За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 76

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Самата Блаватска обаче пише на 13 февруари до генерал Липит: „Едва не си счупих крака, когато тежкото легло падна и ме притисна при моя опит да го преместя“. През април тя отново пише: „Днес получих Вашето писмо. Вежливостта задължава да се отговаря веднага, но аз съм толкова болна, че се скарах с Олкът, издевателствах над Б(етанели), спорих с Джон, доведох до припадък готвачката и предизвиках телесни конвулсии у своето канарче; като се разтоварих по този начин, аз се проснах в леглото и се отдадох на спомени за стария Блаватски. Последните произшествия разглеждам като ирония на Съдбата; предпочитайки всичко друго пред този кошмар, в три часа през нощта аз гълтам таблетките на Браун (от които почнах да кихам, макар че помагат за кашлицата) и се опитвам да Ви напиша разумен отговор. С тъга мисля, че няма да мога да замина с Вас във Вашингтон. Положението с крака ми е по-лошо отпреди... Джон почти го беше излекувал, с препоръка да почивам три дни, но аз пренебрегнах този съвет и от този ден състоянието ми постоянно се влошава. Сега съм подложена на ежедневно лечение. Предполагам, че на 11 май ще се разглежда моя иск в Ривърхед. Трябва да бъда там.“1 [18, май, 1924]

Е. П. Блаватска пише на полковник Олкът на 21 май: „Настъпи паралич. Прегледа ме хирургът Панкоуст, а по-късно и мисис Мичнър. Той каза, че е вече твърде късно, но дамата ми обеща оздравяване, ако изпълнявам всички нейни предписания. Приех условията и... Много съм уморена, за да пиша повече“. [18, април, 1923]

На 12 юни Блаватска съобщава на генерал Липит: „Трябва да благодарите на „Джон Кинг“, ако получите това писмо, тъй като мистър Б(етанели) замина на Запад. Изпратих го около 26 май, когато ми стана толкова зле, че лекарите започнаха да мислят за ампутация на крака ми. По това време аз самата вече се готвех да замина „нагоре“, pour de bon („като по-добър изход“), и тъй като не мога да понасям физиономиите на тези, които само пъшкат и хленчат докато боледуват, аз го заставих да замине. Присъщи ми са много котешки склонности, между които са постоянната будност на съзнанието и желанието, ако имам възможност, да умра в самота. Затова му предложих да бъде готов да се върне, ако му пиша, че ми е станало по-добре, или ако му предадат, че съм си отишла („изпружила краката“, както любезно казва Джон Кинг). Аз обаче още не съм умряла, защото имам като котките девет живота и освен това изглежда че Авраам не ме вика в своите обятия; но аз съм все още на легло, много слаба, раздразнителна и изобщо по цели дни не съм на себе си; затова го отпратих този сладур – за негово добро и за мое удобство. Докторите се канеха да ми режат крака, но аз им казах: „Гангрена или тумор, все едно. Няма да изтърпя това.“ И твърдо държах на своето. Можете ли да си ме представите на дървен крак; моят крак да отиде в духовния свят преди мен – pour le coup! („как пък не!“) Потомците на Дж. Вашингтон получават прекрасната възможност да съчинят некролог „във формата на четиристишие“, както казвал известният поет Артемус Уърд... Наистина! И така, аз събрах цялата сила на волята си (която ме възкреси) и помолих да изпратят всички тези доктори и хирурзи да търсят моя крак в древните гробници. След като те изчезнаха, подобно на нечисти духове или зли демони, аз призовах clairvoyante („ясновидката“) мисис Мичнър и се посъветвах с нея. Накратко, вече се готвех за смъртта (да върви всичко по дяволите), но твърдо реших да умра с двата си крака. Тъканта около коляното беше умъртвена, но двудневните студени компреси и бялото кученце, което през нощта лежеше върху крака ми, бързо излекуваха всичко. Нервите и мускулите ми отслабнаха, не мога да ходя, но опасността отмина. Имах две-три заболявания от твърде деликатен характер (за да ги назова по латински), но бързо се справих с тях. Малко воля, една остра криза (след която настъпи подобрение), здрав порив и опълчване срещу „чипоносата“ и ето – аз победих. Б. е ограничен човек – той никога не би могъл да опише моите страдания така поетично, както го правя аз. Не е ли така, топ general („генерале мой“)? [18, август, 1923]

На 18 юни мистър Бетанели пише на ген. Липит: „Лекарите не можеха да кажат какъв ще е изходът от болестта на мадам Блаватска, затова отсрочвах до тази вечер отговора си до Вас. Всички тези дни състоянието на мадам беше без изменение – няколко пъти на ден силите я напускаха и тя лежеше като мъртва по два-три часа, без пулс, с едва тупкащо сърце, студена и бледа като смъртта. Джон Кинг казваше истината. Тя беше в такъв дълбок транс в понеделник сутринта, а също и през деня – от три до шест, че ние я сметнахме за мъртва. Казват, че нейният дух пътешествал през това време – за това нищо не зная, но няколко пъти бях почти сигурен, че всичко е загубено. Хората, които се грижеха за нея, разказваха, че нощно време тя ставала и отивала направо в „стаята на духовете“, като при това уверено стъпвала на болния си крак, докато през деня тя не можеше да се движи, а още по-малко – да ходи... В петък сутринта тя се почувства по-добре и веднага започна да пише в леглото до „Scientist“ за Аксаков.1 Тя очакваше писмо от Бостън, но като не получи нищо, се развълнува и Ј стана лошо. Вече цял месец тя се намира на границата на смъртта и вероятно ще умре. Духовете правят с нея разни фокуси. Лекарят казва, че мадам вече три пъти е била практически мъртва; тя наистина е много изтощена.“

1 По-скоро тя е писала „Съобщение за медиумите“, публикувано в сп. „Spiritual Scientist“ от 22 юни 1875 г. (вж. раздел 34).

Към 30 юли кризата отминала и Блаватска пише на генерал Липит: „Аз се поправям много бавно, но туморът все пак остава.

Независимо от болния крак, трябва да пътувам по работа, която не може да се отложи. Предстои ми да посетя Бостън и околностите му в радиус около 50 мили... Олкът замина в Бостън за няколко дни, той беше изпратен там специално.“ [18, април, 1924]

Полковник Олкът, продължавайки разказа за този брак, пише: „Съпругът скоро забрави дадения обет за безкористност и за нейно неизразимо негодувание, стана твърде нахален. После тя се разболя тежко.... Щом като се почувства по-добре..., тя се раздели с него завинаги. Когато дългите месеци на раздяла го убедиха в нейната твърдост..., той намери адвокат и подаде иск за развод с мотивацията, че е бил заставен да напусне дома. Изпращаха Ј призовки в Ню Йорк. Мистър Джадж пледира в съда в качеството на неин представител и на 25 май 1878 г. разводът беше оформен.“ [14, т. I, стр. 57]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 76

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред