За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 9

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 2

АКАША (санскр.) Фина, свръхчувствителна духовна същност, изпълваща цялото пространство; изначална субстанция, погрешно отъждествявана с ефира. Но тя се отнася към ефира така, както Духът към Материята, или атма към камарупа. Фактически тя е Всемирното пространство, в което неразделно е затворена вечната мислеоснова на Вселената в нейните вечно променящи се аспекти на плановете на материята и обективността, и от което се излъчва Първият Логос, или изразената мисъл. Това е причината, поради която в Пураните е посочено, че Акаша има само един характерен признак, а именно звук, тъй като звукът не е нищо друго, освен преведен символ на Логоса – „Речта“ в нейния мистичен смисъл. В това жертвоприношение (Джетищома Агнищома) тя е наречена „Бог на Акаша“. В тези жертвени мистерии Акаша е всеуправляващ и всемогъщ дева, управляващ магичните следствия на религиозното действие, и в древността той е имал свой специален хотра (жрец), носещ неговото име. Акаша е необходим посредник на всяко критя (магическо действие) – религиозно или светско. Изразът „да се възбуди Брама“ означава да се възбуди силата, която е скрита във всяко магическо действие; ведийските жертвоприношения фактически не са нищо друго, освен церемониална магия. Тази сила в един аспект е Акаша, а в друг – Кундалини, окултното електричество, алкахест на алхимиците или универсален разтворител; като анима мунди на висш план и астрална светлина – на низш. „В момента на жертвоприношението жрецът се изпълва с духа на Брама – временно става самият Брама.“ („Разбулената Изида“.)

АКАША – ХРОНИКА „Книга на живота“ или „Световна хроника“; космическа памет, която съдържа всички минали, настоящи и бъдещи събития. Съществата, които хроникират събитията, се наричат липики. Личности, надарени със свръхсензорни възприятия, могат да четат в хрониката и да възпроизвеждат образи в потока на времето. Със съществуването на хрониката Акаша могат да се обяснят някои паранормални явления. (А.)

АКБАР Велик Император на Моголите на Индия, изтъкнат покровител на религията, изкуствата и науките, най-либералният от всички мюсюлмански монарси. Никога не е имало по-търпелив и просветен владетел от императора Акбар както в Индия, така и във всяка друга мохамеданска страна.

АКВАМАРИН Зеленосин скъпоценен камък от групата на берилите; носи радост и богатство на своя притежател, помага в любовта, но и възбужда ревност. Ако се постави във вода на слънце, се получава напитка, която гони дявола; едновременно с това предпазва от нещастни случаи и от отрова – затова се носи от моряци и търсещите приключения. Аквамаринът е защитник на невинността и се подарява при годеж. В древността са приготвяли от праха му еликсири, които помагат при слабост, болести на черния дроб, на пикочния мехур и на бъбреците. Съответствия: планета – Уран, зодиакален знак – Водолей или Везни; месец – октомври; въздейства на гърлената, 5-та чакра (висудха). (А.)

АКВАН-ДЕВА В иранската митология един от най-могъщите деви. Съгласно „Барзу-нама“ той има главата на слон, дълги коси, устата му е пълна със зъби като на глиган, а устните са черни; тялото му е невъзможно за гледане. Убийството на Акван-Дева е един от героичните подвизи на Рустам. (А.)

АКИБА (ивр.) Единственият от четиримата Танаими (посветени пророци), влезли в Райската Градина (окултните науки), който успял да стане посветен, докато останалите претърпели неуспех.

АКОСМИЗЪМ (гр.) (Периодът преди сътворението.) Предсъзидателният период, когато не е имало Космос, а само Хаос.

АКТА (санскр.) „Помазаник“: титла на Тващри или Вишвакарман, най-висшият „Творец“ и Логос в „Риг Веда“. Той е наречен „Баща на боговете“ и „Баща на свещения огън“. („Тайната Доктрина“, т. II.)

АКУПАРА (санскр.) Символична Костенурка, на която, както предполагат, се крепи земята.

АКУПРЕСУРА ( Вж. акупунктура) Вместо употребата на игли, може да се приложи натиск чрез пръсти по точките на меридианите. Китайците прилагат акупресурата като първа помощ и самолечение. (А.)

АКУПУНКТУРА (лат.) От „акус“ – игла и „пунгере“ – пробождам; китайски терапевтичен метод, при който топли или студени игли се забиват в определени точки на тялото. Методът е описан в най-старата книга по медицина в света „Ней Чинг“ (2500 г. пр. Хр.). Иглите отначало са били от бамбук, камък или кост, по-късно се използват желязо, злато или сребро, като резултатът често се приписва на въздействието на метала. Акупунктурата в Китай има такова широко приложение, че в средните векове е въведена като учебна дисциплина. В човешкото тяло съществуват 26 основни артерии (меридиани) и повече от 2 000 точки, през които протича универсалната енергия чи, съставена от ин и ян. Ако в дадена точка се наруши баланса между ян и ин (електричество и магнетизъм, положителна и отрицателна енергия), енергийният поток не може да цикрулира правилно, което води до заболяване на съответни на точките и меридианите органи и системи, които черпят жизнена енергия чрез тези проводници. С въвеждането на иглите се постига баланс, като излишната от даден вид енергия се отстранява, а необходимата се компенсира. Състоянието на даден меридиан може да се диагностицира чрез пулса от опитен лекар. (А.)

АКШАРА (санскр.) Висше Божество; „нерушим“, винаги съвършен.

АКШОБХАЯ (санскр.) „Невъзмутим“; един от буддите в буддистката митология на махаяна и ваджраяна. Акшобхая е един от така наречените петима дхиани-будди, глава на семейството на татхагатите. В мандала дхиани-будда Акшобхая се намира понякога на изток, понякога в центъра, той е със син цвят и дясната му ръка докосва земята (т.н. „бхуспарша мудра“). Негова праджня – женското съответствие – е Лочана и от него еманира бодхисатва Ваджрапани. За земна проява на Акшобхая се смята будда Канакамуни. (А.)

АЛ или ЕЛ (ивр.) Това име на божеството обикновено се превежда като „бог“, означавайки могъщ, най-висш. Множественото число – Елохим – в Библията е преведено с думата „Бог“ в единствено число. (W.W.W.)

АЛ-АЙТ (финик.) Бог на Огъня, древно и твърде мистично име в коптския окултизъм.

АЛАПАР (халд.) Вторият божествен управител на Вавилония, царувал „три сароса“. Първият цар на божествената династия, според Бероз, бил Алор. Той бил „определеният Пастир на хората“ и царувал десет сароса (или 36 000 години, сарос = 3 600 години).

АЛАХА (ивр.) Наименование, дадено на тези части от „Талмуда“, в които се аргументират постановките на доктрината; тази дума означава „закон“. (W.W.W.)

АЛАЯ (санскр.) Вселенската душа („Тайната Доктрина“ т. I.); това понятие принадлежи на тибетската система на съзерцателната школа на махаяна. В мистичното си значение тя е идентична с Акаша, а по своята същност – с Мулапракрити, тъй като е основа или корен на всичко.

АЛБА ПЕТРА (лат.) Белият камък на Посвещението. „Белият халцедон“, споменат в „Откровението“ на Св. Иоан.

АЛБИГОЙЦИ По-късно с името „катари“ (на гръцки „чисти“). Мистична, дуалистична секта през XI-XIII в. в Южна Франция, наречени така по името на град Алби, духовни наследници на богомилите, често наричани в историческите източници „българи“. Доказани са контакти с гностиците. „Няма един бог, има двама, които си оспорват господството над света. Това са богът на доброто и богът на злото. Безсмъртният човешки дух е устремен към бога на доброто, но тленната му обвивка го тегли към тъмния бог“ – така учат катарите. Но това е само интерпретация в различните движения. Основното е приемането и поклонението на единния бог, чиято еманация е Слънцето. Това са т. нар. „съвършени“ – мъченици за вярата, дали тежки обети за аскетизъм. Една от техните заповеди е „не проливай кръв“. Отказвали да се прекланят пред кръста, тъй като го смятали за оръдие на мъчението, символ на позор. Движението придобива широко разпространение в Европа, като привлича последователи от различни социални кръгове. То е първото масово мистично-религиозно и социално движение, което оставя дълбоки следи в новата история на Европа, като дава импулс на по-късната Реформация. След убийството на папския пратеник в 1209 г., започва систематично, жестоко преследване на албигойците; репресивният апарат на инквизицията се разраства, включвайки в своите прерогативи все по-широки пълномощия и доводи за разправа. През 1260 г. папа Александър І упълномощава инквизиторите да преследват и „вещици“. (Инквизиция и Вещици.) (А.)

АЛВИ (сканд.) В скандинавската митология низши природни духове (първоначално, възможно е, и душите на мъртвите), имащи отношение към плодородието. На тях бил посветен специален култ. В „Старата Еда“ алвите се противопоставят на висшите богове – Асите; понякога се смесват, от една страна с цвергите (джуджета) (елементали), а от друга – с ваните. (А.)

АЛЕКСАНДРИЙСКА ШКОЛА (философ.) Тази прочута школа се създала в град Александрия (Египет), който в течение на няколко столетия бил велик престол на учеността и философията. Прочут със своята библиотека, носеща наименованието „Александрийска“, създадена от Птоломей Сотер (умрял през 283 г. пр. Хр.) в самото начало на неговото царуване – някога се гордеела със 700 000 свитъка или тома (Аул Хелий); със своя музей, първа истинска академия на науките и изкуствата; със своите световноизвестни учени – като Евклид (бащата на научната геометрия), Аполоний Пергски (автор на запазилия се и до днес труд за коничните сечения), Никомах (аритметик), астрономи, физици, анатоми – такива като Херофил и Еразистрат, лекари, музиканти, художници и т.н. Тя станала още по-прочута благодарение на своята еклектична или неоплатоническа школа (неоплатонизъм), основана през 193 г. от Амоний Сакас, чиито ученици били Ориген, Плотин и много други, днес прославени в историята. Най-известните школи на гностиците водят началото си от Александрия. Филон Юдей, Ямблих, Порфирий, Климент Александрийски, Ератостен Астроном, девата-философ Ипатия и безброй много други звезди от втора величина – всички те са принадлежали в различно време към тези велики школи и са помагали за превръщането на Александрия в една от най-справедливо прославените опори на учеността, създавани някога от света.

АЛЕКТРИОМАНТИЯ (гр.) От alektryon – „зърно“ и manteia – „предсказание“; гледане на зърна. Нареждат се зърна в кръг, отговарящи на буквите на азбуката; в центъра се поставя петел, който кълве, и избраните зърна съставят определени думи. Може да се гадае с „да“ или „не“ – в този случай се правят две купчинки и ако петелът първо клъвне от дясната, отговорът е „да“, от лявата – „не“. На петела се приписват магически свойства. По начина и часа на кукуригане може да се предскаже атмосферното време (ветропоказателят изобразява петел), оздравяването или смъртта на болник в къщата, идването на гост и т.н. (Петел.) (А.)

АЛЕТИ (финик.) „Поклонници на огъня“, от Ал-айт, бог на огъня. Същото, което са и кабирите или божествените титани. Като седем еманации на Агуер (Сатурн), те са свързани с всички богове на огъня, слънцето и „бурите“ (Марути).

„АЛЗЕ ЛИБЕР“, de Lapide Philosophico. Алхимичен трактат на неизвестен немски автор, датиран към 1677 г. Той може да се намери препечатан в Херметическия Музей. В него e прочутата рисунка на човек с удължени крака и тяло, скрито от седемлъчева звезда. Елифас Леви го е прекопирал. (W.W.W.)

АЛКАХЕСТ (араб.) Универсален разтворител в алхимията; но в мистицизма (мистика) това е Висше Аз, съединяването с което превръща материята (оловото) в злато и връща всички съставни неща – такива като човешкото тяло и неговите атрибути – към тяхната първоначална същност.

АЛКИОНА или Халкиона (гр.) Дъщеря на Еол и жена на Кейкс, потънал в морето по време на пътуване към оракула за съвет. Научавайки за нещастието, тя се хвърлила в морето. Благодарение на милосърдието на боговете, двамата били превърнати в птицата aludo ispida. Казват, че самката снася яйцата си в морето и ги държи в покой в течение на седем дни преди и след зимното слънцестоене. Това има силно изразено окултно значение в орнитомантията (гадаене по летенето на птиците).

АЛЛАХ (араб.) 1. В древноарабската митология – върховно божество, почитано в Северна и Централна Арабия като бог-прародител и демиург, бог на небето и дъжда. Аллах е създател на света и хората, глава и баща на боговете. Той се възприемал като бог, неконтактуващ с хората и не е бил покровител на някоя определена етническа група; негови светилища очевидно не са съществували. Думата „Аллах“ е замяна на забраненото име на божеството и е образувано от нарицателното „илах“ („бог“) с определена артикулация, което означава „известен бог“, „този бог“, „бог по преимущество“. 2. В мюсюлманската митология единен бог, който се смята за идентичен с бога на юдеите и християните; той се описва с „99-те най-красиви имена“, които се произнасят от вярващите. За разлика от божественото триединство в други религии, в исляма съществува само Аллах. Откровенията на бога са записани от неговия пророк Мохамед в Корана. (А.)

АЛМА Прачовек, примитивен човек; в съобщения и легенди от VІІ в. се твърди, че е обитавал обширна територия – от Централна Азия до Източна Европа. Предполага се, че се касае за остатъци от неандерталци, живяли преди 35 000 години. В арабски източник се споменава nasnas като „изправено същество с широки плоски нокти“ – вероятно към алма може да се причисли и тибетският йети. (Митологични животни.) (А.)

„АЛМАДЕЛ“ Трактат по теургия, или бяла магия на неизвестен средновековен автор от Европа; често се среща в ръкописни томове под името „Ключът на Соломон“. (W.W.W.)

АЛМЕХ (араб.) Танцьорки; същото, което са и индийските „научи“, храмови и публични танцьорки (кючек).

АЛОЕ Aloe soccoterina Расте в Африка и Азия; в арабските страни яркочервените цветове се окачват над вратите на къщите за предпазване от магия и лошо време, за дълъг живот на домочадието. В народната медицина в малки дози се използва за прочистване на лигавиците, за отстраняване на мехури, против запек, за укрепване на черния дроб. (Ароматерапия) (А.)

АЛОЕ Aqilara agalocha Расте в Индия, съдържа алоена смола и аоин; дървото се използва като ароматизатор, често се споменава в Стария завет и в индуизма. Арабите извличат смола, която суфиите (суфизъм) използват като лекарство. (Ароматерапия) (А.)

АЛОПАТИЯ (гр.) От allos – „друг“ и pathos – „страдам“; класически метод на лечение (за разлика от хомеопатията), изразен чрез латинската максима „преодоляване чрез противоположното“. Лечението се осъществува с противоположни на болестта средства. (А.)

АЛСВИДЪР (сканд.) „Най-бърз“; наименование на коня на Луната в Едите.

АЛТРУИЗЪМ (лат.) От alter – „приятел“; свойство, противоположно на егоизма. Постъпки, насочени към правене добро на другите, без да се съобразяваш със себе си.

АЛФА-ВЪЛНИ Един от четирите основни вида вълни, излъчвани от мозъка (мозъчни вълни), които могат да се измерят с електроенцефалограф. Алфа-вълните се проявяват в състояние на покой и при затворени очи с амплитуда 8 – 13 херца. Отчетливо се проявяват при фазата на заспиване и на събуждане, в състояние на пасивност, когато психическата активност е силно снижена. При тези фази са възможни появата на оптични образи и акустични прояви, както и на паранормални явления. Подобно състояние – потискане на съзнанието и активизиране на под- и свръхсъзнанието – може да се предизвика при медитация и психотерапия, както и целенасочено да се използва при някои духовни техники. (Методът Силва.) (А.)

АЛФА (A) и ОМЕГА (W). Първи и Последен, начало и край на всякакво активно съществуване; Логос – оттук (при християните) е Христос. Вж. „Откровение на св. Иоан“, XXI, 6, където Иоан използва „Алфа и Омега“ като символ на Божествения Утешител, който „на жадния дава даром от извора на живата вода“. Азот или Азотх е средновековен глиф на тази идея, тъй като думата се състои от първата и последната букви на гръцката азбука, A и W, латинското – А и Z, и еврейското – А и Т, или алеф и тау. (Азот.) (W.W.W.)

АЛФА ПОЛАРИС (лат.) Същото, което е Дхрува, която била полярна звезда преди 31 105 години.

АЛ-ФАРАБИ Ар-Абу Насър На латински е наречен Алфараби; персиец. Най-великият аристотелов философ на своята епоха. Родил се през 950 г. и както се съобщава, бил убит в 1047 година. Той бил херметичен философ и притежавал способността да хипнотизира (хипноза) чрез музика, карайки тези, които слушали неговото свирене на лютня, да се смеят, плачат, танцуват и да правят това, което той поиска. Някои от неговите трудове по херметична философия могат да се намерят в Лайденската библиотека.

АЛХИМИЦИ От Ал и Хеми, огън или бог, и патриарх, Хам; също така наименование на Египет. Розенкройцерите на средновековието като Робърт дьо Флуктиб (Робърт Флуд), Парацелз, Томас Воган (Ейжен Филалет), Ван Хелмънт и други – всички те са били алхимици, които търсели скрития дух във всяка неорганична частица материя. Някои хора – даже повечето – обвинявали алхимиците в шарлатанство и лъжливи претенции. Несъмнено личности като Роджър Бейкън, Агрипа, Хенри Кунрат и Хебер Аравийски (които за пръв път открили на Европа някои от тайните на химията) надали могат да се смятат за лъжци и най-малко от всичко – за глупаци. Учените, преразглеждащи физиката на основата на атомната теория на Демокрит, с лекота забравят, че Демокрит от Абдера е бил алхимик и че ум, който е способен така дълбоко да прониква в скритите действия на природата в определена област, би трябвало да е имал основателна причина, за да учи и да стане херметичен философ. Олай Боричи ни уверява, че люлката на алхимията трябва да се търси в белокосата древност. („Разбулената Изида“.)

АЛХИМИЯ На арабски Ул хеми; означава, както сочи името, химия на природата. И все пак Ул-хеми или Ал-кимия представлява само арабиризирана дума, от гръцкото chmeia (хемея), от cumox – „сок“, вещество, изстискано от растението. Д-р Уил Уесткот казва: „Най-ранната употреба на термина „алхимия“ може да се намери в трудовете на Юлий Фирмик Мартен, живял при Константин Велики. В Париж, в Държавната библиотека, се намира най-древният от запазилите се алхимични трактати, известни в Европа; той бил написан на гръцки език от Зосим Панополит около 400 г. Следващо по древност е съчинението на Еней Газей, 480 г. Алхимията разглежда най-фините сили на природата и онези разнообразни условия, при които те се проявяват. Стараейки се под покривалото на езика, повече или по-малко изкуствен, да скрие mysterium magnum от непосветените дотолкова, че това да бъде безопасно в ръцете на изпълнения с егоизъм свят, алхимикът обявява за свой първи принцип съществуването на определен Универсален Разтворител (акаша), с помощта на който всички съставни тела се разлагат в еднородната субстанция, от която са произлезли; тази субстанция той нарича чисто злато или summa materia. Този разтворител, наричан също menstruum universale, е способен да отстранява всички зачатъци на болести от човешкия организъм, да връща младостта и да продължава живота. Такъв е lapis philosophorum (философски камък). Алхимията за пръв път проникнала в Европа в VІІІ в. чрез Хебер, велик арабски мъдрец и философ, но много столетия преди това тя била известна и практикувана в Китай и Египет. Многобройни папируси по алхимия и други писмена свидетелстват, че тя е била любим предмет за изучаване на управници и жреци; били намирани под земята и се пазели под общото наименование „херметични трактати“. Алхимията се изучава в три разнородни аспекта, които допускат много различни интерпретации, а именно: в космически, човешки и земен аспект. Тези три метода са били олицетворявани от три алхимични вещества – сяра, живак и сол. Различни автори са посочвали, че в алхимията има съответно три, седем, десет и дванайсет процеса; но всички те са на мнение, че тя има само една цел: да превърне грубите метали в чисто злато. Какво обаче представлява в действителност това злато, правилно разбира само нищожно малцинство. Несъмнено в природата съществува такъв процес като трансмутация на най-простите метали в по-благородни или в злато. Но това е само един аспект на алхимията, земен или чисто материален, и както ние логично осъзнаваме, същият този процес протича в недрата на земята. Обаче освен тази интерпретация и по-високо от нея, в Алхимията съществува символичен смисъл, чисто психически и духовен. Докато кабалистът-алхимик се старае да осъществи първото, окултистът-алхимик, с презрение отхвърляйки златото на рудниците, концентрира цялото си внимание и насочва всичките си усилия само към трансмутацията на низшата четворка в божествената висша триада на човека, която, при пълното сливане, е единна. Духовната, менталната, психическата и физическата сфера на човешкото съществуване са приравнени в Алхимията към четирите елемента (елементи) – огън, въздух (Ваю), вода и земя и всеки от тях може да бъде в едно от трите състояния, т.е. в устойчиво, изменчиво и летливо. От устното предание почти нищо не е известно относно произхода на това архаично разклонение на философията, но е несъмнено, че то е предшествало построяването на всички познати Зодиаци, а що се отнася до олицетворяването на силите на природата – вероятно и всяка една световна митология; несъмнено е и това, че в древността са познавали истинската тайна на трансмутацията (на физически план), но са я загубили преди началото на така наречения „исторически период“. Съвременната химия дължи своите най-добри основни открития на алхимията, но независимо от неоспоримия труизъм на втората, че във вселената съществува само един елемент, химията е отнесла металите към групата на елементите и едва сега започва да осъзнава своята голяма грешка. Дори някои енциклопедисти днес са принудени да признаят, че ако повечето свидетелства за трансмутациите са лъжа и заблуда, „все пак някои от тях се съпровождат от доказателства, които ги правят възможни. ...С помощта на галваничната батерия открили, че дори и основите имат метална база. Възможността да се получават метали от други вещества, които съдържат съставляващите го инградиенти, и превръщането на един метал в друг..., трябва засега да остане неразрешена. Също така не всичките алхимици трябва да се смятат за лъжци. Мнозина са се трудили с пълно убеждение в достижимостта на своята цел, с неуморимо търпение и чистота на сърцето, която настоятелно е препоръчвана от сериозните алхимици като основно условие за успеха на тяхната работа.“ („Pop. Encyclop.“)

АЛХИМИЯ, индийска Като се има пред вид окултната традиция и ненарушимото мълчание на индусите, вероятно алхимията е древно изкуство на посветените. Първото писмено свидетелство е на арабски пътешественик от ХІ в., който споменава най-известните по онова време индийски алхимици Вяди и Нагарджуна. Основният елемент при манипулацията е живак (санскр. rasa), „пръв течащ“, който пречиства и освежава тялото. В основата на индийската алхимия е учението за елементите – въздух, огън, вода, земя, етер, чрез чиято комбинация възникват всички материални обекти и носят качествата на преобладаващия елемент. Етерът се разглежда като празнина в тялото, в която се движат частиците на елементите. (А.)

АЛХИМИЯ, китайска „Изкуство на жълтото и бялото“; може да се проследи до VІ в. пр. Хр. В основата е учението за ин и ян за превръщането на металите и за петте елемента – дърво, огън, земя, метал, вода, които проникват и се преобразуват един в друг. По този начин може да се създаде еликсир, който дарява дълъг живот и безсмъртие. Но тази напитка може да се намери и на един от островите на безсмъртието – Пенг Лаи, Фанг Чанг и Йен Чоу. Най-старият труд по алхимия е на даоиста (даоизъм) Вей Поянг, ІІ в. пр. Хр., а най-известният китайски алхимик е Ко Хунг (281-361), който в своя трактат „Паоп у тцу“ разглежда превръщането на металите и дава указание за добиването на еликсира на безсмъртието. Споменава и тинктура от злато, подобна на auri на западните алхимици. (А.)

АЛХИМИЯ, юдейска Трудно е да се направи връзка между кабалистите и практиката на алхимиците. В Александрия, един от центровете на алхимията, много евреи са работили като златари (обработвали са и сребро) и по сведения на Зосим са се занимавали с магия. Прочута между тях е била Мария, живяла в І в., по-късно често споменавана в алхимическата литература. Приписва й се изобретяването на пещ, в която твърди тела се превръщат в течни и е възможно отделянето на летливи частици от останалата маса. В Кабала среброто е първенстващо, отговаря на дясната страна, мъжкото, на милосърдието и любовта; златото – на лявата страна, на строгостта и вярната присъда. В кабалистичните кръгове не е практикувана алхимия или тя трябва да се разглежда в мистичен, духовен план. Както е казано в „Зохар“: „Висшето злато свети и в очите блести … и този, който го приеме, слизайки в долния свят, ще го затвори в себе си; затова се и казва скрито злато; златото на земята е низше злато и затова по-лесно може да се придобие“. (А.)

АМА (ивр.), АМИА (халд.) „Майка“; име на сефирота Бина, чието „божествено име е Йехова“ и който е наречен „Небесна Майка“.

АМАНАСА (санскр.) „Лишени от разум“; ранните раси на нашата планета; също така определени индуски богове.

АМАРА-КОША (санскр.) „Безсмъртен речник“. Най-древното в целия свят богатство от думи в даден език и най-съвършеният речник на класическия санскрит; написан от Амар Синх, мъдрец от ІІ в.

АМАРВАТИ (санскр.) „Обител на безсмъртните“, Девапура – град на боговете, в индуската митология столицата на Сварга – небесното царство на Индра, представяна като голям и великолепен град. (А.)

АМАТЕРАСУ, Аматерасу-о-миками (яп.) „Велика, свещена богиня, сияеща на небето“ или „господстваща на небето“; в японската митология богиня на слънцето и прародителка на японските императори. (А.)

АМБА (санскр.) Името на най-старата от седемте Плеяди, небесните сестри, всяка от които е съпруга на един от ришите, принадлежащи към Саптарикша или седемте риши от съзвездието, известно като Голямата Мечка.

АМБРОЗИЯ, амвросия (гр.) „Безсмъртно“; в гръцката митология храна и благотворна помада на олимпийските богове; поддържа тяхното безсмъртие и вечна младост (същото е и значението на нектара – напитка на боговете). Извлича се от долната част на тялото на кит или плава като плътна, подобна на восък маса по повърхността на водата и се изхвърля от вълните по бреговете на Австралия, Индия, Китай, Америка, Мадагаскар и арабските страни. Съществува светла и тъмна амброзия, като ценена е светлата с пореста структура. Излъчва силен аромат и като всички благоухания от животински вид, въздейства на сексуалното чувство при човека. Влиянието се обяснява и с факта, че възниква от спермата на кита. В по-стари времена амброзията, заедно с други ароматни вещества, се е носила като амулет в кръгла кутийка, окачена на гърдите, като предпазно средство срещу болести и уроки; по-късно се откриват нейните качества на сексуален дразнител. Счита се, че влияе на сексуалната чакра (свадхистхана). В парфюмерията се използва като фиксиращо средство, което намалява загубата на ароматни вещества (изветряването) от другите съставки. (А.)

АМБХАМСИ (санскр.) Име на главния сред Кумарите, Санат-Суджата, означаващо „вода“. Този епитет ще стане по-разбираем, когато си припомним, че по-късната представа за Санат-Суджата е бил Архангел Михаил, който в „Талмуд“ е наречен „Княз на Водите“, а в римската католическа църква се смята за покровител на морските заливи и носове. Санат-Суджата е непорочният син на непорочната майка (Амба или Адити, хаос и пространство), или „водите“ на безграничното пространство. („Тайната Доктрина“, I т.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 9

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред