За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 49

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

– Намерих много интересен обект в една прекрасна „Тебай-да“ – ми каза той по време на разговора, след като го настаних до себе си върху трона от сено. – Тази вечер ми е определена среща с въпросното лице. Те искат да разкрият някакво тайнствено престъпление с помощта на едно ясновиждащо момиче. Тя е поразителна, наистина поразителна.

– Каква е тя? – попитах аз.

– Румънска циганка. Изглежда е възпитана в семейството на сръбския княз. Този княз вече не е между живите. Смята се, че е бил убит. Внимавайте! Ще ни преобърнете! – изведнъж извика той, издърпвайки без церемонии юздите от моите ръце и обтягайки ги със сила.

– Говорите за княз Обренович? – развълнувано попитах аз.

– Да, точно за него. Тази вечер трябва да бъда там и се надявам да завърша своята серия сеанси и да демонстрирам удивителната сила на човешкия дух. Ако желаете, можете да ме придружите. Аз ще Ви представя. Освен това, можете да ми помогнете като преводач, тъй като те изобщо не говорят френски.

Бях убедена, че ако сомнамбулът е Фроса, там със сигурност ще бъде и г-жа П., и затова бързо се съгласих. По залез слънце стигнахме подножието на един хълм, върху който се издигаше много красив старинен замък.

Когато спряхме пред входа и французинът взе галантно да гали моя кон по гърба, аз видях как от скамейката, потънала в сенчестия ъгъл до входа, се изправи и тръгна към нас една стройна женска фигура. Това беше г-жа П. (моя стара приятелка), още по-бледна и тайнствена отпреди. Виждайки ме, тя не показа и сянка на изненада, а просто ме приветства по сръбски обичай – с трикратна целувка, и ме поведе направо в замъка.

Там на малка постелка, с лице към стената, седеше Фроса. Беше облечена във влашки национален костюм и носеше нещо като тюрбан с позлатени мъниста и висулки, бяла блуза с широки ръкави и многоцветна пола. Тя беше смъртнобледа. Очи затворени, лице каменно като на сфинкс, което е така характерно за сомнамбулите в състояние на транс. Ако нейната гръд не се повдигаше и отпускаше при дишането и не се чуваше дрън-ченето на мънистата и висулките, можеше да се помисли, че е мъртва. Французинът ми обясни, че я е приспал още докато се приближавахме към замъка и че в такова състояние тя е била и предната вечер. След това той започна да работи с „обекта“, както нарече Фроса. Като взе нейната ръка (без повече да ни обръща внимание), той бързо направи с нея някакви движения и тя стана неподвижна като от желязо. После сгъна всичките Ј пръсти, с изключение на средния, който насочи към вечерната звезда, сияеща в синевата на небето. След това се обърна и започна да снове наляво-надясно, изпращайки някакви свои невидими флуиди, подобно на художник с палитра в ръце, който нанася върху картината своите последни багри...

Нощта вече почти беше настъпила и луната осветяваше всичко наоколо със своята спокойна, ясна светлина. Нощите по тези места бяха така прекрасни, както на Изток. Французинът беше принуден да проведе своите опити на открито, тъй като църковният служител забранил да се провеждат в замъка, за да не проникнат зли духове в святото помещение, които месмеризаторът (като чужденец) после нямало да може да изгони. Мосюто свали туристическия си пуловер, засука ръкави и заемайки театрална поза, започна постепенна месмеризация. Чувствителните му пръсти излъчваха флуиди, искрящи на лунната светлина. Той сложи Фроса с лице към луната и сега всяко движение на момичето се виждаше ясно като през деня. След няколко минути на челото Ј се появиха големи капки пот и бавно се стекоха надолу по бледото Ј лице, блестейки в лъчите на луната. Тя неспокойно се раздвижи и започна нещо тихо да напява. Г-жа П. се наведе над девойката и внимателно се заслуша, мъчейки се да улови всяка дума. Поставила пръст на устните и с очи, готови да излязат от орбитите си, старата дама се превърна в статуя на вниманието.

Внезапно Фроса, задвижена сякаш от свръхестествена сила, се изправи пред нас – тиха и неподвижна, очаквайки накъде ще я насочи магнетичният флуид. Французинът мълчаливо взе ръката на старата дама и я постави в дланта на момичето-сомнамбул, заповядвайки му да влезе в контакт с господарката си.

– Какво ще кажеш, дете мое? – тихо промърмори старата сръбкиня. – Може ли твоят дух да намери престъпника?

– Потърси и ще видиш – строго заповяда месмеризаторът с втренчен в него поглед.

– Аз съм вече по пътя, аз вървя – тихо прошепна Фроса и изглеждаше, че гласът Ј не идва от нея, а от околната атмосфера.

В този момент се случи нещо толкова свръхестествено, че аз се съмнявам дали ще мога да го опиша. Появи се блестяща, размита по форма сянка и погълна тялото на момичето. Тя ту се разширяваше, ту се свиваше, понякога почти се откъсваше от тялото и след това, сгъстявайки се от мъглявината, внезапно прие облика на момичето. Полюлявайки се над повърхността на земята, духът се завъртя, спусна се към реката и се разсея като мъгла в лъчите на луната. Следях всичко с напрегнато внимание. Пред очите ми се извършваше тайнственият процес, който на Изток наричат скин-лека. Нямаше и съмнение (както Дьо Поте с основание твърди), че месмеризмът е осъзнатата магия на древните народи, а спиритизмът – това е неосъзнатото въздействие на същата тази магия върху някои сензитивни организми.

Щом като двойникът на момичето я остави, г-жа П. с бързо движение измъкна нещо като малък стилет и ловко го мушна в ръцете на момичето. Всичко стана толкова бързо, че месмеризаторът, погълнат от своето занимание, не забеляза нищо. За няколко минути се възцари мъртва тишина; ние приличахме на група хора, превърнати в каменни статуи. Внезапно от устата на намиращата се в транс девойка се изтръгна потресаващ вик. Тя се наклони напред, повдигна стилета и започна яростно да го размахва във въздуха, сякаш нанасяше рани на някакъв невидим враг. От устата Ј излизаше пяна и дивите вопли не спираха. В нейните провиквания аз няколко пъти долових две познати ни мъжки имена. Месмеризаторът беше изплашен и загуби контрол над себе си. Вместо бързо да изтегли флуида от момичето, той без да иска още повече го усили.

– Внимавайте! – извиках аз. – Спрете! Вие ще убиете нея, или тя Вас!


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 49

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред