За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 95

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

38. БЛАВАТСКА – АМЕРИКАНСКА

ГРАЖДАНКА И РУСКА ПАТРИОТКА

1878 г. била важна година в живота на Е. П. Б.: едва избягвайки кремация, тя станала американска гражданка, а след това отпътувала завинаги от Съединените щати. Мадам Желиховска описва първото събитие по следния начин:

„През пролетта на 1878 г. нещо странно стана с Елена. Една сутрин, пристъпвайки, както обикновено, към работа, тя изведнъж загубила съзнание и не дошла на себе си в продължение на пет дни. Състоянието на летаргия било толкова дълбоко, че биха я погребали, ако не била телеграмата, която полковник Олкът и неговата сестра (намираща се с нея по онова време) получили от този, когото тя наричала свой Учител. В нея се казвало: „Не се опасявайте за нищо, тя не е умряла и не е болна, необходим й е отдих; тя се преумори... Всичко ще се оправи.“ Впоследствие тя наистина дошла на себе си и чувствайки се прекрасно, не искала да повярва, че е проспала цели пет дни. Скоро след това Елена започнала да строи планове за заминаване в Индия.“ [12, януари, 1895]

В тази връзка Блаватска разказва на мадам Желиховска: „Не ти писах цял месец, моя приятелко, познай по каква причина? В един прекрасен вторник сутринта, през април, аз както обикновено седнах зад писмената си маса, за да напиша нещо на своите калифорнийски кореспонденти. Неочаквано започнах да осъзнавам, че по някаква странна причина се намирам в спалнята, в своето легло, и че е вечер, а не сутрин. Около мен стояха няколко наши теософи и доктори с учудени лица, както и Олкът с неговата сестра – мисис Митчъл, най-добрата ми приятелка – и двамата бледи, мрачни, изтощени, като че бяха извадени от водата.

„Какво има? Какво е станало?“ – попитах ги аз. Вместо отговор те ме засипаха с въпроси: какво се е случило с мен? И как съм могла да твърдя, че нищо не се било случило? Аз действително нищо не помнех, само бях учудена, че тогава беше вторник сутрин, а сега те настояваха, че е събота вечер. Колкото до мен, тези четири дни безсъзнателно състояние ми се сториха като един миг. Интересна историйка! Представи си само, те всички смятали, че съм умряла, и искали да предадат тялото ми на огъня. Учителя обаче съобщил на Олкът от Бомбай: „Не се плашете, тя не е болна, а си почива, всичко ще се оправи“. Учителя беше прав. Той знаеше всичко и аз наистина бях абсолютно здрава. Единственият проблем беше, че нищо не помнех. Аз станах, протегнах се, изгоних ги всички от стаята и седнах да пиша. Беше ужасно да си представя колко работа ми се бе натрупала. А не можех да намеря нито една мисъл за писане.“ [21, март, 1895J

„Е. П. Б. по различни причини беше принудена да стане американска гражданка.1 Това много я разстройваше, защото като всички руснаци тя беше страстно предана на своята страна“ – разказва нейната племенница (мисис Джонстън) в сп. „The Path“. Самата Блаватска пише по този повод на своята леля, госпожа Фадеева: „Скъпа моя, пиша ти, защото ме потискат странни чувства. Днес, 8 юли, е важен ден за мене, но един Бог знае, добър ли е този знак, или лош. Днес стават точно пет години и един ден, откакто пристигнах в Америка и ето, сега се връщам от Върховния съд, където положих клетва за вярност към Американската република. Сега съм равноправна гражданка на самия президент на Съединените щати... Всичко това е прекрасно (такава е моята неповторима съдба), но ми беше толкова противно да повтарям след съдиите тирадата, която въобще не бях очаквала – че се отричам от поданството и подчинението на Всеросийския Император, поемайки задължението да обичам, защитавам и почитам единната конституция на Съединените американски щати... Ужасно трудно ми беше да произнеса това най-подло отричане! Сега аз изглежда съм политическа и държавна изменница... Приятно, нали... Само че как ще мога да престана да обичам Русия и да уважавам Господаря? По-лесно е да се каже на думи, отколкото да се изпълни на практика.“ [21, февруари, 1895]

1 Вж. раздел 27.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 95

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред