За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 82

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

34. КЛУБЪТ НА ЧУДЕСАТА

Учителя Серапис в своето първо писмо до полковник Олкът през март 1875 г. пише: „Не оставяй Клуба. Опитвай се.“ По това време (по думите на Блаватска) книгата на полковника „предизвикала истински фурор“. Не след дълго обаче тя пише на Александър Аксаков: „Бедата дойде при нас... Олкът седи върху купчини от своята „People from the other World“ („Хора от онзи свят“), както Мариус е седял върху развалините на Кар-таген, изпълнен с горчиви мисли. Не са продадени и хиляда екземпляра за пет месеца... Наоколо е банкрут след банкрут, цари ужасна паника, който има пари ги крие, а който няма – умира от глад. Впрочем, Олкът не унива. С такт на чистокръвен янки той измисли „Miracle Club“ („Клуба на чудесата“) – да видим какво ще излезе от това. За себе си гарантирам – докато душата ми се държи за тялото, ще отстоявам и ще воювам за истината...“ [16, стр. 271 – 272]

По това време Блаватска живеела във Филаделфия, а полковник Олкът – в Ню Йорк. Той пише: „През май 1875 г. (с нейно съгласие) се опитах да организирам в Ню Йорк частен изследователски комитет под наименованието „Клуб на чудесата“. Предвиждаше се входът да бъде открит само за членове на клуба, които да не разгласяват дори мястото на срещите. Всички феномени, включително материализациите, трябваше да стават при добро осветление и без специални приспособления.“ [14, т. I, стр. 25]

Може да изглежда, че „Клубът на чудесата“ е създаден по модела на лондонския „Клуб“, по повод на който Учителя К. Х. пише на А. О. Хюм през 1881 (или 1882) година: „Най-голямата, както и най-обещаващата от тези школи в Европа се провали твърде впечатляващо преди около двадесет години в Лондон. Това беше тайна школа за практическо обучение в магия, основана под названието „Клуба“ от дузина ентусиасти под ръководството на отеца лорд Литън. За тази цел той беше събрал най-запалените и предприемчиви, както и най-способните познавачи на месмеризма и „церемониалната магия“, такива като Елифас Леви, Регазони и копта Зергван Бей. Въпреки това, в пагубната атмосфера на Лондон, „Клубът“ стигна до своя преждевременен край. Аз го посетих пет-шест пъти и почувствах от самото начало, че в него нищо не е имало и не би могло да има... Организация като тази, замислена от Вас и от мистър Синет, е немислима сред европейците – тя е почти невъзможна дори в Индия, освен ако не сте готови да се изкачите на височина 18 000 – 20 000 (фута) сред глетчерите на Хималаите.“ [20, стр. 209]

В броя на сп. „Spiritual Scientist“ от 27 май се появява следното съобщение:

Добри новини

„Клубът на Чудесата“, организиран от полковник Олкът, се развива добре. Ежедневно постъпват заявления от желаещи да се присъединят към него, но са приети много малко, тъй като е желателно членовете на Клуба да имат определено реноме, научни и други постижения, които ще гарантират надеждността на изследванията и произтичащите от тях изводи. За експериментите беше поканен (за известно време и при определено заплащане) един медиум от Ню Йорк...“ [22]

За съжаление на Клуба „определеното заплащане“, предназначено за този медиум, се оказало напразно. В своята книга „Страници от стария дневник“ полковник Олкът си спомня: „Медиумът беше от едно от най-уважаваните семейства и правеше впечатление на честен човек, затова ние решихме, че той е истинско съкровище. По-късно обаче се изясни, че той просто е останал без средства, и тъй като по това време Е. П. Б. имаше финансови проблеми, за да му плати, тя беше принудена да заложи своята дълга златна верижка1. Този негодник обаче се оказа не само несъстоятелен като медиум, но впоследствие се отплати с клевета на тази, която му желаеше доброто.“ [9, стр. 15; 14, т. I, стр. 34]

1 Възможно е това да е онази същата златна верижка, на която тя някога е извеждала на разходка своя нюфаундленд.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 82

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред