За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 89

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Бяхме работили над „Разбулената Изида“ вече няколко месеца и успяхме да подготвим 870 страници от ръкописа, когато една вечер Е. П. Б. ме попита дали ще имам нещо против (предвид указанието на нашия Учител) да започнем всичко отначало. Добре помня шоковото състояние, до което ме доведе мисълта, че всички тези седмици на тежък труд, психически стрес и главозамайващи археологически загадки са загубени напразно, както аз сметнах в своето неведение. Моето уважение, любов и благодарност обаче към този Учител и към всички Учители за предоставеното ми право да участвам в тяхното голямо дело бяха безгранични, затова приех предложението и ние отново се посветихме на работата.“ [14, т. I, стр; 217]

„Е. П. Б., както е добре известно, беше закоравяла пушачка. Тя ежедневно изпушваше невероятно количество цигари, свивайки ги с най-голяма ловкост. Често тя правеше това с лявата ръка, докато с дясната работеше върху ръкописа... Работейки над „Разбулената Изида“ тя не излизаше от квартирата си по шест месеца. От ранно утро до късна вечер се трудеше на писмената маса. За нея беше в реда на нещата да работи по седемнадесет часа в денонощието. Блаватска се занимаваше с нещо друго само когато влизаше в столовата или в банята, след което отново се връщаше към своята маса.“ [14, т. I, стр. 452] У. К. Джадж, който почти ежедневно посещавал „Ламасери“, пише: „След като тя се настани удобно в квартирата на 47-а улица, където от сутрин до вечер я посещаваха най-различни хора, тайнствените феномени, необикновените видения и звуци продължиха. Аз ходех там много вечери и при добро газово осветление виждах как големи светещи кълба се рееха над мебелите и прелитаха от място на място, а от време на време из стаята се разнасяше прекрасен звън на камбанки. Тези звуци имитираха пиано или нечие подсвиркване. В същото време Е. П. Блаватска с най-безгрижен вид четеше или пишеше „Разбулената Изида“.“ [14, т.Т, стр. 147]

Един репортер от в. „New York Times“ (в статия от 2 януари 1885 г.) споделя своите спомени от продължилите цели две години негови посещения в салона на мадам Блаватска: „При наличие на заинтересовани слушатели тя можеше с часове да разказва за всичко с най-авторитетен вид, затова не беше чудно, че в нейния скромен апартамент се събираха най-странните и оригинални хора на Ню Йорк. Не всички се съгласяваха с нейните тези. Някои обаче предано следваха излаганото от нея учение. Много от нейните приятели и много от присъединилите се към основаното от нея Теософско дружество се отличаваха с това, че малко неща потвърждаваха и почти нищо не отричаха. Всичко, ставащо в нейната стая на чудесата, беше за повечето от тях само храна за размисли. Когато се раздаваха мелодични камбанки, излизащи от невидимия и „услужлив елф“ Поу Дхи, различните хора се отнасяха към този феномен по различен начин. Непоправимите скептици добродушно се подсмихваха, а повярвалите изпадаха във възторг... Независимо от чувствителността на мадам Блаватска към насмешките и клеветите, в тези обсъждания тя проявяваше истински либерализъм по отношение на изказваните мисли и ни позволяваше свободно да обсъждаме нейните убеждения, както тя се отнасяше към убежденията на другите.“ [14, т. I, стр. 167]

Мистър Джадж продължава: „На масата, на която тя пишеше „Разбулената Изида“, стоеше малко китайско шкафче с подвижни чекмедженца. В тях тя пазеше различни дреболии, но няколко чекмеджета винаги бяха празни. Това беше обикновено шкафче, без никакви механични приспособления. Често обаче в едно от тези празни отделения пропадаха различни предмети или обратно, там откриваха неща, които никога по-рано не са виждани в нейната стая. Често наблюдавах как тя пускаше там монети, пръстени или някакъв амулет (понякога и аз самият слагах там някои предмети), затваряше чекмеджето и почти веднага го отваряше – то вече беше празно. Всичко изчезваше. Шкафчето стоеше на четири крака, издигнато на два дюйма над гладката маса. Няколко пъти виждах как тя слагаше в едно от чекмеджетата своя пръстен и излизаше от стаята. Поглеждах в чекмеджето – пръстенът беше на мястото си. Тя се връщаше и без да се приближава към шкафчето, ни показваше същия пръстен на ръката си. Аз отново поглеждах в чекмеджето, преди тя да се приближи до него – пръстенът там вече го нямаше.

Една вечер Мадам отвори едно от чекмеджетата на своето китайско шкафче и извади оттам изящен гердан (източна изработка) и го подаде на една стояща наблизо дама1. По лицето на един от джентълмените премина сянка на съжаление, че той самият не получи тази вещ. Е. П. Б. се приближи, докосна се до едно мънисто на огърлицата – то веднага се отдели от другите и остана в ръката и. Тя се обърна и го подаде на огорчения си гост. Той с учудване откри, че това не е просто мънисто, а карфица за вратовръзка със златна игла. Същевременно огърлицата остана абсолютно цяла и дамата, разглеждайки я, беше поразена от това, че тя не се разпиля след изваждането на едно мънисто.“ [14, т. I, стр. 151 – 153]

1 Това е била сестрата на полковник Олкът – мисис Митчъл.

Краят на историята с гердана е описан от мистър У. Джадж и може да се намери в цитираната no-горе статия на в. „New York Times“ от 2 януари 1885 г.: „Дамата, чийто брат с ентусиазъм беше повярвал в удивителната руска лейди, се придържаше към благочестиви религиозни възгледи, донякъде противоположни на теософските. Запознавайки се с Е. П. Б., тя поддържаше с нея приятелски отношения, независимо от разликата в убежденията.

Веднъж мадам Блаватска подари на тази дама прекрасен гердан, направен от някакъв странен материал, приличащ на твърдо дърво. „Носете го – каза тя – но ако позволите да го сложи някой друг, той ще изчезне.“ Дамата постоянно носеше тази огърлица повече от година. Междувременно тя се премести в друг град.

Веднъж нейното малко болно дете започнало да капризничи, плачело и искало гердана. Тя му го дала, надсмивайки се над своята нерешителност. Детето сложило мънистата на своята шия и било много доволно от това. Майката излязла от стаята за нещо, но само след минута чула, че детето отново силно заплакало. Връщайки се бързо, тя видяла, че то се опитва да свали гердана. Тя му помогнала да се освободи от него. Герданът бил станал с една трета по-къс, а мънистата му били нагорещени и оставили на врата на детето следи от изгаряне. Тя самата разказваше тази история и в същото време отричаше, че вярва в „подобни неща“. [14, т. I, стр. 164]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 89

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред