За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 56

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Целият мой живот, с изключение на тези седмици и месеци, които прекарах с Учителите в Египет и Тибет, е препълнен със събития, в които тайни и реалност, мъртви и живи така се преплитат, че с цел да се оправдая би ми се наложило да разкрия греховете на живите и да потъпча телата на мъртвите. Аз никога няма да направя това.

Първо, това няма да ми донесе никаква полза, а само ще ме свържат с всичко, в което ме обвиняват (към всички епитети, с които ме наградиха, ще добавят и нови), и отново ще издигнат обвинения в шантаж или парично изнудвачество.

Второ, аз съм окултистка, както вече обясних. Вие говорите за моята прекалена „чувствителност“ по отношение на моите роднини, но аз отново подчертавам, че това не е чувствителност, а окултизъм. Аз добре зная как всичко това би подействало на умрелите и предпочитам да забравя за живите. Това е моето последно и окончателно решение. Не мога да ги тревожа.

Сега да разгледаме положението от друг аспект. Често са ме упреквали, че не съм изпълнила дълга си на жена, т.е. не съм споделяла ложе с мъж, не съм раждала деца, не съм им бърсала носовете, не съм домакинствала и не съм търсила крадешком, зад гърба на мъжа си, утешение при друг. Аз предпочетох да избера път, който ще ме доведе до известност и слава. Затова можеше да се очаква всичко това, което стана с мен. В същото време аз казвам на света: „Дами и господа, аз съм във вашите ръце и подлежа на съд. Аз основах Т. Д., но над всичко, което съм преживяла преди това, е спусната завеса и то въобще не ви засяга. Аз се оказах обществена деятелка, но онова беше моят личен живот, който не може да бъде съден от тези хиени, готови през нощта да изровят всеки гроб, за да извадят трупа и да го изядат – не съм длъжна да им давам обяснения. Обстоятелствата ми забраняват да ги унищожа, аз трябва да търпя, но никой не може да очаква от мен да застана на Трафалгарския площад и да поверявам своите тайни на всички минаващи градски безделници или файтонджии, макар че към тях изпитвам по-голямо уважение и доверие, отколкото към вашата литературна публика и към „светските“ и парламентарни дами и господа. Аз no-скоро ще се доверя на полупиян каруцар, отколкото на тях.

Живяла съм малко (в своята родина) в така нареченото „общество“, но го опознах – особено за последните десет години може би по-добре, отколкото вие, които сте прекарали в тези културни и изтънчени среди повече от 25 години. Е, добре, унижена, излъгана, оклеветена и опръскана с кал, аз казвам, че ще е под моето достойнство да се отдам на тяхното съжаление и съд. Дори ако бях такава, каквато те ме рисуват, и ако имах тълпа от любовници и деца, то кой в това общество е достатъчно чист, за да хвърли пръв открито и публично камък върху мен?

Да моля подобно общество да съди за мене, да се обърна доверчиво към него в „Мемоарите“, разкривайки съкровените страни на моя живот – това ли очаквате?

Агарди Митрович беше моят най-предан и верен другар след 1850 г. С помощта на княгиня Кисельова аз го спасих от бесилка в Австрия. Той беше привърженик на Д. Мадзини, обиди папата и през 1869 г. беше изселен от Рим, след което пристигна с жена си в Тифлис. Моите близки го познаваха добре и когато неговата жена (също мой добър приятел) почина, той през 1870 г. се премести в Одеса. Там моята леля, неизразимо опечалена (както той ми разказа), не знаейки какво се е случило с мен, го помолила да се отбие в Кайро, тъй като в Александрия той имал работа, и да се опита да ме доведе обратно вкъщи. Той така и направил. Там обаче някакви малтийци, по поръчение на римокатолическата църква, се готвели да го хванат в капан и да го убият. За това ме предупреди Иларион, който тогава във физическото си тяло беше в Египет. Аз предложих на Митрович да се премести при мен и 10 дни да не излиза навън. Той беше безстрашен и смел човек и не можа да го понесе, затова все пак замина за Александрия и аз със своите маймунки тръгнах след него, изпълнявайки заръката на Иларион, Той ми каза, че вижда смъртта на Митрович и че това ще стане на 17 април.

Цялата тази тайнственост и предпазливост наостри очите и ушите на мисис К(уломб) и тя почна да ме подпитва истина ли е това, което говорят хората, че аз тайно съм се венчала с Митрович. Нямах смелостта да Ј кажа, че хората мислят и нещо по-лошо. Аз я изгоних, като Ј заявих, че хората могат да говорят и да вярват на всичко, което си искат – на мен това ми е безразлично.

Беше ли този беден човек отровен, както аз винаги съм мислила, или наистина умря от коремен тиф, не мога да кажа, но зная едно – когато пристигнах в Александрия, за да го заставя да се върне на кораба, с който пристигна, вече беше късно. Той тръгнал пеша към Рамлех, по пътя влязъл в някакъв малтийски хотел, за да изпие чаша лимонада. (Там го видели да разговаря с двама монаси.) Пристигайки в Рамлех, той паднал в безсъзнание. Г-жа Пашкова научила за това и ми изпрати телеграма.

Веднага заминах за Рамлех и го намерих в малък хотел, болен от коремен тиф, както каза лекарят. До него стоеше някакъв монах, когото изгоних, защото знаех отношението на Мит-рович към монасите. Стана скандал. Наложи ми се да извикам полиция, за да махнат този мръсен монах, който ми показа кукиш. В продължение на десетина дни се грижих за Митрович. Това беше една непрекъсната и ужасна агония, в която той виждаше своята жена и силно я викаше. Не го оставях нито за минута, тъй като знаех, че скоро ще умре, както каза Иларион. Така и стана.

Църквата не искаше да го погребе с оправданието, че той е „карбонар“. Обърнах се към някои „свободни зидари“, но те се уплашиха. Тогава взех абисинеца – ученика на Иларион, и заедно с един слуга от хотела му изкопахме гроб на брега на морето под някакво дърво. После наех фелахи, които го изнесоха вечерта и там погребахме неговите тленни останки. По това време бях все още руска поданица и се скарах с руския консул в Александрия (консулът в Кайро беше мой приятел). Това е всичко.

Александрийският консул ми каза, че нямам право да дружа с революционери и мадзинисти и че хората говорели, че съм му била любовница. Отговорих му, че доколкото Митрович е пристигнал от Русия с валиден паспорт, бил е приятел на моите близки и не е допуснал никаква низост по отношение на мен, то аз имам право да дружа с него, а също и с всеки, с когото намеря за необходимо. Що се отнася до мръсните клюки за мен, с това вече съм свикнала и единствено мога да съжалявам, че славата ми не отговаря на фактите. „Avoir la reputation sans avoir les plaisirs“ („Да имаш репутацията, без да имаш удоволствията Ј“) – такава е била винаги моята съдба.

По въпроса, с който сега злоупотребява мисис Куломб, Олкът попитал моята леля още преди година и тя му писала, че те всички добре познават Митрович и неговата жена, която той обожавал, че тя починала при тях и че именно леля ми е помолила Митрович да замине за Египет и т.н., но всичко това вече няма значение. Единственото, което сега искам да зная, е дали юристът има право да ме обвинява за писмото и ще мога ли поне да го заплаша с търсене на отговорност?

Моля да проучите този въпрос, моля Ви като приятел, иначе аз самата ще трябва да потърся някакъв адвокат и да започна дело. Това мога да направя и без да заминавам за Англия. Както знаете, нямам никакво желание сама да започна съдебно дело, но искам онези юристи да проумеят, че имам право на това, защото тези глупаци сигурно наистина вярват, че тайно съм се венчала с Митрович и че това е „семейна тайна“. [11, стр. 189–191]

Можем само да се радваме, че въпреки възраженията на мадам Блаватска срещу публикуването на нейните писма до Синет, ние в крайна сметка научаваме истината за ролята, която тя е изиграла в живота на А. Митрович. Това е особено важно сега, когато се появи напълно невероятният разказ за тези събития в „Мемоарите“ на нейния братовчед, граф С. Вите.

За своята истинска и единствена любов тя пише в „Моята изповед“: „Обичах един човек – силно, но още повече обичах окултните науки, вярвах в магьосничеството, чародейството и т.н. Странствах с него навсякъде из Азия, Америка и Европа.“ [16, стр. 214] Това нейно признание напълно изключва А. Митрович, защото дори според разказа на С. Вите тя не е била дълго с него, ако изключим времето в Египет непосредствено преди смъртта му.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 56

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред