За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 88

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

36. „РАЗБУЛЕНАТА ИЗИДА“

Полковник Олкът разказва за написването на „Разбулената Изида“ следното: „Веднъж през лятото на 1875 г. Е. П. Б. ми показа няколко ръкописни страници и каза: „Написах това миналата нощ по указание, но нямам представа какво ще излезе от него. Възможно е да стане за вестникарска статия или за книга, а може и за нищо; във всеки случай направих това, което ми беше поръчано.“ Тя прибра ръкописа в чекмеджето на масата и доста време не спомена нищо за него. През септември Блаватска гостува на своите нови приятели – професор Кърсън от Корнуелския университет и неговата съпруга, и работата продължи. Тя ми писа, че това трябва да бъде книга по история и философия на Източните Школи и техните отношения със съвременността. Съобщаваше ми, че пишела по теми, които никога не е изучавала, и привеждала цитати от книги, които никога в живота си не била чела; съмняващият се професор Кърсън намерил тези цитати в класическите трудове на университетските библиотеки и потвърдил тяхната точност. След като се върна в града, тя пишеше тази книга само от време на време и без особено старание.

Един-два месеца след създаването на Теософското дружество ние наехме две квартири на 34-а Уест стрийт 433. Нейната беше на първия етаж, а моята – на втория. От този момент работата над „Изидата“ продължи без прекъсване до завършването Ј през 1877 г. За целия си предишен живот тя не беше положила и една десета от този огромен труд и аз никога не бях срещал подобна издръжливост и неизтощима работоспособност. От сутрин до вечер тя седеше зад своята работна маса и рядко някой от нас лягаше да спи по-рано от два часа през нощта. Денем ми се налагаше да уреждам служебните си ангажименти, но всеки следобед ние сядахме зад нашата голяма маса и работехме, докато не ни надвиеше умората. Какъв жизнен опит! Образованието, което би изисквало цял един живот, ми беше дадено в сбита форма за по-малко от две години.

Тя работеше без определен план, но идеите бликаха от нея като от непресъхващ извор. Те идваха хаотично, като безкраен поток, всеки параграф се оформяше и завършваше независимо от предишния или следващия. Дори сега, след многобройни редакции, изследването на тази удивителна книга ще покаже това обстоятелство. Отсъствието на предварителен план (независимо от всички нейни знания), според мен доказва, че въпросната книга не е резултат от нейния собствен замисъл; че тя беше само канал, чрез който една свежа жизнена есенция се вливаше в застоялото блато на съвременната спиритична мисъл.

Би трябвало да се види нейният ръкопис: листовете най-често бяха рязани, лепени, прекроени; понякога една страница се състоеше от шест, седем или десет отделни ивици, изрязани от други страници и залепени заедно, съединени с отделни думи или изречения, вписани между редовете. Тя често (и леко иронично) се хвалеше пред приятелите си със своята сръчност в работата. Нейният бележник също понякога участваше в този процес, защото именно върху него тя залепваше страниците на своя ръкопис...“ [14, т. I, стр. 202 – 205]

„Аз преглеждах всяка написана от нея страница по няколко пъти и на всяка от тези коректури записвах много параграфи, перифразиращи идеите, които тя тогава не успяваше да формулира добре на английски; помагах Ј да намира нужните цитати и изпълнявах всякакви други спомагателни функции. Тази книга събра в себе си всички достойнства и недостатъци на своята авторка. Е. П. Б. създаде със своята книга цяла епоха и пишейки я, създаде и мен – нейният ученик и помощник; така аз бях подготвен за предстоящата ми теософска работа в продължение на следващите двадесет години...

Да наблюдавам нейната работа беше за мен изключително и незабравимо удоволствие. Обикновено ние сядахме зад голямата маса един срещу друг и тя постоянно ми беше пред очите. Перото Ј направо летеше по страниците; понякога тя неочаквано спираше и вторачваше отсъстващ поглед в пространството, след което (сякаш прочитайки нещо невидимо) започваше да го преписва върху своя лист. След като цитирането завършваше, погледът Ј придобиваше естествено изражение и тя продължаване да пише до следващото прекъсване.

Добре помня, че веднъж видях и дори държах в ръцете си астралния двойник на книга, от която Е. П. Б. преписваше цитати за своя ръкопис; тя трябваше да „материализира“ двойника, за да мога да сверя коректурата, тъй като не исках да оставя цитатите непроверени. Една от тях беше френска книга по физиология и психология, а другата (също от френски автор) третираше някаква област на неврологията. Първата беше в два тома, а втората – с меки корици.

Това се случи, когато живеехме на 47-а Уест стрийт 302 – в прочутия „Ламасери“1, тайната щаб-квартира на Теософското дружество. Спомням си, че Ј заявих: „Не мога да оставя непроверен този цитат, тъй като съм сигурен, че е записан неточно“. Тя отговори: „О, не се безпокой, съвсем точен е“. Аз обаче настоявах, докато тя не каза: „Почакай за минутка, ще се опитам да получа тези книги“. Е. П. Б. насочи отсъстващ поглед към далечния ъгъл на стаята, където имаше една етажерка с разни антикварни неща, и с глух глас каза: „Там!“ След това тя прие нормалното си изражение и каза: „Иди и погледни там“. Когато се доближих до етажерката, аз открих върху нея двата необходими ми тома, които преди това, доколкото знаех, не бяха там.

1 „Ламасери“ означава буквално „ламаистки манастир“.

Сравнявайки текста, констатирах, че съм бил прав, когато заподозрях неточност в цитата на Е. П. Б.; грешката Ј беше показана и коригирана. След това по нейна молба поставих двата тома там, откъдето ги бях взел. Отново се заех с работа и когато след известно време погледнах към етажерката, открих, че книгите са изчезнали!

Когато чуят тази абсолютно истинска история, скептиците могат да се усъмнят дали съм с всичкия си..., надявам се тя да им е от полза. Същото стана и с другата книга, но за разлика от първата тя не изчезна и се намира у нас и досега.“ [14, т. I, стр. 208 – 210]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 88

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред