За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 63

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

29. СРЕЩА НА ОСНОВАТЕЛИТЕ

НА ТЕОСОФСКОТО ДРУЖЕСТВО

Полковник Олкът описва тази среща (станала през 1874 г.) в репортажите си от фермата на Еди – публикувани във в. „New York Daily Graphic“ и в книгата „Хора от онзи свят“. Ще го цитираме накратко: „Появата на 14 октомври на една високопоставена и надарена руска дама беше значително събитие... в процеса на проявяване на феномените в Читъндън. Тази дама – Елена П. дьо Блаватска, е успяла да види много неща през своя живот. Тя пропътувала почти всички страни на Изтока, търсила останки от древни култури в подножието на египетските пирамиди, със собствените си очи наблюдавала тайнствените обреди в индуистките храмове и придружена от въоръжен ескорт, посетила далечната Централна Африка. Приключенията, които преживяла, срещите с необикновени хора, ужасните събития, връхлетели я по време на нейните пътешествия по суша и по море – от всичко това би могло да се състави най-романтичният разказ, който някога е писан от биографите. През целия си живот не съм срещал толкова интересен човек.“ [13, стр. 293 – 294]

Осемнадесет години по-късно Олкът започва да публикува в сп. „Theosophist“ своите „Страници от стария дневник“, тогава под названието „Oriental Series“: „Разказът за раждането на Теософското дружество трябва да започне от самото начало – от моята първа среща с неговата основателка. Тази среща беше твърде прозаична: аз казах – „Permettez moi, Madame“ („Позволете, мадам“) – и протегнах ръка с огънче към нейната цигара. Нашето запознанство започна с дим, но то запали голям, неугасим пламък.

... Срещнаха ни особени обстоятелства. В един прекрасен ден на месец юли 1874 г. седях в адвокатската си кантора и обмислях едно много важно дело, което получих от Нюйоркската община, когато изведнъж ми мина мисълта, че вече повече от година не съм обръщал внимание на спиритичното движение... Излязох на улицата и на ъгъла купих брой от сп. „Banner of Light“. B него прочетох за съвършено невероятни феномени, ставащи в някаква ферма в района на Читъндън, щата Вермонт. Веднага реших, че ако всичко това е истина, тогава ние имаме работа с най-важното явление на съвременната наука – трябваше да замина затам и лично да се убедя в изложените факти. Така и направих. Всичко се оказа точно както бе описано в списанието. Там аз прекарах три или четири дни и се върнах в Ню Йорк. За своите наблюдения писах във в. „New York Sun“... След това редакторът на в. „New York Daily Graphic“ ми поръча отново да замина в Читъндън и да взема със себе си някакъв художник, който по мое указание да нарисува ставащите там феномени... На 17 септември се върнах във фермата на Еди... Отседнах в този тайнствен дом и в продължение на 12 седмици ежедневно преживявах свръхестествени неща... Два пъти в седмицата в. „Daily Graphic“ отпечатваше моите писма за „духовете на Еди“, илюстрирани от художника Kaпec. Тези репортажи привлекли вниманието на мадам Блаватска и я подтикнали да пристигне в Читъндън. Така всъщност се срещнахме...

Във фермата обикновено обядваха в 12 часа. Тя се появи в столовата с някаква френска дама1 и когато ние влязохме, те вече седяха зад маста. Преди всичко ми направи впечатление яркочервената гарибалдийска риза на първата дама, която силно контрастираше със заобикалящия ни унил фон. Косите Ј по това време бяха пищни, светли, копринени, виещи се, едва докосваха раменете и напомняха тънко руно. Те и яркочервената Ј риза привлякоха моето внимание, преди да успея да разгледам по-внимателно нейните черти. Тя имаше масивно калмицко лице, чиято сила, одухотвореност и изразителност контрастираха с посредствените образи на околните също както червеното Ј облекло се открояваше сред сивите и бледи тонове на стените, мебелите и безличните дрехи на останалите гости.

1 Вероятно това е била мисис Мегнън.

Домът на Еди беше постоянно посещаван (с цел да видят медиумичните феномени) от най-различни и странни хора. Когато видях тази ексцентрична дама, си помислих, че това е едно от тези лица. Спирайки се на прага, аз пошепнах на Kaпec: „O! Вижте този екземпляр...“ Когато обядът приключи, двете дами излязоха и мадам Блаватска си сви цигара – тогава аз Ј предложих огънче, за да имам повод да заговоря с нея.“ [14, т. I, стр. 1–5]

Трябва да се поясни, че по това време полковник Олкът е бил горещ и убеден спиритист, докато Блаватска се отнасяла критично към това модерно увлечение. Освен това, през 1873 г. нейните ясновидски способности били в пълен разцвет. „Аз никога не съм познавала нито един медиум и не съм присъствала на нито един истински спиритичен сеанс – пише тя в едно писмо – преди март 1873 г., когато посетих един в Париж, на път за Америка. Едва през август 1873 г. за пръв път в моя живот се запознах с ученията на спиритистите. Дотогава имах само обща и много неясна представа за учението на Алън Кардек. Когато обаче узнах за американските спиритични претенции за „Summer Land“ („Лятната земя“) и т.н., аз категорично отхвърлих всичко това... Още веднъж повтарям, че никога не съм била спиритичка... Винаги съм била убедена в истинността на медиумичните феномени и ако признанието, че такива явления се извършват чрез организма на човека (чрез неговата воля или някакво друго посредничество), означава да си „спиритист“, тогава аз очевидно съм била „спиритичка“ още преди 50 години, т.е. много преди раждането на съвременния спиритизъм.

В началото на 1872 г., след като се завърнах от Индия, се опитах в Кайро да създам Спиритично дружество по метода на Алън Кардек (друг не познавах) с цел чрез демонстрираните феномени да подготвя хората за окултната наука. Там имах двама френски псевдомедиуми, които ми показаха такива меди-умични трикове, които и насън не съм виждала. Тогава се принудих да прекъсна сеансите...“ [4, т. XX, стр. 190]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 63

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред