За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 58

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В целия този разказ има толкова малко истина, че почти няма смисъл да го вземаме под внимание. Да си припомним, че авторът е бил на 10 – 11 години, когато неговата тайнствена братовчедка за пръв път се върнала вкъщи през 1859 г., и е бил студент, когато тя за втори път пристигнала в Русия през 1872 г. Тъй като той бил още млад, тя му се сторила стара. Той говори за нея като за „възрастна дама“, когато тя е била само на 39 – 40 години.

Хронологията на Вите не е точна, може би защото той е писал своите мемоари на старини. Много неща в неговия разказ са заблуда и не отговарят на истината. В статията „Моята изповед“ Блаватска разказва, че е прекарала три дни и половина в Тифлис заедно с генерал Блаватски, но това не значи, че тя „се заселила в Тифлис заедно с него“.

Даже ако Блаватска пише това, за да скрие своите действителни намерения в контекста на сплетните за любовниците (и ако отчетем юношеската фантазия на Вите), все пак е трудно да се повярва, че нейният дядо за кратко време е получил писма от двама „внуци“ с твърдения, че са се венчали с Блаватска, дори само защото нейната леля и сестра Ј Вера твърдят, че в тяхното семейство през първите десет години не били чували нищо за нея и я смятали за умряла.

Да се твърди например, че тя трябва да благодари на Юм за своите познания в окултизма, е истински абсурд. Връзката Ј с медиума Юм в сравнение с нейните многогодишни търсения на окултни знания и продължителната тренировка под ръководството на Учителя в Неговия ашрам изглежда като свещ в сравнение със слънцето.

За търговската дейност на Блаватска нейният братовчед разказва, че е завършила много печално и с тежки загуби, а сестра Ј Вера съобщава, че тази дейност в по-голямата си част била успешна. Колкото до инцидента в Киев по времето, когато княз Дундуков-Корсаков заемал поста генерал-губернатор, ще поясним следното:

1. В писмо до полковник Олкът (1884 г.) Блаватска пише: „За онези, които ме познават от детството, аз бях олицетворение на невинността; чувайки, че за мен е говорил Смирнов и какво Ви е разказвала Куломб (Учителя ми разкри цялата клевета за бедното починало детенце, майката на което познаваше моята леля и сестра ми) за този нещастен мъж, който лежи погребан в Александрия, за Себир и за това, как тя ми се отплати, задето я спасих от гладна смърт, разпространявайки лъжи за мен в Одеса, както и в Кайро пред моя чичо, когато той замина затам в последната руско-турска война, и т.н., и т.н... Дундуков се държа като истински приятел и джентълмен. За да ме успокои, той телеграфира на мадам Барен, че е получил моето писмо и че незабавно, още „вдругиден“, ще изпрати официални документи от полицията и от свое име, за да докаже, че Смирнов лъже.“

2. През юни 1884 г. генерал-губернаторът княз Дундуков действително изпраща въпросните специални и лични документи, с приложено към тях удостоверение от Тифлиския полицейски департамент, които доказват, че мадам Блаватска (за времето на своя престой в Тифлис) не е направила нищо, което да подлежи на съдебно преследване. [22]

Изглежда Вите не е знаел нищо за истинската жена на Митрович. Във всеки случай той не споменава нищо за нея, макар че на другите членове на семейството тя е била добре позната. Блаватска говори за нея като за своя „най-добра приятелка, която починала през 1870 г.“. В своя бележник тя е нарисувала два нейни портрета, в които се чувства любов и уважение. На първия портрет тя е сама, а на втория г-жа Митрович е изобразена като Маргарита, молеща се пред разпятието, докато нейният мъж е представен като Мефистофел, нашепващ в ухото Ј съблазни. Под рисунката стои надпис: „Терезина. Сеньора Митрович (Фауст). Тифлис, 7 април 1862 г.“.

Трябва просто да се сравнят двата разказа за смъртта на Митрович, за да се разбере кой от тях е истинският. След като Вите твърди, че Митрович е потънал и Блаватска е влязла в Кайро „с мокри дрехи“, той съобщава: „Тя се появила в Англия и се заела да основава там ново Т. Д.“ Както е известно, Т. Д. е създадено в Ню Йорк. По-нататък той твърди, че Блаватска „се заселила в Париж и там била глава на всички теософи“. Всички знаят, че през 1885 г., когато окончателно се завърнала от Индия в Европа, тя за кратко време е живяла в Италия, Германия и Белгия и накрая се заселила в Лондон, където починала на 8 май 1891 г. Всичко това ясно показва каква е достоверността на разказа на Вите за живота на Блаватска.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 58

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред