|
Постъпвайки в съгласие с моите желания, моят Брат М** ви направи едно предложение, ако си спомняте. Достатъчно беше да го приемете и във всеки момент, по ваше желание, вие можехте да разчитате за час или повече на разговор с истински подвижник (baithooly), вместо да си имате работа с психичен инвалид.“ [20, стр. 203] Елена Блаватска пише на А. П. Синет на 17 март 1882 г.: „Вие действително ли смятате, че вече ме познавате, драги ми Синет? Вярвате ли (след като сте измерили моята физическа черупка и мозък), че колкото и проницателен аналитик на човешката природа да сте, Вие ще можете някога да проникнете поне под първата черупка на моето действително Аз? Ако вярвате в това, тогава сериозно грешите. Всички вие ме смятате за лъжкиня, защото досега аз показвах пред света истината само за външната мадам Блаватска. Все едно да се оплаквате от лъжливостта на скалата, покрита с мъх, бурени и кал, защото върху нея има надпис: „Аз не съм мъхът и калта, които ме покриват; вашите очи ви лъжат и вие не можете да видите това, което се намира под външната кора“ и т.н. Надявам се правилно да разберете тази алегория. Това не е самохвалство, защото аз не твърдя, че във вътрешността на тази безпристрастна скала се намира разкошен дворец или скромна хижа. Аз казвам само следното: вие не ме познавате, тъй като каквото и да има вътре в мен, то не е това, което си мислите; затова да съдите за мен като за лъжкиня, е голяма грешка и освен това е крещяща несправедливост; A3 (моето истинско вътрешно „A3“) съм затворена тук, вътре и не мога да се покажа такава, каквато съм в действителност, дори и да се опитам. Защо тогава трябва да бъда смятана за отговорна за външната врата на моя затвор или за неговия видим облик, който аз нито съм строила, нито съм украсявала? ... Не, вие не ме ненавиждате; вие просто изпитвате към мен приятелско снизхождение, нещо като благожелателно презрение към Е. П. Б. Тук вие сте прави, доколкото познавате в мен само тази част, която е готова да се разпадне на парчета. Надявам се обаче да откриете грешката си по отношение на онази, другата, добре скритата моя част...“ [20, стр. 465 – 466] Това обяснение изглежда още повече усложнява загадката. Затова ние завършваме с въпроса „Коя е била Е. П. Блаватска?“ с последното изказване на Сфинкса, поставено върху авторския ръкопис на нейната книга „Гласът на Безмълвието“: Н. Р. В. to Н. P. Blavatsky with no kind regards. (Е. П. Б. за Е. П. Блаватска – без добри пожелания.) |
