За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 55

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

За щастие всичко това разяснява г-жа Лидия Пашкова, руска княгиня, член на Френското географско дружество, прекарала много години в пътешествия. Тя познавала в Аден починалата Наталия Блаватска и много години била позната с Елена Блаватска, която срещала в Сирия, Египет и в други източни страни.

Много други мои познати са срещали мадам Блаватска на Изток, например, известният хирург Дейвид Ч. Дадлей, д-р по медицина от Манила (Филипините), завърнал се неотдавна в родината, и Франк А. Хил от Бостън, живял по това време в Индия. Тези двама учени потвърждават много от нейните разкази.“ [4, т. VII, стр. 30 а]

„От седемнадесетгодишна възраст докато навърших 40, аз се стараех да скрия всички следи от моите пътешествия. Когато бях в Италия, където се учех у местни магьосници, писмата си изпращах в Париж, за да ги препращат оттам на моите роднини. Единственото писмо от Индия те получиха от мен, когато вече бях заминала оттам. Когато бях в Южна Америка, моите писма се изпращаха от Лондон. Никога не позволявах на хората да знаят къде се намирам и с какво се занимавам. На тях би им харесало повече, ако бях обикновен човек, а не изследовател на окултизма. Едва когато се върнах у дома, аз обясних на леля ми, че писмото, което тя беше получила от К. Х., не е писано от някакъв дух, както всички помислили. Леля ми имаше доказателства, че това са живи хора, но си беше внушила, че те са се продали на сатаната. Сега вие я видяхте – това е най-деликатният, най-прекрасният човек. Тя е готова своя живот, пари, всичко, което Ј принадлежи, да отдаде на другите. Колкото до нейната религия – по този въпрос тя се превръща във фурия. Аз никога не съм говорила с нея за Учителите.“ [11, стр. 154]

На друго място Елена Блаватска пише: „Ще разкажа всичко, както си беше, всичко, което правех повече от двадесет години, нехаейки „какво ще кажат хората“ и прикривайки следите на това, с което действително се занимавах – с изучаването на окултизма, заради близките и семейството, които тогава биха ме проклели. Ще разкажа как от осемнадесетгодишна се старая да накарам хората да говорят за мен, че между мен и този любовник стои и друг и дори не един...“ [16, стр. 214]

Да се върнем към нейния разказ за Митрович: „Ще Ви разкажа истината за него. Каква е тя ли? Запознахме се през 1850г., когато се спънах в него, лежащ като труп, и едва не паднах. Това беше в Константинопол. Връщах се през нощта от Бугакдир в хотела на Мисир. Митрович беше получил три сериозни рани от нож в гърба, нанесени му от един или няколко малтийски разбойници и един корсиканец, които били подкупени от йезуитите. Стоях до този едва дишащ човек повече от 4 часа и го пазех от грабители, докато моят спътник намери хора, които ми помогнаха да го отнесем. През това време към нас се приближи само един турски полицай, който поиска „бакшиш“, за да завлече този мним труп в близкото езеро. При това беше ясно, че повече от всичко го привличат моите пръстени. Той се махна едва когато видя насочения към него мой револвер. Помнете, че това беше през 1850 г. и то в Турция.

Закарахме го до близкия гръцки хотел, където го познаха и се погрижиха за него.

На следващия ден той ме помоли да пиша на жена му и на Софи Крувели (неговата сърдечна приятелка, сегашната виконтеса Витьо) в Ница и Париж. Аз писах до неговата жена, но на Крувели не писах. Жена му пристигна от Смирна и ние се сприятелихме с нея.

След това за много години ги загубих от погледа си и отново ги срещнах с жена му във Флоренция, където те живееха в Пер-гол. Той беше карбонар и пламенен революционер. Унгарец по националност, той се родил в град Митрович и избрал названието на този град за свое партийно име. Струва ми се, че беше извънбрачен син на херцог Луцей, който го отгледал. Той ненавиждаше свещениците, вземаше участие във всички въстания и не беше обесен от австрийците само защото..., но за това не съм длъжна да разказвам. По-късно го срещнах отново в Тифлис през 1861 г., отново с жена му, която почина след като аз отпътувах от Тифлис.1

1 На друго място тя пише: „... умряла през 1870 г.“. Това изглежда е по-правилно, тъй като по друг повод тя отбелязва: „Когато жена му почина, той се премести в Одеса през 1870 г.“.

През това време моите роднини го познаваха добре и той дружеше с братовчед ми Вите.

Когато отведох горкото дете (за детето виж раздел 27 – бел. ред.) в Болоня с надеждата да го спася, аз отново срещнах Митрович в Италия и той направи за мен всичко, което би направил и моят брат. Не след дълго обаче детето умря и тъй като в него нямаше никакви документи (а не ми се искаше да дам своето име, за да избягна възможни сплетни), с всичко това се зае Митрович и през 1867 г. погреба в един малък южен руски град извънбрачното дете на Барона под свое име, казвайки: „Това ми е безразлично“.

След това, без да съобщавам на роднините си, че временно съм се върнала в Русия, за да доведа обратно нещастното дете при гувернантката (което не можах да спася въпреки горещата молба на Барона), аз просто писах на бащата на детето за случилото се и заминах обратно за Италия със същия паспорт...

И сега да започна да будя всички тези сенки – на майката на детето, на Митрович, на неговата жена, на самото бедно дете и на всички други – с измамната надежда за оправдание? Никога! Това би било низко, това би било поругание на всичко свято и при това съвсем безполезно. Нека мъртвите спят спокойно! Около нас има много отвратителни сенки. Не будете тези спомени, защото и мъртвите ще получат същите шамари и оскърбления, каквито получих аз, а Вие няма да успеете по никакъв начин да ме защитите. Не искам да лъжа, но и не мога да кажа истината. Какво да правим? Какво можем да направим?


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 55

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред