За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 65

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Само в сънищата и в личните ми видения обаче имах истински контакт с моите кръвни роднини и с тези мои приятели, с които имах взаимна духовна любов. По психомагнетични причини, които тук накратко не могат да се обяснят, духовните същности на хората, които са ни обичали (с много малки изключения), не се приближават към нас. Това не им е нужно, защото (ако не са изцяло отдадени на злото) те се намират в Девакхан – в това радостно състояние, в което духовно се свързват с всички и с всичко, което са обичали. Техните обвивки, които са се отделили от висшите им принципи, нямат вече нищо общо с тях. Тези обвивки се стремят не към своите роднини и приятели, а no-скоро към тези, които са им родствени по своята низша природа. Така обвивката на пияницата се устремява към пияница или към този, в когото този порок се намира в спящо състояние. В последния случай тя развива в него въпросната страст, използвайки неговите органи, за да утоли своята жажда. Обвивката на човек, починал изпълнен със сексуални страсти, ще се стреми съответно към тяхното задоволяване и т.н.“. [15, стр. 103 –104]

„Лесно е да се разбере, че има нещо, което неизбежно ни притегля към земята, остава на нея и не може да следва душата и духа – тези висши принципи на човека. Често съм наблюдавала с ужас и отвращение как такава съживена сянка се отделя от медиума (от неговото астрално тяло) и се въплъщава в тялото на друг, родствен по преживяване човек. А този друг човек, изпадайки във възторг, широко разтваря обятията си, бидейки убеден, че това е неговият скъп баща или брат, възкръснал от тленното, за да го убеди във вечния живот... Ех, ако те знаеха истината, ако ни вярваха! Само ако можеха да видят (както често аз виждах) как такава безтелесна същност овладява някого от присъстващите на спиритичния сеанс. Тя обгръща човека като черно покривало и след това бавно изчезва в него, сякаш порите на този човек са я всмукали.“ [21, февруари, 1895]

В едно от писмата до своите роднини Блаватска резюмира наблюденията си у Еди: „По един или друг начин ние създаваме подобия на телата на нашите починали близки... Веднъж посетих с определена цел семейството на един силен медиум, живеещ близо до Еди, наблюдавах го цели две седмици и извърших експерименти, които, разбира се, не разгласих. Там наблюдавах тези бездушни тела – земни, телесни сенки на хора, чиито душа и дух в повечето случаи отдавна са ги напуснали, но скръбта на живите заставяше отишлите си да поддържат тези свои полуматериални сенки. Такива сенки със стотици се тълпяха у медиумите и техните посетители.

Астралното тяло на медиума беше асимилирало не само от тези привидения – Еди несъзнателно създаваше от аурата на посетителите облика на техните починали роднини или приятели.

Беше страшно да се наблюдава този процес! Това често направо ме побеляваше, завиваше ми се свят. Но аз трябваше да гледам. Единственото, което можеше да се направи, беше да държа тези отвратителни същества на разстояние от себе си. Трябваше да се види как спиритистите приветстваха тези сенки! Те плачеха и се радваха около медиума, който целият беше покрит с тези материализирали се сенки. Сърцето ми често се обливаше с кръв и аз си мислех: „Ако те можеха да видят това, което виждам аз! Ако знаеха как с тяхна помощ се възраждат непреодолимите страсти и земните мисли на заминали си хора. Цялата тази тежест, която не може да придружи освободената душа и остава в земната атмосфера, с помощта на медиума и заобикалящата го публика ставаше видима. Невидимият астрален свят е мястото, където „сенките“ се задържат след смъртта. Това е реалност, за която древните са писали в своите предания. Понякога виждах как такива фантоми напускаха астралното тяло на медиума и се хвърляха върху някой от присъстващите, обгръщаха го и след това бавно изчезваха в неговото живо тяло, сякаш се просмукваха през порите му.“ [15, стр. 137 – 139]

Много особен феномен се появил в Читъндън на 2-и октомври. За него Олкът разказва следното: „Вечерта, на лунната светлина, беше светло като ден... Когато изгасиха лампата, в тъмния кръг се появи Джордж Дикс (някакъв „дух“, който често се обективизираше) и каза на мадам Блаватска: „Искам да Ви дам доказателство, че ставащото на този сеанс е манифестация на реалността. Струва ми се, че това ще убеди не само вас, но и целия скептичен свят. Аз ще сложа в ръката Ви катарамата от ордена, който Вашият храбър баща носеше през живота си и който погребаха заедно с неговото тяло в Русия. Донесе я Вашият чичо, когото Вие днес видяхте материализиран.“ Чух как мадам Блаватска извика и когато запалиха светлината, ние всички видяхме в ръката Ј много красива катарама. Идвайки на себе си от изненада, тя каза, че тази катарама действително е била положена с него в гроба заедно с много други негови ордени, че тя я познала по счупеното крайче, което сама случайно повредила преди много години, и че по всички данни този орден (заедно с другите ордени и кръстове) е бил погребан с тялото на баща Ј.

Орденът, на който принадлежеше тази катарама, бил един от тези, които покойният цар давал на офицерите след турската кампания от 1828 г. Тези ордени се раздавали в Букурещ и много офицери притежавали подобни сребърни катарами, направени от известни букурещки резбари. Нейният баща починал на 15 юли 1875 г., но тя по това време беше тук, в Америка, и не можа да присъства на погребението. Колкото до този дар, получен по такъв тайнствен начин, тя имаше едно доказателство – снимка на портрета на нейния баща, рисуван с маслени бои, на която се виждаше същата тази катарама на лентата над самия орден.“ [13, стр. 355] Ясно е, че този подарък е бил за мадам Блаватска съвсем неочакван и че това не е бил един от нейните експерименти.

Ето и версията на самата Елена Блаватска, изложена в писмо до Александър Н. Аксаков (редактора, на когото тя изпращала за отпечатване своите статии) от 5 декември 1874 г.: „ ...В отделен „тъмен“ сеанс един дух ми донесе медала на моя баща за турската война от 1828 г. и каза пред всички следните думи: „Аз Ви донесох, Елена Блаватска, знака за отличие, получен от Вашия баща за войната от 1828 г. Този медал получихме (със съдействието на Вашия чичо, който се яви тази нощ) от гроба на Вашия баща в Ставропол и аз Ви го давам като знак за спомен от нас, в които и на които Вие вярвате.“ [16, стр. 261]

Едва ли е нужно да се пояснява, че думите „от нас, в които и на които Вие вярвате“ не се отнасяли за „духовете“, а за Учителите. Естествено, само Блаватска разбрала истинското значение на този дар.

„Много известният и у нас, в Русия, сега покоен медиум Юм, отначало в писма до някои лица, а след това и чрез пресата, обявил Блаватска (по повод кореспонденцията и книгата на Олкът) за медиум-лъжец и засегнал нейната „личност“, за която имал сведения от посочените източници. Тази реакция била предизвикана от появилата се в „Graphic“ и в книгата на Олкът рисунка на медала и катарамата, които „духовете“ донесли на Елена Петровна от гроба на нейния баща, г-н Ган. Юм доказвал, при това много убедително, че в Русия никога не слагат в ковчега знаците за отличие и че медалът и катарамата (на всичко отгоре) имат абсолютно фантастичен външен вид.“ [16, стр. 281]

В отговор на това Блаватска пише на Аксаков: „ ... Аз не присъствах на погребението на баща ми. В момента обаче на шията ми виси катарамата, които ми донесоха, и на огън, и на смъртен одър, и на изтезание мога да кажа само едно – това е катарамата на моя баща. Медалът не помня. На катарамата аз сама счупих края в Ругодево и съм я виждала сто пъти в баща ми. Ако това не е неговата катарама, значи духовете са дяволи и могат да материализират каквото си пожелаят и да побъркват хората. Главните кръстове на баща ми сигурно не са погребани с него, но този медал... той винаги носеше (дори и в оставка) на своя полумундир и вероятно не са го свалили... Ще пиша на Марков, който е присъствал на погребението, и на брат ми в Ставропол, защото искам да науча истината... Всички чуха думите на духа – 40 човека освен мен. Излиза, че съм се наговорила с медиумите, така ли? Е, нека мислят така... Какво му преча на Юм? Аз не съм медиум, не съм била и няма да бъда професионалистка. Аз посветих целия си живот на изучаването на древната Кабала и окултизма, на окултните науки... Положението ми е много печално – просто безизходно. Остава ми да замина за Австралия и да си сменя името завинаги...“ [16, стр. 281]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 65

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред