За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 11

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 4

АНИКА (пали) „Преходно“, „променливо“; едно от трите качества на всички (физически) форми и явления. (А.)

АНИМА (санскр.) Един от осемте вида сиддхи; „тънкост“ – способност произволно да се намалява физическата маса и плътност на тялото. (А.)

АНИМА (лат.) Душа; при Юнг „анима“ заедно с „анимус“ образуват два противоположни архетипа. Личността съдържа две страни: едната, насочена навън, а другата, скрита под прага на осъзнатото. При мъжа това е вътрешният женски образ (анима), синоним на жената, а при жената – мъжкият образ (анимас). Надмощието на един от двата архетипа определя основните качества на човека, независимо от неговия пол. (А.)

АНИМА МУНДИ (лат.) „Световната Душа“, същото, което е Алая на северните буддисти, божествена същност, която прониква, одушевява и изпълва всичко, от най-малкия атом на материята до човека и бога. В известен смисъл това е „седемпокровната майка“ („майката със седем покрова“) от стансите на „Тайната Доктрина“, същността на седемте плана на възприятие, съзнание и диференциация, морална и физическа. В своя висш аспект това е нирвана, в низш – астрална светлина. При гностиците, ранните християни и назареите тя била от женски род, двуполова – при други секти, които я разглеждали само в нейните четири низши плана. Тя има огнена, ефирна природа в обективния свят на формите (в този случай – ефир), и божествена, и духовна в нейните три висши плана. Когато се твърди, че всяка човешка душа се е родила, отделяйки се от Анима Мунди, това езотерично означава, че нашето Висше Аз всъщност е идентично с Това, което е излъчване на вечно непознаваемия Вселенски Абсолют.

АНКА В мюсюлманската митология род птици, създадени от Аллах отначало съвършени, но след това станали бедствие за хората. Те са сходни с птиците феникс, които обитавали аравийската пустиня, както смятали античните автори. Мюсюлманската традиция отъждествявала Анка със симург в иранската и с Гаруда в индийската митология. (А.)

АНОУКИ (егип.) Форма на Изида; богиня на живота, от името на която произлязло еврейското Анк, „живот“. (Ануки.).

АНОЯ (гр.) „Недостиг на разбиране“, „глупост“; аноя е названието, дадено от Платон и други на низшия манас, когато той твърде се сближил с кама, която е лишена от разум (агноя). Гръцката дума „агноя“ безусловно е производна, с един корен със санскритската дума „аджнана“ (фонетично „агняна“) или невежество, неразумност, отсъствие на знание. (Агноя и Агностик.)

АНРУ [Иару] (егип.) Втората област в Аменти. Небесното поле на Анру е заобиколено с желязна стена. То е засято с пшеница и „умрелите“ се изобразяват като събиращи там класове за „Властелина на Вечността“; височината на някои стъбла е три, на други – пет, а най-високите са седем лакътя. Тези, които са стигнали до класове с последните две височини, влизали в царството на блаженството (то в теософията се нарича девакхан); невъплътените духове, които са събрали класове с височина само три лакътя, се отправяли в низшите сфери – камалока. Пшеницата при египтяните е била символ на Закона за Въздаването или кармата. Броят на лактите се отнасял към седемте, петте и трите „принципа у човека“.

АНТАРИКША (санскр.) Във ведийската и индуиската митология – въздушно пространство, междинна космична зона между небето и земята. Понякога се нарича раджас – „мрак“, „тъмнина“ или самудра – „море“ и се описва, започвайки от „Риг Веда“, като тъмно, черно, запълнено с облаци, мъгли, вода. Тя е населена с гандхарви, апсари, якши; с Антарикша са свързани Индра, Рудра, марутите Парджаня, Вата, Ваю, Апас, Трита Аптя и др. Дели се на три части (двете долни са достъпни за човешкото възприятие, а третата е недостъпна и принадлежи на Вишну) или на две части (долна – „земна“ – и „небесна“), от които долната, съдейки по някои места в „Риг Веда“, може да се намира под земята и да се отъждествява с местонахождението на слънцето (Савитара) нощем. Често Антарикша се уподобява на земята. (А.)

АНТАХКАРАНА или Антаскарана (санскр.) Този термин има различни значения, различаващи се във всяка философска школа и секта. Така например Шанкарачаря превежда думата като „постижение“, други – като „вътрешен инструмент, Душа, образувана от мислещия принцип и егоизма“; докато окултистите я тълкуват като пътека или мост между висшия и низшия манас, между божественото Аз и личната Душа на човека. Антахкарана служи като свързващ посредник между двете и предава от низшето към Висшето Аз всички лични впечатления и мисли на човека, които могат да бъдат, поради своята природа, асимилирани и натрупани от неумиращата Същност, и по този начин да станат безсмъртни заедно с нея; това са единствените елементи на преходната Личност, надживяващи смъртта и времето. Оттук явно следва, че у човека само това, което е благородно, духовно и божествено, може да потвърди във Вечността факта, че той е съществувал.

АНТИТАКТИЦИ Противници на всички църковни закони. Опълчват се срещу всяка религия, която прославя Бога-творец. (А.)

АНТИХРИСТ (гр.) Противо-Христос, в християнството – противник на Иисус Христос, който ще се появи в края на времената и ще оглави борбата против Христа, но ще бъде победен от него. В Библията (Откр. на Йоан, 13) е представен като звяр с числото 666. В ранните времена на християнството за антихрист е бил представян Нерон, по-късно – Лутер, Наполеон и Хитлер, всички кабалистично с числото 666. Кроули сам се нарича апокалиптичен звяр, твърдейки, че за три дни Хорус му е продиктувал „Книга на закона“. Щайнер разглежда числото 666 като производно от магическото число на Слънцето – 6. (А.)

АНТРОПОЛОГИЯ Наука за човека; сред останалите си подразделения тя включва: Физиология, или този отрасъл на естествената наука, който разкрива при хората, животните и растенията тайната на органите и техните функции; а също така, и специално Психология, или великата и в наше време излишно пренебрегвана наука за душата, като за същност, различна от духа, и за нейните връзки с духа и тялото. В съвременната наука психологията се занимава само или основно със състоянията на нервната система и почти изцяло игнорира психическата същност и нейната природа. Лекарите наричат психологията наука за лудостта и с тази дума назовават катедрата по лунатизъм в медицинските колежи. („Разбулената Изида“.)

АНТРОПОМОРФИЗЪМ (гр.) От „антропос“ – човек; даване на бога или на боговете човешка форма и човешки свойства или качества.

АНТРОПОСОФИЯ (гр.) Учение, основано от немския окултист Рудолф Щайнер (1861-1925). Той приема от теософите идеята за кармата и реинкарнацията, както елементи на европейския окултизъм и Гьотевата философия, като разработва собствена интерпретация на християнството. В резултат се появява Антропософията – „човешка мъдрост“ за разлика от „божествената Мъдрост“ на Теософията. Източникът на всички откровения е специфичното „спиритуалистично светоусещане“, „духовното виждане“ на Щайнер, възможността да черпи познания от хрониката Акаша. Той твърди, че е развил ясновидските си способности още през ранния виенски период, но едва по-късно е свързал техниката с Гьотевия метод на вникване в същността на явленията. Когато човекът развие своите „духовни сетива“, съществата от по-висши светове му се разкриват и той напредва в познанието. Неговото „духовно виждане“ му помага да вижда в миналото, благодарение на което описва историята на Лемурия и Атлантида. За разлика от Блаватска, Щайнер вижда еволюцията на човека не „напред“, а „назад“ – към изгубеното божествено състояние. Според него развитието до перфектност се възпрепятства от две появили се по-късно сили в еволюцията, наречени фигуративно Луцифер и Ариман. Луцифер представлява гордостта и самодоволството, докато Ариман е материалният свят. Тази концепция вероятно е базирана върху гностицизма (гнозис) и зороастризма (Заратустра), които Щайнер детайлно изследва около 1906 г. Постепенно Христос заема централно място в неговия светоглед. Според Щайнер идването на Христос в космически мащаби е равносилно на посвещение във велика идея: осъзнаване на божественото начало у човека. Щайнер предвижда протичане на сложни процеси във вселената, които нарича „етеризация на кръвта“. В отделния човек те се проявяват като „етерна кръв“ в областта на сърцето. И когато човек осъзнае правилно Христос, тогава тази етерна кръв се слива с кръвта на Христос, който присъства навсякъде във вселената. По-късно християнологията на Щайнер заляга в основата на християнската общност, възникнала като подразделение на Антропософското общество. През 1921 г. няколко ученици на Щайнер се обръщат към него с молба да създаде специален ритуал за последователите му християни. В резултат се появява „Акт за благословия на човека“, а групата се ръководи от протестантския пастор Фридрих Рителмайер. Антропософското общество се разраства бързо и скоро негови клонове се появяват във всички немскоезични страни, а днес и в много страни по света. (А.)

АНУ (санскр.) „Атом“, титла на Брама, който, както е казано, се явява еднакво и атом, и безкрайна вселена. Намек за пантеистичната природа на този бог. (Пантеист.)

АНУ (халд.) Едно от висшите вавилонски божества. „Цар на Ангелите и Духовете, Владетел на град Ерех“. Той е Властелин и бог на небето и земята. Неговият символ – звезда и един от видовете на малтийския кръст – е емблема на божественост и върховна власт. Той е абстрактно божество; смятало се е, че одушевява цялото ефирно пространство или небесата, докато неговата „съпруга“ одушевява по-материалните планове. Те двамата съответстват на Уран и Гея на Хезиод. Те се появили от първичния Хаос. Всички негови титли и свойства сочат здраве, физическа и морална чистота, древност и святост. Ану бил най-ранният бог на град Ерех. Един от неговите синове е Бил или Вил-Кан, бог на огъня, различните метали и оръжието. Джордж Смит напълно справедливо вижда в това божество близка връзка с нещо като хибрид между „библейския Тубал-Каин и класическия Вулкан“, когото освен това смятат за „най-могъщ бог по отношение на вещарството и заклинанията въобще“.

АНУБИС (гр.) Кучеглав бог, в определен аспект идентичен с Хор. Той е бог, който общува, на първо място, с невъплътените или възкръсналите в живота post mortem. Анепу е неговото египетско име. Той е психопомпно божество, „Властелин на Безмълвното Царство на Запада, земята на Мъртвите, подготвящ пътя към другия свят“, този, на когото е поверено да отведе починалия при Озирис, Съдията. Казано накратко, той е „балсамиращ“ и „страж на умрелия“. Едно от най-древните божества на Египет. Мариет Бей намерил изображение на този бог в гробниците от Трета династия.

*Друга форма, в която бил почитан богът, е лежащ чакал с черен цвят или дивото куче Саб. Анубис-Саб бил смятан за съдия на боговете (на египетски „саб“ е „съдия“ и се пишело със знака на чакала). Според „Текстове на Пирамидите“ Анубис бил главният бог в царството на мъртвите, броял сърцата на умрелите (в същото време Озирис главно е олицетворявал умрелият фараон, който оживявал подобно на бога). От края на третото хилядолетие пр. Хр. функциите на Анубис постепенно преминават към Озирис, на когото се присвояват неговите епитети, докато Анубис влиза в кръга богове, свързани с мистериите на Озирис. Заедно с Изида той търси тялото му, пази го от врагове, заедно с Тот присъства на съда на Озирис. Анубис играе значителна роля в погребалния ритуал, името му се споменава в цялата заупокойна египетска литература, съгласно която една от главните функции на Анубис била подготовката на тялото за балсамиране и превръщането му в мумия (епитетите „ут“ и „имут“ определят Анубис като бог на балсамирането). На него се приписва полагането на ръце върху мумията и превръщането на покойника чрез магия в ах („просветлен“, „блажен“), оживяващ благодарение на този жест.*

„АНУГИТА“ (санскр.) Една от Упанишадите; окултен трактат. (Вж. „The Sacred Books of the East“).

АНУГРАХА (санскр.) Осмото творение във „Вишну Пурана“.

АНУКИ (егип.) Вж. Аноуки по-горе. „Думата „Анк“ на еврейски означава „мой живот“, „мое съществуване“, което е личното местоимение „анохи“ – от името на египетската богиня Аноуки“ – казва авторът на книгата „Hebrew Mystery, or Source of Measures“.

АНУМАТИ (санскр.) Пълна Луна; когато е от бога Сома, тогава тя става богиня.

АНУМИТИС (санскр.) Заключение, дедукция във философията.

АНУНАКИ (халд.) Ангели или духове на Земята; също така елементали.

АНУНИТ (халд.) Богиня на Акад; Луцифер, утринната звезда. Венера, като вечерна звезда, била Ищар на град Ерех.

АНУПАДАКА (санскр.) Анупападака, също така Аупападука; означава „без родители“, „само-съществуващ“, роден без всякакви родители или прародители. Този термин се отнася към определени самопородени богове и Дхиани-будди.

АНУТАРА (санскр.) „Несравним“, „безподобен“; т. напр. „Анутара Бодхи“ означава „ненадминат или несравним разум“, „Анутара Дхарма“ – „несравним закон или религия“ и т.н.

АНФЕСТЕРИЯ (гр.) Празник на цветята (флоралия); по време на това празненство в Елевзинските мистерии (Елевзинии) в храмовите езера, Лимни, извършвали ритуал на кръщението или очистването – мистите трябвало да преминат през „тесните порти“ на Дионис, за да излязат от тях напълно посветени.

АНХОХ (санскр.) Областта на тясното (ограничено) съществуване; теснота, пълна със страдание и нещастие; непросветеното състояние на нашата ограничена менталност. (А.)

АНЯМСАМ АНИЯСАМ (санскр.) Ано-раниянсам (в „Бхагават-Гита“) – „най-атомната от атомните среди; най-малката от малките“. Отнася се към всемирното божество, чиято същност е навсякъде.

АО (кит.) В древнокитайската митология – плуваща в морето гигантска костенурка, на чийто гръб лежат три свещени планини – Йен Чоу, Пен Лаи и Фанг Чанг, където живеят безсмъртните. По друга версия тези планини са пет. В средновековната китайска литература Ао станала символ на достигането на висша ученост и висшите учени степени. Изразите „главата на Ао“ или „стоящ върху главата на Ао“ се използвали като метафорично определение за първия лауреат на столичните изпити „връх Ао“ – на придворната Академия Ханлин. (А.)

АПАВА (санскр.) „Този, който играе във водата“; още един аспект на Нараяна или Вишну, комбиниран с Брама, тъй като Апава, подобно на последния, разчленява себе си на две части – мъжка и женска и създава Вишну, пораждащ Вирадж, който създава Ману. В брахманинската литература това име се обяснява и тълкува различно.

АПАВАРГА (санскр.) Освобождаване от повторни раждания.

АПАМ НАПАТ (зенд.) Тайнствено същество, съответстващо на окултисткия Фохат. Това е ведийско, а също така и авестско наименование. Означава „Син на Водите“ (на пространството, т.е. на Ефира), тъй като в „Авеста“ Апам Напат се намира между язатите на огъня и язатите на водата. („Тайната Доктрина“, т. II.)

АПАНА (санскр.) „Влизащо дихание“; упражнение в йога. Прана и Апана са по същество „влизащото“ и „излизащото“ дихание. В „Анугита“ тя е наречена „жизнен вятър“.

*Една от петте прани, съсредоточена в долната част на тялото. Осъществява ръководството на низшите функции, особено отделителните – отделящи тези части от храната, които трябва да бъдат отстранени от тялото и тези вещества, които се пораждат от тялото; тясно свързана е с разлагането и смъртта.*

АПАП (егип.) На гр. Апофис. Символичен Змей на Злото. Слънчевата Ладия заедно със Слънцето са великите Умъртвители на Апап в „Книга на мъртвите“. Това е Тифон, който, след като убива Озирис, се въплъщава в Апап, желаейки да убие Хор. Подобно на Таоер (или Та-ап-оер), женският аспект на Тифон, Апап е наречен „изяждащ Душите“ и това е вярно, доколкото Апап символизира животинското тяло като материя, оставена без душа и предоставена сама на себе си. Озирис, както и всички останали слънчеви богове, е прообраз на Висшето Аз (Христос); Хор (неговият син) е низшият манас, или личното Аз. На много паметници може да се види Хор, който с помощта на множество кучеглави богове, въоръжени с кръстове и копия, убива Апап. Един изтоковед казва: „Бог Хор, стоящ като победител върху Змея на Злото, може да се смята за най-ранната форма на общоизвестния сюжет: св. Георги (който е Михаил) и Дракона, или святостта, наказваща греха“. Драконизмът не си е отишъл заедно с древните религии, а изцяло е преминал в по-късната християнска форма на поклонение.

АПАРА ВИДЯ (санскр.) Низше знание; знанието на този свят. (А.)

АПАРА ПРАКРИТИ (санскр.) Външно обективната, но повърхностна, субективна природа, проявяваща всички умове, всички животи и тела. (А.)

АПАРИНАМИН (санскр.) „Постоянно“ и „Неизменно“, противоположно на Паринамин, това, което подлежи на промяна, диференциация и упадък.

АПАРОКША (санскр.) Пряко възприятие.

АПАС (др. инд.) „Води“; персонифицирани космични води във ведийската митология. Апас са богини, майки, млади жени. Те са и небесни, и земни и морето е тяхна цел. Ръководи ги Савитар (слънцето), Индра прокопава за тях русло, те следват пътя на боговете, стичат се на жертвоприношенията, пръскат блага. В тях обитава Варуна, повелителят на космичните води, заобикалящи вселената; оттук той вижда истината и лъжите в света на хората; във водите се намира Агни – „син на водите“. Апас са лечебни и пазят здравето, очистват от мръсотията, лъжата, греха, проклятието. (А.)

АПАУРУШЕЯ (санскр.) С божествен, нечовешки произход. (А.)

АПИС или Хапи-анкх (егип.) „Живият умрял“ или Озирис, въплътил се в свещения бял Бик. Апис бил бик-бог; когато навършил двайсет и осем години, възрастта на която Озирис бил убит от Тифон, го предали на смърт с голяма церемония. Покланяли се не на Бика, а на символа на Озирис – така както християните в своите църкви днес застават на колене пред Агнеца, символа на Иисус Христос.

*Почитането на Апис възникнало в дълбока древност, като център на неговия култ бил Мемфис. Апис бил смятан за ба, душата на бога на Мемфис Птах, а също така на бога на слънцето Ра. Въплъщението на Апис представлявало черен бик с особени бели знаци по него. Вярвали, че ритуалното препускане на Апис опложда полетата. Той бил свързан и с култа на умрелите, бил смятан за бик на Озирис, а по-късно, при Птоломеите, Озирис и Апис били слети в едно божество – Серапис, почитани както в Египет, така и в Гърция. Живия бик-Апис пазели в специално помещение. В епохата на XXVI Династия (Саиската; VII-VI в. пр.н.е.) за отглеждането на биковете-Апис в Мемфис, недалеч от храма на Птах, бил построен специален Апейон. Кравата, родила Апис, също била почитана и пазена в специално здание. Смъртта на бик-Апис се смятала за голямо нещастие. Умрелият бик балсамирали и погребвали със специален ритуал в специална гробница Серапеум около Мемфис. (Френският археолог Мариет открил при разкопки 64 мумии на Апис.) На бронзовите изображения на Апис често между рогата му е поставен слънчев диск. (Култ на бика.)*

АПОКРИФ (гр.) Напълно погрешно се тълкува и разбира като „съмнителен“ или „подправен“. Тази дума означава просто: таен, езотеричен, скрит.

АПОЛОГЕТИКА (гр.) „Защитаващ“; клон на теологията. Целта на апологетиката е защита и оправдаване на вероучението с помощта на доводи, обърнати към разума. В състава на апологетиката влизат: доказателства за съществуването на Бога, за безсмъртието на душата, учението за признаците на божествено откровение, вкл. чудеса и пророчества, разбор на възраженията против религията и отделните й догми, а също теологичен анализ на чуждите вероизповедания. (А.)

АПОЛОН В гръцката митология син на Зевс и Лета, брат на Артемида, олимпийски бог, включващ в своя класически образ архаични и хтонични (хтония) черти на догръцкото и малоазиатското развитие. Неговите функции са разнообразни – както погубващи, така и благодетелни, съчетават се тъмни и светли страни. Той е стреловержец, унищожител, прорицател, пазител на хармонията – космична и човешка. Образът на Аполон съединява в едно небето, земята и преизподнята. Наред с погубващите функции на Аполон (стрелите му поразяват понякога без особен повод) са присъщи и лечебни, като в по-късно време той бил отъждествяван със Слънцето в цялата пълнота на лечебните му и погубващи функции. Аполон е покровител на музикантите и певците, Мусагет – водач на музите – жестоко наказва тези, които се опитват да се състезават с него в музиката. Епитетът на Аполон – Феб сочи чистота, блясък, прорицание, в него се съчетават яснота и тъмни стихийни сили. На Аполон-прорицателя се приписва основаването на светилища в Мала Азия и Италия; той е пророк и оракул, дори се смята за „водач на съдбата“. Той дарил с пророчески дар Касандра, но след като бил отблъснат от нея, направил така, че на нейните пророчества никой не вярвал. (А.)

АПОЛОН БЕЛВЕДЕРСКИ От всички древни скулптури на Аполон, син на Юпитер и Латона, наричан Феб, Хелиос, Лъчезарен и Слънце, най-съвършена и красива е известната с това име и намираща се в Белведерската галерия на Ватикана в Рим. Той е наречен Аполон Питонски, тъй като богът тук е изобразен по време на неговата победа над Питон. Тази статуя била открита в развалините на Антиум през 1503 г.

АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ (гр.) Забележителен философ, роден в Кападокия в началото на І в.; ревностен питагореец (Питагор), изучил финикийските науки под ръководството на Евтидем и питагорейската философия и други учения – при Евксен от Хераклея. Съгласно принципите на тази школа той останал вегетарианец през целия си дълъг живот, хранел се само с плодове и растения, не пиел вино, носел дрехи изключително от растителни материи, ходел бос и позволявал на брадата и косата си да растат безпрепятствено – както правели всички посветени преди и след него. Той бил посветен от жреците на храма на Ескулап (Асклепий) в Егея и се научил на много извършвани от бога на медицината „чудеса“, предназначени за лекуване на болни. Подготвяйки се за по-високо посвещение чрез петгодишно мълчание и странстване, посещавайки Антиохия, Ефес, Памфилия и други места, той се отправил към Индия през Вавилон; и всичките му близки ученици го изоставили, тъй като се страхували да отидат в „страната на вълшебствата“. Обаче Дамис, когото той срещнал по пътя, го съпровождал по време на пътешествията. Във Вавилон той бил посветен от халдейците и маговете – според Дамис, чийто разказ сто години по-късно преписал някой си Филострат. След завръщането си от Индия, той се представил като истински посветен, тъй като епидемиите и земетресенията, смъртта на управници и други събития, които предсказвал, изцяло се сбъдвали. На Лесбос жреците на Орфей, завиждайки му, отначало отказали да го посветят в своите специални мистерии, но направили това след няколко години. Той проповядвал на атиняните и на жителите от други градове най-чиста и благородна етика и феномените, извършени от него, били толкова вълшебни, колкото и многобройни и добре засвидетелствани. „Как да се разбира това – пита с тревога Юстин Мъченик – че талисманите (telesmata) на Аполоний имат сила, тъй като те предпазват, както ние виждаме, от яростта на вълните, злобата на вятъра и от диви зверове; и докато чудесата на нашия Господ се пазят само в преданията, чудесата на Аполоний са твърде многобройни и се проявяват действително в сегашните събития?...“ („Quecst.“, XXIV.) Но отговорът лесно може да се открие във факта, че след преминаването през Хиндукуш Аполоний бил насочен от един управник в обителта на Мъдреците – може би те са останали там и до днес – които го научили на ненадминато знание. Неговите диалози с коринтянина Менип наистина ни дават езотеричния катехизис и разкриват (ако бъдат разбрани) много важни тайни на природата. Аполоний бил приятел, кореспондент и гост на царе и царици и ничии вълшебни или „магически“ сили не са засвидетелствани по-добре от неговите. В края на своя дълъг и удивителен живот той открил езотерична школа в Ефес и починал, достигайки почти стогодишна възраст.

АПОРЕТА (гр.) Тайни указания по езотерични въпроси, които са били давани по време на египетските и гръцките Мистерии.

АПСАРА (санскр.) Ундина или водна нимфа от рая или небесата на Индра. Апсарите в народното вярване са „съпруги на боговете“ и се наричат Сурангани и с по-малко почтителния термин Сумат-атмаджи или „дъщери на насладата“, тъй като се разказва, че когато те се появили при биенето на Океана, нито боговете – сурите, нито демоните – асурите са искали да ги вземат за законни жени. Урваши и някои други от тях са споменати във Ведите. В окултизма те са определени „приспивателни“ водни растения и низши сили на природата.

АПТАВАКЯМ (санскр.) „Авторитет“, влияние (оставилото дълбоки следи мнение на хора, притежаващи вивека, или утвърдили се традиции, основани на древна просветеност). (А.)

АРАНИ (санскр.) „Женска Арани“ е името на ведийската Адити, езотерично – утробата на света. Арани е Свастика, дисковидна дървена малка дъсчица, с помощта на която брамините добиват огън, като я търкат с прамантха – тръстикова пръчица, символ на мъжкия породител. Мистична церемония с много скрити значения и във висша степен свещена, която материализмът на нашата епоха е извратил до фалично значение.

АРАНЯКА (санскр.) Свети отшелници, мъдреци, живели в древна Индия в горите. Също така част от Ведите, съдържаща Упанишадите.

АРАРИТА (санскр.) Твърде известна кабалистична вълшебна дума, състояща се от седем букви; нейното числово значение е 813; нейните букви са събрани в Нотарикон чрез фразата: „един е принципът на неговото единство, едно е началото на неговата индивидуалност, неговото изменение е единство“. (W.W.W.)

АРАСА МАРАМ (санскр.) Индуското свещено дърво на познанието. В окултната философия – мистична дума.

АРАТИ (санскр.) „Странник“, „борец“, „работник“, „пилигрим“; енергия, излъчваща голяма дейност. (А.)

АРАХАТ (санскр.) Произнася се и се пише също архат, архан, рахат и др.; „достоен“, „заслужаващ божествени почести“. Това било името, давано отначало на джайнистките, а впоследствие и на буддистките светци, посветени в езотеричните тайни. Архат е този, който е стъпил на най-добрата и най-висшата пътека и поради това се е освободил от повторни раждания.

*1. Епитет на будда; 2. В хинаяна човек, достигнал най-висшето ниво на духовно развитие, т.е. нирвана. Пътят към достигане на състояние на архат се разделя на четири нива: „влязъл в потока“, „завръщащ се само веднъж“, „незавръщащ се“ и „архат“. За архати били смятани главните ученици на Шакямуни, в това число и жени, както и много буддисти от следващите поколения. В махаяна състоянието архат (т.е. нирвана на шраваките) не се смята за краен предел на развитието на личността и поради това архатите трябва да продължават своя път като бодхисатви.*


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 11

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред