За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 96

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В интервю за в. „New York Star“ от 28 юни 1878 г. по повод на приближаващото се събитие (тя била първата руска жена, натурализирала се в Съединените щати), Блаватска казала:

„Американците са по-добри, отколкото руснаците, те с по-голямо уважение се отнасят към жените.

– Вие подкрепяте ли избирателните права на жените?

– Аз самата не искам да гласувам, но не виждам причини да се забранява това. Всички жени трябва да имат това право. В моите документи е казано, че съм гражданка, а нима всички в тази страна не са еднакво свободни и независими? Жените в Русия имат право на глас и това не е привилегия, а задължение. Аз съм поразена, че тук всичко е по друг начин. Не виждам голяма разлика между тези, които могат да гласуват, и онези, които са лишени от тази възможност. Дали съм омъжена? Не, аз съм вдовица, щастлива вдовица и слава Богу! Аз не бих станала робиня и на Всевишния, а какво остава на човек.“ [22]

След като пристига в Индия през 1879 г. (което би било невъзможно, ако беше останала руска поданица) тя известно време е подозирана като руска шпионка. Въпросът за нейното гражданство е обсъждан и в печата. През май 1879 г. Блаватска дава разяснения по този повод в „The Bombay Gazette“:

„Същия ден, когато се върнах след едномесечно пътешествие, американският консул ми показа две вестникарски съобщения: първото (от вашите вестници) ме нарича „руска баронеса“, а другото (от „Times of India“, с автор, който явно е искал да блесне с остроумие, но е преуспял само в нахалството и клеветата) разказва за мен като за жена, която сама се нарича „руска принцеса...“

Би трябвало да смъмря в. „Gazette“, задето нахлузи върху моята непокорна глава корона на баронеса. Запомнете веднъж завинаги, че не съм нито „графиня“, нито „принцеса“, а дори не съм и скромна „баронеса“ – най-малкото не съм притежавала тези титли до юли. По това време аз станах обикновена гражданка на Съединените американски щати – титла, която ценя повече от всички други, дарени ми от Крал или Император. Бидейки американска гражданка, аз не бих могла да бъда никаква друга (дори и да желаех), тъй като на всеки е известно, че дори и да бях принцеса от кралска кръв, с полагането на клетва за вярност аз автоматично губя право на всички благородни титли.

Освен този общоизвестен факт, моят личен опит (вкл. по повод всички тези паунови пера) укрепи презрението ми към титлите, защото е съвсем ясно, че руските князе, полските графове, италианските маркизи и германските барони имат много по-голямо влияние в своята родина, отколкото зад нейните предели. Позволете ми да заявя на „Times of India“ и на глутницата малки злобни вестничета, заети в търсене на пожълтели сензации, че никога не съм имала титли и на всички мога да докажа, че съм честна жена и достойна гражданка на Америка – страната, която ме прие, най-свободната страна в света.“ [18, август, 1931]

Основателите на Теософското дружество напускат САЩ на 19 декември 1878 г. и пристигат в Бомбай на 16 февруари 1879 г. Тяхното отпътуване предизвиква голяма суматоха в нюйоркската преса. Пример в това отношение е следната статия, публикувана във в. „New York Herald“:


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 96

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред