За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 100

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

От същата ръка на 22 октомври е записано: „Е. П. Б. остави тях (нашите посетители) и влезе с Х. С. О. в библиотеката да пише писма. N* (един от Махатмите) престана да наблюдава, влезе С* (друг Адепт) с поръчение от *** да завърши всичко (за нашето пътуване до Индия) до началото на декември“. С друг, изменен почерк на 9 ноември Блаватска пише: „Тялото боли и няма топла вода, за да бъде измито“. На 12 ноември с почерка на М** е записано: „Е. П. Б. ми изигра номер, загубвайки неочаквано съзнание, с което силно изплаши Бейтс и Уим. Използвах голяма сила на волята, за да изправя тялото на крака.“

На 14 ноември със същия почерк: „N* излезе, а М** влезе (има се предвид, че единият е излязъл от тялото на Е. П. Блаватска, а другият е влязъл в него). Дойде с определени поръчения от *** . Трябва да се замине (за Индия) не по-късно от 15-20 декември.“ Друг Махатма на 29 ноември пише, че „отговорил на руската леличка“. ... Приключвайки с този въпрос, ще приведа бележка на Махатма от 30 ноември: „Бил Митчъл дойде по обед и взе С. (Махатма М**) на разходка. Отидоха при Меси. Наложи се да материализират рупии. Е. П. Б. се върна вкъщи към четири часа.“

„Разполагам с различни писма на Махатмите, в които има намеци, че Е. П. Блаватска в своята индивидуална обвивка понякога много точно определя добрите и лошите черти на своя характер.“ [14, т. I, стр. 291] „Те често говореха за отсъстващата Е. П. Б. като за нещо различно от физическото Ј тяло, което временно заемаха.“ [14, т. I, стр. 247] „Доколкото разбирам, тя сама им услужваше със своето тяло (както се услужва с пишеща машинка) и преминаваше към друга дейност в астралното си тяло. Определена група Адепти влизаше в нейното тяло и действаше чрез него в известна последователност.“ [14, т. I, стр. 246] Блаватска сама е разяснила някои неща по въпроса, когато тя и полковникът били в Лондон (на път за Индия) през януари 1879 г.:

„На следващата вечер, след като се нахранихме, Е. Блаватска обясни на нас и на други двама посетители дуализма на своята личност и закона, който го илюстрира. Тя направо заяви, че може да бъде една личност в един момент, и друга – в следващия. За да потвърди това, тя ни представи поразително доказателство. Седейки до прозореца със скръстени върху колената си ръце, тя ни повика да видим нещо интересно. Едната Ј ръка беше бяла, както обикновено, а другата се оказа по-дълга и с кафява кожа, като на индус; след това, поглеждайки към нейното лице, ние изумени открихме, че косата и веждите Ј също са изменили цвета си – от светлокафяви те бяха станали черни като катран! Могат да кажат, че това е била хипнотична майя; но аз си спомням, че на следващата сутрин нейните коси все още бяха малко по-тъмни от естествения си цвят, а веждите така и си останаха съвсем черни. Тя също забеляза това, поглеждайки се в огледалото, след което ми каза, че е забравила да премахне всички следи от промените, обърна се и прекара ръце два-три пъти по лицето и косата си и когато след това отново се обърна към мен, тя вече беше в своя естествен вид.“ [14, т. II, стр. 7]

„Досега използвах термина „обсебване“, но добре разбирам неговото ужасно несъответствие в този случай. Както „обсебването“, така и „завладяването“ означават, че злите духове и демони подчиняват живи хора... Съществува ли обаче друго понятие в английския език? Защо Ранните Отци не са измислили друга, по-подходяща дума от „изпълване“, означаваща обладание, контрол, овладяване на човека от добри духове? „И те се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на различни езици, когато духът им даде дар слово.“ [14, т. I, стр. 266] „ ... Думата „епистасис“ няма да е подходяща за нас, тъй като означава „наблюдение, управление, господство, умение да владееш“. „Епифания“ („Богоявление“) не е много по-добра, защото означава озарение, проявление и т.н. Ние нямаме подходящ термин, а това е толкова необходимо на съвременния стадий на психичните изследвания. За да го намерим, трябва да се отправим на Изток. Вселяването на един жив човек в друг се намира зад предела на нашия западен опит (ние дори нямаме подходяща дума за това), но в Индия много неща отдавна са известни и определени в психологичната наука, в това число и въпросното явление. Авиша – това е процес на овладяване, т.е. на влизане, контролиране на тялото на жив човек (на неговата джива). Авиша бива два вида: когато амса на Адепта, или неговата стрална обвивка, напуска физическото му тяло и влиза в това на друг човек, тогава става дума за Сварупавиша; но когато чрез своята sankalpa (сила на волята) той влияе или въздейства върху тялото на другия човек, предава му своите мисли, принуждава го да прави неща, които не могат да се осъществят без външна намеса (например, да говори на непознат чужд език, да разбира по-рано неизвестни за него области на знанието, мигновено да изчезва от полезрението на заобикалящите и дори да се превръща в най-ужасни образи – на змии или на някакво свирепо животно), в такъв случай става дума за Шактиавиша.

Ето какво ни е нужно. Ако сме взели думата „епифания“ от гръцкия език, защо тогава да не възприемем и благозвучната дума Авиша от санскрит, тъй като ние още прохождаме в адептството и можем да използваме тази дума в нашето обучение? Тя се използва само при физическата връзка между живи хора или при изпълването и вдъхновението на живия човек от висше духовно същество; тя не трябва да се използва за обозначаване процеса на влизане в тялото (на медиум) на душата на умрял човек и на всички феномени, произвеждани от духа. Това се нарича грахана, а елементарният graham e душата на умрелия; същата дума се използва за обозначаване на влизането на елементала или Духа на Природата в живото тяло.“ [14, т. I, стр. 266]

Полковник Олкът разсъждава по-нататък за термина Авиша и за различните форми на влизане в тялото. Интересуващите се от тази тема могат да се обърнат към неговата книга „Страници от стария дневник“, т. I, гл. XVI. Интерес представлява и откъсът от „Дневник на индийския чела“, публикуван от У. К. Джадж в сп. „The Path“ през 1886 г. и препечатан в „Theosophist“ през юни 1928 г.:

„Х. ни посети. Той винаги казва за себе си „това тяло“. Той ми разказа, че по-рано се е намирал в тялото на факир, но след като получил огнестрелна рана в ръката при крепостта Бхартпур, бил принуден да смени своето тяло, избирайки друго, в което се намира в момента. По това време умирало седемгодишно дете, но още преди пълната му физическа смърт този факир влязъл в болното тяло, излекувал го и след това го използвал като свое собствено. Така че той въобще не е този, който изглежда, че е. Като факир, той изучавал йога в продължение на 65 години; обучението било прекъснато след раняването, което му попречило да изпълни своята задача и той бил принуден да избере друго тяло. В сегашното си тяло той е на 53 години, а вътрешният Х. е съответно на 118... През нощта дочух разговора му с Кунала, от който стана ясно, че те са имали един и същи Гуру – велик Адепт, чиято възраст е 300 години, но той изглеждал само на 40...

Когато си бях свършил работата и вече се готвех да се връщам, случайно срещнах пътуващ факир, който ме помоли да му покажа пътя за Карли. Посочих му накъде да върви, а той ми зададе няколко въпроса, от които пролича, че е добре запознат с моите проблеми. Някои от въпросите ме принудиха да му предам думите, казани от Кунала преди заминаването му от Бенарес, с пожелание да ги пазя в тайна: „Вие няма да ме познаете, но ние сигурно пак ще се срещнем“. Връщайки се вкъщи и намирайки Х. сам, аз му разказах за случая с факира. Той отговори, че това е бил не друг, а самият Кунала, който е използвал за своите цели тялото на факира, и ако аз отново срещна последния, той няма да ме познае и няма да повтори своите въпроси, тъй като в онзи момент тялото му е било владяно от Кунала, който често вършел подобни неща. Аз попитах дали наистина Кунала е заел тялото на факира, на което Х. отговори, че ако имам предвид действително влизане в тялото – тогава не е такъв случаят, но ако питам дали Кунала временно е владеел сетивата на факира, заменяйки ги със своите собствени, тогава отговорът би бил положителен; той ми предостави сам да си направя съответните изводи. (Това е пример на Шактиавиша).


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 100

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред