За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 64

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

След завръщането си от фермата на Еди, мадам Блаватска публикува във в. „Daily Graphic“ описание на станалите там феномени. Статията се наричала „Удивителни проявления на духове, отговор на доктор Бърд“. Приведеното по-долу описание на „духовете“ е цитат от тази статия: „Бях във фермата на Еди само 14 дни. За това кратко време наблюдавах 119 появи на „духове“, от които добре познавах 7. Признавам, че само аз ги познах, тъй като останалата публика беше съставена от хора, които рядко бяха пътували по Изтока. Единствено особените дрехи на тези „духове“ бяха ясно видени от всички присъстващи.

Пръв се появи грузински юноша в своята величествена национална носия. Познах го и го разпитах на грузински за някои обстоятелства, които знаех само аз. Той ме разбра и отговори точно. Когато аз (по молба на полковник Олкът, казана ми шепнешком) го помолих отново на грузински да изсвири черкезкия танц „лезгинка“, той незабавно го изпълни на китара.“

Ето и версията на полковник Олкът от книгата му „Хора от онзи свят“: „Тогава при руската дама дойде първият дух посетител. Това беше човек със среден ръст, добре възпитан, в грузинска риза с широки ръкави и дълга красива пелерина. Той беше с широки панталони и жълти кожени обувки. Носеше бяла тюбетейка или нещо като фесче с пискюлче. Тя веднага го позна като Михалко Гегидзе, който живял и починал в Грузия, в Кутаиси. Той бил слуга на нейната роднина – г-жа Вите, и в Кутаиси бил на нейно разположение.

На следващата вечер при мадам Блаватска дойде нов дух – този на Хасан Ага. Това беше богат търговец от Тифлис, когото тя добре познавала. Той се увличал от черна магия и понякога помагал на свои познати, гадаейки тяхното бъдеще с помощта на комплект чудодейни камъни, които на висока цена придобил в Арабия. Облеклото на Хасан се състоеше от дълъг жълт сюртук, турски шалвари, бешмет (дълга горна антерия у тюркските народи – бел. ред.) и черен астраганен калпак, покрит с красива качулка, чиито украсени краища бяха прехвърлени през рамената.“

Е. П. Блаватска разказва за него следното: „Вторият беше стар човек с нисък ръст. Той беше облечен като персийски търговец. Неговото облекло беше изцяло национално, чак до върха на обувките, които той обаче свали, за да бъде по чорапи. Своето име той каза с достатъчно звучен шепот. Това беше старият Хасан Ага, когото аз и моето семейство познавахме в Тифлис повече от 20 години – той беше наполовина грузинец, наполовина персиец. На персийски език той ми каза, че трябва да ми довери някаква тайна. Три пъти започваше някаква фраза, но не можа да я довърши.

Третият беше мъж с огромен ръст във великолепно кюрдистанско военно облекло. Той не говореше, а само се кланяше по източен обичай, повдигайки своя украсен с ярки пера меч. Веднага го познах. Това беше Сафар Али Бек, вожд на едно кюрдско племе, който винаги ме придружаваше в моите пътувания на кон из Армения в района на планината Арарат. Веднъж той дори ми спаси живота. Той се наведе към земята, сякаш вдигаше шепа пясък, после го разпръсна и притисна ръка към гърдите – жест, който се среща само у племената на Кюрдистан.

Четвъртият беше черкез. Би могло да се помисли, че се намирам в Тифлис, толкова безупречно беше неговото облекло на „нукер“. „Нукер“ – това е човек, който тича или преди ездача, или след него. Той говореше, но по-често поправяше моите думи, които аз произнасях неправилно. Когато отново ги повторих, той усмихнат се поклони и на най-чист татарски „гутурали“ каза едни думи, които толкова познато звучат в моите уши: „Чок якши“ („много добре“), и изчезна.

Пета се показа стара жена с руска забрадка. Тя ми говори на руски, наричайки ме с най-ласкави имена, както често правеше по време на моето детство. Аз познах служилата преди години в нашето семейство бавачка на моята сестра.

Шести се появи огромен силен негър. На главата му имаше удивителна величествена прическа – някакво подобие на рога от коса, привързани с нещо бяло или жълто. Видът му ми изглеждаше познат, но не можах веднага да си спомня къде съм го виждала. Тогава той направи няколко бързи движения и тази мимика ми помогна да го позная. Това беше магьосник от Централна Африка. Той широко се усмихна и изчезна.

Седми се появи висок плешив господин, облечен в черен сюртук. На врата му, на червена лента с две черни ивици, висеше орден Св. Ана. Стори ми се, че това е моят баща, макар че той беше много по-строен. С вълнение заговорих с него на английски, питайки: „Вие моят баща ли сте?“ Той отрицателно поклати глава и отговори като всеки смъртен на руски език: „Не, аз съм твоят чичо“. Всички присъстващи го чуха и запомниха думата „чичо“.

Блаватска не познала всички духове, появили се пред тях. Полковник Олкът разказва: „Сред най-забележителните същества, появили се тогава пред нас, беше един мъж, който би могъл да бъде индийски кули или арабски атлет. Той беше с моя ръст, тъмнокож, жив, мършав. Рисуващият го художник каза: „Той ми направи много по-голямо впечатление, отколкото другите духове“. Аз и досега го помня – тънък, само кости и мускули, гъвкав, като мушица. Беше облечен в плътно прилягащ към тялото камзол (дълга мъжка жилетка – бел. ред.), най-вероятно памучен; дълги бели гащи, пъхнати в обувките, препасани отгоре с широк платнен пояс. На главата носеше червена кърпа. Той се приближи до мадам Блаватска, но тя не го позна...“

Елена Блаватска обяснява: „Тези така наречени „духове“, които видях и познах у Еди, в това число и на моя чичо, бяха хора, за които аз понякога си мислех и исках да видя. Обективизацията на техните астрални форми съвсем не е доказателство за това, че това са починали хора, които ни се явяват след смъртта. Аз направих опит, за който тогава нищо не казах на полковник Олкът. Между другите извиках и такъв, който беше жив и здрав. Това беше Михалко – моят грузински слуга. Както ме информира моята сестра, той се намирал тогава с някакви свои роднини в Кутаиси. За него казваха, че е починал, но той оздравял в болницата.

Същото беше и с материализираната форма на моя чичо. Аз сама го създадох със своите мисли, без да казвам за това на никого. Това беше просто празната форма на моя чичо, която си представях и създадох от астралното тяло на медиума. Аз знаех, че Вили Еди е гениален медиум и феноменът се получи много успешен.

Накратко казано, по време на моето пребиваване в Америка аз можах да вляза в контакт с тези, които ми се искаше да видя.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 64

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред