЕМБЛА (сканд.) „Ясен“ и „върба“; първите хора, които, още под формата на дървесни прообрази, бездиханни и „лишени от съдба“, боговете намерили на брега на морето. Боговете (в „Старата Еда“ – това са трите аса Один, Лодур, Хахнир, а в „Младата Еда“ – „синовете на Бор“, т.е. Один, Ве и Вили) ги съживили (доправили ги като хора). (А.)

АСКИ-КАТАСКИ-ХАЙКС-ТЕТРАКС-ДАМНАМЕНЕУС-АЙСИОН Тези мистични думи, които, както съобщава Афанасий Кирхер, означават „Тъмнина, Светлина, Земя, Слънце и Истина“, били, казва Исихий, гравирани върху пояса или ремъка на Диана Ефеска. Според Плутарх жреците обикновено четели тези думи над хора, обладани от бесове. (Обсебване, Екзорцизъм.) (W.W.W.)

АСМОДЕЙ Персийският Аешма-дев, Ешам-дев на парсите, според Бреал, „зъл дух на Похотта“, когото евреите заимствали под името Ашмедай, „Разрушител“; „Талмуд“ отъждествява тази твар с Велзевул и Азраел, Ангелът на Смъртта, и го нарича „Цар на Дяволите“.

АСМОНЕАНИ Свещеници-царе на Израил, чиято династия царувала над юдеите 126 години. Те провъзгласили канона на Мойсеевия закон като противоположност на Апокрифа или Тайните Книги на александрийските юдеи, кабалистите, и утвърдили мъртвото значение на първия. Чак до времето на Иоан Хиркан те били аскедеяни (Хасидим) и фарисеи, но след това станали садукеи или задокити; защитници на Жреческия закон като противопоставен на равинския (равини).

АСОРУС (халд.) Трета група на потомството (Кисар и Асорус) от вавилонската Диада, Таут и Апасон, според теогониите на Дамаский. От последния произлезли трима други, от които пък последният, Аос, породил Бел – „създателят на Света, Демиург“.

АСТА-ДАША (санскр.) Съвършена, Висша Мъдрост; титла на Божеството.

АСТАНГА (санскр.) Осемстепенен път на йога: 1. Йана (отказ от убийство, лъжа, кражба, скромно съществуване, без приемане на подаръци, непричиняване вреда на други същества); 2. Ниджама (изясняване, укрепване, изграждане, твърдост, лекота в действията, обет за чистота, доволство и аскетизъм, изучаване на свещените текстове и на боговете); 3. Асана (овладяване на позициите за медитация, изграждане на образи и представи); 4. Паранаяма (задържане при дишане, овладяване на дишането); 5. Пратяхара (отделяне на сетиватата от явленията и обектите); 6. Дхарана (фиксиране върху обекта на медитация, развитие на органа на мислене); 7. Дхиана (медитация, при която всички представи се насочват в определена точка); 8. Самадхи (потапяне и транс – обектът и субектът стават едно). Първите четири степени съставят хатха-йога. (А.)

АСТАР, Истар Древносемитско астрално божество, олицетворение на планетата Венера, мъжки паралел на Астарта и Ищар. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 12

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред