За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 90

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Откъде Е. П. Б. вземаше материалите, които съставиха „Разбулената Изида“, материали, които не можеха да бъдат проверени по достъпните литературни източници? От астралния свят, от духовното си съзнание, от нейните Учители – „Братя“, „адепти“, „мъдреци“, „наставници“ – както тя различно ги наричаше? Откъде можех да зная, макар че работех с нея над „Изидата“ в продължение на две години и още много години над другите й литературни трудове“ – си спомня полковник Олкът. [14, т. I, стр. 208]

„Голямата разлика в стиловете, с които били написани нейните ръкописи, отличаващи се понякога със съвършенство, неопровержимо доказват, че това не била е работа на един ум. Различието в почерка, в менталния метод, в литературните похвати и в стиловете потвърждава тази мисъл...“ [14, т. I, стр. 225]

„Всяко изменение в почерка се съпровождаше с изменение в маниера, настроението, изразните средства и литературните способности на Е. П. Б. Когато тя разчиташе единствено на своите сили, това лесно се забелязваше. Поради нейната неопитност тя често правеше нови редакции, а когато такива листове ми бяха давани за поправка, в тях откривах ужасни грешки и неточности.“ [14, т. I, стр. 243]

„Излишните замени на старите „копия“ с нови, както и разместването им от една глава в друга и от единия том на „Разбулената Изида“ в другия, забавяха нейната работа (когато тя се намираше в нормалното си състояние) и пораждаха болезнена борба с тази гигантска литературна задача. Без познания върху английската граматика и литературните техники, без навици за продължителен писателски труд, но затова пък притежавайки безгранична храброст и умение да се концентрира (което е почти несъвместимо), тя седмици и месеци вървеше по пътя към своята цел, изпълнявайки указанията на своя Учител. Този литературен подвиг превъзхождаше всички нейни феномени.“ [14, т. I, стр. 224]

„Боутън (нейният издател) похарчи 600 $ за поправките и редакциите, направени от нея по шпалтите... Когато издателят категорично отказа да влага допълнителни средства в това мероприятие, ние вече почти напълно бяхме приготвили ръкописа на третия том. Той беше унищожен преди нашето отпътуване от Америка. Е. П. Б. не възнамеряваше да използва тези материали в Индия и затова нейните статии в сп. „Theosophist“, „Тайната доктрина“ и другите Ј литературни трудове останаха без тях. Колко често ние впоследствие съжалявахме, че тези ценни страници бяха така лекомислено унищожени!“ [14, т. I, стр. 216]

Е. П. Б. пише на 20 септември 1875 г. от Итака на Александър Аксаков: „В момента работя върху голяма книга, наречена от мен по съвета на Джон „Skeleton Key to mysterious Gates“ („Ключ към тайнствените врати“). Ще им дам да разберат на вашите европейски и американски учени, на папистите, йезуитите и на тази paca les chatres de la sciense (научни велможи), които всичко разрушават, без нищо да създават, защото са лишени от креативни способности.“ [16, стр. 274 – 275] Години по-късно, променяйки го на „Ключ към теософията“, тя използвала това заглавие за една от своите книги. А обемистия труд, над който сега работела, тя решила да нарече „The veil of Isis“ („Булото на Изида“) и първият том излязъл именно под това заглавие – то било напечатано в горната част на всяка книжна страница. На 8 май 1877 г. обаче издателят Д. В. Боутън Ј съобщава, че по сведения на техния общ приятел мистър Соутерън, в Англия вече е публикувана книга със същото название. Така (след тази дата) било решено книгата да носи заглавието „Разбулената Изида“.

На 17 септември 1877 г. Блаватска посещава професор Кър-сън в Итака и остава в неговия дом до средата на октомври. Доктор Юджийн Роулън Кърсън – синът на професора, разказва много любопитни неща за нея в сборника „Some Unpublished Letters of Helena Petrovna Blavatsky“ („Някои непубликувани писма на Елена Петровна Блаватска“): „В периода, когато Е. П. Б. ни гостуваше в Итака, времето беше отлично. През октомври тук настъпва „циганското“лято“, дърветата се обличат в есенна премяна, вечерите и нощите стават ободрителни и прохладни. Към обед обаче приятно се затопля, а далечните хълмове и блестящото езеро, както и през лятото, се очертават през лека мъгла. Всичко наоколо е много красиво. Итака е разположена в долина, на брега на езерото Кейъг Лейк, сред хълмове, покрити с гъсти гори. Къщата на моя баща се намираше на източния хълм. На този хълм се издигаше и величественото здание на университета (Корнуелския)...

Една вечер майка ми, опасявайки се от застудяване през нощта, реши да внесе вкъщи саксиите с цветята, които стояха до входната врата, но Е. П. Б. Ј каза да не се тревожи за това, защото „Джон“ сам щял да ги пренесе. Така те безгрижно легнаха да спят, а на сутринта въпросните растения вече се намираха в къщата...

Блаватска носеше свободно падаща рокля с някакъв бродиран жакет. Според разказите на майка ми, в неговите джобове имало хартия за цигари и тютюн. Моят баща, закоравял пушач и познавач на тютюна, предполагаше, че тя ползва евтини сортове, може би поради липса на парични средства. Тя пушеше като комин и саксиите с цветя винаги бяха пълни с угарки. Е. П. Б. имаше специален работен халат, известен от фотографията на Бърдслей1.

1 Фотографията е публикувана в сп. „Teosophist“ през октомври 1929 г.

Цялото си време тя прекарваше зад писмената маса. Пишеше, пишеше, пишеше... повечето през деня, но понякога и до късна нощ, водейки огромна кореспонденция. Тук тя почна работата над „Разбулената Изида“. Ежедневно изписваше със сбития си почерк по двадесет и пет страници. Блаватска не ползваше никакви книги, а между другото, моят баща имаше огромна библиотека, почти изцяло съставена от английска литература, но Е П. Б. твърде рядко се обръщаше към него за консултация.“ [17, стр. 25 – 36]

Мистър У. К. Джадж пише за това в статия, публикувана във в. „New York Sun“ от 26 септември 1892 г.: „Разбулената Изида“ привлече вниманието на обществеността и в отзивите на всички нюйоркски вестници се подчертаваше, че книгата съдържа резултатите на огромна изследователска работа. За мен и за многото други свидетели на подготовката на тази книга, беше много странно, че авторката не използваше библиотека и не се опираше на предварителни записки. Всичко беше написано наведнъж, като по вълшебно махване с ръка. Въпреки това книгата съдържаше изобилие от цитати и препратки към издания, пазещи се в Британския музей и в други големи библиотеки. Всички цитати се оказваха абсолютно верни. Това предполагаше или нейна способност да запазва в паметта си такава маса от факти, числа, наименования и сюжети, на която не е способен нито един човек, или оставаше да се признае, че са Ј помагали някакви невидими същества.“


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 90

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред