За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 7

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

А

ААРОН (ивр.) По-големият брат на Мойсей и първият посветен законодател на евреите. Тази дума означава „озарен“ или „просветен“. Така Аарон оглавява реда или йерархията на посветените набими, или пророци.

АБ (ивр.) Единайсетият месец на еврейската гражданска година; пети месец на свещената година, започваща през юли. (W.W.W.)

АБАДОН (ивр.) Ангел на ада, съответстващ на гръцкия Аполион.

АБАЛ ДЕ ГАРМИН (ивр.) Според кабала това е тялото на възкресението: целем – образ или демут – подобие на умрелия човек; вътрешен основен духовен тип, оставащ след смъртта. Това е „Духът на костите“, споменат в книгите на Даниил и Исаия и в Псалмите, за който се говори във виденията на Иезекиил, където се разказва за обличането на сухите кости с живот. (Вж. К. дьо Лейнинген за кабала, T.P.S. Pamphlet, т.II, NN 18.) (W.W.W.)

АБАТУР (гност.) В системата на назареите (ебионити) „старият Денми“, Antiquus Altus, бащата на Демиурга на вселената се нарича Трети Живот или „Абатур“. В тайната доктрина той съответства на Третия „Логос“. („Кодекс на назареите“.)

АББА АМОНА (ивр.) „Баща-майка“; окултното наименование на двата висши сефирота Хокма и Бина от горната триада, чийто връх е Сефира, или Кетер. От тази триада излиза долният септенер на Дървото на сефиротите.

АБИБ (ивр.) Първият свещен еврейски месец, започва през март; нарича се също Нисан.

АБИЕГНУС МОНС (лат.) Мистично название, означаващо планината, която често се посочва като мястото, откъдето са произлезли розенкройцерските (розенкройцери) писания – „Monte Abiegno“. Тук съществува връзка с планината Меру и други свещени планини. (W.W.W.)

АБИРИ (гр.) Кабири, пише се също кабейри. Могъщи небесни жители, синове на Зедек, справедливият; група божества, почитани във Финикия: по всяка вероятност те са идентични с титаните, корибантите, куретите, телхините и Dii Маgni на Вeргилий. (W.W.W.)

АБ-И-ХАЯТ (перс.) Вода на безсмъртието. Предполага се, че на този, който е пил от нея, тя дарява вечна младост и вечен живот.

АБЛАНАТХАНАЛБА (гност.) Термин, приличащ на „Абракадабра“. К. У. Кинг сочи, че тази дума е означавала „Ти, Отче наш“; тя еднакво се чете и в двете посоки и се е употребявала в Египет като заклинание. (Абракадабра.)

АБНАУАЮ („горски човек“) В арабската митология – огромно зло чудовище, отличаващо се с необикновена физическа сила и свирепост. Тялото му е покрито с дълга, приличаща на четина козина, има огромни нокти; очите и носът са като при хората. Обитава непроходимите гори (съществувало е поверие, че във всяка горска дъбрава има по един такъв). Срещата с него е опасна, на гърдите си той има стоманена изпъкналост, подобна на брадва: притискайки жертвата към гърдите си, той я разсича на две. Абнауаю предварително знае името на ловеца или пастира, с когото ще се срещне. Но в крайна сметка звярът е победен. (А.)

АБРАКАДАБРА (гност.) Тази символична дума за пръв път се появява в стихотворния медицински трактат на Самоник, който е живял при император Септимий Север. Годфри Хигинс твърди, че тя произлиза от Абра или Абар – „бог“ в келтския език и кад – „светец“; думата се употребявала като заклинание и я гравирали върху камеите в качеството на амулет. (W.W.W.)

Годфри Хигинс е почти прав, тъй като думата „Абракадабра“ е по-късно изкривяване на свещения гностичен термин „Абрасакс“, а последният на свой ред е още по-ранно изопачаване на свещена и древна коптска или египетска дума – магическа формула, която символично означава „Не ми вреди“, и се обръща със своите йероглифи към божеството като към „Отец“. Обикновено я прикрепвали към амулет или талисман и носели като тат на гърдите под дрехата.

АБРАКСАС или АБРАСАКС (гност.) Мистична дума, чийто произход може да се проследи чак до Василид, питагореец от Александрия, 90 г. сл. Хр.. Той употребява Абраксас за определение на божеството, най-висшето от седемте, притежаващо 365 добродетели. По гръцкото изчисление: a-1, b-2, r-100, a-1, x-60, a-1, s-200 = 365, дните на слънчевата година, 1 цикъл (кръгове и цикли) на божественото действие. К. У. Кинг, автор на книгата „Гностици“, смята, че тази дума прилича на еврейското Шемхамфораш, свещена дума, обобщено име на Бога. Гемата, символизираща Абраксас, обикновено изобразява тялото на човек с главата на петел, в едната си ръка държи щит, в другата – камшик. (W.W.W.)

Абраксас е двойник на индуския Абхиманим и Брама заедно. Именно тези сложни и мистични качества били причината Оливер, голям масонски авторитет, да свърже думата Абраксас с името на Авраам. Това било неоправдано; добродетелите и атрибутите на Абраксас, които са като цяло 365, би трябвало да му подскажат, че това божество е свързано със Слънцето и слънчевото деление на годината; нещо повече, именно Абраксас е антитипът, а Слънцето – типът.

*В системата на Василид сумата 365 представлява броят на дните в годината („целокупност на световното време“), а също така броят на небесата („целокупност на световното пространство“), и съответстващите на небесата еони („целокупност на духовния свят“). Според доктрината на василидианите (една от гностичните секти, последователи на Василид, II в., Сирия) Абраксас е върховен глава на небесата и еоните, като че съвместяващ в свое лице тяхната пълнота. Космичният характер на седмuцата като общ брой на буквите очертава придавания на Абраксас смисъл на известно изчерпване на моментите на битието, окончателна сумарност. Името на Абраксас и неговият образ (същество с тяло на човек, глава на петел и змии наместо крака), известен от гемите-амулети, били разпространени и извън границите на християнския гностицизъм, в култово-магическите обичаи на късноантичното синкретично езичество. В литературата на ХХ в. („Седем проповеди към мъртвите“ на К. Г. Юнг, „Демиан“ на Х. Хесе) към този символ се обръщали за изразяване на идеите за висше единство на добрите и злите потенции на човешката душа.*

АБРЕМАЛИНСКА МАГИЯ Магическа система, описана в „Книга за тайната магия на Абра-Мелин, магьосника“. Твърди се, че е създадена през ХV в., но по-скоро датира от ХVIII в. Оказва силно влияние както върху Макгрегър Матърс, така и върху Алестър Кроули. „Тайната Магия“ отразява във висока степен сложното наследство и церемониалите на традиционната европейска ритуална магия и се базира на постулата, че материалният свят е създаден от зли духове, които може да бъдат контролирани от магьосника, успял преди това да овладее „знанието и езика“ на своя свещен ангел-хранител, или казано по-просто – осъзнал в най-висша степен своето истинско аз. Веднъж постигнал това, магьосникът може да използва духовете за свои слуги. В книгата има множество магически квадрати – редици от букви, които представляват съкровените желания на магьосниците и оказват въздействие върху тях, въпреки че се считат за твърде опасни при използване без подходяща подготовка. (Ритуална магия и „Златна Зора“). (А.)

АБСОЛЮТНОСТ Когато тази дума служи за определение на Универсалния принцип, тя означава абстрактно съществително; това е по-правилно и логично, отколкото да се използва прилагателното „абсолютен“ към онова, което няма нито атрибути, нито ограничения и не може да има такива.

АБ-СУ (халд.) Мистично наименование на Пространството, означаващо жилище на Аба, „Отецът“ или Куполът на извора на Водите на Знанието. Тези знания са скрити в невидимото пространство или в сферите на акаша.

АБХАВА (санскр.) Отрицание или не-съществуване на индивидуалните обекти; ноуменална (ноумен) субстанция или абстрактна обективност.

АБХАМСИ (санскр.) Мистично наименование на „четири класа същества“, които са: богове, демони, питри и хора. Изтоковедите понякога свързват тази дума с „водите“, но езотеричната философия свързва нейната символика с акаша – ефирните „води на пространството“, тъй като именно в лоното и на седемте плана на „пространството“ са се родили „четирите класа (низши) същества“ и трите висши класа духовни същества. („Тайната Доктрина“, I т.).

АБХАШВАРИ (санскр.) Деви или „богове“ на светлината и звука, най-висши в горните три небесни сфери (планове) на втората Дхиана. Клас от шейсет и четири бога, представляващ определен цикъл (кръгове и цикли) и окултно число.

АБХАЯ (санскр.) „Безстрашие“ – син на Дхарма; също така религиозен живот за изпълняване на дълга. Като прилагателно „безстрашен“, абхая е епитет, даван на всеки Будда.

АБХАЯГИРИ (санскр.) „Планина на безстрашието“ в Цейлон; на нея се намира старинна вихара, или манастир, открит от прочутия китайски пътешественик Фа-Хиен през 400 г. В манастира имало 5 000 буддиски монаси и аскети и школа с името „Абхаягири Васинах“ – „Школа на Съкровената Гора“. Тази философска школа била смятана за еретична, тъй като нейните аскети изучавали там доктрините както на „голямата“, така и на „малката“ колесница – системите на махаяна, хинаяна и ваджраяна, или трите последователни степени на йога. По същия начин, както прави това сега едно Братство от другата страна на Хималаите. Това доказва, че „учениците на Катяяна“ са били и са също такива несектанти, каквито днес са техните скромни поклонници теософите. (Школата Стхавирах.) Това е най-мистичната от всички школи, славеща се, че иззад нейните стени са излезли толкова много архати. Братството „Абхаягири“ само се наричало „ученици на Катяяна“, любимият чела (ученик) на Гaутама Будда. Традицията гласи, че поради нетърпимостта и преследванията от страна на фанатиците, те напуснали Цейлон и се отправили към другата страна на Хималаите, където са останали и до днес.

АБХИДЖНА (санскр.) Шестте феноменални (или „свръхестествени“) способности, които Шакямуни придобил в нощта, когато достигнал състоянието на озареност на Будда. Това е „четвъртата“ степен на Дхиана (седмата в езотеричните учения), която трябва да достигне всеки истински архат. В Китай посветените буддистки аскети изброяват шест такива сили, а в Цейлон – само пет. Първата Абхиджна е Дивячакхус, моментално виждане на желаното; втората – Дивясротра е способността да се възприема всякакъв звук и т.н.

„АБХИДХАРМА“ (санскр.) Метафизичната (трета) част на „Трипитаки“; философски буддистки труд на Катяяна.

АБХИМАНИМ (санскр.) Име на Агни (огън), „най-големият син на Брама“, с други думи – първият елемент или сила, създадена във вселената в началото на нейната еволюция (огънят на творческото желание). От своята жена Свахи Абхиманим имал трима сина (огъня): Павака, Павамана и Шучи, а те имали „четирийсет и петима сина, които, заедно с първия син на Брама и неговите три деца, съставят четирийсет и деветте огъня“ на окултизма.

АБХИМАНЮ (санскр.) Син на Арджуна. Той убил Лакшмана във великата битка на „Махабхарата“ на втория й ден, обаче на тринайсетия ден самият е бил убит.

АБХИРАТИ (санскр.) 1.„Наслаждение“; в митологията на махаяна – раят, намиращ се на изток, така нареченото поле на будда Абшобхи. Абхирати представлява своеобразна утопия: няма планини, долини, камъни, всички дървета са еднакво високи, всички хора са еднакво щастливи, свободни от пороци, не страдат от болести и пр. 2. Съпруга на Панчика (инд. мит.), от когото имала 500 деца. Изобразяват я с много деца, като в ръцете си държи символи на плодородето. (А.)

АБХУТАРАДЖАСИ (санскр.) Клас богове или деви по време на петата манвантара.

АБХЯСА (санскр.) Постоянна практика на определен метод. (А.)

АВА-БОДХА (санскр.) „Майка на Знанието“. Едно от имената на Адити.

АВАЙВАРТИКА (санскр.) Епитет на всеки Будда; „този, който повече не се завръща“, който се насочва направо в нирвана.

АВАЛОКИТЕШВАРА (санскр.) „Наблюдаващ Властелин“. В екзотеричната интерпретация той е Падмапани (носител на лотоса и роден от лотоса) на Тибет, първият божествен прародител на тибетците, пълно въплъщение или аватар на Авалокитешвара; но в езотеричната философия Авалоки, „наблюдаващ“, е Висшето Аз, докато Падмапани е Висшето Его, или манас. Мистичната формула „Ом мани падме хум“ се употребява специално за призоваване на тяхната обединена помощ. Докато народната фантазия съобщава за много въплъщения на Авалокитешвара на земята и вижда в него – не чак толкова неправилно – духовния водач на всеки вярващ, езотеричната интерпретация вижда в него Логос – както небесен, така и човешки. Затова, ако школата на йогачаря е провъзгласила Авалокитешвара като Падмапани, „Дхиани-Бодхисатва и Амитабха Будда“, то това е вярно, тъй като първият е духовно отражение на втория в света на формите и двамата са единни – единият в небесата, другият на земята.

*Авалокитешвара е един от главните бодхисатви в буддистката митология на махаяна и ваджраяна, олицетворение на състраданието. Сложното име се превежда по различни начини: „бог, който гледа надолу“; „господ, който ще види“; „господ, когото са видели“; „бог на погледа“ и т.н. Тибетският превод е „виждащо око“, монголският – „виждащ с очите си“. Образът на Авалокитешвара е възникнал през последните векове пр. Хр. В „Сукхавативюха-сутра“, описваща създадения от будда Амитабха рай сукхавати, Авалокитешвара изпъква като еманация на Амитабха. В „Садхармапундарика“ и в „Самадхираджа-сутра“ Авалокитешвара играе ролята на универсален спасител. Той може да приема различни форми (като цяло 32), за да спасява страдащите, чиито викове и стонове чува. Той може да се представи като индуски бог (Брахма, Вишну, Ганеша, Шива), като будда, като всякакво същество и да навлиза във всяка сфера на сансара (в това число и в ада). В тибетския буддизъм за негова земна проява се смята главата на школата кагюпа Кармапа и глава на школата гелугпа – далай-лама.*

АВАЛОН (ирл.) В келтската митология „остров на блажените“, отвъден свят, най-често поместван на далечните „западни острови“. Символиката е свързана с „островите на блажените“ (стъклена кула или дворец, даряващи безсмъртие вълшебни ябълки, които населяващите острова жени предлагат и пр.) и принадлежи на архаичната традиция. Според преданието, след сражението при Камлана, смъртно раненият крал Артур бил пренесен от феята Моргана на остров Авалон. През ХХII в. манастирските легенди свързали мястото на острова с Гластънберийския манастир в Англия, близо до уелската граница, където, както се твърди, бил открит гробът на крал Артур. (А.)

АВАРАСАЙЛА САНГХАРАМА (санскр.) „Школа на Обитателите на западната планина“; известна вихара в Дханакстчака – според Ейтел, „построена 600 г. пр. Хр. и напусната 600 г. сл. Хр.“. (А.)

АВАСТАН (санскр.) Древното име на Аравия.

АВАСТХИ (санскр.) Състояния, условия, позиции.

АВАТАР (санскр.) Божествено въплъщение. Слизане на бога или някое друго възвишено същество, което се е усъвършенствало зад границите на необходимостта от превъплъщения, в тялото на обикновен смъртен. Кришна е бил аватар на Вишну. Далай-лама се приема за аватар на Авалокитешвара, а таши-лама (Панчен Римпоче) – за аватар на Цзонкапа или Амитабха. Съществуват два вида аватари: родени от жена и лишени от родители, анупадака.

*Това слизане на божеството в смъртно същество е заради „спасението на света“, възстановяването на „закона“ и „добродетелта“ (дхарма) или за защита на своите привърженици, при което божеството запазва частично божествената си природа и придобива отчасти земна.*

АВБУРИ или АБУРИ. В Уилтшир се намират останките на древен мегалитен храм на Змея: според прочутия колекционер на древности Стаклей (1740) там има следи от два кръга камъни и две алеи; всичкото това образувало фигурата на змей. (W.W.W.)

АВГОЕЙД (гр.) Булвар-Литън го нарича „Лъчезарно Аз“ или Висше Его. Но в окултизма то е нещо друго. Това е тайна. Авгоейд е светещо божествено излъчване на Аза, който, бидейки въплътен, се явява само своя сянка – все пак също толкова чиста. Това е пояснено в Амеша Спенти и техните феруери (фарварши).

АВГУРИ (лат.) В древността жреци, които предсказвали бъдещето по летенето, пеенето и кълването на птиците. (А.)

АВГУСТИН („Блажени“) Аврелий (354-430) Епископ хипонски (в Сев. Африка), християнски богослов, мистик, близък до неоплатонизма, представител на патристиката. Целият му мироглед се подчинява на принципа: „Без вяра няма знание, няма истина“. Развива християнската концепция за всемирната история, разбирана като резултат от божественото предопределение. Влиянието му върху по-нататъшното развитие на християнската теология е огромно. (А.)

„АВЕСТА“ (зенд.) От древноперсийското Абаста – „закон“; свещените писания на зороастрийците (Заратустра). Зенд в „Зенд-Авеста“ означава „коментари“ или „тълкуване“. Погрешно е да се приема „зенд“ за език, тъй като „това се е отнасяло само към пояснителните текстове, тълкуванията на „Авеста“ (Дармстетер).

АВИДЯ (санскр.) Противоположност на Видя, знанието. Невежество, което произлиза и се поражда от илюзията на чувствата, или випаряя.

АВИКАРА (санскр.) Свободен от израждане; неизменен – употребява се по отношение на божество.

АВИЦЕНА Латинското име на Абу-Али ал Хусейн бен Абдаллах Ибн Сина (980 – 1037); персийски философ, макар че обикновено се споменава като арабски лекар. Благодарение на своите удивителни знания той бил наречен „Знаменития“ и бил автор на най-добрите и най-първите алхимични съчинения, известни в Европа. Според легендата на него се подчинявали всичките духове на стихиите, и благодарение познаването на Еликсира на живота, той живее и днес като адепт и ще се покаже пред непосветените в края на определен цикъл (кръгове и цикли).

АВИЧИ (санскр.) Състояние: не задължително посмъртно или между две раждания, тъй като то може да има място и на земята. Буквално – „непрекъснат ад“. Последният от осемте ада, както ни е казано, „където престъпниците непрестанно умират и отново се раждат – но все пак, не без надежда за окончателно спасение“. Това е, защото авичи е другото наименование на Миалба (нашата земя), а също така състояние, на което са осъдени някои бездушни хора на този физически план.

АВОНАВИЛОНА В митологията на индианците на Сев. Америка бог – създател и първопричина на всичко съществуващо. Той, намирайки се в първоначалната тъмнина и в безкрайното пространство, насочил в него своята мисъл, от която възникнали мъглите, съдържащи зародишите на живота. По-късно Авонавилона приел формата на слънце и под действието на неговата светлина и топлина мъглите паднали като дъжд и образували морета. От частиците на собственото си тяло той създал светове-близнаци; майката-земя с четирите покрова и обхващащия всичко баща-небе, от които произлиза целият по-нататъшен живот. (А.)

АВТОГЕНЕН ТРЕНИНГ Терапия, разработена от психиатъра и теолога Йоханес Шулц (1884 -1970), в чиято основа са процесите на самохипноза (хипноза и самовнушение). Подтик за създаването на тази техника са резултатите от изследванията на физиолога Оскар Фогт: той установява, че след етапа на „въвеждане“, пациентите сами достигат състояние на хипноза, като след сеанса споделят, че умората е изчезнала и се чувстват отпочинали и бодри. В своята книга „Автогенният тренинг“ (1932) Шулц описва шест упражнения. Те се състоят от формули, при чието произнасяне на ум пациентът се концентрира със затворени очи в определена поза. Първият етап е достигане на пасивно състояние на тялото, което позволява жизнената енергия да проникне в органите и системите; вторият етап включва упражнения за визуализация, които развиват чувството за самоконтрол и концентрация. Заслугата на Шулц е, че успява да адаптира известни още от древността техники към бита и съзнанието на „западния“ човек, намирайки адекватни вербални формули и житейска мотивация. Може да се каже, че автогенният тренинг е първата обществено призната и приложена окултна техника, която от своя страна буди интерес към източната философия и практика. Автогенният тренинг е практикуван в училища и трудови общности. (А)

АВЯКТА (санскр.) Неразкритата причина; еднородна и недиференцирана; противоположно на Вякта, диференцираното. Първото се отнася към непроявеното, второто – към проявеното Божество, или към Брахма и Брама.

АВЯКТАМ АКШАРАМ (санскр.) Непроявеното неизменно. (А.)

АВЯКТА ПРАКРИТИ (санскр.) “Непроявената природа“, наричана също мулапракрити – основна природа. „Утробата“ на видимия и нетраен свят, от която той се появява в началото на всяка калпа и в която изчезва при разрушението. Според санкхя авякта пракрити е „висша“, тя е силата, която поддържа целия свят; тя е вечна, всеобхватна, извън относителната земна дейност, без причини и следствия, безтелесна, без части, единна, самоподчинена; тя е причината за движещата се, проявената природа. При авякта пракрити трите гуни са в равновесие. (А.)

АГАДА (ивр.) Наименование, дадено на части от „Талмуда“. (W.W.W.)

АГАНАНАШАКТИ (санскр.) Безкрайни вариации на енергията. (А.)

АГАПЕ (гр.) Празник на любовта; ранните християни отбелязвали такива празненства в знак на симпатия, любов и взаимно доброжелателство. Поради големи злоупотреби се наложило да бъдат забранени; в своето първо послание към коринтяните Павел изразява недоволство от недостойното поведение по време на християнските празненства. (W.W.W.)

АГАРТА Тайнствено подземно царство, център на света. Генон (генонизъм) в книгата си „Владетелят на света“ доказва, че Агарта се споменава в трудовете на Сент Ив Далвейдър като място на праведните, където е и владетелят на света. Според Далвейдър главният жрец на Агарта е потомък на слънчевата династия (суряванша). Подземното царство е свързано с петте континента; подобни места са Туле, където живеят хипобореите, „синият град“ в юдейската традиция, Шамбала в Хималаите на Бялото братство. (А.)

АГАСТЯ (санскр.) Име на велик риши, високо почитан в Южна Индия. Предполагаем автор на химните на „Риг Веда“ и велик герой на „Рамаяна“. В тамилската литература го считат за пръв наставник на дравидите в науката, религията и философията. Също така название на звездата „Канопус“.

АГАТОДЕМОН (гр.) Благотворен, добър дух, като противоположност на злия – Какодемона. „Медният Змей“ на Библията се явява Агатодемон; летящите змейове на огъня са аспект на Какодемона. Офитите наричали Агатодемона Логос и божествена Мъдрост, която във вакханичните мистерии (Бакхус) символизирали със змей, издигнат на стълб.

АГАТОН (гр.) Висшето Божество на Платон. Буквално – „Добър“, Алая или „Всемирна Душа“.

АГЛА (ивр.) Тази кабалистична дума е талисман, съставен от началните букви на четири думи „Ateh Gibor Leolam Adonai“, означаващи: „Ти си могъщ вовеки, о, Господи“. Макгрегор Матърс разяснява това по следния начин: „А, първият; А, последният; Г, троица в единство; Л, завършек на великото дело“. (W.W.W.)

АГЛИБОЛ (арам.) В западносемитската митология бог на Луната, почитан в Палмир; влизал в триадата богове, които играели там най-значителна роля. (А.)

АГНЕЯСТРИ (санскр.) Огнени метателни снаряди или оръжие, употребявано от боговете в екзотеричните Пурани и в „Махабхарата“; магическо оръжие, което, според преданието, владеела расата на адептите (четвъртата), атлантите. Това „оръжие на огъня“ Бхарадваджа дал на Агнимеша, син на Агни, а той пък – на Дрона, макар че „Вишну Пурана“ опровергава това, твърдейки, че то било дадено от мъдреца Аурва на цар Сагара, негов чела. Често се споменава в „Махабхарата“ и „Рамаяна“. (Кризашви.)

АГНИ (санскр.) Бог на Огъня; най-старият и почитан сред боговете на Индия. Той е един от трите велики божества: Агни, Ваю и Суря, а също е трите взети заедно, тъй като е троен аспект на огъня: в небесата – като Слънце; в атмосферата или въздуха (Ваю) – като Мълния; на земята – като обикновен огън. Агни принадлежи на ранноведийската Тримурти, преди Вишну да заеме своето почетно място и да бъдат възвеличени Брама и Шива.

АГНИ БАХУ (санскр.) Аскет, син на Ману Сваямбхува, „Самородения“.

АГНИ БХУВАХ (санскр.) „Роден от огъня“; термин, отнасящ се към четирите раси на Кшатрите (втората каста, воините), чиито предци изскочили от огъня. Агни Бхувах е син на Агни, богът на Огъня; Агни Бхувах проявява същото, което и Картикея, богът на войната. („Тайната Доктрина“, т.II).

АГНИ ДХАТУ САМАДХИ (санскр.) Вид съзерцание в практиката на йога, когато силата кундалини е издигната до най-висока точка и безкрайността представлява една ивица от огън; екстатично (екстаз) състояние.

АГНИ-РАТХА (санскр.) „Огнен апарат“; разновидност на летателна машина. Споменава се в древни трудове по магия в Индия и в епичните поеми.

АГНИ ХОТРИ (санскр.) Жреците, които служели на бога на Огъня в арийската древност. Терминът „Агни Хотра“ означава жертвоприношение.

АГНИШВАТИ (санскр.) Клас питри, създатели на първата ефирна раса (раси) хора. Нашите слънчеви предци в противоположност на Бархишадите, „лунните“ питри или предци, макар че в Пураните се дава друго обяснение.

АГНОСТИК (гр.) Дума, изобретена от мистър Хъксли (по негово твърдение) за определение на човек, който не вярва в нищо, което не може да бъде потвърдено от органите на чувствата. По-късните школи на агностицизма дали по-философско определение на този термин.

*Философско твърдение, че всичко, което не подлежи на опит, е непознаваемо. Но от това не следва, че непознаваемото не съществува, теза, застъпена от крайните представители на агностицизма. В повечето философски системи и религии най-висшият принцип или абсолюта (абсолютност), чието съществуване не се отрича, се определя като непознаваем.*

АГНОЯ (гр.) „Лишен от разум“, буквално – „неразумност“, когато става дума за животинската душа. Според Плутарх, Питагор и Платон делили душата на човека на две части (висш и низш манас) – разумна, или ноетична (ноус), и неразумна, или агноя. Понякога се пише „аноя“.

АГРА САНДХАНИ (санскр.) „Съдебни заседатели“ или летописци, които по време на съд над невъплътената душа четат записите за нейния живот в сърцето на самата „душа“. Почти същото, което са липиките на Тайната Доктрина („Тайната Доктрина“, I т.).

АГРУЕР Много древен финикийски бог. Същото, което е Сатурн.

АД (асир.) „Отец“. На арамейски ад означава „един“, а ад-ад – „единствен“.

АД (HELL) Термин при англосаксонците, очевидно произлязъл от названието на богинята Хела, а при славяните – от гръцкия Хадес; тъй като hell в руския и други славянски езици е ад; единствената разлика между ада на скандинавците и ада на християните е в температурите им. Но дори и идеята за тези нажежени сфери е възникнала не у европейците – много народи са се придържали към такава представа за климата на преизподнята; така можем да постъпим и ние, ако поместим нашия ад в центъра на Земята. Всички екзотерични религии – вероученията на брамините, буддистите, зороастрите, мюсюлманите, евреите и други – правели своя ад горещ и тъмен, макар че много адове са по-скоро привлекателни, отколкото плашещи. Идеята за горещия ад е по-късно изкривяване на астрономичната алегория. При египтяните адът е станал място за наказания чрез огън не по-рано от седемнайсетата или осемнайсетата династия, когато Тифон се превърнал от бог в дявол. Но в каквато и епоха това плашещо суеверие да се е набивало в умовете на бедните невежи маси, схемата на горещия ад и мъчените там души е чисто египетска. Ра – Слънцето – станал владетел на пещта в Кара, адът на фараоните, и грешника плашели с мъки „в жарта на адските огньове“. „Там се намирал лъв – казва д-р Берч – и се наричал ръмжащо чудовище.“ Други описват това място като „бездънна яма и езеро от огън, в което хвърлят жертвите“ (сравнете с „Откровение“ на св. Иоан). Еврейската дума гай-хином (геена) в действителност никога не е имала такова значение, каквото й придала християнската ортодоксалност.

АДАМ (ивр.) В кабала Адам е „едино-родения“ и означава също „червена земя“. („Адам-Адами“ в „Тайната Доктрина“, т. II.) Това е почти идентично с Athamas или Thomas и на гръцки е преведено като Дидумос, „двойният“ Адам, „първият“, в гл. I на „Битие“, бидейки представен като „мъже-женски“.

АДАМИЧЕСКА ЗЕМЯ (алхим.) Наречена е „истинското масло на златото“ или „първоначален елемент“ в алхимията. Само на едно стъпало по-ниско от еднородния елемент.

АДАМ КАДМОН (ивр.) Първоначалният Човек; Човечеството, „Небесният Човек“, който не е паднал в греха; кабалистите го отнасят към десетте сефироти на плана на човешкото възприятие. (W.W.W.)

В кабала Адам Кадмон е проявеният логос, съответстващ на нашия трети Логос; докато непроявеният е образцов, идеален Човек и символизира вселената in abscondito, или в нейно „отсъствие“ – в Аристотелов смисъл. Първият логос е „Светлина на Света“, вторият и третият – негови постепенно сгъстяващи се сенки.

*В юдаизма – абсолютност, духовно явление на човешката същност преди началото на времената, като първообраз на духовния и материалния свят, а също така и на човека. Някои тълкуватели различавали Адам – създаденият от земята (Битие, 2, 7) и Адам – сътвореният „по образ и подобие божие“ (1, 27). Тези думи се възприемали като указание за съединението в Адам Кадмон на мъжкото и женското начало (андрогинния човек). Но тези думи били подлагани на съмнение във връзка със засилването на вярата в трансцедентността на бога; поради това възникнало тълкуванието (приписвано на Равин Акиба, I-II в.), според което човек бил сътворен „по образа“ не на бога, а на Адам Кадмон. Филон Юдей (Александрийски, I в. пр. Хр.- I в.) съединил тези представи с платоновата концепция на идеята като извънвременен образец на нещата: „небесен човек“ е идеалната парадигма на „земния човек“. Пълното си развитие образът на Адам Кадмон получил в кабалистичната мистика на ХIII-ХVIII в., разглеждаща го като необходимо съединително звено между неопределимата безграничност на бога и неговото самоопределение чрез определяни от него форми. В „Зохар“ се казва, че „образът на човека съдържа в себе си всички светове – горни и долни“, и че този образ е избран от „светия старец“ (т.е. бога) за самия себе си. Образът на Адам Кадмон бил избран в символиката на масонството, където той се съотнася с шестлъчевата звезда.*

АДАХ (асир.) Заимствано от евреите за назоваване на техния Адаха, бащата на Юбал и т.н. Но Адах, означаващ „първи, един“, е всеобщо достояние. Има основания да се предполага, че Ак-ад означава първороден или Син на Ад. Адон бил първият „Властелин“ в Сирия. („Разбулената Изида“, I т.)

„АДБХУТА БРАХМАНА“ (санскр.) Брахман на чудесата; описва чудеса, предсказания и различни феномени.

„АДБХУТА ДХАРМА“ (санскр.) „Закон“ на явления, които никога преди това не са били чувани. Сборник от буддистки съчинения за вълшебни или феноменални събития.

АДВАЙТА (санскр.) Секта на веданта. Не-дуалистична (а-двайта) школа на ведантистката философия, основана от Шанкарачаря, най-великият от историческите брамински мъдреци. Двете други школи са двайта (дуалистична) и вишнитадвайта; и трите наричат себе си ведантистки.

АДВАЙТИН (санскр.) Последовател на споменатата школа.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 7

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред