За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 45

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

За живота на Елена Блаватска в ашрама на Учителя ние имаме много малко сведения. Едно от тях намираме в нейно писмо до Синет, датирано на 6 януари 1886 г.: „ ... Аз отново бях (както преди много години) в дома на Махатма К. Х. Седях в ъгъла върху рогозка..., а Той крачеше из стаята в своя ездачен костюм; Учителя (М) разговаряше с някого зад вратата.

„Не спомням си“ („I remind can’t“) – казах аз в отговор на негов въпрос за моята покойна леля. Той се усмихна: „Забавен английски език ползвате“. Това ме смути, моята суетност беше уязвена и аз си помислих (обърнете внимание – това беше в моя сън или видение, което беше точно възпроизвеждане на това, което дума по дума беше станало шестнадесет години по-рано): „Сега аз се намирам тук и не говоря на никакъв друг език, освен на английски, и може би ще го овладея по-добре, разговаряйки с Него“.

Ще поясня: с Учителя аз също говорех на английски, добре или зле – за Него това беше безразлично, тъй като той не говори, но разбира всяка дума, възникваща в моята глава; аз също Го разбирам, но как точно става това и да ме убиеш – не мога да обясня, и въпреки това Го разбирам. С Д(жул) К(ул) също общувам на английски, но Той говори по-добре от Махатма К.Х.

След това, все още в моя сън (три месеца по-късно, както ми беше дадено да разбера в това видение), аз стоях пред Махатма К. Х. до стара разрушена постройка, която Той разглеждаше; и тъй като Учителя не си беше у дома, аз Му предадох няколко фрази, написани на езика сензар, който изучавах в стаята на Неговата сестра, и Го помолих да ми каже дали правилно съм ги превела – дадох Му лист хартия, на който тези фрази бяха написани на английски език. Той го взе и го прочете, поправяйки превода, после още веднъж го прочете и каза: „Вашият английски език е станал по-добър. Опитайте се да вземете от моята глава малкото, което зная в тази област.“ И той постави ръката си на челото ми в областта на центъра на паметта и го натисна с пръсти (аз почувствах слаба болка и една студена тръпка, познати ми от по-рано); започвайки от този ден, Той ежедневно правеше тази процедура с мен, в течение приблизително на два месеца.

Картината отново се сменя – сега аз се разделям с Учителя, който ме изпраща обратно в Европа. Прощавам се с Неговата сестра и детето Ј, както и с всички чела (ученици). Слушам заръките и пожеланията на Учителите. Накрая прощални думи казва и Махатма К. Х. Той, както винаги, малко ми се присмива: „И така, Вие нещичко понаучихте от Съкровените знания и практическия окултизъм – и кой може да очаква повече от една жена. Но Вие все пак доста усвоихте английския език и вече го говорите почти като мен“ – и се засмя.

Картината отново се сменя. Аз се намирам на 47-а улица в Ню Йорк и пиша „Изидата“. Неговият глас ми диктува. В този сън или ретроспективно видение аз още веднъж преписвам цялата „Изида“ и сега мога да сравня всички страници и фрази, които Махатма К. Х. ми е диктувал, както и тези, които Учителя ми диктуваше на моя лош английски език, което караше Олкът в отчаяние да си скубе косите, губейки нощ след нощ край мен, пишещата в съня си „Изидата“ в Ню Йорк. Пишех определено като насън и чувствах, че думите на Махатма К. Х. се запечатват в паметта ми.

След това, събуждайки се от това видение (сега вече във Вюрцбург), чух гласа на Махатма К. Х.: „А сега, направете правилните изводи, Вие, бедна, сляпа жено. Лошият английски език и строежът на фразите – дори това научихте от мен... Снемете срамното петно, което хвърли върху Вас този високомерен човек (Ходжсън), и обяснете истината на малкото си приятели, които Ви имат доверие, защото широката публика няма да Ви повярва, докато не излезе „Тайната доктрина“.

Изведнъж се събудих, без все още да разбирам за какво точно става дума. След около час обаче пристигна писмо за графинята (Вахмейстър) от Хюбе Шледен, в което той пишеше, че ако не обясня как се е получило така, че Ходжсън е открил и доказал такова сходство между моя развален английски език и някои изрази на Учителя К. Х., строежа на фразите и своеобразните галицизми, то аз ще остана завинаги обвинена в лъжа, фалшификация и т.н. (?!)

Но това е напълно разбираемо, нали аз своя английски научих от Него! Това дори и Олкът ще го разбере. Вие знаете, и това аз съм разказвала на своите приятели и врагове, че моята бавачка (гувернантка) ме научи на най-ужасен йоркширски разговорен диалект. От времето, когато моят баща ме заведе в Англия, уверен, че великолепно говоря английски, а хората започнаха да го питат къде съм получила образование (в Йоркшир или Ирландия) и се смееха над моя акцент и начин на изразяване – аз напълно изоставих английския език и по възможност избягвах да говоря на него.

От четиринадесетгодишна възраст до времето, когато станах на повече от четиридесет, аз почти никога не съм говорила на английски (за писане и дума да не става) и напълно го забравих. Естествено, можех да чета английски текстове, макар че рядко го правех, но нямах лингвистична практика. Помня колко ми беше трудно във Венеция (през 1867 г.) да разбера една книга, написана на добър английски. Когато през 1873 г. пристигнах в Америка, аз едва можех да говоря на английски. Това могат да го потвърдят и Олкът, и Джадж, и всеки, който тогава ме е познавал. Погледнете статията, която се опитах по онова време да напиша за сп. „Banner of Light“, където вместо „Sanguine“ („сангвиничен, оптимистичен“), съм написала „Sanguinery“ („кървав, кръвопролитен“) и т.н.

Аз се научих да пиша на английски чрез „Изидата“ – това е безспорно. Професор Уилдър (Wilder), който много седмици подред идваше при Олкът, за да му помага да приведе в ред отделните части на книгата и да състави индекс, може да го потвърди. Когато завърших „Изидата“ (а тази „Изида“ е само една трета от това, което написах – останалото унищожих), аз вече можех да пиша така, както пиша сега, не по-зле и не по-добре.

Сега разбирате защо между моя английски език и този на Махатмите има толкова много общи неща. Моят английски прилича и на езика на Олкът в своите американизми, които усвоих от него за последните 10 години.“ [20, стр, 478 – 480]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 45

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред