За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 69

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

През април 1875 г. тя пише: „Не съм много сигурна с Джон... Той е доста своенравен и никога не прави това, за което го молят, ако идеята не му допадне. Нали знаете колко е независим! Изпращам Ви едно необикновено Послание.1 Прочетете го и ми съобщете мнението си. Помолете Братството да Ви помогне. Джон не се осмелява да игнорира Техните Заповеди... Колко бих искала да помогна за Вашето прераждане, но повярвайте в честната ми дума, аз съм само слуга, послушен инструмент в ръцете на моите Учители. Аз дори не мога да пиша на приличен английски, ако те не ми диктуват всяка дума.“ [9, стр. 12]

1 Послание на „Комитета на седемте от Братството на Луксор“ (вж. по-подробно в раздел 31).

Напълно е възможно „своенравието“ на Джон („ако идеята не му допадне“) да е просто претекст, целта на който е някак да се завоалира фактът, отбелязан след това, че Блаватска е била „послушен инструмент в ръцете на Учителите“. Тя не е могла да постъпва самостоятелно (например да помогне на генерал Липит с „приспособление“ за връзка с духовете) и е изпълнявала само указания, давани Ј чрез „Джон“ – „посланика на живите Адепти“, а може би и сам Адепт.

В писмо до генерал Липит от 12 юни, Блаватска описва „Джон“ почти като пират: „А сега за Джон Кинг – този крал на негодниците. Това, което той вършеше тук, докато бях почти смъртно болна, не може да се опише и в три тома! Питайте за това мистър Дан и мисис Мегнън, които постоянно ме посещаваха, а сега живеят в моя дом. Когато донесоха днешните писма, той успя да ги разпечати. Моята камериерка се втурна при мен с вика, че този огромен брадат дух е отворил пликовете направо в ръцете Ј. Така получих Вашето писмо. Позволете да Ви дам един полезен съвет: не се доверявайте прекалено на Джон, ако не го познавате много добре. Той е добър, услужлив и готов да направи всичко за вас, ако му допадате... Аз нежно го обичам..., но той си има недостатъци и някои от тях са ужасни. Той е язвителен, понякога злопаметен, системно лъже... и намира удоволствие в мошеничеството. Не бих могла да се закълна пред съда на справедливостта, че моят Джон – това е Джон от сеансите в Лондон, Джон „фосфоричната лампа“, макар и да предполагам това, а той да потвърждава. Тайните на духовния свят са много заплетени и образуват красив и сложен лабиринт. Така че – откъде да зная?

Колкото до мен, аз познавам Джон от четиринадесет години. Той често ми прави компания; при това е широко известен в Петербург и на половин Русия под името Янка или „Джони“; той пътешестваше с мен по целия свят. Три пъти ми е спасявал живота: и в Ментана, и по време на корабокрушението, и последния път близо до Сицилия, когато нашият кораб хвръкна във въздуха, като от 400 пътници живи останахме само 16 (това се случи на 21 юни 1871 г.). Разбира, се, този „Джон“ не е пират, а посветен или Учител. Все пак у него има черти, които го родеят с пиратите. Зная, че ме обича и за никого няма да направи повече, отколкото за мен; но погледнете какви неприятни фокуси си прави с мен. Когато започне да се прави на стария Хари, той ужасно ругае, наричайки ме с най-удивителни имена, „нечувани по-рано“. Той посещава медиумите и им разказва всякакви небивалици – че уж оскърбявам неговите чувства, че съм ужасна лъжкиня и неблагодарница, и въобще всякаква. Понякога той става толкова необуздан, че сам (без моето посредничество) пише писма на Олкът, на Адамс и на три-четири жени, които аз дори не познавам... Мога да назова още десетки хора, с които той си пише. Джон се занимава и с малки кражби и по времето, когато лежах болна, донесе на Дан 10 долара...

Дан го познава от 29 години... Той подправя почерка на другите хора и поражда в семействата раздори. Джон има неочаквани и понякога опасни постъпки, скарва ме с околните, а след това се смее и ме дразни, гордеейки се с ловкостта си.

Преди няколко дни той пожела да направя нещо, което аз не исках, тъй като не го смятах за правилно, а освен това бях болна. Джон язвително ме упрекна, че е бил заключен в сандъче-то, лежащо в чекмеджето на масата, опари ме по дясната вежда и буза и когато на следващата сутрин веждата ми почерня, той се разсмя и каза, че приличам на „испанска красавица“. Сега не по-малко от месец ще ми се наложи да ходя с този белег. Зная, че ме обича... и в същото време толкова безсрамно ме оскърбява, ужасен негодник...

Вашите понятия обаче за духовния свят и моите – това са две различни неща. Боже мой! Вие сигурно мислите, че „Джон е Диака – лош дух“... нищо подобно. Той е като всеки от нас и аз Ви разказвам всичко това просто за да знаете нещо за него, преди да се сблъскате отблизо с неговите странности. Природата ме е надарила с второ зрение, или ясновидски дар, и обикновено мога да видя това, което ме интересува, но никога не успявам да предусетя неговите постъпки или да узная нещо за тях, ако той не ми разкаже сам.1

1 Това се обяснява с обстоятелството, че Джон я е превъзхождал по окултна сила или поне е бил равен на нея.

Миналата нощ, когато мистър Дан и мисис Мегнън бяха в моята стая, Джон започна да почуква и да говори за нещо. Аз се чувствах много болна и неразположена за разговори, но той настояваше на своето. Между другото, аз съоръжих „тъмна кабинка“ в моята стая на духовете (до спалнята) и Дан от „Клуба на чудесата“ седи там всяка нощ. Появи се Джон:

– Послушай, Ели – каза той.

– Какво си намислил пак, негодник такъв?

– Написах писмо, скъпа моя. Любовно писмо.

– За Бога, на кого? – възкликнах аз, очаквайки някаква поредна неприятност, тъй като много добре го познавам.

– Ели, ти не получи днес писмо от Джери Браун. Нали?

– Не. Та какво за Джери Браун?

– Той няма да ти пише повече – отговори Джон – той ти е сърдит. Аз всичко му разказах и перфектно обрисувах твоя портрет.

– Какво си му казал, зли демоне? Искам да зная.

– Е, не му казах много – ехидно ми отговори Джон – само му дадох един-два приятелски съвета, разказах му с какъв приятен нрав коте си, обясних му как ме ругаеш на всички езици и го уверих, че ти пред всички обиждаш и него. След това му описах как седиш в своята постеля като капризно мъниче, самотна като храм и зла като булдог на касапин. Ти си му отвратителна и той повече няма да те допусне в своя „Scientist“...


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 69

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред