За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 10

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 3

АМВРОСИЙ (IV в.) Епископ на Медиоланум (днес Милано), бележит християнски проповедник и писател, обявен за „учител на църквата“. Описал мъченичеството на св. Лаврентий, когото горили на жарава, за да се откаже от вярата си. (А.)

АМДО (тибет.) Свещена местност, мястото, където се родил Цзонкапа, велик тибетски реформатор и основател на гелугпа (жълтите шапки), предполагаем аватар на Амрита-Будда (Амитабха).

АМЕ-НО МИНАКАНУСИ, Аме-но минакануси-но ками (яп.) „Небесен бог – властелин на свещения център“, или „бог – властелин на свещения център на небесата“. В японската митология е първото от трите божества, създали творението, последвани от други седем, които не са диференцирани като по-късните богове, а „всяко е само по себе си“. То, както и другите божества-самотници, не „разрешило да го видят“ и присъства в мита само със своето име. Когато се споменават „висшите небесни богове“ или „особените небесни богове“, чиято воля се научава чрез гадаене, вероятно се имат предвид боговете, към които принадлежи и Аме-но Минакануси. (А.)

АМЕ-НО ТОКОТАТИ, Аме-но-токотати-но ками (яп). Съществуват две възможни интерпретации на името: „бог, намиращ се в дълбините на небесата“, и „бог, завинаги утвърдил се в небесата“. В японската митология божество-самотник, едно от седемте божества, първи явили се във вселената след Аме-но Минакануси и подобно на него, оставащо невидимо. (А.)

АМЕНТИ (егип.) „Обител на бог Амента, или Амон“, или „скритият“, таен бог. Езотерично – царството на Озирис, разделено на четиринайсет области, всяка от които била предвидена за някаква определена цел, свързана със състоянието на покойника след смъртта. Освен това в една от тях била Залата на Съда. Това била „Западната Земя“, „Тайната Обител“, тъмната страна и „домът без врати“. Но това бил и Кернетер, „обител на боговете“, и „страна на духовете“, подобна на Хадес на гърците. Това бил и „Домът на Благия Отец“ (в който има „много обители“). Тези четиринайсет области включвали и Анру, залата на Двете Истини, Страната на Блаженството, Нетер-ксер, „място на погребението“ (или изгарянето); тамер-ксер, „Обичащи Безмълвието Полета“; а също така много други мистични зали и обители; една приличаща на шеола на евреите, друга на девакхан на окултистите и т.н. Сред петнайсетте порти на обителта на Озирис е имало две главни: „портата на входа“, или Русту, и „портата на изхода“ (превъплъщаването), Амх. Но в Аменти не е имало сфера, представляваща ортодоксалния християнски ад. Най-лошата от всички била Залата на вечния сън и тъмнина. Както посочил Лепсий, „покойниците „спят“ (там) в нетленни форми, те не се събуждат, за да видят своите братя, не познават вече бащите и майките си, техните сърца не чувстват вече нищо към жените и децата си. Това е дом на Все-Мъртвия бог. ...Всеки се страхува да му се моли, тъй като този бог не слуша. Никой не може да го възхвалява, понеже той не забелязва тези, които му се покланят, също така не обръща внимание на никакво жертвоприношение.“ Този бог е Кармичното Решение; страната на Безмълвието е обител за тези, които умират абсолютно невярващи, а също така за умрелите от нещастен случай преди определения им срок, и на края – за умрелите на прага на Авичи, което никога не се е намирало в Аменти или в някое друго субективно състояние (като се изключи един случай), а на нашата планета – т.е. тези, принудени към повторно раждане. Те не оставали дълго дори и в своето състояние на дълбок сън, забрава и тъмнина, а рано или късно се насочвали в страната Амх, „портата на изхода“.

АМЕТИСТ (гр.) „Предпазващ от опиянение“. Съществуват два вида – виолетов корунд и по-често срещаният виолетов кварц. Носи щастие и здраве; в този смисъл е камък-емблема на отминалата епоха на Рибите. Евреите го наричат achlamah (приятни сънища), древните индуси – shakunda (носещ щастие). В античността са лекували алкохолизма с прах от аметист. В римските съдове за вино са слагали аметист, за да се избегне опиянението. Ако на този скъпоценен камък се изпише името на Луната или Слънцето и се носи, прикрепен от кучешки косми и пера от лястовица около врата, никаква магия не е в състояние да преодолее тази защита. Колкото повече камъни притежава даден човек, толкова повече духове-защитници го придружават; войниците са носили аметист на копринена нишка. Камъкът помага и за пророчески сънища. За да се подсилят магическите сили на аметиста, той трябва да се носи на третия пръст. Според една стара рецепта, аметистът се поставя за известно време в топла вода и след това се отцежда над студена, като се получава ефективно средство за почистване и освежаване на кожата, както и против кожен рак. Съответствия: планета – Венера; зодия – Риби; месец – февруари; отговаря на 7-та, най-горна чакра (сахасрара). (А.)

АМЕША СПЕНТИ (зенд.) Амешаспенди Шест ангела или божествени Сили, олицетворени от богове, съпровождащи Ахура Мазда, който е синтез и седми сред тях. Те са един от прототипите на „Седемте Духа“ или Ангели, начело с Михаил, или „Небесното Войнство“; „Седемте Ангели на Присъствието“ на римските католици. Те по същество са Строителите, Космократорите на гностиците и са идентични със Седемте Праджапати, сефироти и т.н.

*Амеша Спенти, Амшаспанд, „безсмъртни светии“. Ранните текстове ги изобразяват като същества от неутрален вид, други („Ясна“ 21, 1-2 и 39, 3) – от мъжки и женски, трети („Ясна“ 51, 22) – само от мъжки. В периода на ранното средновековие те били възприемани като един персонаж. Мнозина изследователи, отричайки самостоятелността на всеки, били склонни да виждат в тях аспекти, алегории на добрите качества на Ахура Мазда, негови еманации. Обаче имената на петима Амеша Спенти имат точни съответствия във ведийската митология, което сочи индо-ирански произход на техните образи като самостоятелни божества. В състава на Амеша Спенти влизали: Спента Маню („свети дух“), творчески ипостас на Ахура Мазда; Воху Мана („блага мисъл“); Аша Вахища („истина“); Хшатра Вайря („власт“, с оттенък от значението „царство божие“); Армайти (Арматай, „благочестие“); Аурват (Хаурватат, „цялостност“, като пълнота на физическото съществуване, противоположност на болестите, смъртта, старостта); Амерат („обезсмъртяване“).*

АМИДА, Амида-буцу, Амида-ньорай (яп.) Едно от главните божества на японската буддистка митология, будда (съответства на Амитабха), властелин на обетованата „чиста земя“, където попадат праведниците. (Буддизъм – японски.) (А.)

АМИН В еврейския език се състои от буквите A M N – 1, 40, 50 – 91 и по този начин е еднородно с „Йехова Адонай“ – 10, 5, 6, 5 и 1, 4, 50, 10 – 91 заедно; това е една от формите на еврейската дума „истина“. В обикновения език за Амин (Amen) се смята, че означава „да бъде така“. (W.W.W.)

Но в езотеричния език Амен означава „скрит“. Мането Сабенит твърди, че тази дума обозначава това, което е скрито, и от Хекатей и други знаем, че египтяните са употребявали думата за призоваване на техния велик бог на тайната Амон (или „Амаса, скритият бог“), за да им се яви. Бономи, знаменитият йероглифист, твърде уместно нарича неговите поклонници „Аменоти“, а мистър Бонвик цитира един автор, който казва: „Амон, скритият бог, завинаги ще остане скрит, докато не стане антропоморфно проявен; далеч намиращите се богове са безполезни“. Амон се нарича „Властелин на празника на новолунието“. Йехова-Адонай е новата форма на овчеглавия бог Амун или Амон, когото египетските жреци призовавали под името Амен.

АМИТАБХА Китайско изкривяване на санскритския Амрита Будда, или „Безсмъртния Просветлен“ – името на Гаутама Будда. Тази дума има също така вариации като Амита, Абида, Амитая и т.н. и е обяснена като означаваща и „Безкрайна Възраст“, и „Безкрайна Светлина“. Първоначалната концепция на идеала за безличната божествена светлина с времето била антропоморфизирана.

*В някои текстове Амитаюс (санскр.) – „неизмерим живот“. Според легендата, преди достигане състоянието на будда, Амитабха бил бодхисатва на име Дхармакара. Преди много калпи той взел решение да създаде специално поле на будда, притежаващо всички съвършенства, където биха могли да се възраждат всички страдащи същества, които са повярвали в Амитабха. След достигането на състояние на будда Амитабха създал това поле – рая сукхавати и започнал да го управлява. В „Амитаюрдхяна-сутра“ се сочат начините, чрез които може да се достигне сукхавати. Култът на Амитабха получил особено широко разпространение в Япония, където е известен под името Амида. Във ваджраяна той е един от така наречените пет дхиани-будди, главата на семейството на лотоса. В мандалата на дхиани-буддите Амитабха се намира на запад, той е с червен цвят и седи на паунов престол в поза на съзерцание, държейки чаша за подаяния в ръце. За негова праджня (женско съответствие) се смята Пандаравасини и от нея еманира бодхисатвата Авалокитешвара.*

АМИТАЮС (санскр.) Божество на дълголетието в буддизма, особена форма на будда Амитабха. Най-рано се споменава в „Сукхавативюха“ (I в.), където фигурира като един от епитетите на будда Амитабха, притежаващ „неизмерим живот“. Постепенно тази особеност на Амитабха започва да се откроява от другите му свойства и в „Амитаюрдхяна-сутра“ (около VII в.). Амитаюс е вече едно от основните имена на Амитабха. Най-ранният текст, в който Амитаюс изпъква като самостоятелно божество, е молитвата, приписвана на Цзонкапа (1357-1419). Това позволява да се предположи, че култът към Амитаюс е възникнал в Тибет през ХIII-ХIV в. В отправените към него молитви се съдържа молба не само за дълъг живот, но и за здраве и богатство. (А.)

АМОГХАСИДДХИ (санскр.) „Безпогрешно сполучващ“; във ваджраяна е един от така наречените пет дхиани-будди, глава на семейството на кармата. В мандалата на дхиани-буддите се намира на север и е със зелен цвят. Вдигнатата му до равнището на гърдите дясна ръка символизира смелост (т.н. абхая-мудра). Негова праджня (женско съответствие) е Тара и от нея еманира бодхисатва Вишвапани. За земна проява на Амогхасиддхи смятат буддата на бъдещия световен ред Майтрея. (А.)

АМОН (егип.) Един от великите богове на Египет. Амон или Амун, или Амен е много по-стар от Амон-Ра и е идентичен с Ваал. Амон е Властелин на Небето; Амон-Ра бил Ра, Духовното Слънце, „Слънце на Справедливостта“ и т.н., тъй като „Властелинът Бог е Слънце“. Той е Бог на Тайната и йероглифите на неговото име често са преобърнати. Езотерично той е Пан, Цялата Природа и затова е вселената и „Властелин на Вечността“. Ра, както е посочено в един стар надпис, бил „породен от Нейт, но не роден“. Той се нарича „самопороден“ Ра и с погледа на своето огнено око създал доброто, така както Сет-Тифон със своя взор сътворил злото. Като Амон-Ра той е „Властелин на световете, възкачен на престола на Слънчевия диск и се появява в небесната бездна“. Много древен химн произнася тази дума като „Амен-Ра“ и приветства „Властелина“ на престолите на Земята... Властелинът на Истината, бащата на боговете, създателят на човека, творецът на животните, Повелителят на Битието, Просветителят на Земята, плаващ в небесата в спокойствие. ...Всички сърца се смекчават, виждайки те, владетелю на живота, здравето и силата! Ние се покланяме на твоя дух, който сам ни е сътворил“ и т.н. (Вж. Бонвик, „Egyptian Belief“.) Амон-Ра е наречен „Съпруг на своята майка“ и неин син. (Вж. Кнумис и Кнуфис, а също така „Тайната Доктрина“, I т.) На „овчеглавия“ бог евреите правели жертвоприношения на агънца и агнецът на християнската теология е маскиран отглас от този овен.

АМОН (копт.) Египетски бог на Мъдростта, за жреци на когото служели само посветени или йерофанти.

АМОРК Amorc (Antiquus Mystikus Ordo Rosae Crucis) Окултна общност, основана през 1916 г. от Спенсер Люис (1883-1936) в Ню Йорк. Нейните корени следва да се търсят в мистичната школа на египетския фараон Аненхотеп (1350 г. пр. Хр.); близка по идеи на розенкройцерите, повлияна силно и от теософите (теософия). Чрез ментална алхимия, заглавие на един от основните трудове, се освобождава вътрешният човек. Структурата на обществото е сходна с тази на свободните зидари. Главната ложа се намира в Сан Хосе, Калифорния, за Европа и Африка – във Великобритания. (А.)

АМРИТА (санскр.) Небесна напитка или храна на боговете; храна, даряваща безсмъртие. В пураничната алегория – еликсир на живота, избит от океана мляко. Древноведийски термин, отнасящ се към свещения сок сома в храмовите мистерии.

АМУЛАМ МУЛАМ (санскр.) „Безкоренен корен“; Мулапракрити на ведантистите, духовният „корен на природата“.

АМУЛЕТИ И ТАЛИСМАНИ Амулетите и талисманите са предмети, предназначени да пазят от нещастие и да предизвикват късмета. Понякога се прави разграничаване на амулети и талисмани. Обикновено амулетът е средство за предпазване от лош късмет, докато талисманът е предназначен да привлече благоприятно влияние и да донесе добър късмет. Освен това талисманът се прави със специална цел, докато амулетът е най-общо средство срещу злото. И досега на Запад се използва за амулет египетският скарабей, символизиращ слънцето като източник на живот, или пък затвореният в окръжност кръг – символ на самия живот. Обикновено окултното обяснение на амулетите и талисманите е, че този, който ги е направил или притежателят им, концентрират мислите си и цялата си воля върху предмета, като така създават ефективна психическа бариера или фокус на психическото въздействие. Редица талисмани са астрологически, предназначени да улавят в предмета и да внасят в психическата атмосфера на носителя влиянието на дадена планета. Астрологическите талисмани се правят най-често от свързания с дадена планета метал и се изработват, когато планетата е в доминантно положение на небето или в подходящо време, съгласно зодиака. (Астрология и Зодиак.) В книгата си „Магът или небесният гадател“ Франсис Барет твърди, че ако се носи сребърен талисман по време на благоприятно положение на Луната спрямо другите звезди, той ще донесе здраве и уважението на околните, но ако се направи талисман от олово, когато Луната е неблагоприятно разположена, и се закопае близо до къща, той ще й донесе нещастие. (Талисман) (А.)

АНА (халд.) „Невидимо небе“, или астрална светлина; небесна майка на земното море, Мар – оттук вероятно идва и името на Анна, майката на Мария.

АНАГАМИН (санскр.) Анагам; този, който вече не е длъжен да се ражда в света на желанията. Едно стъпало преди да стане архат и да има готовност за нирвана. Третият от четирите стадия на святост по пътя на крайното посвещение. (Буддизъм.)

АНАЙТИЯ (халд.) Производно от Ана, богиня, идентична с индуската Анапурна, едно от имената на Кали – женско съответствие на Шива – в нейния добър аспект.

„АНАКАЛИПСИС“ (гр.) или „Опит да се снеме покривалото от Саитската Изида“ на Годфри Хигинс. Много ценен труд, който сега може да се купи само за баснословна сума. Той разглежда произхода на всички митове, религии и мистерии и представлява неоценимо съкровище на класическа ерудиция. (W.W.W.)

АНАКСАГОР (гр.) Забележителен йонийски философ, живял 500 г. пр. Хр., изучавал философия под ръководството на Анаксимен от Милет и по времето на Перикъл се заселил в Атина. Сред неговите последователи и ученици били Сократ, Еврипид, Архелай и други изтъкнати учени и философи. Той бил ерудиран астроном и един от първите, обнародвали това, на което Питагор учел тайно, т.е. движението на планетите, затъмненията на Слънцето и Луната и пр. Именно той учел на теорията за Хаоса, по принципа „нищо не се ражда от нищото“, и за атомите, като намиращи се в основата на всички тела на същността и субстанцията, „че са от същата природа, от каквато са телата, които те образуват“. Той учел, че на тези атоми дал тласък Ноусът (Вселенският Разум, Махат на индусите). Ноусът е нематериална, вечна духовна същност. От тази комбинация бил образуван светът: материалните, плътните тела се спускали надолу, а ефирните атоми (или огненият ефир) се издигали нагоре и се разпространявали в горните небесни сфери. Изпреварвайки съвременната наука с повече от 2 000 години, той учел, че звездите се състоят от същата материя, от която и нашата Земя, и че Слънцето е горяща маса; че Луната е тъмно, необитаемо тяло, получаващо светлината си от Слънцето; кометите са блуждаещи звезди или тела; и още, изпреварвайки споменатата наука, той заявявал абсолютната си увереност, че реалното съществуване на нещата, възприемани от нашите чувства, не може да бъде нагледно доказано. Той умрял в изгнание в Лампсака на седемдесет и две години.

АНАЛОГЕТИЦИ Учениците на Амоний Сакас, наречени така поради техния навик да интерпретират всички свещени легенди, митове и мистерии чрез принципа на аналогията и съответствието, което днес виждаме в кабалистичната система и в най-висшата си проява – в школите на езотеричната философия на Изтока.

АНАМАЯ КОША (санскр.) Ведантиски термин (веданта). Същото, което е и стхула шарира, или физическото тяло. Това е първата „обвивка“ от петте, приети от ведантистите; обвивката е същото, което в теософията се нарича „принцип“.

*“Кош, пълен с храна“, външната обвивка на хдживатма (дживатма).*

АНАНГА (санскр.) „Безтелесен“; епитет на Кама, богът на любовта.

АНАНДА (санскр.) „Блаженство“, „радост“, „щастие“. Името на любимия ученик на Гаутама, Властелинът Будда.

*В основата на образа стои явно историческо лице, чиято биография постепенно била подложена на митологизация. Според мита, Ананда и Шакямуни (Гаутама) в течение на много живота били заедно, те заедно се спуснали от небето – тушита – в света на хората и се родили в един и същи ден. Ананда достигнал състоянието на архат едва след смъртта на Шакямуни. Умрял на сто и двайсет години, като преди това изложил централната част на буддиския канон „Трипитака“ – „Сутрапитака“.*

„АНАНДА-ЛАХАРИ“ (санскр.) „Вълна на радостта“; прекрасна поема, написана от Шанкарачаря, химн на Парвати, в най-висша степен мистична и окултна.

АНАНДАМАЯ КОША (санскр.) „Илюзорна Обвивка на Блаженството“, т.е. маявичната (мая) или илюзорната форма, обвивка на това, което е безформено. „Блаженство“ или висша душа. Ведантистко наименование на една от петте Коши или „принципи“ у човека; идентично на нашия атма-буддхи или Духовна Душа.

*„Кош, пълен с ананда – щастие.“ Непосредствена обвивка е на дживатмана и е без усещане за индивидуалност.*

АНАНКА, Ананке (гр.) В гръцката митология божество на необходимостта, неизбежността; майка на мойрите – изпълнителки на човешката съдба. Между коленете на Ананке се върти вретено, чиято ос е световната; мойрите помагат от време на време за въртенето. Ананке е близка до Адрастея и до Дика – изпълняващата справедливост. (А.)

АНАНТА-ШЕША (санскр.) Змей на Вечността – ложе на Вишну по време на пралая (буквално – „безкраен остатък“).

АНАСТАЗИС (гр.) Непрекъснато битие на душата.

АНАТА (пали) „Не-Аз“, безсъщностно; заедно с аника (преходно) и дукха (носещо страдание); едно от трите качества (tilakhhana), присъщи на всички форми, процеси и явления. На многобройни места в буддисткия канон се казва: „Това не ми принадлежи, това не съм аз, това не е моето Аз“. Това отговаря на маястичния характер на физическия свят, където нашето Аз е затворено в петте качества . Освобождаването (спасение) от аната е една от главните цели на буддизма. (А.)

АНАТУ (халд.) Женски аспект на Ану; тя представлява Земята и Бездната, а нейният съпруг – Небесата и Висините. Тя е майка на бог Хеа и твори небесата и земята. Астрономично е Ищар, Венера, Ащорет на евреите.

АНАХАТА-ЧАКРА 4-та, петнайсетлистна чакра, сърдечна област. Енергийните блокади на чакрата предизвикват сърдечна слабост, нарушение в кръвообращението, заболявания на белите дробове, имунна недостатъчност и функционални нарушения на тимусната жлеза. Съответствия: звуков символ – „йам“; цвят – зелен (розов); скъпоценни камъни – авентурин, хризопрас, турмалин; аромати (ароматерапия) – роза, мускат. (А.)

АНАХАТА ЧАКРАМ (санскр.) Престол или „колело“ на живота; сърце – според някои коментатори.

АНАХАТА ШАБДА (санскр.) Мистични гласове и звуци, чувани от йогите в началния стадий на тяхната медитация. Третото от четирите състояния на звука, още наричано Мадхяма – четвъртото състояние е неговото възприемане от физическия слух. Звукът в предишните му състояния не се чува, освен от онези, които са развили своите вътрешни, висши духовни чувства. Тези четири стадия се наричат съответно: Пара, Пашянти, Мадхяма и Вайкхари.

АНГАРАКА (санскр.) Звезда на Огъня; планетата Марс; на тибетски Миг-мар.

АНГАРАКШАНА (санскр.) Защита на тялото. Ангаракшана мантра – мантра за защита на тялото (мантри). (А.)

АНГЕЛИ (гр.) „Вестоносци“; на ивр. – „малах“. В юдаистката, християнската и мюсюлманската митология – безплътни същества, чиято функция е да служат на Единния Бог, воювайки с неговите врагове, въздавайки му почести, съобщавайки волята му на стихиите и хората. Последен, над хората клас в духовната йерархия. (А.)

АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ Ангел-закрилник, ангел-пазител, двойник на човека, демон, който го предпазва от нещастия. От Сократ и платониците е останала вярата, че всяко същество от рождението си има ангел-пазител, който го закриля и ръководи. Но тъй като демоните са лоши или добри, всеки човек се проявява според природата на своя демон. Най-значителното произведение, посветено на ангелите-пазители, е „За закрилящия дух на Сократ“ от Плутарх (45-120). Посланията на закрилящия дух се изразяват с глас, който обаче се заглушава в ежедневието от „бурята на страстите“. Още във ІІ в. християнското учение възприема съществуването на ангели-пазители, което е следствие от явяването им в Библията като закрилници на децата; споменава се и ангела на Петър. Католическата църква отбелязва празника на ангелите-пазители на 2 октомври, преминал от Испания след ХVІ в. В стария и новия окултизъм са описани пътища и практики за установяването на контакт с ангела-пазител. (А.)

АНГИРАС (санскр.) Един от праджапати, син на Дакша; законодател и пр.

*Велик риши, посредник между боговете и хората, родоначалник на класа полубогове ангираси. Самият Ангирас е трети син на Брама, излязъл от устата му или от семето на Брама, паднало на нажежен въглен. По-късно с това име се свързвал образът на установяващия законите и на астронома. Като астрономична персонификация се отъждествявал с Брихаспати, управляващ планетата Юпитер или със самата планета. Негови обичайни определения са „жрец на боговете“ и „господар на жертвата“.*

АНГИРАСИ (санскр.) Общо наименование на личности и явления в Пураните; клас питри, прародители на човечеството; река в Плакша, една от Сапта-двипите.

*Клас полубогове, отличаващи се с дивно пеене, седем древни мъдреци, смятани за синове на небето и боговете (в частност Ушас). В „Шатапатха-брахмана“ се казва, че те произлизат от праджапати. Обикновено техен баща е Ангирас. Поетите ги наричат свои бащи. С името на ангирасите традицията свързва семейството на певците, автори на IX мандала на „Риг Веда“. Те обновяват света, притежават жизнена сила.*

АНГРА-МАНЮ (зенд.) Зороастрийското име на Ариман; зъл дух на разрушението и противодействието, който, по думите на Ахура Мазда („Вендидад“, фаргард I), „противо-създава със своето вещарство“ всяка прекрасна страна, сътворена от Бога, тъй като „Ангра-Маню е самата смърт“.

*Символ на отрицателните подбуди на човешката психика. В „Авеста“ Ангра Маню е „княз на тъмнината“, със свита от зли духове, постоянно противопоставящ на всяко добро действие на Ахура Мазда свое отрицателно: той породил всички прегрешения, вълшебствата, вещарството, зимата, смъртта, болестите, старостта, отровните влечуги и насекомите, погубил първочовека Гайомарт и т.н. Като правило той не действал сам, а чрез посредничеството на подчинените му демонични сили – девите. Благодарение на неговите усилия светът се оказал разделен на добро и зло. Обобщеното наименование на черните деяния на Ангра-Маню в „Авеста“ с термина орянока („не-живот“) се възприемало от по-късните коментатори като признак на илюзорност, нереалност на Ангра-Маню. Всичките движещи сили на злото (както и на доброто, Ахура Мазда) въобще са били разбирани в „Авеста“ духовно; смятало се е, че те не могат да имат телесна обвивка. Такава се допускала само за творенията на злото, а не за него самото.*

АНДА-КАТАХА (санскр.) Външната обвивка или „черупката“ на яйцето на Брама; пространството, в което е затворена нашата проявена вселена.

АНДЖАЛА (санскр.) Една от олицетворените сили, появили се от тялото на Брама – Праджапати.

АНДЖАНА (санскр.) Змей, син на риши Кашияпа.

АНДРОГИН (гр.) „мъже-женско“, хермафродит. Двойствено същество, символ на примиряване на противоречията, философски камък. Андрогинни са първите две раси (до средата на третата), които имат космически, божествен произход, потопени са в космическия разум и като плод на първичната субстанция, имат пряка връзка с Бога. Диференциацията, двойствеността, разделянето се осъществява на определени планове; преодоляване на антагонизма, събирането на двете начала на нов, по-висок етап, отговаря на общата космическа еволюция. Подобна полярност се изразява в положителни и отрицателни качества (принципи) като земя и небе, мъж и жена, положителна и отрицателна енергия, живот и смърт и т.н. В някои окултни общества андрогина се разглежда като „магически младенец“, който символизира идващата нова епоха. (А.)

АНДРОГИНЕН КОЗЕЛ (на Мендес) Вж. Бафомет.

АНДРОГИНЕН ЛЪЧ (езотер.) Първият диференциран лъч; Втори Логос; Адам Кадмон в кабала; „мъж и жена ги сътвори“ – както е казано в първа глава на „Битие“.

АНДХАКА (др. инд.) „Сляп“; в индуизма хилядоглав и хилядорък асура, син на Кашияпа и Дити, наречен така заради своята спъната походка. Бил убит от Шива, когато се опитвал да похити от небето на Индра – (Сварга) свещеното дърво Париджата. От кръвта на Андхака възникнали демонични същества – андхаки, които Шива изтребил с помощта на шакти. Според друга версия Андхака е бил син на Шива и се родил сляп, тъй като в момента на раждането Парвати закрила с длани очите на Шива. (А.)

АНЕДОТ (гр.) Общо наименование на Драконите или Човеко-Рибите (риба), които на брой били пет. Историкът Бероз съобщава, че от Еритрейско море неведнъж е излизал полудемон, наречен Оан или Анедот, който, макар и да бил наполовина животно, учел халдейците на полезни занаяти и на всичко, което можело да ги очовечи. (Вж. Ленорман, „Chaldean Magic“, с. 203, а също така Оан). (W.W.W.)

АНЗУД (шумер.), Анзу (акад.) „Буря“, „вятър“; в шумеро-акадийската митология – огромна птица от божествен произход, представяна като орел с лъвска глава. Анзуд обикновено е посредник между земната и небесната сфера, съответно между боговете и хората; едновременно въплъщава доброто и злото начало. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 10

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред