За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 43

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„В манастирите Таши Лунпо и Си Дзонг тези сили (скрити във всеки човек, но проявяващи се само при някои) се развиват до съвършенство. Кой в Индия не е чувал за Панчен Ринпоче от Хутукту (Houtouktou), столицата на Горен Тибет? Неговото братство Кхелан е известно из цялата страна. Един от най-прославените „братя“ е бил пелинг (англичанин), който пристигнал тук в началото на столетието, станал истински будист и след един месец подготовка бил приет в братството Кхелан. Той говорел на много езици, вкл. на тибетски, познавал много науки и владеел различни изкуства. Неговата святост и овладените от него сили били толкова големи, че само след няколко години той бил признат за Шаберон (въплъщение на Буда). Споменът за него живее в Тибет и до наши дни, но истинското му име знаят само онези, които са Шаберони като него.“ [2, т. II, стр. 618]

„Описанието на храма Таши лама в Шигадзе стигна до нас от неочакван източник. Доктор Франц Хартман, в писмо до Блаватска, датирано от 1886 г. (когато тя живеела в Остенд), пише: „Една немска селянка, притежаваща способност за „психометрия“ (видения при допир с различни предмети), след като взе в ръце едно „окултно писмо“ (това е било писмо на Учителя, което Фр. Хартман е получил в Адяр), възкликна: „Ах, какво е това? Никога в живота си не съм виждала нещо толкова прекрасно! Виждам планина и на нея постройка, приличаща на храм, с висок китайски покрив. Храмът сияе от белота, сякаш направен от чист бял мрамор. Покривът се подпира върху три колони. На върха му нещо свети като слънце. Не, само така изглежда. Пътят към храма е покрит с гладки камъни, а непосредствено към него водят няколко стъпала. Сега се изкачвам по тях. Ето, аз съм вече там. Виждам – в пода е направено малко изкуствено езеро, което отразява слънчевите лъчи, преминаващи през средата на покрива. Не, всъщност това не е езерце, а жълтеникав мрамор, който блести като огледало. Сега вече ясно го виждам! Това е четириъгълен под и в средата му има някакъв кръг...

В храма виждам двама мъже, които разглеждат нещо на стената. Единият от тях има много величествен вид: той е облечен доста по-различно от другите хора в тази страна – носи свободно падаща бяла дреха, а върховете на обувките му са завити нагоре. Другият мъж е малко по-нисък на ръст, с гола глава: той е в черен костюм със сребърни катарами... В ъгъла е поставена ваза с някакъв орнамент. На стената има някакви картини и рисунки, а под тавана, до самия покрив – ламперия. Върху нея има различни знаци, като някои от тях приличат на цифри: едни – на 15, други – на римско V, а трети – на четириъгълни монограми... Може би това са особени букви или писменост. Над тази ламперия има втора, на която виждам някакви рисунки, които ми изглеждат като подвижни... Сега тези двама души излизат от храма и аз ги следвам. Отвън има много дървета, приличащи на борове. Има и други, с големи листа. В далечината се виждат планини и езеро. Те ме отдалечават от храма... По-нататък се вижда голямо дефиле и в него има маслинени дървета. Стоя на място, от което се открива широка панорама. Двамата души си отидоха.

Сега се появяват развалини, приличащи на старата стена, чиято рисунка ми показахте. Вие, струва ми се, я нарекохте Сфинкс. Там има нещо като колона, върху която стои статуя; нейната горна част е като на жена, а долната Ј половина е като на риба. Изглежда тя държи нещо в ръка, подобно на мъх, или пък спи на него... Каква странна картина! Тук има много хора с необикновен външен вид. Това са малки жени и деца. Към краката им са привързани подметки. Те събират нещо по земята и го слагат в кошници... Сега всичко изчезна.“ [18, март, 1887]

Въпросното видение е обяснено от Блаватска по следния начин: „Това прилича на храма на Таши лама близо до Шигадзе. Той е построен от материал, подобен на мадраския цимент, който отразява светлината като мрамор. Затова този храм, доколкото си спомням, е наричан Снежният („Хакан“) храм. Върху покрива му няма нито слънце, нито кръст, а нещо, което се нарича „алгерно дагоба“ – триъгълник върху три колони, със златен дракон и глобус. Върху дракона има свастика... Не си спомням никакъв покрит с камъни път. Такъв няма, но храмът се намира на възвишение и към него водят каменни стъпала. Колко са те – не помня. На мен никога не ми разрешиха да вляза вътре и аз съм виждала храма само отвън, а неговата вътрешна подредба само ми е описвана...

Почти всички храмове на Буда (Сонгиаса) са построени от жълт камък, който се добива в Урал и Северен Тибет. Не зная как го наричат, но той прилича на жълт мрамор. „Мъжът в бяло“ може да е бил Учителя, а вторият, с „бръснатата глава“ – някой от старшите „гологлави“ свещеници. В тези храмове винаги има „движещи се картини“, на които са показани геометрични фигури и математически знаци. Те служат за обучението на учениците, които изучават астрологията и науката на символите. „Вазата“ – вероятно това е една от онези китайски вази, които се поставят в храмовете с най-различно предназначение. В ъглите на храма стоят статуите на различни богове (Дхиани). Покривът (най-често) се опира върху няколко дървени колони, които го разделят на три паралелограми. Блестящото огледало „Мелонг“ (кръгло като слънце) често се поставя по средата на покрива. Аз самата веднъж приех подобно огледало за слънце.

На куполите понякога има тънък връх, който пронизва златен диск или лунен сърп, подпрени на глобус със свастика върху него. Попитайте тази жена не е ли виждала надписа „Ом трам ахри хум“ (Om tram ah hri hum). Той често се изписва върху Мелонга (кръглото медно огледало) за защита от злите духове.

Тези храмове обикновено са заобиколени от борови гори, защото те по принцип се строят точно на такива места. Там расте еленската круша и някакво китайско дърво, от чиито плодове приготвят мастило. Наблизо действително има езеро, а цялата местност е заобиколена от много високи планини – ако това е същото място, където живее Учителя. А ако става дума за Шигадзе, той е заобиколен от ниски възвишения. В Мела Гулпо има статуи на саламандър и на силфи (духовете на въздуха), които приличат на „сфинксове“. Само че долната им половина е обвита с облак – те не изглеждат като риби. Селяните там прикрепят към краката си само подметки, нещо като сандали, и всички носят кожени шапки. Това е всичко. Достатъчно ли е?“ [21, януари, 1896]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 43

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред