За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 8

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А 1

АДЕПТ (лат.) Adeptus – „достигнал“. В окултизма – този, който е достигнал стадия на Посвещението и е станал Майстор в науката на езотеричната философия.

АДЖА (санскр.) „Нероден“, несътворен; епитет, отнасящ се към много предвечни богове и на първо място към първия Логос – излъчването на Абсолютното на плана на илюзията.

АДЖА ЕКАПАД (др.инд.) „Еднокрак козел“; във ведийската митология – божество, отнасяно обикновено към класа на въздушните (атмосферните). (А.)

АДЖАШАР (ивр.) Светли Сили в кабала; „Сили на Светлината“, които по същество са творящи сили, но стоящи по-долу.

АДЖИТИ (санскр.) Едно от окултните наименования на дванайсетте велики бога, които се въплъщават във всяка манвантара. Окултистите ги отъждествяват с Кумарите. Те се наричат и джнана (или днана) деви. Също така формата на Вишну във втората манвантара. Наричат се също джайи.

АДЖНА, Аджня (санскр.) „Разпореждане“; намерение, явяващо се като воля; двулистна чакра, лотос, центърът между веждите, който управлява динамичния ум, волята, виденията, менталните образи, концентрацията и медитацията. В индийската традиция е с тъмносин цвят. Енергийните блокади на чакрата, която е свързана с хипофизата, предизвикват нарушения в дейността на ендокринните жлези и водят до заболявания на ушите, носа и очите. Възможности за въздействие: 1. Цветотерапия – при понижена функция се използват цветовете индиго и синьо, при повишена – зелено или оранжево. 2. Ароматерапия – ментово, кедрово, хвойното, еквалиптово или жасминово масло. 3. Скъпоценни камъни – лапислазулит, сапфир, планински кристал. Камъните се поставят на чакрата или се приемат като еликсир. (А.)

АДЖНАНА (санскр.) или АГЯНА (бенгали) Не-знание; по-скоро отсъствие на знание, отколкото „незнание“, както обикновено се превежда. Аджнани означава „профан“.

АДИ (санскр.) „Пръв“, „първосъздаден“.

АДИ (Негови синове) В езотеричната философия „Синовете на Ади“ се наричат „Синове на Огнената Мъгла“. Термин, отнасящ се към определени адепти.

АДИ-БУДДА (санскр.) Първият и най-висш Будда – непризнаван в южната църква (буддизъм); вечната Светлина.

*“Първоначален будда“. В буддизма на късната махаяна и ваджраяна – персонификация на същността на всички будди и бодхисатви. В термините на доктрината – трите тела на будда. Ади-Будда се разглежда като дхармакая. От него еманират другите будди и бодхисатви в специална последователност. В буддизма Ади-Будда се смята не за създател на вселената, а за символ на духовното единство на безначално съществуващото битие.*

АДИ-БУДДХИ (санскр.) Предвечният разум или мъдрост; вечният Буддхи или Всемирният ум. Отнася се към божествената мислеоснова (Ideation), „Махабуддхи“, бидейки синоним на Махат.

АДИ-БХУТА (санскр.) Първото Същество; също така предвечният елемент. Адбхута е име на Вишну, „първият елемент“, съдържащ всички елементи, „непостижимото божество“.

АДИ ВАРША (санскр.) Първата земя; предвечната страна, в която са обитавали първите раси.

АДИКРИТ (санскр.) „Първо-създаден“ или произведен; творческа сила, вечна и несътворена, а периодично проявяваща се. Отнася се към Вишну, почиващ върху „водите на пространството“ в течението на „пралая“.

АДИ-НАТХА (санскр.) „Първият Властелин“: Ади – „първи“ (мъж. род), натха – „властелин“.

АДИ-НИДАНА (санскр.) Първата и най-висша Причинност, от ади – „първи“, и нидана – „основна причина“ (или сцепление на причина и следствие).

АДИ-САНАТ (санскр.) „Първият Старец“. Този термин съответства на кабалистичния „Старият Денми“, тъй като това е титла на Брама – наречен в „Зохар“ Атика д’Атикин, или „Старец на Старците“.

АДИТИ (санскр.) Ведийското наименование на Мулапракрити на ведантистите; и двамата са непроявени и непостижими. Във Ведите Адити е „Майка-Богиня“, неин земен символ е безграничното и безпределно пространство.

АДИТИ (санскр.) Седемте сина на Адити; седемте планетни бога.

*В индуската митология специална група небесни богове. Броят им в ранните текстове обикновено е седем, понякога шест: Митра, Арамян, Бхага, Варуна, Дакша, Анша. В Х химн на Риг Веда те са осем: със седмината Адити отишла при боговете, а осмия – Мартанда (Вивасват) отхвърлила. Техните имена са: Митра, Варуна, Аряман, Анша, Бхага, Дхатар, Индра, Вивасват („Тайтирия брахмана“). На други места няколко пъти като Адити се споменават Суря, Савитар, Вишну. Проявяват връзка със слънчевите божества, виждат през всичко, пазители са на вселената. Адити изпълват въздушното пространство, притежават небесна сила и се наричат властелини, царе, повелители на небето. Към хората са благосклонни и милосърдни; предпазват от зло, наказват и прощават грехове и дават дълъг живот. В следведийския период броят им става дванайсет. Тълкувани са като слънчеви богове и се отнасят към дванайсетте месеца.*

АДИТИ-ГЕЯ Съставен термин, санскритски и латински, в теософските съчинения означаващ двойствена природа – духовна и физическа, тъй като Гея е богиня на земята и обективната природа.

АДИТУМ (гр.) Светая Светих в езическите храмове. Названието на тайна и свещена оградена територия или вътрешно помещение, в което не се позволявало да влезе нито един непосветен; съответства на олтарното светилище на християнските църкви. (А.)

АДИТЯ (санскр.) Едно от имената на Слънцето; като Мартанда той се явява син на Адити.

АДИ-ШАКТИ (санскр.) Първична, божествена Сила; женска творческа сила и аспект при всеки и на всеки бог. Шакти в индуския пантеон винаги се явява съпруга на някой бог.

АДЛЕР, Алфред (1870-1937) Австрийски психолог и психиатър. Ученик на Фройд; по-късно основава собствено учение, наречено „Индивидуална психология“. За разлика от учението на Фройд, основните конфликти при човека не са резултат от отношенията между нагона – либидо – и духовните задръжки, а са следствие от индивидуалния стремеж към власт и самоутвърждаване в семейството, общността и обществото. Този стремеж към власт е компенсация на чувството за малоценност. Човекът, според Адлер, винаги се стреми „нагоре“ и когато този стремеж не може да се осъществи, той прониква в подсъзнанието и се проявява в сънищата; следователно анализът на сънищата е най-прекият път към изясняване на житейската ситуация на даден индивид. Сънищата на „пропадане“ сочат чувството на страх да не се загуби вече извоювана позиция. Сънищата на „полет“ разкриват амбиция. Автор на книгите: „Практика и теория на индивидуалната психология“ (1918), „Техника на индивидуалната психология“ (1928) и др. (А.)

АДОНАЙ (ивр.) Същото, което е и Адонис. Обикновено се превежда като „Властелин“; астрономично – Слънцето. Когато евреинът, четейки, стигал до думата IHVH, което се произнася като Йехова, той спирал и я заменял с „Адонай“ (Адни); но когато това било написано с точките на Алхим, той наричал това „Елохим“. (W.W.W.)

*Едно от обозначенията на бога в юдаизма от епохата на елинизма, приемано също като заместващо (при четене на глас) на „непроизносимото име“ на Яхве; етимологично близко до името на Адонис.*

АДОНИМ-АДОНАЙ, АДОН Древните халдеоеврейски наименования на Елохимите, или творящите земни сили, синтезирани в Йехова.

АДОНИС (финик.) Образува се от „адон“- господ, властелин. В гръцката митология – божество от финикийско-сирийски произход с ярко изразени растителни функции, свързани с периодичното „умиране“ и „възраждане“ на природата. (А.)

АДРАСТЕЯ (гр.) „Неизбежна“, „неотменима“; богиня на възмездието. Орфическата традиция (Орфей) вижда в нея въплъщение на „законите на Зевс, Кронос, божествени, надкосмически и интракосмически“, посочвайки връзката между Адрастея с платоновия закон за съдбата на душите. Платон признава „установяването“ или „закона“ на Адрастея – кръговрата на душите, който се съединява с Ананка. (А.)

АДХАРА, Адхар (санскр.) Това, в което се съдържа съзнанието; ум-живот-тяло; буквално – съд, опора. (А.)

АДХАРМА (санскр.) Неправедност, порок, противоположност на дхарма.

АДХИ (санскр.) „Най-висш“, „върховен“.

АДХИ-БХАУТИКА ДУХКХА (санскр.) Вторият от трите вида страдания; „зло, произтичащо от външни явления или същества“.

АДХИ-ДАЙВИКА ДУХКХА (санскр.) Третото от трите вида страдания; „зло, произтичащо от божествени причини, или справедливо кармично наказание“.

АДХИДЕВАТА (санскр.) „Отнасящ се до божественото“; в древноиндийската митология обозначение на висшето божество като творец на света и нещата. (А.)

АДХИКАРА (санскр.) Способност; нещо в непосредствената сила на човешката природа, което със своите характерни особености определя при човека правото на избор на един или друг път на йога. (А.)

АДХИЯДЖНЯ (санскр.) Космичен принцип на действието и жертвоприношението; скритото Божествено, приемащо жертвата. (А.)

АДХОГАТИ (санскр.) Движение надолу; слизане (в материята). (А.)

„АДХЯТМА ВИДЯ“ (санскр.) „Езотерично светило“; една от „Панча Видя Шастрите“ или Свещените Писания на Петте Науки.

АДХЯТМАН (санскр.) „Отнасящ се към душата, към Аза“, „собствен“; висш дух, душа на Вселената в късноведийските концепции за света; в частност в Упанишадите Адхятман като душа-демиург е свързан с микрокосмоса, с човека, с Аза и съпоставен с макрокосмоса, с божественото (адхидевата). Тези две понятия трябва да се разглеждат като по-нататъшно развитие на учението за тъждеството на микро- и макрокосмоса, вселената и (първо) човека (Пуруша). Образът на Адхятман е митологизиран само отчасти. (А.)

АДХЯТМИКА ДУХКХА (санскр.) Първото от трите вида страдания; „зло, произтичащо от самия себе си“, предизвиканото или породено Аз, или от самия човек.

АЕРОБАЦИЯ (гр.) Издигане или ходене по въздуха без някакво видимо посредничество; левитация. Може да бъде съзнателна или несъзнателна; в първия случай това е магия, във втория – болест или сила, нуждаеща се от разяснение. Ние знаем, че Земята е магнетично тяло; фактически – както са установили някои учени и както Парацелз е твърдял преди 300 години – тя представлява един голям магнит. Тя е заредена с един вид електричество – ще го наречем положително, което постоянно спонтанно произвежда вътре в себе си или в центъра на движение. Човешките тела, както и всички останали форми на материята, са заредени с противоположен вид електричество, отрицателно. Т.е. органичните или неорганичните тела, ако им се предостави свобода на действие, ще се зареждат постоянно и неволно, и ще произвеждат вид електричество, противоположно на това, с което е заредена самата Земя. Какво е това тегло? Просто привличане на Земята. „Без привличането на Земята вие не бихте имали тегло – казва проф. Стюарт – и ако се намирахте на Земя два пъти по-масивна от тази, то и привличането би било два пъти по-голямо“. Как тогава можем да се освободим от това привличане? Според гореспоменатия закон на електричеството, съществува привличане между нашата планета и организмите върху нея, което ги държи върху повърхността на кълбото. Но в много случаи протича нарушаване на закона за гравитацията под формата на левитация на хора или неодушевени предмети. Как да се обясни това? Състоянието на нашата физическа система, казват философи-теурзи (теург), в много отношения зависи от волята ни. Правилно управлявана, тя може да извършва „чудеса“ и сред тях е изменението на тази електрическа полярност от негативна в позитивна; силата, свързваща човека със земята-магнит, би станала тогава отблъскваща и „привличането“ за него би престанало да съществува. („Разбулената Изида“, I т.).

АЖИ-ДАХАКА (зенд.) Един от змейовете или драконите в легендите на Иран и свещените писания на „Авеста“, алегорично – разрушаващ Змей или Сатана.

АЗАЗЕЛ (ивр.) „Бог на Победата“; жертвеният козел за греховете на Израил. Този, който постигне тайната на Азазел, казва Абен Езра, „ще овладее тайната на Божието име“. И наистина е така. Вж. Тифон и жертвения козел, който му бил посветен в древен Египет.

*В представите на юдаизма Азазел е демонично същество. В Библията той се споменава само в контекста на описанието на ритуала „денят на изкуплението“ (Йом-кипур). В апокрифната „Книга на Енох“ (II в. пр.н.е.) Азазел е представен като паднал ангел, развращаващ човечеството, който научил мъжете на война и на занаята на оръжейниците, а жените – на блудните изкуства да се гримират и да правят аборти.*

АЗАРЕКШ (зенд.) Място, прочуто благодарение на храма на огъня на зороастрите и маговете във времената на Александър Велики. (Заратустра.)

АЗИЛУТ (ивр.) Наименование на света на сефиротите, наречен свят на еманациите Олам Азилут. Това е велик и най-висш прототип на другите светове. „Азилут е Великият Свещен Печат, с чиято помощ са изкопирани всичките светове, които приели образа на Печата; и тъй като този велик Печат включва три сфери, които по същество са трите зури (прототипа): Нефеш – Жизнен Дух или Душа, Руах – морален и мислещ Дух и Нешама – Висша Душа на човека, то Отпечатаният също получава три зури, а именно: Бриа, Иецира и Асия (свят на обвивките – клипот), и тези три зури са само едно в Печата“ („Кабала“ на Майер). Глобусите A и Z на нашата земна верига се намират в Азилут. („Тайната Доктрина“.)

АЗОМАТИ „Без материално тяло“, „безтелесни“; употребява се по отношение на небесните същества и ангели.

АЗОТ (алхим.) Творящ принцип в Природата, по-голямата част от който се пази в астралната светлина. Той е символизиран от фигура, представляваща кръст, всяка от четирите части на който носи една буква от думата Таро, която може да се прочете и като Рота, Атор, и по много други начини, като всички те имат окултно значение.

АИД, Хадес (гр.) „Невидим“, „ужасен“; в гръцката митология бог – владетел на царството на мъртвите, а също така самото царство. Аид е олимпийско божество, независимо от това, че се намира непрекъснато в своите подземни владения. Аид се нарича и пространство в недрата на земята, обитавано от властелина над сенките на умрелите, които довежда Хермес. Орфико-питагорейската представа за съда над грешниците: Титий, Тантал, Сизиф в Тартар – като част от Аид се среща у Омир, у Платон и Вeргилий. (А.)

АЙАНА (санскр.) Период от време; две айани образуват година, едната е период на движението на Слънцето по еклиптиката на север, другата на юг.

АЙДЖ ТОЙОН Висше божество на якутите, племе в Северен Сибир.

АЙДОНЕЙ (гр.) Бог и цар на преизподнята; Плутон или Дионис Хтоний (подземен).

АЙЗАЙ (1141-1251) Японски монах, който разпространява в Китай едно от най-популярните в Япония движения на дзен – ринзай. С помощта на японския император основава буддистките манастири в Киото и Камакура. Пренася чаеното растение от Китай в родината си. (А.)

АЙИН (ивр.) „Нищо“ – оттук и наименованието на Ейн-Соф (Ен).

АЙКИДО (яп.) Ай – хармония; ки – жизнена енергия, до – път или „Пътят към хармонията чрез жизнена енергия“. Наименование на отначало пазено в тайна бойно изкуство; популяризирано от проф. Морихай Юешиба през 30-те години на ХХ век. Успешно се прилага при самозащита, ако се хармонизират силите на тялото с универсалната космическа енергия. (Чи.) За това спомагат упражнения по медитация, концентрация и координация. Разглежда се и като духовна терапия. (А.)

АЙМАР, Жак Знаменит французин, имал големи успехи при прилагането на Вълшебната Пръчка, приблизително в края на ХVII в.; често го канели за разкриването на престъпления; двама доктори на медицинските науки от Парижкия университет, Шовен и Гарние, са докладвали за реалностите на неговите способности. Вж. Colguhoun „Magic“. (W.W.W.)

АЙНДРИ (санскр.) Жената на Индра.

АЙНДРИЯ (санскр.) Или Индрани, Индрия; Шакти. Женският аспект или „съпругата“ на Индра.

АЙРАВАТА (санскр.) „Надигнал се от водите“; прародител на слоновете. Според една версия на мита той излязъл от световния океан по времето, когато боговете и асурите биели океана (амрита); по друга версия Айравата и още седем слона дигаджи се появили на бял свят от черупката на световното яйце на Брахма, те станали пазители на осемте посоки, или страни на света, като Айравата бил пазител на Изтока. Той се изобразява с четири бивни; смята се за eздитното животно (вахана) и боен слон на Индра. (А.)

АЙРЯМАН (зенд). Добро божество; има съответствие с ведийската (Аряман) и келтската (Еремон) митология. И в трите традиции бил причислен към лекарската магия. Във „Вендидад“ се разказва митът за застъпничеството на Айряман да се изкоренят всички болести. Злият дух Ангра-Маню ги сътворил в такова количество, че се оказало, че самият Ахура Мазда нямал сили да се справи с тях и бил принуден да изпрати при Айряман вестоносец с молба за помощ. Айряман чул молбите на върховното божество и успешно изпълнил своята лечебна мисия. (А.)

АЙРЯМЕН ВАЕДЖО (зенд). Или Айряна Ваеджо, първобитна страна на блаженството, спомената във „Вендидад“, където Ахура Мазда предал своите закони на Зороастър ( Заратустра).

АЙРЯНА-ИШЕДЖО (зенд.) Наименование на молитвата към „светия Айрямен“, божественият аспект на Ариман преди последният да стане тъмна противостояща сила, Сатана. Тъй като същността на Ариман е каквото е и на Ахура Мазда, както Тифон-Сет има една същност с Озирис.

АЙСВАРИКА (санскр.) Теистична школа на Непал, която смята Ади-Будда за висш бог (Ишвара), наместо да види в това наименование обозначение на принципа, абстрактен философски символ.

АЙТАРЕЯ (санскр.) Наименование на Араняки (Брахманите) и в Упанишадите на „Риг Веда“. Някои техни части са чисто ведантични.

АЙТХ-УР (халд.) Слънчев огън, божествен Ефир.

АЙУБ, Айюб (араб.) В мюсюлманството един от пророците и праведните; съответства на библейския Иов. Според преданието в деня на страшния съд Айуб ще бъде начело на непоколебимо търпеливите като назидание за тези, които оправдават своята немарливост към вярата с болести и страдания. (А.)

АЙШ (ивр.) Дума, обозначаваща „Човек“.

АЙШВАРЯ (санскр.) Един от осемте вида сиддхи – контрол над събитията, властта, богатството и над всички предмети на желанието; действеност на волята, влияеща на предметите или събитията без помощта на физически средства. (А.)

АЙШМА (зенд.) „Буйство“; в иранската митология един от девите, съставящи върховната триада на силите на злото. Въплъщение на злите дела – грабежите, набезите на чергарите, на които били подложени местните иранци. Като дева на разпуснатостта, Айшма противостои на божеството на религиозното послушание Сраоша. (А.)

АКА (полинез.) „Сенчесто тяло“; магическа сила сред полинизийските заклинатели, практикуващи Кахуна, според която всеки човек има три невидими ака с различна сила. Ака свързват даден човек с предметите, които той докосва. Тази невеществена връзка може да се използва за добри или лоши цели. (А.)

АКА МАНА (зенд.) „Зла мисъл“; в иранската митология божество от триадата на злите божества, състояща се, според Заратустра, от оглавяващия я Дурга, Ака Мана и Айшма, противостояща на триадата на добрите божества, в която антагонист на Ака Мана е Воху Мана (букв. „блага мисъл“). По-късно Ака Мана се слива с Ариман (зенд. Ангра-Маню). (А.)

АКАР (егип.) Наименованието на тази част от дяволските сфери Кер-нетера, която може да се нарече Ад. (W.W.W.)

АКАРМА, Нейшкарма (санскр.) Недействие, недеяние; има се предвид прекратяването на действието на кармичния закон. (Карма.) (А.)

АКАЦИЯ (гр.). „Невинност“; също така растение, използвано във франкмасонството (масонство) като символ на посвещението, безсмъртието и чистотата; дърво, което прилича на свещените дървета Шитим на евреите. (Свещено дърво.) (W.W.W.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 8

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред