За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 79

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

33. ГОЛЯМАТА ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА

ПРОМЯНА

Читателят помни загадъчното изказване на полковник Олкът за удивителните психофизиологични изменения, които станали с Е. П. Блаватска (вж. раздел 31). Какви са тези промени? Кога са станали? На втория въпрос се отговаря лесно: това станало по време на нейното боледуване през май и юни 1875 г. Същността на самите изменения би могла да обясни единствено тя самата. Блаватска намеквала за това на своята леля – мадам Фадеева, и на сестра си – мадам Желиховска.

Мистър У. Джадж, издател на сп. „The Path“, публикувал ценна информация по този въпрос. Той уговорил мисис Джонстън – племенница на Е. П. Б. (Вера) и дъщеря на Вера Желиховска, да преведе от руски на английски писмата на Блаватска, адресирани до нейното семейство, и ги публикувал в своето спиание от декември 1894 г. до декември 1895 г. Мисис Джонстън пише за боледуването на Блаватска във Филаделфия: „По едно време Елена беше много болна, тя разви ревматизъм на краката. Лекарите казаха, че е започнала гангрена и смятаха случая за безнадежден, но тя беше излекувана от негър, насочен към нея от „Сахиба“. Блаватска пише на мадам Желиховска: „Той ме излекува напълно. Именно от този момент започнах да чувствам странна двойнственост. По няколко пъти на ден долавях, че в мен съществува някой друг, напълно независимо от моята воля. Аз никога не губя съзнание за своята индивидуалност – чувствам, че сама запазвам мълчание, а чрез физическия ми език говори моят вътрешен гост.

Например, аз зная, че никога не съм била в местата, описани от моето „второ Аз“, но този втори не лъже, разказвайки за места и предмети, непознати за мен, защото той ги е виждал и добре ги познава. Аз се примирих – нека моята съдба ме води по своя път. Освен това, какво мога да направя? Би било просто смешно да отхвърля осъзнаването на моето второ „Аз“, заставяйки околните да мислят, че премълчавам за това от скромност. През нощта, когато лежа в леглото, целият живот на моя двойник преминава пред очите ми. Аз виждам неприличащ на мен човек, с друг характер, с други чувства. Какъв смисъл има обаче да се говори за това? От всичко това можеш да се побъркаш. Опитвам се да потъна в работата и да забравя своето странно състояние. Това не е медиумизъм и в никакъв случай не е нечиста сила; то ми оказва много силно влияние, насочвайки ме към по-добро... Никой дявол не би се държал така. Може би са „Духове“. Ако е така, тогава моите стари „привидения“ вече няма да се осмелят да се приближат до мен. Достатъчно е да вляза в стаята, където се провежда сеанс, и веднага спират всички феномени, особено материализациите. О, не, всичко това е от по-висок порядък. Феномените от другия род обаче стават все по-чести и то под ръководството на моето „второ Аз“. В най-близките дни ще ви изпратя статия за тях. Това ще бъде интересно.“ [21, декември, 1894]

Полковник Олкът споменава за тази, или подобна на нея статия: „В стария брой на „New York World“ ще намерите дългия разказ на репортера, присъствал на нашите експерименти на 47-а стрийт. Както и останалите осем-десет човека, той беше свидетел на появата на Брата. Той влезе през прозореца и по същия начин излезе обратно. Трябва да се отбележи, че стаята се намираше на втория етаж и нямаше връзка с балкона.“ [8, стр. 112]

Мисис Джонстън продължава: „Във вестниците имаше съобщение за някои от тези феномени, беше описана външността на астралните посетители, сред които бе и един индус. Изпращайки тези изрезки, Елена беше направила следния коментар: „Аз виждам този индус ежедневно, той е като жив, с тази разлика, че изглежда по-лек, неземен. По-рано аз мълчах за това, смятайки всичко за халюцинации. Сега обаче той стана видим и за другите. Появява се и ни съветва какво да правим и как да пишем. Ясно е, че той знае всичко, което става наоколо, знае дори мислите на другите хора и чрез мен предава своите знания. Понякога ми се струва, че той малко ме потиска, прониквайки като неуловимо същество през всички мои пори и разтваряйки се в мен. Тогава ние двамата можем да говорим с други хора и аз започвам да разбирам и да запомням науки и езици – всичко, на което той ме е научил, когато той е в мен и дори когато е вън от мен.“ [21, януари, 1894]

В предишните си писма до Желиховска, тя наричала „Глас“ или „Сахиб“ (Стопанин) този, който „обгръщал нейното тяло“ и подчинявал мозъка Ј. И едва по-късно тя нарекла този „Глас“ „Учител“. Например, тя пише на сестра си: „Аз никога не споделям тук с никого за моето общуване с Гласа. Когато се опитвам да твърдя, че никога не съм била в Монголия, че не зная санскрит, нито древноеврейския или древноевропейските езици, тогава никой не ми вярва. „Как става така – питат моите събеседници – че Вие не сте били там, а описвате всичко толкова подробно и точно? Не знаете езици, а превеждате направо от оригинала!“ Те отказват да ми вярват. Според тях, аз имам причини нещо да крия; освен това, получава се малко неловко да отричам, след като например някой е слушал моите разговори за индийските диалекти с учени, прекарали в Индия двадесет години. Накратко, или те всички са си загубили ума, или аз – както в детските приказки, подобно на този, когото елфите оставили в замяна на отвлечения от тях.“

Тя пише (около 1875 – 1876 г.) на своята леля Н. Фадеева, с която заедно расли и са учили: „Кажи ми, скъпа моя, интересуваш ли се от психофизиологични тайни? Ето една удивителна задача за всеки физиолог: при нас, в Дружеството, има много учени членове (например професор Уайлдър, археолог-ориенталист) и всички те идват при мен с въпроси и ме уверяват че аз по-добре от тях зная и източните езици, и науките (естествени и абстрактни). Това наистина е факт, а срещу фактите не може да се рита, както и срещу ръжена... Така че обясни ми: как е могло да стане така, че аз, която до зряла възраст, както ти е известно, бях кръгъл профан – изведнъж станах феномен на ученост в очите на хора, които са действително много учени? Наистина непроницаема мистерия! Аз съм психологична задача, ребус и тайна за бъдещите поколения – сфинкс... Като си помислиш само, че аз, която почти нищо не съм изучавала сериозно, аз, която нито от химия, нито от физика, нито от зоология нямам ни най-малко понятие – сега пиша за всичко това дисертации. Влизам с учените в диспут и излизам победителка... Не се шегувам, говоря съвсем сериозно: все пак малко се страхувам, защото не разбирам как става всичко това. Наистина, през последните три години аз денем и нощем се занимавам, чета, размишлявам. Всичко, което сега намирам в книгите, ми изглежда познато... Вече намирам грешки в статиите на учените, в лекциите на Тиндал, Хърбърт Спенсър, Хъксли и други... При мен се тълпят от сутрин до вечер професори, доктори на науките, теолози. Влизат в спорове – и аз се оказвам права. Ако се случи при мен да дойде някакъв археолог, отивайки си, той обезателно ще ме уверява, че съм му открила скритото значение на различни древни паметници и съм му подсказала неща, за които той никога не е и подозирал. Символите на античността и тяхното тайно значение се появяват пред вътрешния ми взор веднага, щом за тях стане дума. Откъде е всичко това? Подменили ли са ме, що ли?“


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 79

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред