За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 48

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

23. КРАТКО ПЪТУВАНЕ ДО ЕВРОПА

В биографията на Блаватска (съставена от А. Безант) се споменава за едно нейно кратко пътуване до Италия през 1867 г. То се оказало изпълнено с приключения. Като начало, тя тръгнала с едно болно дете, което взела в Болоня, с надежда да му спаси живота. След като не успяла да го доведе живо при гувернантката, избрана за него от Барона, тя се погрижила да го погребат в малко градче в Южна Русия. „Без да съобщавам за това на близките си, аз се върнах в Италия със същия паспорт“ – пише тя.

„После пътувах до Венеция, Флоренция и Ментана. Какво правих там, за това цялата истина знаят само Гарибалди (синове), Синет и някои мои роднини, но сестра ми не знае.“ [11, стр. 144] „Аз бях в Ментана през октомври 1867 г., по време на сражението. Отпътувах от Италия същата година, през ноември. Бях ли там изпратена, или попаднах случайно, това е въпрос, който се отнася само до моя личен живот.“ [4, т. XIX, стр. 292]

В първата изрезка от албума си Блаватска записала своята реакция на статията „Войнствени жени“, в която тя е наречена „началник на щаба на гарибалдийците“: „Всяка дума в тази статия е лъжа. Никога не съм била в щаба на Гарибалди. С приятели заминах в Ментана, за да помогна в борбата срещу папистите; там бях ранена. Това никого не засяга, а най-малко – репортера.“

Полковник Олкът пише: „Тя казваше, че е била свободомислеща и се сражавала на страната на Гарибалди в Ментана. Като доказателство тя ми показа мястото на счупване на лявата си ръка (две фрактури) от удар на сабя и помоли да напипам в дясното Ј рамо куршум от мускет и още един куршум в крака Ј. Показа ми и белег до самото си сърце от рана, нанесена от стилет. Тази рана отново се отвори, когато Блаватска беше в Читъндън. Тогава тя потърси моя съвет и затова ми я показа. Това беше по-стара рана – още през 1859 или 1860 г. тя се била отваряла в Ругодево... Понякога ми се струва, че никой от нас – нейните съратници, не е познавал истинската Елена Блаватска, че ние сме имали работа само с едно изкусно съживено тяло, докато истинската Ј джива е била убита в битката при Ментана (2 ноември 1867 г.), където тя е получила тези пет рани и е била извадена от канавката почти мъртва.“ [14, т. I, стр. 9, 263 – 264]

От получените рани Блаватска се излекувала във Флоренция. Тя пише: „Сръбският княз беше убит през 1868 г., когато аз бях във Флоренция (след Ментана), преди отпътуването ми за Индия през Константинопол.... Вие знаете какво стана в Ментана през октомври 1867 г. (Олкът е по-точен, споменавайки ноември). Във Флоренция бях около Рождество Христово, може би месец преди това... Оттам заминах за Антемари (по пътя за Белград), където в планините трябваше да се срещна и да съпроводя до Константинопол (както заръча Учителя) известния от Сърбия до Карпатите ... (името не е посочено в текста). Моля, не говорете повече за Ментана и за Учителя, много Ви моля...“ [11, стр. 151 – 153]

Цитатът за смъртта на сръбския княз засяга интересна тема – нейната съвместна работа с Учителя Иларион. Това е същият Учител, когото Махатма К. Х. нарекъл „Адептът, който пише разкази заедно с Е. П. Б.“ („Писма на Учителите на Мъдростта“, т. 1). Един от неговите разкази е озаглавен „Одухотворената цигулка“ и е подписан така: „Иларион Смердис, Т. Д., Кипър, 1 октомври 1879" (Е. П. Б. го наричала понякога „Кипърския Адепт“). Разказът е включен в нейните „Тайнствени разкази“ (Nightmare Tales), издадени през 1892 г. Другият разказ – „Може ли двойникът да убие?“, е основан върху конкретен факт – смъртта на сръбския княз. Този разказ може да бъде намерен в сп. „Theosophist“ от януари 1883 г.; за пръв път той излезе в сп. „New York Sun“ през 1870 г. в серията „Необикновени разкази“, които Блаватска публикувала под псевдонима „Хаджи Мора“. Дали в този псевдоним няма завоалиран намек за нейното поклонничество в Мека? Възможно ли е това да е името, което Е. П. Б. е използвала при въпросното пътешествие?

За да разберем доколко Блаватска е била участница или свидетелка на събитията, описани в един от тези разкази, ние ще предадем накратко неговото съдържание:

„В едно утро на 1867 г. от Източна Европа долетя новината, че Михаил Обренович – сръбският княз-наследник, неговата леля (принцеса Екатерина, или Катинка, както я наричали) и нейната дъщеря били убити посред бял ден в тяхната собствена градина до Белград. Убиецът или убийците останали неизвестни... Плъзнали слухове, че това кърваво престъпление е дело на княз Кара-Георгиевич, упорит претендент за сръбския престол, на чийто баща Обренович бил нанесъл някаква голяма обида...

В разгара на последвалите в Белград политически събития тази лична трагедия била забравена и само една стара сръбска дама, много предана на фамилията Обренович, не могла да се примири с това убийство. Тя се заклела на гроба на убития да отмъсти за неговата смърт, разпродала имуществото си и изчезнала. Когато бях в Белград и множество гости се тълпяха около моята скромна персона, ми разказваха необикновени неща за тази стара дама и за нейните окултни знания. Тази дама (ще я назова г-жа П.) винаги била съпровождана от друга особа, на която било съдено да стане героиня на нашия разказ. Това била млада циганка на около четиринадесет години. Къде се е родила и коя е била по-рано, тя знаела също толкова малко, колкото и останалите. Говорело се, че е от един цигански катун, бродещ из страната, и че като малко момиченце била подхвърлена в дома на г-жа П., у която впоследствие заживяла. Наричали я „спящото момиче“, защото можела да заспи по всяко време и събуждайки се, подробно и ясно да разкаже за своите сънища. Името на момичето било Фроса.

Около 18 месеца след извършването на белградското престъпление, слухът за него стигна и до Италия, където се намирах по това време. Пътувах из страната в малко фургонче, теглено от кон. Така срещах един стар французин (учен), който също като мен пътуваше сам, с тази разлика, че вървеше пеша, а аз се тръсках във фургончето, седнала върху висок трон от сено. Натъкнах се на него в едно прекрасно утро, когато той дремеше в тревата до пътя, а аз едва не го прегазих, захласната в съзерцание на околния пейзаж. Запознанството ни стана бързо, без никаква церемония по представяне, защото вече бях чувала неговата фамилия в кръговете на интересуващите се от месмеризъм и го знаех като силен адепт от школата на Дьо Поте.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 48

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред