За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 59

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

27. ДЕТЕТО

В. С. Соловьов пише: „ ... Опитвайки се да спаси честта на една своя приятелка, Блаватска признала нейното дете за свое. Тя не се разделяла с него, сама го възпитавала и го наричала свой син пред всички. По-късно детето починало...“ [16, стр. 189]

Изглежда че тя е взела това дете още през 1862 г., тъй като в архивите на Теософското дружество се пази „паспорт“, издаден от канцеларията на царския наместник в Кавказ на нея и на „намиращото се под нейните грижи дете Юра за пътуване до Таврида, Херсон и Псковска губерния за срок от една година“. На паспорта стои датата 23 август 1862 г. Това е годината, когато тя пътувала из Имеретия и Мингрелия. Възможно е обаче тя да е взела детето много по-рано, тъй като на друго място пише: „През 1858 г. бях в Лондон и там се случи една история с детето, което не е мое (ще приложа медицински свидетелства...). Говореха за мен това и онова; че развратнича, лудувам и т.н.“ [16, стр. 214; 17, стр. 85] Възможно е още през 1858 г. тя да е почнала да се грижи за това дете. То било малко гърбаво и твърде често боледувало. Когато Синет я помолил да му предостави материали по случая за неговите „Мемоари“, Блаватска протестирала:

„Инцидентът с детето! По-добре да ме обесят, отколкото да си спомня за това. Знаете ли до какво ще се стигне, ако не приведа имена! Това ще предизвика срещу мен потоци от нечистотии. Вече споменах, че дори моят баща е допускал обидни мисли и ако не беше свидетелството на лекаря, той никога не би ми простил.1 По-късно той съжаляваше и обичаше бедното уродче... Скъпи мой Синет, ако искате да ме унищожите (макар че сега това е невъзможно), споменете за този „инцидент“, но моят съвет и молба е – не пишете за това. Аз твърде много направих, за да внуша и докажа, че той е мой, и отидох много далече. Свидетелството на лекарите за нищо няма да помогне. Хората ще казват, че ние сме ги подкупили – това е всичко.“ [11, стр. 151]

1 Очевидно става дума за това, което са казали професорите Боткин и Пирогов в Псков през 1862 г.

„Просто е абсолютно невъзможно да се разкаже действителната, незамаскирана истина за моя живот. Невъзможно е също да се засяга историята с детето. Бароните Майендорф и цялата руска аристокрация биха въстанали против мен, ако в отзивите (които безусловно биха последвали) бъде споменато името на Барона. Аз дадох честна дума и няма да я наруша до самата си смърт.“ [11, стр. 154]

От разказаното no-горе става ясно, че детето е било син на Барон Майендорф. В своя разказ за смъртта на детето тя подчертава: „Когато поведох горкото дете в Болоня, за да се опитам да го спася, аз го срещнах (Митрович) в Италия и той направи за мен всичко, което можа, повече от брат. След това детето умря и тъй като нямах никакви документи (а не ми се искаше да дам своето име, за да избягна възможни сплетни), Митрович взе всичко върху себе си и през 1867 г. в едно малко градче в Южна Русия погреба детето на аристократичния Барон под свое име, казвайки: „За мен това няма значение“. След това, без да съобщавам на своите роднини, че съм се върнала в Русия, за да доведа обратно нещастното малко момче, което не успях да върна живо на гувернантката, избрана за него от Барона, аз просто писах до бащата на момчето за случилото се и се върнах в Италия със същия паспорт.“ [11, стр. 144]

В Америка неверният разказ за детето взел друга посока. През 1890 г. Блаватска възбудила обвинение срещу в. „New York Sun“ за повдигната срещу нея клевета. Тя пише до мистър Джадж, редактора на сп. „The Path“: „Петнадесет години спокойно гледах как вестниците очерняха моето име. Продължавах да работя за разпространението на теософските идеи с разбирането, че това са нападения на малките душички, които правят всичко възможно, за да ме очернят; но Дружеството, което спомогнах да се създаде, ще издържи на тези нападки и ще расте. Така и става. Някои приятели ме питаха защо никога не отговарям на атаките срещу окултизма и феномените? По две причини: окултизмът ще остане винаги, колкото и да го нападат, а окултните феномени не могат да се доказват в съда, поне не през това столетие...

Сега обаче някакъв солиден нюйоркски вестник, абсолютно незапознат с действителните обстоятелства, разпространява оскърбителни за мен обвинения. Повечето от тях се отнасят до последните десет години от моя живот. Тъй като тези обвинения хвърлят сянка върху моя морален облик и засягат починал човек, уважаван приятел на моето семейство, аз не мога повече да мълча...

Този вестник ме обвинява, че през периода 1858 – 1868 г. съм била представителка на „demi-monde“ („сенчестия свят“) и съм имала връзка с принц Емил Витгенщайн, от когото, според твърденията на вестника, съм родила незаконен син.

Първото обвинение е смешно, но второто и третото са насочени и към други лица. Починалият принц беше стар приятел на нашето семейство. За последен път го видях, когато бях на 18 години. До самата му смърт аз си пишех с него и с неговата жена. Той беше братовчед на руската императрица и е немислимо върху неговия гроб някакъв нюйоркски вестник да изсипва такава кал. Чувството ми за дълг изисква да възразя срещу това обвинение и да защитя честта на теософията и на всички онези, които живеят, ръководейки се от нейното учение. Затова апелирам към американския съд и американските закони. Аз се отказах от руско поданство с надеждата, че Америка пази честта на своите граждани. Дано тази надежда не се окаже напразна.“ [21, т. V, стр. 187]

През 1892 г. в ноемврийския си брой сп. „The Path“ публикува следната редакционна бележка: „През юли 1890 г. в. „Sun“ отпечата статия, в която се съдържаха тежки обвинения срещу Е. П. Блаватска и бяха оскърбени също полковник Олкът и У. Джадж; в нея се твърдеше, че те са се присъединили към Теософското дружество, за да живеят за негова сметка. Статията е била замислена като атака срещу Теософското дружество. Авторът на тази статия е наш враг, който някога беше наш приятел... Мадам Блаватска и мистър Джадж възбудиха дело срещу в. „Sun“, както и срещу автора на тази статия – Е. Коуъз (Е. Koues) от Вашингтон, в нюйоркския съд... През 1891 г. обаче мадам Блаватска почина и тъй като това дело се водеше заради лично оскърбление, след нейната смърт вестникът вече не беше длъжен да отговаря пред съда по това дело. Това обстоятелство трябва да се вземе предвид във връзка с едно последвало събитие. През 1892 г. в. „Sun“ в броя си от 26 септември отпечата следното редакционно съобщение:

„На следващите страници публикуваме статията на У. К. Джадж, в която се разказва за романтичния живот на знаменитата теософка – покойната Е. П. Блаватска. Използваме случая, за да отбележим, че сме били въведени в заблуждение от мистър Коуъз и в броя си от 20 юли 1890 г. сме публикували негова статия, съдържаща необосновани обвинения срещу мадам Блаватска. Настоящата статия на мистър Джадж опровергава всички повдигнати от Е. Коуъз обвинения и ние искаме да съобщим на нашите читатели, че признаваме всички публикувани тогава обвинения по отношение на Теософското дружество и неговите ръководители за неправилни и смятаме за грешка отпечатването на статията на Е. Коуъз.“


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 59

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред