За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 75

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Да се върнем отново към описанието на този брак, дадено от полковник Олкът: „Той (Бетанели) заяви, че не му е нужно нищо друго, освен възможността да я вижда, че неговото чувство е само израз на безкористно обожание на нейното интелектуално величие и че той не претендира за никакви привилегии на съпружеския живот. Той толкова Ј досаждал, че това граничело с безумие и тя, в крайна сметка, се поддала на тези уговорки и се съгласила да стане негова номинална съпруга, но при условие, че ще запази името и независимостта си, както преди. И така, те бяха свързани в законен брак от най-уважавания свещеник на Филаделфия, след което направиха своите „лари“ и „пенати“ в скромния дом на Сенсъм стрийт, където гостувах при второто си идване в този град, след като беше завършена и публикувана моята книга. Аз не бях свидетел на церемонията по бракосъчетанието – в този момент се намирах в техния дом и ги посрещнах, когато те се върнаха от резиденцията на свещеника след извършването на обреда.“ Брачната церемония се е състояла между 11 и 22 март 1875 г., а Бетанели споменава за преместването на Сенсъм стрийт в писмо до генерал Липит на 22 март: „В онази вечер аз забравих да предам на Мадам писмото, което донесоха с пощата, и когато седнахме да вечеряме, Джон [Кинг] многократно ме упрекна в разсеяност, натяквайки ми, че не съм Ј предал веднага писмото и т.н. От момента, в който се преместихме в този дом, Джон два пъти извади от рамката своя портрет, държа го при себе си няколко дни и после го върна на мястото му; всичко това ставаше много бързо – почти като блясък на мълния. Тези чудеса нямаха край. Въпреки че бях спиритист само от пет месеца, аз станах свидетел на много спиритични феномени и ги наблюдавах ежедневно – повече, отколкото другите хора могат да видят за цял един живот. Почти всеки ден ние ставахме свидетели на изключителните и свръхтайнствени феномени на Джон“. [18, февруари, 1924]

Полковник Олкът е оставил няколко интересни спомена, отнасящи се за този период: „По времето на моето пристигане във Филаделфия денем и вечер се провеждаха сбирки по окултно четене, обучение и феномени... Спомням си как веднъж Е. П. Б. ни демонстрира фотография, която изведнъж изчезна от рамката, а на нейното място в същия миг се появи портретът на Джон Кинг – всички присъстващи видяха това... Друг път донесох кърпи, предполагайки, че ще са необходими за домакинството. Нарязахме ги и тя вече се канеше да ги използва, без да ги поръби, но аз се изказах против такова водене на домашната работа и тя се съгласи да ги подшие. Още не беше пристъпила към работа, когато възкликвайки: „Махай се, глупчо!“, тя блъсна някого под масата. „Какво има?“ – попитах аз. „О, просто един противен елементал ме дърпа за роклята и ме моли да му намеря някаква работа“ – отговори тя. „Отлично – зарадвах се аз – точно това ни трябва; нека той да поръби кърпите. Защо да си губиш времето с това? Още повече, че шиеш изключително лошо.“ Тя се разсмя, смъмри ме за не съвсем ласкавия коментар, но не отстъпи за малкия слуга, лудуващ под масата. Накрая аз все пак я убедих и тя ми поръча да сложа кърпите плюс игла и конец в шкафа за книги (със стъклени вратички и украсен отвън с дебел копринен плат), който се намираше в далечния ъгъл на стаята. След като го затворих внимателно, аз седнах до нея и отново потънахме в разговор на любимата ни тема – окултните науки. След 15–20 минути изпод масата се раздаде странен звук, подобен на цвъртенето на мишка, след което Е. П. Б. каза, че „този досадник“ е свършил с кърпите. Отворих шкафа и открих дузина кърпи, поръбени доста неумело, дори и дете би го направило по-сръчно. Те очевидно бяха подшити, намирайки се тук, в затворения шкаф, до който Е. П. Б. не се доближи нито за минута. Беше около 4 часа следобед, т.е. всичко стана на дневна светлина“. [14, т. I, стр. 43] Това бил малкият елементал, когото Блаватска нарекла „Поу Дхи“.

„Нейният дом във Филаделфия беше построен по традиционния модел. Това беше здание, с пристройка отзад. На първия етаж се намираше трапезарията, а на втория – холът и спалнята. Спалнята на Е. П. Б. беше първата на втория етаж на основното здание, а срещу стълбата се намираше въпросният хол, в който се подшиха кърпите; при отворена врата можеше да се види стаята на Е. П. Б. Ние седяхме в хола, след това тя излезе, за да вземе нещо от своята спалня. Видях как тя изкачи няколко стъпала и влезе в своята стая, оставяйки вратата отворена. Минаваше време, но тя не се връщаше. След дълго изчакване аз загубих търпение и я повиках. Отговор не последва и аз се разтревожих дали не е изпаднала в безсъзнание; предполагайки, че тя не е заета с нещо интимно, тъй като вратата беше оставена отворена, аз се приближих до нейната стая и след като я повиках още веднъж – влязох; никъде я нямаше, дори под леглото или в тоалетната стая. Тя беше изчезнала, а не бе възможно да е излязла по нормалния начин, тъй като освен вратата при стълбата, там нямаше друг изход, нейната стая беше cul de sac („без изход“). Аз запазвах абсолютно хладнокръвие в процеса на дългия курс експерименти, но това ме доведе до състояние на силно объркване и ме разтревожи. Върнах се в хола, запалих отново лулата си и се опитах да се ориентирам в тази загадка. Мина ми през ум, че съм станал участник в твърде деликатен експеримент на ментален план и реших, че Е. П. Б. просто е изключила моите сетива от възможността да наблюдават нейното присъствие в стаята и вероятно се намира само на две крачки от мен.

След известно време тя спокойно излезе от своята стая и се върна при мен в хола. Когато я попитах къде е била, тя с усмивка отговори, че е имала някаква работа в окултния свят и затова трябвало да стане невидима. Как го беше направила, не пожела да ми обясни. Ето какви шеги си правеше тя с мен и с другите си гости (по различно време, преди и след нашето пътешествие в Индия).“ [14, т. I, стр. 43 – 47]

По въпроса за нейния брак полковникът пише: „Когато изразих учудването си и заявих, че смятам всичко това за неразумно – омъжване за човек, който е значително по-млад и стои невъобразимо по-ниско в менталната практика и който никога няма да бъде за нея подходящ спътник (при това с твърде скромни и неизяснени финансови възможности) – тя отговори, че това е било нещастие, което не можела да избегне. Техните съдби били временно свързани от неумолимата карма и този брачен съюз бил за нея своеобразно наказание за ужасната гордост и войнственост, които се превърнали в пречка по пътя на нейната духовна еволюция, докато за младия човек нямало да има никаква вреда.“ Такава била втората причина за този брак.

Третата, при това твърде удивителна версия, била предложена от В. С. Соловьов, но тя трябва да се приема с резерви, предвид неговия постоянен стремеж да се представи в благоприятна светлина пред публиката и да очерни Е. П. Б. Той твърди, че веднъж тя му казала: „ ... Ето какво ми се случи... Преди няколко години в Америка... Аз вече бях почти толкова стара и грозна, както сега... А между другото, нали на света има всякакви безобразия, в мен се влюби там млад и красив арменец... Изведнъж той се появява в моя дом и започва да се държи с мен така, както един мъж се държи с жена си. Аз го гоня навън, но той не си отива и настоява, че съм негова жена, че предишния ден законно сме се венчали пред много свидетели, сред които бил и Олкът..., който (представете си моя ужас) потвърждава… Той бил свидетел на сватбата и се подписал... Да знаете само колко пари ми струваше разводът с този арменец...“ [16, стр. 203] Това противоречи на разказа на самия полковник Олкът, че не е бил пряк свидетел на брачната церемония (а грузинецът Бетанели е наречен „арменец“ – бел. ред.).

Мистър К. Джинараджадаса публикува през май 1923 г. в сп. „Theosophist“ статията „Е. П. Б. и Е. П. Блаватска“, в която се казва, че „ако полковник Олкът си беше спомнил поясненията на Учителя Серапис за нейния брак с М. К. Б., той би описал всичко по съвсем друг начин“. Преди да разгледаме писмата на Учителя Серапис, трябва да си спомним за болестта, която повалила Е. П. Блаватска скоро след нейното омъжване. „Spiritual Scientist“ съобщава на 18 юли: „Миналата зима (през януари) тя падна на тротоара и сериозно си нарани крака, което предизвика възпаление на надкостницата; то силно прогресира, така че сега не е ясно дали нейният крак ще бъде ампутиран, или ще остане завинаги парализиран“. [22]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 75

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред