За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 54

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

25. ЕПИЗОДЪТ С МИТРОВИЧ

В своите мемоари, озаглавени „Епизоди от живота на мадам Блаватска“, Синет възнамерявал да включи и „Епизода с Мит-рович“, но тя категорично възразила.

„Аз никога няма да пиша нито за „епизода с Митрович“, нито за някакви други подобни епизоди, в които е замесена политика, или които засягат тайните на други, вече починали хора. Това е моето окончателно решение. Ако Вие поискате да направите своите мемоари интересни по някакъв друг начин, работете и аз ще Ви помогна. Ще получите всичко, което искате да знаете за събитията след 1875 г. Целият ми живот след това беше открит за обществото (с изключение на часовете за сън) – аз никога не оставах сама. Готова съм да опровергая всяко обвинение, хвърлено срещу мен.“ [11, стр. 148]

Когато получава писмо, адресирано до „Г-жа Митрович“, Блаватска категорично заявява: „Това ново писмо е изнудване и хулиганство... Какво тази подла клика мисли аз не зная, но какво мисли Куломб ми е съвсем ясно, защото това е една стара, стара история... А сега и този адрес: „До г-жа Митрович, т.е. до мадам Блаватска“ – това е клевета и хулиганство, шантаж, изнудвачество, каквото и да казвате. Невъздържаните по език хора никога няма да престанат да твърдят, че всички мъже, които някога са се приближили до мене – като се почне с Майендорф и сe свърши с Олкът, са били мои любовници... Струва ми се, че действията на адвоката или адвокатите, които се опират на сплетните на мисис Куломб, за да съчинят подобно оскърбление (което означава не само проституция, но и двумъжество), издават голямото им желание да опозорят човека. Моля да се покаже това на нашия юрист, за да ги постави на място и да им каже..., че ако не се извинят писмено, ще ги дам под съд за клевета.“ [11, стр. 188 – 189]

Мисис Куломб „ ... никога не е била моя приятелка. Тя ми е само случайна позната. Още преди 1871 г. аз заминах от Кайро и никога не съм си писала с нея. Дори бях забравила името Ј. В това отвратително писмо (за което през 1884 г. мисис Куломб твърди, че е получила от Блаватска през 1882 г.) на мен, въпреки това, се приписват думите, че съм оставила моя мъж, обиквайки и влизайки във връзка с друг мъж (чиято съпруга беше моя сърдечна приятелка и почина през 1870 г., а той самият умря година по-късно и аз го погребах в Александрия) и че имам от него и от други мъже три деца!!! и т.н., и т.н. Всичко това уж завършвало с молба да не казва на никого за мен. Дори следват курсивни фрази, че никога не съм познавала Учителите, никога не съм била в Тибет и фактически съм лъжкиня.

Би било само напразно губене на време всичко това да се опровергава. Онзи, който повярва, че публикуваните писма (нападките на Куломб през 1884 г.) са правдоподобни, или е много глупав, или се преструва на глупак, допускайки, че аз мога да напиша такова самоубийствено писмо на една съвсем чужда за мен жена, с която съм контактувала само няколко седмици в Кайро.“ [11, стр. 99]

„Оставям се в ръцете Ви, но знайте, че Вашите „Мемоари“ подобно на вулкан ще изхвърлят на повърхността нова кал и пламък. Не дразнете дремещите кучета.

Доказателствата, че никога не съм била жена на Митрович, както и на Блаватски, ще си отидат с мен в гроба – това никого не засяга.“ [11, стр. 147]

Разказът за нейната дружба със сем. Митрович в „Мемоарите“ на Синет приблизително съвпада с истината. Блаватска пише на Синет: „Онова, което разказвате в „Мемоарите“ за инцидента с Митрович, е приблизително вярно, но според мен това не трябваше да се прави. „Мемоарите“ няма да ме оправдаят. Това го зная толкова добре, както знаех, че „Times“ няма да вземе под внимание моя отговор към Ходжсън (за отчета на Дружеството за психични изследвания). Те не само ще излъжат Вашето очакване, че „приведеното в „Мемоарите“ ще бъде напълно достатъчно“, но дори и тези „Мемоари“ да бяха излезли в шест тома и да бяха десет пъти по-интересни, все едно те не биха ме оправдали. Това е просто защото Митрович е едно от многото обвинения, които врагът хвърля срещу мен.

Ако в този „инцидент“ успея да оправдая себе си, тогава някой си Соловьов или друг подобен негодник би измислил „Инцидента с Майендорф“ и моите три деца. Ако публикувам писмата на Майендорф (те се намират у Олкът), адресирани до неговата „скъпа Наталия“, в които той говори за нейните коси, черни като крило на врана (Блаватска имала светлокестеняви коси) и „дълги като прекрасна кралска мантия...“ (както Мю-се описва своята маркиза Д’Амеди), с това аз просто бих ударила плесница на този починал мъченик и бих предизвикала някаква друга сянка от галерията на измислените ми любовници.“ [11, стр. 143]

В тази „дълга галерия от любовници“ Е. П. Блаватска очевидно частично е смесвана с други Блаватски, например с Елиза Блаватска (вече починала), която по време на унгарската революция се присъединила към черните хусари. Н. А. Фадеева отбелязва, че онази Блаватска се е родила през 1849 г. и продължава: „Нейните (на Елена Петровна) приятели били силно поразени, четейки фрагменти от мнимата Ј биография, в които се твърдяло, че тя е била добре позната във виенските, берлинските, варшавските и парижките висши и низши кръгове и че нейното име е замесено в много анекдоти и приключения по времето, когато по неопровержимите данни, с които нейните приятели разполагали, Елена е била далече от Европа. Във всички тези анекдоти се разказвало за нея, докато в действителност в тях участвали Юлия, Наталия и други жени със същата фамилия – Блаватска.“ [15, стр. 55 – 56]

Когато в Америка след публикуването на „Разбулената Изида“ бил повдигнат въпросът, доколко са верни описаните в нея събития, д-р А. Л. Роусън от Ню Йорк написал: „Моите лични чувства ме заставят да изразя съчувствие на мисис Блаватска заради неприятното Ј положение в огъня на критиката, подлагаща на съмнение дори личното Ј присъствие в различните страни. Критиците достигат и до твърдението, че в описаните от нея случаи не е участвала тя, а някаква друга жена.

Миналата седмица прочетох писмо, пристигнало от Аден (Арабия), в което се поставя въпросът: „Действително ли мадам Блаватска е същата онази Блаватска, която преди няколко години беше така известна в Кайро, Аден и на други места? Защото ако това е тя, тогава тя е възкръснала от мъртвите, тъй като истинската Блаватска умря в къщата на своя приятел през 1868 г. на шест-седем мили от този град. Истинската мадам Блаватска беше богата руска дама от добро семейство, човек с признат литературен дар. В нея имаше много ръкописи на непубликувани съчинения, които след нейната смърт изчезнаха заедно със секретарката Ј, постоянна нейна спътница. Следва ли да се предположи, че тази секретарка е присвоила името на покойната и нейното обществено положение и репутация?“


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 54

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред