За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 98

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Получавайки фотографията на мъртвия цар в ковчега, Блаватска пише на Фадеева на 10 май 1881 г.: „Като го видях, вярвай ми, сякаш загубих разсъдък. Нещо неудържимо трепна в мен, та чак бутна ръката ми и мене самата: така ми се прииска да се прекръстя с големия руски православен кръст и да целуна ръката на покойника, че направо се вкамених... Виж ти – спомних си миналото и започнах да сантименталнича. Не съм го очаквала от себе си.“ Това е истинско бедствие: представи си, все още не мога спокойно да чета руски вестници! Станала съм постоянен източник на сълзи, нервите ми вече за нищо не ги бива!“ [21, април, 1895]

В писмо от 1879 г., публикувано в сп. „The Path“ през март 1895 г., Блаватска уточнява: „От Симла написах статия за в. „Ново време“, озаглавена „Истината за племенника на Нан Сахиб“. Бях събрала в нея най-подробна информация за този негодник. В. „Глас“ постоянно отпечатва писма, изпратени от този лъжец, сякаш иска нарочно да провокира Англия за война с Русия. „Ново време“ обаче пренебрегна моята статия. По каква причина? Тя е правдива и е написана от независим кореспондент. Кой би предположил, че те няма да повярват в добрите намерения на тяхната съотечественичка, рускиня, стояща до самия извор на информацията за тази фалшификация.

...Така или иначе, нашите вестници не пожелаха да напечатат моите статии!“

Мисис Писарева също обръща внимание върху този факт: От всичките Ј литературни трудове, открили на Западна Европа окултните учения на древния Изток, само една книга – „Гласът на Безмълвието“, беше до тази година преведена на руски език (написано за „Theosophist“ през януари 1913 г.); а нейният литературен псевдоним Рада Бай е известен само от индийските очерци, публикувани в „Руски бюлетин“ в началото на 80-те години под названието „Из пещерите и дебрите на Индостан“.

Мисис Джонстън допълва: „Въпреки липсата на учтивост от страна на руските вестници по отношение на Елена Блаватска, тя винаги се абонираше за много заглавия от руската преса. Нямайки възможност да ги прочете през деня, тя откъсваше време от пет– шестчасовата си нощна почивка, за да се информира за събитията в нейната родна страна. Получаването на един от тези вестници даде повод за следния психологичен експеримент през есента на 1880 г. В писмото си до Фадеева, Елена Блаватска благодари за изпратените Ј вестници:

„Колко интересно нещо се случи неотдавна с мен! Получих твоя колет с вестници „Ново време“ и легнах да спя малко след десет (ти знаеш, че ставам в пет). Вземайки първия попаднал ми вестник, аз се замислих за една санскритска книга, която (както предполагах) щеше да ми помогне да осмея Макс Мюлер в своето списание. Така че, както виждаш, аз съвсем не мислех за теб. Вестникът през цялото време лежеше до възглавницата ми, закривайки отчасти моето чело.

Неочаквано се преместих в някакъв странен и в същото време познат дом. Стаята ми беше непозната, но масата в средата – нея бях виждала многократно. Зад тази маса те видях и теб, моя приятелко, с цигара и потънала в дълбок размисъл. Масата беше сложена за вечеря, но в стаята нямаше никой друг. Всъщност, стори ми се, че видях за малко леля1 ми да излиза от стаята. След това ти вдигна ръка и вземайки от масата вестник, го сложи настрана. Успях все пак да прочета заглавието „Одески бюлетин“, след което всичко изчезна.

1 Мадам Вите.

Във всичко това нямаше нищо странно, но все пак нещо ме смущаваше. Аз бях абсолютно уверена, че това е бил същият този брой на „Ново време“, който аз бях взела. Виждайки на масата черния хляб, на мен толкова ми се прииска да опитам поне една трохичка от него, че почти почувствах в устата си неговия вкус. Помислих си: „Какво все пак означава всичко това?“ Откъде можеше да дойде това видение? И за да забравя неизпълнимото си желание, разтворих вестника и започнах да чета. О, боже! Това действително беше „Одески бюлетин“, а не „Ново време“. Освен това, към него се бяха прилепили трохички от дългоочаквания хляб!

Следователно, тези фрагменти, възникнали от допира на вестника до челото ми, са предали на моето съзнание цялата сцена, случила се в определен момент и запечатала се върху вестника. В този случай трохичките ръжен хляб са изиграли ролята на фотоапарат. Тези изсъхнали трохички ми доставиха такава радост, пренасяйки ме за миг при вас. Аз вдъхнах домашната атмосфера и с възторг лизнах най-голямата трохичка – колкото до останалите, те всички са тук. Почистих ги от хартията и ти ги изпращам обратно. Нека те се върнат вкъщи с частица от моята душа. Може би това е малко глупаво, но е искрено.“ [21, ноември, 1895]

В друго писмо Блаватска признава пред сестра си Вера: „Хората ме наричат (а признавам, че и сама се наричам) езичница. Аз категорично отказвам да слушам това, което хората говорят за нещастните индуси или будисти, обърнати в англиканско фарисейство или папско християнство – тръпки ме побиват от това. Когато обаче прочетох за появяването на руския свещеник в Япония, моето сърце ликуваше. Обясни това, ако можеш. На мене ми става лошо само при вида на чужд свещеник, но познатата фигура на руския поп възприемам без всяко усилие... Не вярвам в никакви догми и не обичам разните ритуали, но чувствата ми към нашите църковни служби са съвсем други. Вече съм склонна да смятам, че в главата ми липсва седмата гънка, сигурно това ми е в кръвта...

Аз, разбира се, веднага ще кажа: хиляди пъти е за предпочитане будизмът, който е едно чисто и морално учение, напълно хармониращо с проповедите на Христа, отколкото съвременният католицизъм и протестантизъм. С вярата в Православната руска църква обаче не мога да сравня дори и будизма. Това е по-силно от мен. Такава е моята глупава, противоречива природа.“ [21, ноември, 1895] Може би „глупава“ и „противоречива“, но това окончално потвърждава, че Елена Петровна Блаватска в крайна сметка поне понякога се е намирала в своето собствено тяло.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 98

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред