За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 94

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Тя сама написа отлично много страници, тъй като притежаваше чудесен литературен дар. Тя никога не пишеше скучно и безинтересно и беше в еднаква степен блестяща на трите езика..., когато пълната сила беше с нея. Тя писа на своята леля, че когато нейният Учител е зает на друго място, той оставя свой заместник и тогава това било нейното „Светло Аз“, нейният Вътрешен Глас, който мислел и пишел вместо нея. Няма да рискувам да изкажа своето мнение по този повод, тъй като никога не съм я наблюдавал в това състояние. Аз я познавам само в три състояния: същинската Е. П. Б.; нейното тяло, заето от Учителя; и секретаря, пишещ под диктовка. Може би нейният Вътрешен Глас, заемайки нейния физически мозък, е създавал впечатление, че с мен работи един от Учителите – това не мога да кажа. Тя обаче забравяше да каже на леля си, че често, много често никой не я заемаше, не я контролираше, не Ј диктуваше – тогава тя беше просто Е. П. Б., нашият близък и любим приятел1, а след това и нашият учител, стремящ се по най-добрия начин да изпълни своята литературна мисия.

1 Полковникът казва: „Жизнерадостният характер на Е. Блаватска беше една от най-очароватевните Ј черти. Тя обичаше остроумно да се шегува и ценеше това качество у другите. В нейния салон никога не се скучаеше, а особено интересно беше за тези, които идваха за пръв път и нищо не знаеха за източната литература, нито разбираха нещо от източната философия.“ [14, т. I, стр. 456]

Въпреки различното съдействие в работата над „Изидата“, цялата тази книга, както и другите Ј трудове, беше пронизана от нейната самобитност – от нещо характерно само за нея...“ [14, т. I, стр. 251 – 252]

„Тогава как да разглеждаме авторството на „Изидата“ и как към това се отнасяше самата Е. П. Б.? Колкото до създателя на книгата, това безусловно е съвместен труд, произведение на няколко различни автори, а не само на Е. П. Б. Този въпрос е много сложен и да се установи точно какъв принос е внесъл всеки член на този авторски колектив е практически невъзможно.

Личността на Е. П. Б. беше инструментът, който разпределяше целия материал, контролираше неговата форма, оттенък, изразителност и с това налагаше отпечатъка на собствения си стил. Различните наематели на тялото на Е. П. Б. само изменяха нейния привичен почерк, но не пишеха със свой собствен; по такъв начин, използвайки нейния мозък, те бяха принудени да Ј позволяват да украсява техните мисли и да разполага думите в определена последователност. Както дневната светлина, прониквайки през прозорците на храма, придобива оттенъка на цветното стъкло, така и мислите, предавани чрез мозъка на Е. П. Б., минаваха през калъпа на изработения от нея литературен стил и нейните изразни средства.“ [14, т. I, стр. 255 – 256]

Е. П. Б. разказва на своите близки: „Когато пишех „Изидата“, това ми се удаваше толкова лесно, че не беше труд, а истинско удоволствие. Защо трябва да ме хвалят за това? Когато ми кажат да пиша, аз се подчинявам и мога лесно да пиша почти за всичко – за метафизика, психология, философия на древните религии, зоология, естествени науки и много други. Никога не си задавам въпроса: „Мога ли да пиша за това?“, или „Ще се справя ли с тази задача?“ Просто сядам и пиша. Защо? Защото онзи, който знае всичко, ми диктува... Моят Учител, а понякога и други, които познавам от предишните ми пътешествия...

Моля те, не мисли, че съм си загубила разсъдъка. Аз ти намеквах за Тях и преди... и откровено признавам, че когато пиша за непознат или за малко познат ми проблем, аз се обръщам към Тях и един от тях ме вдъхновява. Той ми дава възможност да преписвам от ръкописи и дори от печатни материали, които се появяват в пространството пред мен, при което аз нито веднъж не съм била в безсъзнание. Именно осъзнаването на покровителството Му и вярата в Неговото могъщество ми позволиха да стана толкова силна умствено и духовно... и дори Той (Учителя) невинаги е необходим; защото по време на неговото отсъствие по някакви други работи, Той оставя при мен заместници на своите знания... В такива моменти вече не пиша аз, а моето вътрешно Eгo, моето „Светло Аз“, което мисли и пише вместо мен.“ [15, стр. 157]

В друго писмо тя съобщава на своята сестра: „Не зная, Вера, дали ми вярваш, или не, но нещо необикновено става с мен. Ти нe можеш да си представиш в какъв чуден свят от картини и видения живея. Пиша „Изидата“, но пo-скоро не пиша, а преписвам и копирам това, което ми се показва. Понякога имам чувството, че древната Богиня на красотата сама ме води през всички страни и тяхното минало и аз просто записвам това, което виждам. Често седя с отворени очи, виждайки и чувайки всичко, което реално става около мен, и в същото време виждам и чувам онова, за което пиша. Дъхът ми спира и не смея да шавна от страх да не изчезне това вълшебство. Като в приказна панорама бавно преминават пред мен столетие след столетие, образ след образ. Аз пропускам всичко това през себе си, съединявайки епохи и дати, и зная със сигурност, че грешки не може да има. Нации и народи, страни и градове, отдавна потънали в мрака на доисторическото минало, се появяват и изчезват, отстъпвайки място на други, след което ми казват съответните дати.

Дълбоката древност се сменя с други исторически периоди, митовете ми се обясняват със събития и хора, които наистина са съществували, и всяко забележително събитие, всяка нова страница на тази многолика книга на живота се представя пред мен с фотографска точност. Моите собствени изчисления ми се явяват по-късно, като отделни цветни картини с различна форма в една игра, наречена casse-tete (ребус). Аз ги събирам заедно и се опитвам правилно да ги разположа една до друга, но разбира се, не аз правя това, а моето ego, моето висше Аз. Всичко това става с помощта на моя Гуру и Учител, който ми помага във всичко. Ако случайно забравя нещо, веднага мислено се обръщам към Него или към друг Учител и всичко, което ми е необходимо, се появява пред вътрешния ми взор – понякога цели таблици с цифри и дълги списъци от събития минават пред мен. Те помнят всичко. Те знаят всичко. Ако не бяха Те, откъде аз можех да получа всички тези знания?“ [21, януари, 1895]

Учителя Кут Хуми пише на Синет през есента на 1882 г.: „Е. П. Б. беше първата, която действайки по указание на Атрия (Някой, когото Вие не познавате), обясни в „Spiritualist“ разликата между psyche и nous, между nefesh и nuach, между Душата и Духа. Наложи Ј се да представи цял арсенал от доказателства, цитати от Павел и Платон, от Плутарх и Джеймс и т.н., преди спиритистите да признаят, че теософите са прави. Това беше по времето, когато Ј наредиха да напише „Изидата“ – точно година след основаването на Дружеството. След като се вдигна толкова шум, безкрайни полемики и възражения за това, че у човека не можело да има две души – ние решихме, че е още рано да се дава на публиката повече, отколкото тя е в състояние да асимилира; трябваше да изчакаме, докато тя усвои идеята за „двете души“. По тази причина по-нататъшното разделение на троичността на седем принципа не беше споменато в „Изидата“... Е. П. Б. се подчини на нашите нареждания и пишеше, умишлено завоалирайки някои факти...“ [20, стр. 298]

Полковник Олкът разказва: „След своето появяване „Изидата“ предизвика такава сензация, че първото издание беше разпродадено само за десетина дни. Критиката като цяло се отнесе благосклонно... Най-точното изказване за нея бяха думите на един американски автор, че това е „книга, която съдържа в себе си революция.“ [14, т. I, стр. 294 – 297]

Колкото до нейния английски в онзи период, Е. П. Б. пише на полковник Олкът на 6 януари 1886 г.: „Когато пристигнах в Америка, аз с усилие говорех на английски, а да пиша изобщо не умеех – това е широко известен факт. „Изидата“ беше първата ми книга (с изключение на няколкото статии, коригирани от теб или от някой друг) – това беше всичко, което съм писала на английски, а и то в по-голямата си част ми беше диктувано, както знаеш, от К. Х. (Кашмиреца). Аз се учех да пиша по английски, така да се каже, с негова помощ. Постепенно възприех всички негови стилистични особености. Така че какво толкова учудващо има в сходството между стила на „Изидата“ и писмата до Синет?1 Аз ти разказвах, а и ти сам помниш, че в началото говорех английски десет пъти по-лошо, отколкото сега, и въпреки това четиридесет-петдесет страници наведнъж в „Изидата“ бяха написани без грешка. И това при положение, че аз трудно говорех и въобще не умеех да пиша на английски. От детството си аз почти не съм говорила на този език. За пръв път почнах да говоря по-дълго на английски едва когато влязох в контакт с Учителите – с Махатма К. Х., възприемайки неговия стил.“ [22]

1 Писмата на Махатма К. Х. до Синет.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 94

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред