За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 57

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

26. ВЕРСИЯТА НА ГРАФ ВИТЕ

Сега, когато съвременниците на Блаватска са починали, в оставените от тях документи могат да се срещнат най-различни неверни твърдения за нейния живот. Основно място сред тях заема късият и напълно изопачаващ фактите разказ на братовчед Ј Вите, намерил място в неговите „Мемоари“.

„ ...Блаватска, скрита в трюма на един английски кораб, избягала в Константинопол. Там тя постъпила в някакъв цирк като ездачка и в нея се влюбил един от известните по това време певци – басът Митрович; тя зарязала цирка и заминала с него, след като той получил ангажимент да пее в един от най-големите театри на Европа; изведнъж моят дядо след това започнал да получава писма от своя „внук“ – оперния певец Митрович; Митрович го уверявал, че се е оженил за внучката на дядо – Блаватска, макар че последната никакъв развод от своя мъж Блаватски, ереванския губернатор, не била получила. След известно време моите дядо и баба Фадееви неочаквано получили писмо от нов „внук“ – от някакъв англичанин от Лондон, който твърдял, че също се е оженил за внучката на дядо – Блаватска, която заминала заедно с него по някакви търговски работи в Америка. След това Блаватска се появила отново в Европа и станала най-близкият адепт на известния спиритист от онова време (т.е. 60-те години на миналото столетие) – Юм. Семейство Фадееви научило от вестниците, че Блаватска дава в Лондон първите концерти на пиано; по-късно тя станала капелмайстор на хора, който сръбският княз Милан поддържал при себе си. Всички тези перипетии обхванали почти десет години от нейния живот (тя била вече на около 30 години) и накрая Блаватска поискала разрешение от дядо Фадеев да пристигне отново в Тифлис, обещавайки да се държи скромно и дори отново да се сдобри със своя истински мъж – Блаватски (ереванския вицегубернатор). И макар че тогава бях още момче, аз я помня по времето, когато пристигна в Тифлис; тя беше вече възрастна жена, но не толкова по лице, колкото по бурен живот. Лицето Ј беше много изразително; личеше си, че преди е била твърде красива, но с времето бързо напълняла и сега постоянно ходеше в пеньоари, малко се занимаваше със себе си и затова нямаше никаква привлекателност. По това време тя почти побърка част от тифлиското общество с различни спиритични сеанси, които изпълняваше у нас вкъщи; помня, че у дома всяка вечер се събираше на тези сеанси висшето тифлиско общество, което се занимаваше с въртене на маси, спиритични писания на духовете, почукване на масите и други фокуси. Както ми се струваше, моята майка, леля ми Фадеева и дори моят чичо Фадеев се увличаха от това и до известна степен му вярваха. Всички тези занимания се изпълняваха в по-голяма или по-малка тайна от главата на семейството – моя дядо, а също и от баба Фадеева; към всичко това твърде отрицателно се отнасяше и баща ми. По това време адютанти на фелдмаршал Барятински бяха граф Воронцов-Дашков (сега кавказки наместник), двамата графове Орлови-Давидови и Перфилев – това бяха млади хора от петербургската „jeunesse d oree“ („златна младеж“). Спомням си, че всички те постоянно прекарваха у нас цели вечери и нощи, занимавайки се със спиритизъм. Макар че бях тогава още момче, вече се отнасях към всички фокуси на Блаватска доста критично, съзнавайки, че в тях има някакво шарлатанство, макар че всичко беше правено твърде изкусно: така например, веднъж бях свидетел как по желание на един от присъстващите в другата стая започна да свири пианото, което беше добре затворено, а и никой през това време не се беше приближавал до него. Сега ми се струва, че към всички тези спиритични действия общественото мнение в Европа, а също и у нас в Русия, се отнася като към шарлатанство; тогава обаче се увличаха от това и Юм, който също беше само един ловък и талантлив фокусник, беше смятан за много знаменит човек. Блаватска, бидейки сътрудничка на Юм, изглежда беше заимствала от него всички похвати и спиритични тайни. За съжаление, в последните години у нас в Петербург изглежда отново започна да процъфтява един особен вид спиритизъм, т. нар. неврастенично вярване в проявлението в различни форми и признаци на починали лица, и този спиритизъм за съжаление дори има някои печални последствия в държавния живот.

През този период на своя живот Блаватска започна да се сближава с мъжа си и дори се засели заедно с него в Тифлис. В един прекрасен ден обаче на улицата неочаквано я среща оперният бас Митрович, който (след блестящата си кариера в Европа, вече остарял и загубил частично своя глас) бил получил ангажимент в тифлиската италианска опера. Тъй като Митрович сериозно смятал Блаватска за своя (избягала) съпруга, срещайки я на улицата, той, естествено, Ј направил голям скандал. Резултатът от това беше, че Блаватска изведнъж се изпари от Тифлис. Оказа се, че тя заедно със своя мним мъж – баса Митрович, който също напуснал операта – избягали от Кавказ. След това Митрович получил ангажимент в киевската опера, където започнал да пее на руски, който научил от своята мнима съпруга Блаватска, и въпреки че Митрович по това време бил вече на около 60 години, той отлично изпълнявал в Киев руски опери, например „Живот за царя“, „Русалка“ и др., тъй като при своя талант той лесно можел да заучава новите роли под ръководството на несъмнено талантливата Блаватска. По това време в Киев генерал-губернатор бил княз Дундуков-Корсаков. Този Дундуков-Корсаков познавал Блаватска още от младостта Ј, преди тя да се омъжи за Блаватски, защото по това време командвал в Кавказ (където живеела Блаватска) един от драгунските полкове, Нижгородския. Какви недоразумения са станали между Блаватска и Дундуков-Корсаков – генерал-губернатора на Киев, не ми е известно, но със сигурност зная, че в Киев изведнъж на всички кръстопътища се появили налепени по стените стихотворения, много неприятни за Дундуков-Корсаков. Тези стихотворения били писани от Блаватска. В резултат на това Митрович и неговата мнима съпруга трябвало да напуснат Киев и се появили в Одеса. По това време в Одеса вече живееше моята майка със сестра си и децата, в това число и с мен (моите дядо, баба и баща вече бяха починали в Тифлис), тъй като аз и брат ми бяхме там студенти в университета. Тогава бях вече дотолкова развит, че можех напълно критично да се отнеса към Блаватска и аз наистина си съставих съвършено ясна представа за тази забележителна и до известна степен демонична личност. Напускайки Киев и заселвайки се в Одеса, Блаватска и Митрович трябваше да си намерят средства за живот. Изведнъж Блаватска откри магазин и фабрика за мастило, а след това цветарски магазин (т.е. магазин за изкуствени цветя). По това време тя доста често идваше при моята майка и аз няколко пъти ходих при нея в този магазин. Когато се запознах отблизо с нея, бях поразен от невероятния Ј талант да схваща всичко по най-бърз начин: без никога сериозно да е учила музика, тя сама се научава да свири на пиано и дава концерти в Париж (и Лондон); без да е изучавала теорията на музиката, тя става капелмайстор на оркестъра и хора на сръбския крал Милан; правеше спиритични представления; без да е изучавала сериозно езици, тя говореше на френски, английски и на други европейски езици като на своя роден език; без да е учила сериозно руска граматика и литература, тя многократно пред мен пишеше дълги писма в стихове до своите познати и роднини с такава лекота, с каквато аз не бих могъл да напиша писмо в проза – тя можеше да напише цели листове със стихове, които се лееха като музика, без да съдържат нещо сериозно; Блаватска пишеше с лекота всевъзможни вестникарски статии на най-сериозни теми, без да познава детайлно предмета, за който пише; тя можеше, гледайки събеседника си в очите, да разказва небивалици, с други думи – лъжи, но го правеше с такава вътрешна убеденост, с каквато говорят само хората, които освен истината, никога нищо друго не казват. Като разправяше невероятни истории и измислици, тя изглежда самата вярваше, че това, за което говори, наистина се е случило – ето защо ми се струваше, че в нея имаше нещо демонично, т.е. нещо дяволско, макар че всъщност тя беше незлоблив и добър човек. Блаватска имаше такива огромни сини очи, каквито аз през живота си у никого не съм виждал, и когато почнеше нещо да разказва (главно небивалици и неистини), нейните очи през цялото време страшно искряха; затова не се учудвам, че тя имаше голямо влияние върху много хора, склонни към груб мистицизъм и към всичко необикновено, които са се сраснали с живота на нашата планета и вече не могат да се възвисят до истинското разбиране на предстоящия за всички ни задгробен живот, т.е. върху хората, които търсят началата на задгробния живот, но като не успяват да ги достигнат, се увличат по фалшификациите на този бъдещ живот. Струва ми се, че знаменитият Катков – един толкова умен човек, който умееше да се отнася към явленията на живота реално – вероятно би разбрал Блаватска, ако се беше срещнал лично с нея. Какъв голям и своеобразен талант притежаваше Блаватска се вижда и от това, че човек като Катков е могъл да се увлече от фееричните разкази „В дебрите на Индостан“, които се печатаха в неговото списание – разкази, които той смяташе за безусловно забележителни и необикновени. Все още понякога се чуват най-възторжени отзиви за тези разкази, които се печатаха в сп. „Руски бюлетин“ преди няколко десетки години. Разбира се, цветарският магазин, открит в Одеса от Блаватска, след като пропадна нейният магазин за продажба на мастило, беше закрит по същата причина и тогава Митрович, който беше вече на 60 години, получи ангажимент в италианската опера в Кайро, където замина заедно с Блаватска. Отношението му към нея беше удивително: той приличаше на беззъб лъв, вечно стоящ на стража до краката на своята господарка, вече доста стара и дебела дама, както споменах no-горе, ходеща през по-голямата част от времето в мръсни пеньоари. Корабът не стигнал до Кайро, защото близо до брега претърпял катастрофа. Митрович се оказал във водата, но с помощта на другите пътници спасил Блаватска, като накрая самият той потънал. По такъв начин Блаватска се появила в Кайро с мокри дрехи и без нито един грош. Как се е измъкнала оттам – не зная. След това обаче тя се появила в Англия и се заела да основава там ново теософско дружество, като за вещото определяне на неговите начала заминала за Индия, където изучила всички индийски тайни. Този неин престой в Индия всъщност послужил като основа за посочените по-рано статии „В дебрите на Индостан“, които тя писала, очевидно, за да припечели малко пари. След завръщането си от Индия тя си спечелила много адепти и поклонници в своето теософско учение, заселила се в Париж и била там глава на всички теософи. Скоро след това се разболяла и умряла... В крайна сметка, ако е нужно доказателство, че човекът не е животно и че в него има душа, която не може да бъде обяснена с някакъв материален произход, тогава Блаватска може да послужи като отлично доказателство за това: в нея несъмнено е имало дух, абсолютно независим от нейното физическо или физиологично съществуване. Въпросът е само в това, какъв е бил този дух, а от гледна точка на представата, че задгробният живот се дели на ад, чистилище и рай, целият въпрос се свежда до това, от коя именно част е излязъл този дух, който се е вселил в Блаватска за времето на нейния земен живот.“ [24, т. I, стр. 1 –12]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 57

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред