За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 86

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

... На пренесеното за 13 септември заседание (това „13“ в текста на протокола явно е печатна грешка) мистър Фелт продължи... интересния разказ за своите открития... Комитетът по Преамбюла и постановлението докладва за своята работа. Прието беше решение учредяваната организация да бъде наречена „Теософско дружество“. Председателят възложи на преподобния мистър Виджийн и на мистър Соутерън да потърсят подходящо помещение за заседания, след това бяха съобщени имената на няколко нови членове и внесени в списъка на основателите.

Въпросът за названието на Дружеството, разбира се, беше сериозно обсъждан в комитета. Предлагаха се различни названия, сред които (ако не ме лъже паметта) египтоложко, херметическо, розенкройцерско и т.н., но нито едно от тях не изглеждаше подходящо. Накрая един от нас, прелиствайки страниците на речника, се натъкна на думата „теософия“, и в резултат на тайно гласуване ние решихме, че това название е най-подходящо, тъй като, от една страна, изразяваше езотеричната истина, към която ние се стремяхме, а от друга страна, включваше методите на Фелт за научното изследване на окултизма.“ [14, т. I, стр. 113 – 132]

Изглежда, че названието на Дружеството не е било избрано толкова случайно, както се сторило на полковник Олкът. Мадам Блаватска пише на професор Кърсън на 15 февруари 1875 г. (организационни мероприятия за Дружеството не са провеждани преди м. септември): „И накрая, преди много години, страстните стремежи на моя ум бяха удовлетворени от тази Теософия“. През юли тя записва върху полето на своя албум: „В нарежданията, получени от Индия, се говори за необходимостта от създаването на философско-религиозно дружество, за измисляне на подходящо наименование, както и за избора на Олкът. Юли, 1875 г.“ На друго място в албума тя отбелязва: „М. дава указание за формиране на дружество, тайно дружество, подобно на Ложата на розенкройцерите. Той обещава да помогне. Е. П. Б.“

Полковник Олкът си спомня: „Следващото подготвително заседание беше проведено... на 30 септември. След доклада на комитета за търсене на подходящо помещение за заседанията на Дружеството, беше избран Мот Мемориъл хол, разположен на Медисън авеню. Постановлението беше... одобрено. Последваха избори на официални лица ... и беше обявен... следният резултат:

Президент: Хенри С. Олкът

Вицепрезиденти: доктор С. Панкреаст;

Х. Х. Фелт

Секретар-кореспондент: мадам Е. П. Блаватска

Секретар-протоколчик: Джон Сторър Коуб

Касиер: Хенри Д. Нютън

Библиотекар: Чарлз Соутерън

Членове на Съвета: преподобният Д. Г. Виджийн;

преподобният Р. Б. Уестбрук;

мисис Ема Хардинг Бритън;

К. Е. Саймънс;

Хърбърт Д. Моначези

Адвокат на Дружеството: Уилям К. Джадж

След това заседанието беше отложено до 17 ноември, когато трябваше да бъде представен доклад за конкретизирането на преамбюла, а председателят да произнесе встъпителна реч и по такъв начин Дружеството да бъде напълно узаконено.“ [14, т. I, стр. 134 – 135]

„В Постановлението могат да се отделят следните три пункта:

1. Наименование – „Теософско дружество“;

2. Основни задачи – събиране и разпространение на знанията за законите, управляващи Вселената;

3. Състав – активни членове, почетни членове и член-кореспонденти.“ [9, стр. 23]

В Преамбюла се казва: „Предвид съществуващото положение на нещата е необходимо да се отбележи, че Теософското дружество е организирано в интерес на религията, науката и нравствеността; то е призвано да им спомага в съответствие с техните нужди. Срещайки препятствия при опитите да се получат необходимите знания от други части на света, основателите на Дружеството обърнаха своя поглед на Изток, откъдето са произлезли всички религиозни и философски системи.“ [22]

Полковник Олкът продължава: „В определената вечер членовете на Дружеството се събраха в своето помещение; беше прочетен и одобрен протоколът на предходното заседание. Изслушана беше встъпителната реч на председателя. По предложение на мистър Нютън тя беше одобрена. Следващото заседание на официално учреденото Дружество беше насрочено за 15 декември...

Моята встъпителна реч1 беше посрещната с аплодисменти и мистър Нютън, ортодоксален спиритуалист, заедно с мистър Томас Фритингър и преп. мистър Уестбрук, предложиха нейният текст да бъде напечатан и размножен, което показва, че те не смятаха за безразсъдни изказаните в нея възгледи. Сега обаче, след седемнадесет години къртовски труд, тя ми изглежда малко наивна.“ [14, т. I, стр. 135 – 138]

1 Пълният Ј текст е публикуван в сп. „Theosophist” през август 1932 г.

Теософското дружество „трябваше да стане ядро за събиране и разпространение на знания, за окултни изследвания и за изучаване и популяризиране на древните философски и теософски идеи; като първа задача беше необходимо да се събере библиотека.

В първоначалните ни планове не влизаше създаването на Всеобщото Братство. Тази идея възникна спонтанно в процеса на работата.“ [14, т. I, стр. 120]

Единадесет години по-късно Блаватска пише за „Първата програма на Теософското дружество“: „За избягване на двусмислията беше необходимо да напомним на членовете на Т. Д. историята на създаването на дружеството през 1875 г. Бидейки изпратена в Съединените щати през 1873 г., за да обедини около себе си група сътрудници, изследващи психичните въпроси, авторката след две години получи указание от своя Наставник и Учител да формира ядро на едно действащо Дружество, чиито задачи бяха определени по следния начин:

1. Всеобщо Братство.

2. Отсъствие на различие между членовете по националност, вероизповедание и социално положение, за всички членове следва да се съди само по личните им заслуги.

3. Да се изучава философията на Изтока и особено индийската философска система, постепенно чрез различни печатни трудове да се запознава обществеността с езотеричните религии в светлината на езотеричните учения.

4. Да се противодейства на материализма и теологичния догматизъм с всички възможни средства, вкл. чрез демонстриране на съществуващите окултни сили в природата (неизвестни на науката) и наличието на психични и духовни сили у човека; да се полагат усилия за разширяване кръгозора на спиритистите и да им се показва, че освен „духовете“ на умрелите съществуват и други, много други феномени. Предразсъдъците трябва да бъдат публично разобличавани и унищожени. Окултните сили, полезни и вредни, които ни заобикалят и се проявяват по различни начини, ще развият нашите най-добри способности.“ [18 август, 1931]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 86

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред