За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 62

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

По това време мадам Блаватска имаше голяма нужда от пари. Сумата, която тя редовно получаваше от баща си от Русия, престана да пристига и тя остана почти без средства. Тя мислеше, че това е работа на един човек, който оказва влияние върху нейния баща, и изказваше възмущението си с присъщата за нея сила. Най-консервативните жители от нашия дом вече започваха да мислят, че в крайна сметка тя е само една авантюристка и отсъствието на пари у нея следваше да се очаква. Моята приятелка, мис Паркър, която веднъж придружи Блаватска до руското консулство, ни уверяваше, че тя действително е руска княгиня, че консулът познава нейното семейство и е обещал да направи всичко възможно, за да изясни защо са се появили тези затруднения. Оказа се, че забавянето в получаването на паричните преводи е станало поради смъртта на баща Ј и защото е било необходимо по-дълго време за получаване на наследството.

Собственикът на нашия дом, мистър Риналдо, лично получаваше пари от наемателите и затова беше познат с всички. Той, както и всички останали, се заинтересува от мадам Блаватска и запозна с нея двама свои млади приятели. Те много често я посещаваха и веднъж Ј оказаха практическа помощ – намериха Ј работа. Тя започна да рисува за тях (и за други) някакви рекламни картини. Тези джентълмени изглежда бяха фабриканти на мъжки ризи, защото си спомням една реклама, на която бяха нарисувани мънички фигури, облечени в изделията на тяхната фабрика. Струва ми се, че това въобще бяха първите реклами в Ню Йорк. Мадам Блаватска изработваше също така красиви орнаменти, щамповани върху кожа, но тези изделия трудно се продаваха и тя престана да ги прави.

По това време тя реши да допише края на незавършената книга на Ч. Дикенс (починал през 1870 г.) „Едвин Друд“. В мен се създаде впечатлението, че евреите – приятели на мадам Блаватска, бяха спиритисти и се опитваха да я убедят да завърши книгата на Дикенс с помощта на духове. В нейната лична стая имаше дълга маса и аз виждах как тя по цели дни, а може би и месеци, седеше зад тази маса, изписвайки лист след лист. (Тогава тя превеждала на руски някаква работа на медиума Джеймс и през октомври 1874 г. писала на познатия Ј руски издател Александър Аксаков, предлагайки му този превод.)

Когато все още имаше финансови затруднения, тя се запозна с една френска дама, вдовица, чието име забравих. Тази дама често беше в нашия дом. Обикновено я наричахме „мадам Французойката“, а Е. П. Блаватска наричахме просто „мадам“. Тази дама впоследствие замина заедно с Е. П. Б. на фермата на Еди. По това време тя живееше недалече от нас на Хенри стрийт. Тя предложи на Е. П. Б. да се премести при нея, докато отминат паричните Ј затруднения, и мадам Блаватска прие това предложение и напусна нашия дом. Много от нас, особено мис Паркър, продължиха да поддържат връзка с нея и посещаваха неделните сбирки, които двете дами устройваха у тях. Аз самата обаче не ги посещавах...

Скоро след това мадам Блаватска получи пари от Русия и се премести на 14-а стрийт № 4. Това беше доста непретенциозна къща с бар на партера и мебелирани стаи на двата горни етажа. Отивайки Ј на гости, мис Паркър веднъж ме взе със себе си... Там видях мадам Блаватска в една бедно обзаведена стая на горния етаж...

След няколко дни чух, че тя е заминала в Итака, за да предаде на Кърсън – професор от Корнуелския университет, пръстен, който Ј бил предаден от някакъв неин таен Учител като свидетелство за Пратеника. Това мое посещение при Е. П. Б. беше последното, когато я видях. По-нататъшният Ј живот е добре известен и е описан от други“. [18, декември, 1931]

Полковник Олкът продължава разказа за жизнения път на Блаватска през 1873 г.: „През октомври почина нейният винаги снизходителен, търпелив, любим баща1, а на 29-и същия месец тя получи телеграма от Ставропол от сестра си „Елиза“, която съобщаваше за смъртта на бащата и за полученото от нея наследство – около 1000 рубли. Тя получи тези пари и се премести в нова, по-добра квартира, намираща се на Юниън скуеър, между 16-а Ийст стрийт и Ирвинг плейс. Именно на този адрес я намерих, след като се върнах от фермата на Еди.“ [14, т. I, стр. 29]

1 Това е грешка. Той е починал на 15 юли 1873 г. Тя получила телеграмата твърде късно, тъй като нейното местонахождение не било известно на семейството й в Русия.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 62

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред